Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№16245/2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищцата Ив.К.
твърди, че нейния
наследодател ***е бил потребител на ел.енергия на обект с абонатен №***,
находящ се в с.***, Община ***, с клиентски
№**********. Твърди, че след смъртта на баща си редовно е заплащала
консумираната ел.енергия за обекта. Тя сочи, че преди около две години е
изгоряла къщата в с.***, която е обект на потребление на ел. енергия, но след
проверка в ответното дружество е установила, че за процесния обект са посочени
задължения по фактура №**********/01.09.2017г. на стойност 619,46лв. за периода
06.01.2016г.-05.01.2017г. и фактура с №33013227628 от 23.10.2017г. на стойност
19лв., представляваща такса за възстановяване на ел.захранване, като ищцата
твърди, че не дължи половината от тези суми в размер на 319,23лв. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че тя не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 319,23лв.
представляваща сума за консумирана електроенергия за обект с абонатен №***
находящ се в с.***, Община ***, област Варна с клиентски №**********.
Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 от
ГПК ответника, е подал писмен отговор, в който възразява, че предявения иск е
неоснователен. Твърди, че между ищцата и ответното дружество
съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата е
потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия. Счита, че изпълнява
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количствено, качествено
и времево отношение и осигурява непрекъснато необходимото количество ел.
енергия в обект находящ се в с.*** с клиентски №********** и абонатен №***.
Твърди че на 05.01.2017г. е издвършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищцата от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД в присъствието
на двама независими свидетели, като за извършената проверка е съставен
констативен протокол № 1201161/05.01.2017г. Твърди, че при проверката е
установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 4290квтч, в регистър
1.8.1 са отчетени 836квтч, в регистър 1.8.2-1522квтч, а в скрития регистър
1.8.3-4290квтч. Твърди, че процесния електромер е демонтиран, подменен с нов и
е изпратен за експертиза в БИМ, за която е съставен констативен протокол
№663/15.08.2017г., като е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на
електромера. Твърди, че на 28.08.2018г. „Електроразпределение Север“ АД съставя
становище за начисляване на ел. енергия и конкретизира размера на оспореното
вземане, като е установено точното количество неотчетана ел. енергия в размер
на 2209квтч. Твърди, че на 01.08.2018г. ответника е издал фактура с която е
определена цената на реално косумираната ел. енергия натрупана в скрития
регистър в размер на 318,98лв. Твърди, че се касае за специална хипотеза на
коригиране на сметката на потребителя за минало време, различна от предвидените
в чл.48 от ПИКЕЕ корекционни основания, чрез която се остойностява действително
косумираната ел.енергия, която е бира отчетена от скритите регистри на СТИ.
Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от удостоверение
за наследници на ***, удостоверение от МВР от 21.12.2016г., от констативен
протокол №1201161/5.01.2017г., фактура №**********/1.08.2018г. и фактура
№**********/20.09.2018г., констативен протокол от БИМ №663/15.08.2017г.,
становище за начисление на ел.енергия от 31.07.2018г., справка за потреблението
към 7.11.2018г., извлечение за фактури и плащания към 6.11.2018г., протокол за
монтаж/демонтаж от 6 декмеври без посочена година и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск
освобождава ищцата от носенето на
доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че
той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни
факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния
случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищцата е
потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума
законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че
претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено
до абоната.
Активната
материалноправна легитимация на ищцата не се оспорва от страна на ответника,
като тя се установява и от представеното удостоверение за наследници на ***
п.25.08.2013г., в което тя е записана като негов наследник в качеството си на
дъщеря. Не се спори и за наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява
потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.
Съгласно
представената по делото фактури №**********/1.08.2018г. и №**********/20.09.2018г. (л.34-36), е
начислена корекция въз основа на Констативен протокол №1201161 от 5.01.2017г. в
размер на 318.98лв., за обект находящ се на адрес с.***, Обл.Варна 209, с
титуляр наследодателя на ищцата и за 19лв. за възстановяване на захранването.
За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито ответникът се е позовал
на констатациите направени при проверка и отразени в Констативен протокол
№1201161 в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ
отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на
проверката е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в
регистър който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната
ел.енергия.
Съгласно
представения констативен протокол от БИМРО Русе в СТИ отчитащо ползваната на
адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса довела до отчитане на част
от ползваната ел.енергия в скрит регистър на устройството 1.8.3.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията
е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила
на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение
№717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. липсват обаче безспорни
доказателства за това от кой момент е започнало начисляването на ползваната
ел.енергия в скрития регистър 1.8.3 на СТИ, а това от своя страна води до
невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да
се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е
налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на
Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи
на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите
условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен
характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
Що се
отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода,
че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е
бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми
за възстановяването му.
По
изложените съображения следва да се приеме, ЧЕ ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените
искове следва да бъдат уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 400лв.
при съобразяване направеното от ответника възражение за прекомерност.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от
Б.Пенева, П.Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, действащи чрез юрисконсулт Нина
Иванова и ищеца И.М.К. ***, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД сумата от
337.98лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на
адрес: с.***, Обл.Варна, за периода от 6.01.2016г. до 5.01.2017г. за клиентски
№********** и абонатен №***, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***,
представлявано заедно от Б.Пенева, П.Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия да
заплати на И.М.К. *** сумата от 400лв., представляваща направените по делото
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: