№ 11339
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110159792 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. П.Н., против Й.
И. И., ЕГН **********, с адрес в ..., против М. Ю. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в
... и против И. Ю. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... (наследници на И. И. И., ЕГН
********** и на С. П. М., ЕГН **********).
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр. София, ..., са потребители на топлинна енергия за битови
нужди. Твърди, че собствеността на ответниците върху топлоснабдения имот е възникнала
въз основа на настъпило наследствено правоприемство. Посочва, че за процесния период
били в сила Общите условия от 2014 г., според които клиентите били задължени да заплащат
месечните дължими суми в 30-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени осъдителни искове против ответниците за осъждането им да заплатят следните
суми: главница в размер на 537,86 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
03.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 06.10.2022 г. в
размер на 129,65 лв., главница от 01.09.2019 г. до 31.10.2020 г. в размер на 12,52 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва
от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г. в размер на 3,04 лв.
В изпълнение на указанията дадени с разпореждане № 6899 от 17.01.2023 г. ищецът
представя уточнителна молба, в която сочи, че предявява иска си против Й. И. И., ЕГН
**********, против М. Ю. Б., ЕГН ********** и против И. Ю. Б., ЕГН **********, като
моли за разделно осъждане на тримата ответници и конкретизира сумите, които претендира
1
от всеки един от тримата, както следва: Й. И. - сумата от 333,75 лв. (2/4 от общата сума), М.
Б. – сумата от 166,87 лв. (1/4 от общата сума) и И. Б. - сумата от 166,87 лв. (1/4 от общата
сума).
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
иска против ответника Й. И. И. и оттегля исковете против ответниците М. Б. и И. Б.. Моли
за изменение на размера на исковете против ответника Й. И.. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците М. Б. и Ю. Б. представят отговори, с които
оспорват исковите претенции. Молят за прекратяване на производството, тъй като ищецът
не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба, тъй като исковете са погасени по
давност и поради обстоятелството, че не са пасивно легитимирани по исковите претенции,
тъй като са се отказали от наследството на С. П. М.. Сочат в отговорите, също така, че
претендираните суми не съответстват на реалното потребление.
С отговорите ответниците М. Б. и Ю. Б. представят писмените доказателства.
Ответникът Й. И. не депозира отговор на исковата молба. Представя молба, в която
сочи, че другите двама ответници са се отказали от наследството на С. М..
В съдебно заседание ответниците М. Б. и И. Б., чрез пълномощника им, представят
писмено становище, с което поддържат направените в отговора възражения. Не правят нови
доказателствени искания.
Ответникът Й. И. не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща
представител.
С протоколно определение от 30.07.2024 г. производството по делото е прекратено по
отношение на ответниците М. Б. и И. Б. поради оттегляне на исковете против тях.
С протоколно определение от 30.07.2024 г. е допуснато изменение на размера на
предявените искове против ответника Й. И., като същите се считат предявени за сумата в
общ размер на 667,51 лева, от които 537,86 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г. - м.04.2021 г., и лихва за забава от
15.09.2019 г. до 06.10.2022 г. , както и сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г. - м.
10.2020 г., в общ размер на 15,56 лева, от които 12,52 лева - главница и 3,04 лева - лихва за
забава за периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г. върху главницата за дяловото
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на сумите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребители – собственици,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот
от тримата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
2
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответниците е указано да докаже, че за
тях не е възникнало задължение за заплащане на топлинна енергия, както и всички
правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ от 12.12.1990 г. се установява, че собственик на процесния топлоснаден имот е била
С. П. М. (И.а). Възникването на облигационно правоотношение между топлофикационното
дружество и С. М. се потвърждава и от депозираната от нея пред ищеца молба – декларация
за открИ.е на партида. С. М. е починала на 06.10.2020 г. и е оставила като законни
наследници син – ответникът Й. И. И. и внуци – ответниците, по отношение на които
производството по делото е прекратено – Ю. Х. Б. и М. Ю. Б.. Следователно след смъртта на
С. М. собствеността върху топлоснабдения имот, респ. задълженията за доставена топлинна
енергия, следва преминат в патримониума на законните наследници на С. М.. Ю. Б. и М. Б.,
обаче, са се отказали от наследството на баба си, поради което цялото наследство на С. М. е
придобито от третия наследник от първи ред – ответника Й. И.. Предвид тези съображения
съдът приема, че ищецът установи качеството на потребител на процесния топлоснабден
имот на ответника Й. И. и наследник на С. М., която приживе е била потребител на
топлинната енергия (доколкото претендирания период обхваща и такъв преди открИ.е на
наследството на С. М.).
С оглед изложеното по делото е установено, че Й. И. е страна по облигационно
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
По делото няма спор относно доставката на топлоенергия до имота, както и нейните
обем и стойност, с оглед на което следва исковата претенция за сумата от 537,86 лв. да бъде
уважена.
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна върху уважената
главница, представляваща стойността на топлинната енергия.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
3
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото, обаче, е представен
констативен протокол от 14.12.2007 г. от съдържанието, на който се установява, че в
сградата, в която се намира процесния топлоснаден имот не съществува техническа
възможност за извършване на дялово разпределение. При липсата на такава възможност,
съдът приема, че услугата за дялово разпределение не е предоставена, поради което и искът
за присъждане на нейната стойност се явява неоснователен.
Неоснователността на главния иск, имащ за предмет стойността на услугата за дялово
разпределение, обуславя извода да отхвърляне и на акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение. Независимо от горното, съдът намира иска за
заплащане на мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение и предвид
следното: Правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към главницата
за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се
присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил
поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на
фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски само
от ищцовото дружество, същите (за държавна такса в размер на 200 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв) следва да му бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е.,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 537,86 лв. (петстотин тридесет и
седем лева и осемдесет и шест стотинки) - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г. - м.04.2021 г. за топлоснаден имот,
находящ се на административен адрес в гр. София, ... и сумата от 167,03 лв. (сто шестдесет
и седем лева и три стотинки) - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 06.10.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважените размери.
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е.,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата от 293,52 лв. (двеста деветдесет и три лева и
петдесет и две стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4