Р Е Ш
Е Н И Е
№260006
гр. Пловдив, 14.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание
на седми юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието
на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2038/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 99 от
24.02.2020 г. издадено от ВПД **** РУ Р. към ОДМВР гр. П., упълномощен със
Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. с което на И.С.С. с
ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘
в размер от 2500 лева за извършено от него нарушение по чл. 60, ал. 1, т.3А,
буква ,,Б‘‘ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия.
Жалбоподателят, чрез процесуалния
представител адв. П. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в конкретния
случай липсва състав на извършено административно нарушение, тъй като неговият
е подзащитен е използвал ,,газовия пистоле‘‘ с цел самозащита, тъй като е бил нападнат от
други лица.
Въззиваемата
страна редовно уведомена не изпрати представител, депозира становище до Съда с
което намира подадената жалба за неоснователна, поради което поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Пловдивски районен съд след като
взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване
НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана
по същество се явява основателна.
В конкретния
случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 12.12.2019
г. около 20.30 часа в гр. Р. на ул. ,,О.П.‘‘ до № ** употребява /стреля/ с
газов пистолет марка ,,Ekol’’ модел ,,Jackal DVAL’’, калибър 9 мм с фабричен № EJ-16120058, като изстрелва три броя патрони на обществено място – улицата, пред дома
на В.Т.М..
В хода на
съдебното следствие беше разпитан ***М.С., който потвърди отразеното от него в
АУАН. Добави, че жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е употребил
оръжие на обществено място, след възникнал скандал с други лица.
По
инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят Г. В.. Същият посочи, че е
бил с жалбоподателя до семейство М. с желае да поговорят. След това, обаче
възникнал скандал и И.С. използвал законно притежавания газов пистолет с цел
самозащита.
Съдът
кредитира така събраните по делото гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
Настоящият
съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
разполагащи с необходимата за това власт.
Също така
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3А, буква
,,Б‘‘ ЗОБВПИ, тъй като на 12.12.2019 г. е използвал
законно притежавания от него газов пистолет на обществено място, като е
възпроизвел три броя изстрели.
В хода на
административно-наказателното производство, обаче е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на
наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.
За нарушена
разпоредба е посочена тази на чл. 60, ал. 1, т. 3А, буква ,,Б‘‘ ЗОБВПИ, която е
в насока, че се забранява употребата на неогнестрелни оръжия на обществени
места.
Съгласно
чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми.
В случая коректно е посочена като нарушена разпоредбата на
чл. 60, ал. 1, т. 3А, буква ,,Б‘‘ ЗОБВПИ. Никъде в описанието на нарушението,
както в АУАН, така и в НП, обаче актосъставителят и
наказващият орган не са посочили, че употребеният газов пистолет е неогнестрелно оръжие, каквото всъщност е
и изискването на цитираната разпоредба.
В същото
време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е актът в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното
деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр.
чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното
постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от
компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния
процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите
завишени изисквания, както към АУАН.
В този
изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС
1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект
следва задължително да съдържа пълно,
точно и ясно изложение на всички релевантни фактически положения, които се
приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум
от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от
доказателствата по делото или от останалите процесуални документи с
подготвително значение ( обвинителен акт, АУАН). Всеки порок досежно
тези задължителни реквизити на правораздавателния акт, представлява съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяната му, независимо от
останалите особености в развитието на делото.
В обобщение
на гореизложеното, следва да се отбележи, че наказателното постановление се
отменя като неправилно и незаконосъобразно, поради липсата на правилно описание
на извършеното нарушение, доколкото не е посочено, че употребеният пистолет е
бил неогнестрелно оръжие и по този начин наказаното лице не може да разбере
срещу кои обстоятелства да се защитава и по-специално дали извършеното от него
деяние отговаря на разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3А, буква ,,Б‘‘ ЗОБВПИ.
По
разноските:
Доколкото
жалбоподателят не е поискал присъждането на разноски, то такива не следва да му
се присъдят.
Поради
горните мотиви, Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 99 от 24.02.2020 г. издадено от ВПД **** РУ Р. към ОДМВР гр. П.,
упълномощен със Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. с което на И.С.С. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2500 лева за
извършено от него нарушение по чл. 60, ал. 1, т.3А, буква ,,Б‘‘ от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.