Р Е Ш Е Н И Е
№
……….…/…………..
Гр.
София, 05.10.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 667
по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-З.“ АД поддържа, че на 18.09.2014 г., около 10:10 ч., по път III-235, 36 км. + 500 м. в
посока от с. Сокол - гр. Главиница, товарен автомобил (т. а.) марка „Шкода“,
модел „Европа“, с peг. № *****, управляван от Д.Н.Д.,
се е движел със скорост от около 50-60 км/час. В срещуположната посока на
движение - от гр. Главиница към с. Сокол, се движел лек автомобил (л. а.) марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, е peг. № *****,
управлявано от Т.С.М.със скорост от около 102 км/час. При достигане на
километър 36,500 от пътя, водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, по
неясни причини, навлязъл в лентата за насрещно движение, продължавайки да се
движи с висока скорост. Водачът на т. а. марка „Шкода“, модел „Европа“, с ДК № *****,
след като го забелязал, предприел аварийно спиране. Вследствие на предприетата
маневра „аварийно спиране“, поради фабрични особености на спирачната система
(камионът е стар модел, без АБС), товарният автомобил изместил масовия си
център наляво от посоката си на движение и достигайки разделителната линия на
платното на движение, настъпил удар между двата автомобила. Съприкосновението
настъпило с дясна предна част на товарния автомобил и лява предна част на лекия
автомобил, като предната му част навлиза под товарния автомобил. След удара,
товарният автомобил завлича лекия автомобил напред и наляво, и двата автомобила
преустановяват движението си извън платното за движение. Вследствие на удара л.
а. се запалва и изгаря напълно. В резултат на настъпилото ПТП загиват водачът
на л. а. марка „Фолксваген“ - Т.С.М.и пътникът в лекия автомобил на предна
дясна седалка - Г.Г.М.. Поддържа, че с влязла в сила
присъда № 20/10.07.2015 г., постановена по НОХД № 89/2015 г., по описа на
Окръжен съд - Силистра, подсъдимият Д.Н.Д. е признат за виновен за описаното
нарушение на правилата за движение, вследствие на което по непредпазливост
допуснал настъпването на ПТП и причинил смъртта на повече от едно лице -
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, вариант 2, б. „б“, пр. 1 във връзка с
чл. 343, ал. 1,6. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК. Ищецът твърди, че от мотивите към
присъдата, е видно, че вина за настъпване на произшествието има не само водачът
на товарната композиция, но и водачът на лекия автомобил, като това, че срещу Т.С.М.няма
влязла в сила присъда се дължи единствено на факта, че той е починал при процесния инцидент. Поддържа, че в наказателното
производство е установено, че основният принос за настъпване на процесното ПТП е на водача на л. а. „Фолксваген“ - Т.С.М.,
като първопричина за допуснатото ПТП е противоправното
движение на водача на лекия автомобил, който е допуснал навлизането в
насрещната лента на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. Прието е, че
водачът на лекия автомобил не само е навлязъл в неправилната лента за движение,
но не е спрял, а е продължил движението си по нея с превишена скорост от 103
км/ч, с което е създал реална опасност от сблъсък с движещия се в насрещна
посока товарен автомобил. Предвид това, съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на водача на л. а. „Фолксваген“ е значително
по-голямо сравнение на това на водача на товарната композиция. Ищецът твърди,
че към датата на процесното ПТП отговорността на
водача на т. а. марка „Шкода“, модел „Европа“, с ДК № *****е била застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при него с полица №
23114000109424, валидна от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. Според ищеца към датата на процесното
ПТП, лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг.
№ *****, управлявано от Т.С.М., е било застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника „З.А.Б.” АД с полица №
01114001668242, валидна от 20.06.2014 г. до 19.06.2015 г. Ищецът поддържа, че
поради смъртта на Т.С.М.и Г.Г.М., настъпила
вследствие на процесния пътен инцидент, наследниците
им Г.Н.Ю., Н.Б.Ю.и А.Т.С.предявили по съдебен ред претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта близките
им, пряко от застрахователя на товарния автомобил, участвал в произшествието -
„ЗАД ОЗК - З.“ АД и било образувано гр. д. № 13232/2015 г„ по описа на Софийски
градски съд, 1-8 състав, като в хода на процеса, ответникът привлякъл в
производството като трето лице помагач и „З.А.Б.“ АД. Поддържа, че делото пред
СГС приключило с Решение № 7255/31.10.2017 г., което било обжалвано и
образувано гр. д. № 866/2018 г., по описа на САС, 10 състав, по което било
постановено Решение № - 2963/17.12.2018 г., обжалвано в отхвърлителната
си част от ищците. С Определение № 22/14.01.2020 г., постановено по т. д. №
980/2019 г., по описа на ВКС, ТК обжалваното решение не е допуснато до
касационно обжалване и е влязло в законна сила. При определяне на справедливия
размер на обезщетенията, САС е отчел установения в хода на производството
принос от страна на пострадалия Т.С.М.за настъпване на вредоносните последици,
възлизащ на 75 %, вследствие на което намалил обезщетението, присъдено в полза
на А.Т.С.. т. е. въззивният съд е приел, че приносът
на застрахования при ответника водач за настъпване на процесния
инцидент е 75 %. Въз основа на цитираното съдебно решение, „ЗАД ОЗК - З.” АД е
заплатило сума в общ размер на 503 143,38 лв. (петстотин и три сто четиридесет
и три хиляди лева и тридесет и осем стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Г.Н.Ю., Н.Б.Ю.и А.Т.С.в
резултат на ПТП, настъпило на 18.09.2014 г., вследствие на което са починали Т.С.М.и
Г.Г.М.. От посочената сума, платеното застрахователно
обезщетение на А.Т.С.за смъртта на баща й Т.С.М.е в размер на 43 551,30 лв.,
представляващи 30 000 лв. - главница и 13 551,30 лв. - лихва за забава. Ищецът
сочи, че заплатил на Г.Н.Ю., Н.Б.Ю.и А.Т.С.за смъртта на близката им Г.Г.М. сума в общ размер на 459 592,08 лв., както следва: на Г.Н.Ю.
- сума в размер на 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на дъщерята Г.Г.М., ведно с
лихва за забава върху тази сума в размер на 44 112,39 лв.; на Н.Б.Ю.- сума в размер на 100 000 лв. (сто
хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от неимуществени вреди
вследствие смъртта на дъщерята Г.Г.М., ведно с лихва
за забава върху тази сума в размер на 43 612,39 лв.; и на А.Т.С.- сума в размер
на 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на майката Г.Г.М., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на
51 867,30 лв. Предвид горното ищецът твърди, че има право и претендира на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ от ответника „З.А.Б.” АД 75 % от платеното
на Г.-Н.Ю., Н.Б.Ю.и А.Т.С.обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на близката им Г.Г.М. в общ
размер на 459 592,08 лв. (четиристотин петдесет и девет хиляди петстотин
деветдесет и два лева и осем стотинки), или сума в размер на 344 694,06 лв.
(триста четиридесет и четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и шест
стотинки). Присъждането на сумата претендира ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане. В допълнителната искова
молба от 21.05.2021г. оспорва възраженията на ответника и твърди, че не е
изтекла петгодишната погасителна давност, която тече от датата на изплащане на
обезщетението, която е 18.03.2019г. и следователно от нея тече давност. Относно
възраженията на ответника за вината на застрахования при ответника водач,
ищецът се позовава на СПН на трите процесни съдебни
акта, а именно Решение № 7255/31.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 13232/2015
г., по описа на Софийски градски съд, 1-8 състав, Решение № 2963/17.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 866/2018 г., по описа на САС, 10 състав и Определение №
234/13.07.2015 г., постановено по гр. д. № 1347/2015 г., по описа на ВКС, I
Г.О., като в производството по делото ответникът е участвал като трето
лице-помагач и по силата на процесуалната разпоредба на чл. 223, ал. 2 ГПК се
явява обвързан от решаващите мотиви на съда. Поддържа, че съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си,
е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага
или която го е привлякла. Сочи, че в мотивите на акта е прието, че причина за
ПТП е поведението на водача на товарния автомобил, който неправилно е отклонил
вляво автомобила след задействане на спирачната система, но втората причина за
настъпване на инцидента е поведението на водача на л. а. „Фолксваген“, който в
нарушение на правилата за движение по пътищата е навлязъл в лентата за насрещно
движение, поради което процесният вредоносен резултат
е съпричинен на 75 % (седемдесет и пет процента) от
действията на водача на л. а. „Фолксваген“ - Т.С.М.. Счита, че тези
обстоятелства не следва да се доказват отново в настоящото производство. С
молба –становище от 12.07.2021г. заявява, че поддържа исковете и претендира
уважаването на претенциите и присъждането на разноски по списък.
Ответникът З. „А.Б.“ АД
оспорва иска като неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в
писмения отговор от 11.05.2021г., както и в хода на съдебното производство чрез
процесуалния си представител – юриск. А.. Твърди, че
застрахованият при него водач не е виновен за настъпване на ПТП, а ако се приеме,
че носи вина, то съпричиняването е 20%. Изрично сочи,
че не оспорва извършеното плащане от застрахователното дружество на сумата в
размер на 459 592,08 лв. Не оспорва и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на ПТП
за л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *****.
Заявил е желание за сключване на спогодба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
от фактическа страна следното:
От
представената в заверен препис присъда № 20/10.07.2015 г., постановена по НОХД № 89/2015
г., по описа на Окръжен съд - Силистра, се установява, че подсъдимият Д.Н.Д. е
признат за виновен за описаното нарушение на правилата за движение, вследствие
на което по непредпазливост допуснал настъпването на ПТП и причинил смъртта на
повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, вариант 2, б. „б“,
пр. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1,6. „в“, във вр. с чл.
342, ал. 1, предл. трето НК, като е признат за
виновен за това, че на 18.09.2014 г., около 10:10 ч.,
по път III-235, 36 км. + 500 м. в посока от с. Сокол - гр.
Главиница, при управление на товарен автомобил (т. а.) марка „Шкода“, модел
„Европа“, с peг. № *****, допуснал по непредпазливост
настъпването на ПТП и причинил смъртта на повече от едно лице – Т.С.М.в и Г.Г.М., двамата от с.Калугерене, обл.Силистра.
Приложени са мотивите към присъдата, в които се сочи, че от заключението на автотехническата експертиза се установява, че причина за
допускане на ПТП е навлизането в насрещната лента на л.а. „Фолксваген Пасат“,
който е напълно унищожен от деформациите и възникналия пожар. Сочи се, че
произшествието е било предотвратимо, ако водачът на л.а. е управлявал
автомобила по начин, че да не навлиза в лентата за насрещно движение или да е
освободил тази лента преди разминаването с товарния автомобил „Шкода Европа“.
На стр. 20 от делото е
представен констативния протокол за ПТП с пострадали лица.
Съгласно представеното
на стр. 22 и следващите от делото решение от 31.10.2017 г. по
гр.д.№13232/2015г. на СГС, I г.о., 8 състав, по
предявените искове по чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./, на наследниците на починалия
водач на л.а. и пътника до него, а именно на лицата Г.Н.Ю., Н.Б.Ю.и А.Т.С.са
присъдени съответно сумата от 200 000 лв. за А.като неимуществени вреди от
смъртта на родител Г.Г.М., 100 000 лв. –
обезщетение за смъртта на Т.С.М., а на другите двама ищци – родители на
починалата Г.е присъдено обезщетение в размер на по 100 000 лв., като
видно от отразеното решението е постановено при участието като трето лице на
ответника З. „А.Б.“ АД. Видно от мотивите на първоинстанционното
решение съдът е приел, че има равностоен обем на съпричиняване
на ПТП, като го определя 50:50.С представеното
решение на стр.32 и следващите № 2963/17.12.2018г. на САС, ГО, 10ти състав е
прието, че съпричиняването от починалия водач е 75%,
тъй като основна причина за настъпване на ПТП е именно неговото виновно
поведение, поради което е отменено частично решението на СГС и са присъдени
следните суми: на А.Т.С.сумата от 120 000 лв. и сумата от 30 000 лв.
