РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. Велико Търново, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20254110102191 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 11, във
връзка с чл. 22 от ЗПК; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
предложение тр. от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и иск с правно основание
чл. 55,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата М. А. С. заявява, че е страна по договор за паричен заем № ***
г. сключен с ответника. Твърди, че е получила сумата от 1200 лева, която да
върне с договорна лихва при ГПР 48,170% и месечен лихвен процент 3,330%.
Посочва, че е предвидена неустойка, разсрочена на месечни вноски. Твърди,
че е платила три вноски по 240 лева и на 19.09.2022 г. - 1102,66 лева, с което е
погасила предсрочно заема. Счита, че договорът за заем е нищожен поради
противоречие с изискванията на ЗПК, които подробно описва. Заявява, че със
заплащането на неустойка се увеличава ГПР над допустимите граници.
Твърди, че е налице заблуждаваща търговска практика и че са налице
основания договорът да се прогласи за нищожен, каквото искане отправя до
съда. При евентуалност иска прогласяване на нищожност на клаузата за
неустойка. Твърди, че е платила сумата от 622,66 лева за договорна лихва и
неустойка без основание и иска ответното дружество да и ги заплати, ведно
1
със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. В
съдебно заседание се представлява от пълномощника си, който поддържа
исковите претенции по основание. Прави искане за допускане на изменение на
иска по чл. 55 от ЗЗД чрез увеличаване на размера му. Претендира разноски.
Ответникът „Креди Йес“ ООД е депозирал отговор на исковата молба,
чрез пълномощника си. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани и
моли съда да ги отхвърли. Заявява, че договорът за заем е сключен при
спазване на изискванията на закона и че ищцата е направила плащания в общ
размер от 1762,66 лева. В съдебно заседание с писмено становище поддържа
отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери
установена следната фактическа обстановка :
Между страните е сключен договор за паричен заем № *** г. към
искане № ***, съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя
сумата от 1100 лева, при ГПР 48,083%, МЛП -3,330% и обща сума за плащане
1331,75 лева. Договорено е заемът да се погаси на 11 месечни вноски,
обективирани в погасителен план. В договора е отбелязано съгласие на
страните за обезпечаването от гарант/и, отговарящ на Общите условия към
договора за заем и с още едно от обезпеченията предвидени в чл. 6 по избор на
заемателя- в случая, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 от
договора е предвидено заплащане на неустойка в размер от 1088,25 лева , ако
заемателят в тридневен срок от подписване на договора не предостави
договореното обезпечение, или то не отговаря на условията по чл.10,ал.2,т.1 и
4 от ОУ към договора. Неустойката е разсрочена по начин, посочен в
погасителния план. Видно от разписка № *** г. ищцата е превела сумата от
1102,66 лева на ответното дружество за предсрочно погасяване на кредит ***.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор се
установява, че по искане на ищеца на 23.05.2022 г. между него и ответното
дружество е сключен договор за паричен заем, по силата на който на
заемателя е предоставена заемна сума от 1100 лева при условия, посочени в
договора. Ищцата е подписала договора за заем, подписала е и погасителния
план към него. Не се спори, че ищцата е получила заемната сума, макар да
2
няма приложен документ за това. Видно от направеното в отговора на
исковата молба признание от ответника тя е заплатила три вноски от по 220
лева на 30.06.2022 г., 28.07.2022 г., 30.08.2022 г. и на 20.09.2022 г. предсрочно е
погасила заема с вноска от 1102,66 лева, като направените вноски са
разпределени по следния начин: общо 128,89 лева лихва; 1100 лева главница;
533,77 лева неустойка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от
ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на императивни законови
разпоредби - чл. 11 и чл.19,ал.4 от ЗПК ,вр. с чл. 26,ал.1 от ЗЗД. Твърди
нищожност на договора за паричен заем поради противоречието му със
закона и накърняване на добрите нрави, евентуално, че клаузата, с която е
договорена неустойка е нищожна, поради което заявява , че дължи само
чистата стойност на кредита и иска да и бъде върната недължимо платената
сума от 662,66 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за нейна
сметка. Безспорно от съдържанието на процесния договор става ясно, че се
касае за договор за потребителски кредит, към който приложими са
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищцата има качеството на потребител по
смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на
ЗЗП, който предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени
такива. В Глава шеста от Закона за потребителския кредит, чл. 22 предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая е спазена писмената форма за действителност на
договора, като се спори относно спазване императивните разпоредби на чл.
11, ал.1,т. 10 от ЗПК, според които договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният
договор съдържа годишният лихвен процент – 48,083%, лихвеният процент
на месец е 3,330% , а общо дължимата сума по кредита е 1331,75 лева.
Основателни са възраженията на ищеца относно нарушаване на разпоредбите
3
на чл. 11,ал.1, т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действителният такъв. С
договора в чл.8 е предвидена неустойка в размер на 1088,25 лева, ако в 3-
дневен срок от подписването му заемателят не предостави обезпечението
посочено в чл. 6 от него, свързано с предоставянето на гарант/и, отговарящи
на определени условия, разписани в Общите условия, каквито впрочем по
делото не бяха представени, както и избраният от заемателя начин. С
неустойката се санкционира неизпълнението на задължението за представяне
на обезпечение, което задължение има вторичен характер и неизпълнението
му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем
сума. Тя е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и не изпълнява присъщия и характер да обезщетява и
обезпечава изпълнението на задължението, като в случая длъжникът се
санкционира предварително за това, че не е предоставил обезпечение на
своето задължение. Изложеното води до извода, че с неустоечната клауза на
практика се цели неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като той
предварително е бил наясно, че ще получи определената сума. Видно от
съдържанието на договора и погасителния план към него е предвидено
неустойката да се внесе разсрочено на погасителни вноски ведно с
погасителната вноска по кредита , което води до извода, че това е скрита
печалба на кредитора , която би следвало да се включи в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за паричен заем ГПР е посочен като 48,083% и
формално същият не надвишава изискванията поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК,
но в него би следвало да се включи и разходът предвиден за неустойка, който
като абсолютна сума / 1088,25 лева /, е на практика колкото отпуснатия
кредит от 1100 лева. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
4
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Невключвайки предварително известната му
договорена неустойка в ГПР заемодателят е използвал заблуждаваща
търговска практика, като по този начин потребителят е бил лишен от
възможността да вземе информирано решение относно сключване на
договора. Последица от неизпълнението да се посочи действителния размер
на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е обявяването на
договора за паричен заем за недействителен, при което съгласно чл.23 от ЗПК
потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или
други разходи. Иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се
прогласи недействителността на договор за паричен заем № *** г. на
основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл.
22 от ЗПК. При уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по
евентуално съединения иск за прогласяване на нищожност на разпоредбата
на чл. 8 от договора.
При тези изводи на съда основателно е искането на ищеца да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 662,66 лева представляваща внесени суми
за договорна лихва и неустойка, като разлика от чистата стойност на кредита
от 1100 лева и погасената от ищцата сума от 1762,66 лева. Основателна е
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от подаване на иска-
30.06.2025 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
по делото разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500 лева, което
съдът намира за неоснователно. Възнаграждението е под минималния размер за
всеки от предявените искове по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съответства на обема и качеството на
предоставената правна помощ, както и на фактическата и правна сложност на
делото, приключило в едно съдебно заседание. С оглед горното ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от общо 600 лева направени по делото
разноски.
5
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск от М. А. С. с ЕГН ********** от гр. ***,
ул. „***” №**, ет. *, ап. *, срещу „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България” №196, че
Договор за паричен заем *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, бул. „България” №196 да заплати на М. А. С. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***” №**, ет. *, ап. * по иск с правно основание
чл.55,ал.1 пр. първо от ЗЗД, сумата от 662,66 /шестстотин шестдесет и
два лева и 66 ст./ главница, представляваща извършено без основание
плащане по Договор за паричен заем №*** г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.06.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, бул. „България” №196 да заплати на М. А. С. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***” №**, ет. *, ап. * сумата от 600 /шестстотин/
лева представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски
районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6