Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,29.01.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1897
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно
основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от А.П.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис №2,
адв.М.П. против Н.В.Б., с ЕГН ********** и ЕНЧ ***********, родена в Русия, Ленинградска
област, с постоянен адрес:***, в която ищецът твърди, че с
ответницата сключили
граждански брак на 28.09.1995г. в гр.Пазарджик, втори за него и първи за ответницата.
От брака си имали дете С. А.С., с ЕГН ********** към
настоящия момент пълнолетен.
Твърди,
че съпружеските им отношения били нормални - разбирали се. От сключването на
брака им през 1995г. до 1997г. живели в общинско жилище в гр.Пазарджик,
ул."****“ №*, ет.*, ап.* - под наем, което получил от Община Пазарджик,
където и в момента само той живеел.
Твърди,
че през 1997г. отишъл да работи в Америка, а съпругата му с детето се върнала в
Русия. Чували се по телефона два пъти седмично. Началото на 1999г. баща му се
разболял и той се
върнал в България, за да го гледа - около 5 години бил с инсулт и впоследствие
починал. Когато се прибрал в страната ни многократно
предлагал на ответницата да дойде отново с детето при него в България, но тя му отказвала, тъй като и нейната
майка се била разболяла
тежко и трябвало тя да я гледа. Сочи, че ответницата
дошла в България със сина им
през 1999г. и последно през лятото на 2006г. и двата пъти за около месец. През
лятото на 2006г., тя и синът им били на море и се видяли, когато разменили генерални пълномощни пред
нотариус. Ищецът ходил в Русия за периода от 1997г. до 2006г. три пъти. Н. също
му предлагала да остане да живее в Русия, но не успял да свикне там. За последно се видяли с ответницата през лятото на 2006г. С времето се
дистанцирали един от друг и връзката им - прекъснала.
Твърди, че когато ответницата била в България се регистрирала на адреса, на който и той живеел - гр.Пазарджик, ул.„****“ №*,
ет.*, ап.*, но от 1997г. до сега - тя не живее на този адрес. Там живеел само ищецът. Когато отивал в Русия при нея, в Сан Петербург - тя,
синът им и майка й – живеели на квартира. Ищецът твърди,
че есента на 2006г. позвънил на стационарния й телефон, но женски глас му казал,
че Н. я няма и че тя, синът им и майка й са сменили квартирата, отишли са да
живеят в друга квартира и не знае къде са отишли да живеят. Твърди, че от есента
на 2006г. няма никаква връзка с Н..
Ищецът уточнява, че преди да подаде настоящата искова молба в съда, направил устна справка в ГРАО - Пазарджик за
регистриран постоянен или настоящ адрес на съпругата му. Служителката му казала,
че Н. има регистриран постоянен адрес ***, но на този адрес тя не живее от
1997г. С оглед на това при извършване на връчване на книжата по делото, моли съда да извърши служебна справка за
постоянен или настоящ адрес на съпругата му и й назначи
особен представител.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен - без никой от тях
да има вина за това. Твърди, че направили
опити за запазването му, но поради далечното им разстояние - той в България, тя - в Русия и поради житейските обстоятелства, той гледал болните си родителите, тя своята болна
майка - всеки от тях заживял свой собствен живот. Твърди, че от лятото на 2006г. до настоящия момент, а
именно 14 г. -
не са се чували и виждали по никакви поводи.
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им с ответницата Н.В.Б., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство - без вина на
съпрузите; След прекратяване на брака съпругата му да
носи фамилно име – Б.;
Ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Пазарджик, ул.„****“ №*, ет.*, ап.*, представляващо общинско
жилище под наем - да се предостави на него А.П.С..
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане – за разпит на свидетел.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответницата, с който е взето становище, че предявеният
иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК е
допустим. Сочи, че по основателността му ще вземе становище след изслушването
на поискания с исковата молба свидетел и предвид другите доказателства по
делото.