за смъртта на родителите й, ведно със законната лихва от датата на ПТП, а на
ищците Г.Н.Ю., Н.Б.Ю.като родители на Г.Г.М. – сумите
от по 50 000 лв. С представеното определение №22/14.01.2020г. по
т.д.№980/2019г. не е допусната касация на решението на САС и същото е влязло в
сила.
На стр. 59 и следващите
са представени преводни нареждания, видно от които на Н.Б.Ю.на 14.01.2019г. е
преведена сумата от 143 612,39 лв., на Г.Н.Ю. с две нареждания съответно
на Инвестбанк от 21.01.2019г. е преведена сумата от
100 000 лв. и на 06.02.2021г. с нареждане на „Общинска банка“ АД сумата от
44 112,39 лв., а на А.Т.С.са преведени 50 000 лв. на 28.02.2019г. и
165 418,60 лв. – на 18.03.2019г. От ответника изрично е заявено в
отговора, че не оспорва направеното плащане общо в размер на 459 592,08
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ / отм./, но в сила към момента на процесното събитие, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят
по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност“. За уважаване на претенцията ищецът следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие и размера
на обезщетението за щетите, изплащането му на застрахования, наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния за ПТП и
причинените щети водач и ответното застрахователно дружество.
Съгласно чл. 300 ГПК,
задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността
на деянието и вината на дееца, е влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК разширява кръга на задължителните за гражданския съд
съдебни актове на наказателния съд, включвайки решенията за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и
споразумението по глава 29 НПК за решаване на делото. Присъдата е задължителна
за гражданския съд досежно всички признаци на
престъпния състав. В случая с влязла в сила присъда е установена вината на
застрахования при ищеца водач на товарния автомобил за настъпилото ПТП и
смъртта на лицата при него, като изрично да се посочва в мотивите и че е налице
съпричиняване на ПТП от страна на водача на лекия
автомобил. Последният е починал при ПТП и спрямо него не е провеждано
наказателно производство.
Съгласно константната
практика на ВКС относно отговорността на застрахователите
по застраховка "Гражданска отговорност" при осъществяване на увреждането от няколко делинквенти,
обективирана в решение №
121 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, ТК и решение № 192 от 02.11.2017 г. по т.д. № 416/2017 г. на ВКС, ТК, т.е. при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина, застрахователят
по задължителна застраховка " Гражданска отговорност" отговаря до размера на
застрахователната сума, но за обезщетяване
пълния размер на вредата, а не
пропорционално на приноса на застрахования
от него делинквент.
Отговорът е мотивиран с разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, установяваща солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от които отговаря
спрямо увредения за всички причинени
от деликта вреди в пълния им размер, а не
съобразно приноса си. Въпреки, че
застрахователят по гражданската отговорност на един от
делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от
деликтното, застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение
на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент
- за всички вреди и в пълния им размер, като
отговорността на застрахователя би била лимитирана единствено от застрахователната
сума по договора
за застраховка. Следователно плащайки
цялата сума на увредените лица, при наличие на основание за отговорност и на
друг деликвент, то застрахователят има право на
регрес за това, което е платил като
задължение на съпричинителя, включително и спрямо
другия застраховател по ГО.
В конкретния случай с
влязъл в сила съдебен акт, който съгласно чл. 298 от ГПК е задължителен за страните
по делото, включително и за участващото в това производство трето лице
–помагач, а именно настоящия ответник З. „А.Б.“ АД, е прието, че за настъпилото
ПТП вина има и водача Т.М., който е допуснал множество нарушения на правилата
за движение, изброени систематизирано в акта на ВКС, а именно навлизане в
лентата за насрещно движение, изгубване на контрол върху управлявания
автомобил, превишаване на разрешената скорост за движение, неосигуряване на
дистанция за разминаване, като приносът му е определен на 75% и с тази сума е
намалено обезщетението на дъщерята А.С.за неговата смърт, като са присъдени
30 000 лв. вместо 120 000 лв., колкото се приема за следващо се
обезщетение по справедливост и която сума й е присъдена за смъртта на майката Г.Г.М.. След като за другите неимуществени вреди, причинени
от процесното ПТП, а именно за тези от смъртта на
пътника в автомобила Г.М.обезщетението е присъдено без да се намалява поради съпричиняване, и не се спори, че е заплатено от
застрахователя на водача на тежкотоварния автомобил, но в действителност ПТП е
причинено в по-голяма степен от противоправното
поведение на другия водач, а именно водача на лекия автомобил, то следва да се
приеме, че отговорността на неговия застраховател по ГО също следва да бъде
ангажирана в съответния обем на съпричиняването. По
отношение на всички обстоятелства във връзка с процесните
вреди – неимуществени от смъртта на Г.Г.М.,
включително и въпросът за съпричиняването е налице
влязъл в сила съдебен акт, а именно решението на гражданския съд по
гр.д.№13232/2015г., изменено от САС, като в това производство ответникът е
участвал като трето лице и също е обвързан от решението и конкретно от мотивите
за съпричиняване. Няма основание в настоящото
производство съдът да преценя отново установения размер на съпричиняването,
който е 75% и е приет за установяване в горепосоченото производство, в което
настоящият ответник е участвал като трето лице-помагач и е обвързан от акта и
мотивите му. С оглед горното доводите на ответника по отговора, че съпричиняването е 20% са неоснователни и не може да бъдат
разглеждани по същество, тъй като съпричиняването е
обсъдено и предмет на влязлото в сила решение на съда по гр.д.№13232/2015г. Следователно
след като ищецът е платил изцяло обезщетението на третите увредени лица, а
отговорност за ПТП има не само застрахования при него водач на товарния
автомобил, но и другия водач на лекия автомобил, който не се спори, че е застрахован
при ответника, то следва да бъде уважена регресната
му претенция за 75% от платената сума, която е само за Г.Г.М.,
тъй като обезщетението, за което е осъден за Т.С.вече е намалено поради съпричиняването. В случая не се спори, че платената за
смъртта на Т.С.сума е главница 30 000 лв. и лихва 13 551,30 лв., т.е.
общо 43 551,30 лв. Останалите платени от ищеца суми като обезщетение са
изплатени на пострадалите лица, без да е отчетено и намалено обезщетението
поради съпричиняването и с оглед солидарната
отговорност на деликтвените по чл. 53 от ЗЗД. Предвид
горното и при разпределяне на дължимото обезщетение застрахователят на водача Т.С.следва
да поеме 75% от присъдената и изплатена като обезщетение за съвместно
причинените вреди сума, тъй като това е процентът на съпричиняване,
който е възприет от съда с влезлия в сила съдебен акт. Горепосочената сума
възлиза на 344 694,06 лв., представляваща 75% от общо изплатената сума от
459 592,08 лв.
По възражението на ответника
за погасяване на претенцията по давност, съдът намира, че за главницата е
приложима общата петгодишна давност, а в случая макар увреждането да е
настъпило при ПТП на 18.09.2014г., но плащането на обезщетение от ищеца е на
части в периода януари – март 2019г., когато ищецът се е суброгирал,
а исковата молба по настоящото дело е подадена на 15.04.2021г. преди изтичане
на законоустановения петгодишен давностен
срок от плащането. По въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове
на застрахователя съществува задължителна практика, обективирана
в т.14 от ППВС №7/77г. и в постановени по чл. 290 от ГПК решения на ВКС, като
решение №178/21.10.2009г. по т.д.192/2009г.,2т.о., решение №173/30.10.2009г. по
т.д.№455/2019г., 2 т.о., решение №2 от 02.02.2011г.
по т.д. №206/2010г., II т.о., решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г.,
II т.о. и мн. др., в които се приема, че регресните суброгационни искове на застрахователя, както и на Гаранционния
фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати
обезщетенията на правоимащите лица.
Предвид горното съдът
намира, че предявената искова претенция е основателна и следва да бъде уважена
за горепосочения размер.
По отношение на лихвата
за забава, съдът намира, че по делото се установи, че с писмо, заведено
при ответника с вх.№ на 30.12.2015г. са представени описаните преписки по щети,
включително и процесната под № 10, по които ищецът е претендирал плащане. Основанието
за възникване на задължение за законна лихва е предвидената в чл.86, ал.1 от ЗЗД забава при изпълнение на изискуем паричен дълг. Следва да се има предвид,
че вземането за мораторна лихва е акцесорно, поради което основателността на
претенцията е обусловена от основателността на иска за главницата. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 213а от КЗ / отм./,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно
е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага преписката с доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие, като в срок 30 дни от представянето
на всички доказателства застрахователят трябва да определи
и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже
плащането. Обезщетението за лихва за забава се
погасява в кратката тригодишна давност, но по отношение на тази част от
лихвата, която е заявена в заповедното производство, се приема, че давностният
срок е прекъснат и по –рано, а именно с подаване на заявлението на
08.11.2018г., тъй като в този случай съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от датата на заявлението. Следователно по отношение
на приетата със заповедта по чл. 410 от ГПК лихва, която е за периода от
30.01.2016г. до 06.11.2018г., давностният срок е
прекъснат с подаване на заявлението, тъй като не се спори и се установява, че
искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и лихвата не е погасена, тъй като не
е за период, повече от три години назад. Следователно тя следва да бъде приета
за установена в размера по заповедта и съобразно диспозитивното
начало, като съдът при справка по компютърна програма установява и че размерът
й съответства на присъдения, а именно върху главница от 19 000 лв. лихвата
за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г. е в размер на 5341,92 лв. За
лихвата върху осъдителната претенция от главницата, а именно сумата от
31 303,27 лв., същата се претендира от същия начален период, а именно
30.01.2016г., като е предявена с искова молба от 28.11.2019г. и следователно с
оглед възражението на ответника за
период, повече от три години назад от датата на предявяване на иска, същата е
погасена по давност. В случая е погасена по давност лихвата за периода до
27.11.2016г., а след тази дата следва да се присъди лихва за забава. Предвид
горното и съобразно чл. 162 от ГПК съдът установява размера на тази претенция
за лихва, че възлиза на сумата от 6164.96 лева, поради което тази претенция следва да бъде уважена за този
размер, а за разликата до пълния предявен размер от 8799,69 лв. следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски, които по представения списък възлизат на сбора от сумата 13 787,76 лв., представляваща заплатена държавна такса по делото и адвокатско възнаграждение в размер на 10 108 лв. с ДДС, за което е представен договор за правна защита и съдействие №46а, платежно нареждане от 13.05.2021г. и документ за регистрация по ЗДДС, или общо разноските възлизат на сумата от 23 895,76 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„А. Б.“, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на ЗАД ОЗК – З.“, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 344 694,06
лв. / триста четиридесет и четири
хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и шест стотинки/, представляваща съответната
част, а именно 75% от изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди при ПТП, настъпило на
18.09.2014г., на Г.Н.Ю., Н.Б.Ю.и А.Т.С.за
смъртта на Г.Г.М. общо в размер на 459 592,08 лв., включваща
както следва: на Г.Н.Ю. - сума в размер на 100 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщерята Г.Г.М., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на
44 112,39 лв.; на Н.Б.Ю.- сума в размер
на 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от
неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщерята Г.Г.М.,
ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 43 612,39 лв.; и на А.Т.С.-
сума в размер на 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), представляващи
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на
майката Г.Г.М., ведно с лихва за забава върху тази
сума в размер на 51 867,30 лв., като застраховател по ГО на водача на л.а. „Фолсваген пасат“ с рег.№ *****, ведно със законната
лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2021г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК сумата от 23 895,76 лв. / двадесет и три
хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: