Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-316 22.10.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На осми
септември две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1610 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,ВАМА“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Александър Велики“ №37А,
представлявано от Христина Милчева Василева, ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител - адв. Тасков от БАК, против Решение № 1012 от 10.04.2020 г.,
постановено по гр. дело № 6006/2019 г. по описа на РС - Бургас, с което съдът е
осъдил ответното дружество да заплати на ,,БУРГСТРОЙ-2“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ,,Славейков“, бл.55, вх. П,
ет.1, представлявано от Иван Атанасов Новаков, сумата от 10222.50 лева,
представляваща общата стойност на допълнително извършени СМР по договор за
строителство от 01.09.2010г. без включен ДДС, които са описани в Акт обр.19 от
01.09.2014г., Акт обр.19 от 03.10.2014г. и Акт обр.19 от 22.10.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019г. до окончателното
й изплащане, както и съдебно- деловодни разноски в размер на 1894.40 лева, като
в останалата му част над уважения до претендирания размер от 12267 лева, искът
е отхвърлен.
Със същото
решение, съдът е осъдил ,,БУРГСТРОЙ-2“ ООД, представлявано от Иван Атанасов
Новаков, да заплати на ,,ВАМА“ ООД, сумата от 150 лева, представляваща разноски
по делото.
Недоволство
от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът, като намира същото
за неправилно и необосновано в частта, в която се уважават исковите претенции.
Излага подробни съображения. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира присъждане на сторените
съдебно – деловодни разноски пред двете
инстанции.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна ,,БУРГСТРОЙ-2“ ООД, чрез адв. Киселичков
от БАК, с който се оспорват наведените с
въззивната жалба доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас е предявен иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.266 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че между страните „Вама“ ООД и „Бургстрой-2“ ЕООД на
01.09.2010 г. е подписан договор за строителство. „Вама“ ООД е възложител по
договора, а изпълнител е „Бургстрой-2“ ЕООД, като възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел на свой риск със закупени от него материали, труд,
механизация и транспорт да извърши строителство на обект: жилищна сграда в
УПИ-Х в кв.22 по плана на кв. Сарафово, при уговорена цена в размер на
146418.64 лв. без ДДС, а подлежащите на изпълнение СМР-та са описани в
Приложение №1. Съгласно чл.26 от подписания между страните договор с
допълнително споразумение могат да се договорят допълнителни количества и
видове СМР-та при спазване на изискванията на Приложение № 1 и чл.4 от
настоящия договор.
Въззиваемата
страна в качеството си ищец по делото е представила 3 броя Акт бр.19 за
извършени СМР в жилищна сграда в УПИ – Х в кв.22 по плана на кв. Сарафово,
както следва: Акт обр.19 от 01.09.2014г. за СМР на обща стойност 5480.20лв. без
ДДС, Акт обр.19 от 03.10.2014г. за СМР на обща стойност 3598.70лв. без ДДС, Акт
обр.19 от 22.10.2014г. за СМР на обща стойност 1143.60лв. без ДДС, като и в
трите акта като инвеститор е посочен „Вама“ ООД, а за изпълнителя „Бургстрой-2“
ЕООД е подписал управителя Иван Новаков и е положен печат на дружеството.
Основният спорен
момент по делото е извършени ли са посочените в актовете строително-монтажни
работи, както и обстоятелството има ли противопоставяне от страна на дружеството
„Вама“ ООД по отношение на СМР-тата
съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
За да отговори
на поставените въпроси първоинстанционният съд е събрал писмени доказателства,
изслушал е съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и е достигнал до
правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която от своя страна
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционния
съд е счел, че дружеството – ищец е извършило процесните СМР-та, което се
установява от допуснатата съдебно-техническа експертиза. В този смисъл е налице
хипотезата на чл.266, ал.1, изр. първо от ЗЗД, че възнаграждение се дължи за
извършена и приета работа. Установяването на изпълнена и приета работа може да
се извърши с различни доказателствени средства, включително и с Акт обр.19,
като в случая представените актове са двустранно подписани. Действително
подписът за „Вама“ ООД е положен от Иван Василев, а видно от Търговския
регистър във времето от 26.03.2010 г. до 05.11.2014 г. управители са били Иван
Василев и Христина Василева, но последната е можела да представлява дружеството
самостоятелно, а Иван Василев - само заедно с Христина Василева. При това
положение положеният от Иван Василев подпис не задължава дружеството, при
условие, че последното чрез своя управител възрази и се противопостави на
извършените от „Бургстрой-2“ ЕООД действия. В случая обаче не се установява наличие
на действия от страна на управителя на дружеството, изразяващи се в
противопоставяне след узнаване на действията на другата страна. Действително
„Вама“ ООД е оспорила представените актове обр.19, което обаче само по себе си
не може да се тълкува като противопоставяне на смисъла на чл.301 от ТЗ.
Пред първата
съдебна инстанция са изслушани техническа и счетоводна експертизи, като от
счетоводната експертиза се установява, че дружеството – ищец е осчетоводил само
разходите въз основа на които са съставени представените 3 акта и са посочени в
баланса му към 31.12.2014 г. като незавършено строителство и са в размер на
9643.87 лева. Вещото лице е установило, че въпреки твърденията на ищеца в
исковата молба, липсва частично плащане в размер на 3000 лева по Акт обр.19 от
22.10.2014 г., тъй като сумата касае „Ремонт на покрив – с. Малка поляна“. В
счетоводствата на нито едно от дружествата не са осчетоводени представените
актове обр.19.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че въззивното дружество,
съгласно представените фактури, е закупило фактурираните павета, които са били
транспортирани от въззиваемото дружество. Според вещото лице паветата са били
поставени по различен от обичайния начин – върху флексово лепило, а не върху
пясъчна възглавница – както е обичайно, но на практика работата е извършена и
СМР-тата в този смисъл са качествено извършени.
Неоснователни са
направените във въззивната жалба, както и в съдебно заседание оплакване от
страна на „Вама“ ООД. Процесуалният представител на дружеството заявява, че тъй
като се касае за вертикална планировка на сградата, която е неразделна част от
проектите и тъй като сградата е приета и съответно въведена в експлоатация с
удостоверение № 164/24.10.2013 г., то няма как претендираните СМР-та да не са
били изпълнени. В този смисъл се обосновава тезата, че претенцията е
неоснователна. Настоящата съдебна инстанция намира, че подписаният между
страните договор за строителство от 01.09.2010 г. урежда отношенията по
извършване на строителство на обект: жилищна сграда в УПИ – Х в кв.22 по плана
на кв. Сарафово и разпоредбата на чл.26 дава възможност за извършване на допълнителни
количества и видове СМР-та при спазване на съответните изисквания. Безспорно се
установи от допуснатите по делото експертизи, че претендираните работи /СМР/ са
извършени. В този смисъл съдът намира, че Районен съд – Бургас правилно е
квалифицирал претенцията по чл.79 от ЗЗД на договорно основание. Същият е
съобразил договор за строителство и представените актове обр.19 и е достигнал
до законосъобразен извод за дължимост на извършените СМР в посочения обем. В
крайна сметка се касае за изпълнение по инфраструктурата на процесната сграда,
която е свързана с нейната завършеност, а не за възникнали по повод
некачествено строителство ремонти или поправки.
Липсата на
подписано допълнително споразумение въз основа на представения договор не
създава правен проблем. Подписването на процесните актове обр.19 на
самостоятелно основание обосновава извършването на претендираните СМР. В този
смисъл съдът намира, чу обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 1080 лв.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1012 от 10.04.2020 г., постановено по гр. дело № 6006/2019 г. по
описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА
,,ВАМА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
,,Александър Велики“ №37А, представлявано от Христина Милчева Василева, ЕГН **********,
да заплати на ,,БУРГСТРОЙ-2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. ,,Славейков“, бл.55, вх. П, ет.1, представлявано
от Иван Атанасов Новаков, сумата от 1080 лева – разноски по делото за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.