Не възразява да се приемат
приложените към исковата молба писмени доказателства. Не възразява да се допусне до
разпит поискания с исковата молба свидетел.
Заявява, че ще се ползва от доказателствата, ангажирани от ищцовата
страна.
Предявеният иск се поддържа в проведеното
по делото съдебно заседание от ищеца и от неговия пълномощник. Молят съда да прекрати
брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по
въпроса за вината.
Особеният
представител на ответницата взема становище за прекратяване на брака в съответствие
със закона.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и становището на особения
представител на ответницата и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните – ищецът и
ответницата са съпрузи и че са сключили граждански брак на 28.09.1995г. в гр.Пазарджик,
за което е съставен Акт за граждански брак №363/28.09.1995г. на Община
Пазарджик. От брака си съпрузите имат родено едно дете – син С. А.С., роден на ***г.,
с ЕГН **********, който понастоящем е пълнолетен.
Като
семейство съпрузите са живели под наем в общинско жилище в гр.Пазарджик, в
което ищецът продължава да живее и към момента.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Илия Димитров Петров се
установява, че съпрузите са във фактическа раздяла и не живеят заедно от много
години – вече над 15 години. Ответницата и детето заминали за Русия и се
установили да живеят там. Ищецът останал да живее в гр.Пазарджик. Ищецът на три
пъти ходил в Русия при съпругата си и сина си, но не успял да свикне с начина
на живот там и се прибрал. От доста години ищецът нямал връзка с тях. Не се
чували и не общували.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните по делото – ищецът и ответницата е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на
закона. В конкретния
случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена. Между
съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие
и разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството.
Фактическата раздяла
е настъпила преди много години и вече всеки от тях има свой живот, в който на
практика, другият отсъства.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и
непоправимо, окончателно и без възможност за
преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът приема, че
са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен
и доказан.
В настоящото производство и на основание чл.49 ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като в исковата молба,
както и в хода на производството по делото ищецът изрично заяви, че не желае
произнасяне на съда по този въпрос. Ответната страна не поиска съдът да се
произнесе по този въпрос.
Ищецът и ответницата са живели
като семейство в общинско жилище, находящо се в гр.Пазарджик, ул.“****“ №*,
ет.*, ап.* под наем. Ищецът продължава да живее там и понастоящем и претендира
ползването му. Ответницата не е заявила претенция за ползването на същото.
Затова семейното жилище ще следва да се предостави за ползване на ищеца.
Видно от приложеното удостоверение
за сключен граждански брак е, че при сключването на гражданския брак с ищеца,
ответницата не е променила фамилното си име и че е продължила да носи
предбрачното си фамилно име – Б.. Затова и след развода ответницата ще следва да
носи това фамилно име – Б..
Съпрузите
нямат претенции за издръжка помежду си след развода, поради което такава не
следва да се присъжда.
Страните
следва да заплатят в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса
по делото в размер на по 15,00 лева всеки от тях.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.329 ал.1, изр. 2-ро от ГПК, разноските остават в тежест на всяка
от страните, както ги е направила.
По изложените съображения и на
основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между А.П.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис
№2, адв.М.П. и Н.В.Б., с ЕГН ********** и ЕНЧ ***********, родена в Русия,
Ленинградска област, с постоянен адрес:***, сключили граждански брак на 28.09.1995г.
в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак №363/28.09.1995г. на
Община Пазарджик, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В
настоящето производство съдът не се произнася относно вината за разстройството
на брака.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Н.В.Б., с ЕГН ********** и ЕНЧ ***********
да носи фамилното име Б..
Предоставя
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Пазарджик, ул.“****“ №*, ет.*,
ап.* на съпруга А.П.С., с ЕГН **********.
След развода
съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА А.П.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, офис №2, адв.М.П. и Н.В.Б., с ЕГН ********** и ЕНЧ ***********,
родена в Русия, Ленинградска област, с постоянен адрес:*** да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по делото в размер на по 15 лева всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: