РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2166
гр.Пловдив, 27 . 11 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия :
Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2052/2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.100 ал.1 т.1 от Закона за
държавния служител /ЗДСл./.
В.Й.М., ЕГН
**********,***, представляван от адв.Б. П., обжалва мълчаливия отказ на Управителя /в жалбата посочено Директора/
на НЗОК да издаде заповед за възстановяване на жалбоподателя на заемната от него
длъжност, от която е бил временно отстранен със Заповед № РД – 09- 165 от
17.05.2018г. на Управителя на НЗОК.
Становища
на страните :
-
Жалбоподателя поддържа, че на 10.01.2019г. е освободен от ареста без повдигнато
обвинение, каквото няма и към момента на подаване на жалбата. На 11.01.2019г.
се явил на работа, за да изпълнява служебните си задължения и още на портала не
бил допуснат, като му било заявено, че има заповед да не го допускат на работа
по никакъв повод в РЗОК – Пловдив, включително и като гражданин. На 13.01.2019г.
подал чрез РЗОК – Пловдив до НЗОК – София заявление, да му се окаже съдействие
за това, че не е допуснат до работа, но и към момента няма отговор. Твърди, че
на 17.07.2020г. изпратил заявление с молба да бъде издадена заповед за
възстановяването му на заеманата от него длъжност Началник сектор „Контрол на
аптеки“ в специализирана администрация, отдел „Извънболнична медицинска,
дентална помощ и аптеки“, дирекция „Договаряне и контрол на изпълнението на
медицинската, денталната помощ и аптеки“, но и до настоящия момент няма
издадена такава. Поискана е отмяна на мълчаливия отказ с присъждане на съдебни
разноски.
Процесуалния
представител на жалбоподателя, адв.П. поддържа жалбата. В писмени съображения
по същество е посочено, че предмет на настоящия спор е мълчалив отказ по
заявлението от месец юли, като едва след завеждане на настоящото дело - от
приложените към делото писмени доказателства М. разбрал, че е освободен от
работа /датата, на която е оформено връчването на М. от ЧСИ Др.М., съвпада с
датата на завеждане на делото/. Твърди се, че е налице правен интерес от
завеждане на настоящото дело, продиктуван от обстоятелството, че М. е стоял
година и девет месеца без работа, тъй като не е бил допуснат. Направено е
позоваване на чл.30 т.1 и чл.7 ал.2 от ЗДСл, като е посочено, че като държавен
служител М. не може да започне работа по трудов договор на друго място, нито да
бъде съдружник, нито ЕТ и по този начин не може да участва активно в издръжката
на семейството си.
- Ответникът
Управител на НЗОК – София, се представлява от гл.юрисконсулт Л. и юрисконсулт Т.,
които изразяват становище за недопустимост на жалбата и алтернативно - за
неоснователността й. Молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмени
съображения по същество гл.юрисконсулт Л. поддържа, че макар при подаване на жалбата да е
съществувал правен интерес от оспорването, то същия е отпаднал впоследствие –
служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от
01.07.2020г., със Заповед № 3/01.07.2020г. на Управителя на НЗОК. Заповедта е
връчена надлежно на адресата чрез ЧСИ Др.Митрова. Жалбоподателят не оспори
удостоверението от 20.10.2020г., изд. от ЧСИ относно дата на връчване на
заповедта от 01.07.2020г., при което правата на М. са защитими по друг ред – в
производството по оспорване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение. Поради отпаднал правен интерес се счита, че жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане на основание чл.159 т.4 АПК. Отделно от това е
посочено, че жалбата е недопустима поради подаването й след изтичане на срока
по чл.149 ал.2 от АПК, доколкото заявлението за възстановяване на длъжността е
с вх.№ от 15.01.2019г., а заявлението от 17.07.2020г. има само напомнителен
характер, тъй като в него се цитира първото заявление от 15.01.2019г. В тази
насока се твърди, че срокът за произнасяне по искането от 15.01.2019г. е
изтекъл на 30.01.2020г. Заявено е, че заповедта за отстраняване на работа от
служителя е стабилен административен акт към момента на подаване на заявлението
за възстановяване. Освен посоченото - наказателното производство не е
приключило и все още е висящо. Иска се прекратяване на производството,
респективно отхвърляне на жалбата като неоснователна.
- В съдебното производство не е
встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.
1. По допустимост на жалбата :
Предмет на оспорване
в настоящото производство е мълчалив отказ. Наличието на надлежно сезиране и
компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагане на
фикцията по см. на чл.58 ал.1 АПК. Проявлението на
установената законова фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания
в правната норма фактически състав, който изисква подадено до компетентния
орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в
определения срок. По аналогия с изричния административен акт, който следва да е
издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на
него мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по
закон административен орган. В случая искането е отправено със заявление до
Управителя на НЗОК, получено в НЗОК-София на 20.07.2020г. /л.6 - известие за
доставяне/. Съгласно чл.17 ал.1 т.4 от Правилника за устройството и дейността
на НЗОК, Управителят на НЗОК упражнява правомощията си в
съответствие със ЗЗО
и действащото законодателство, както и сключва трудови договори, допълнителни
споразумения и издава заповеди за възникване, изменение и прекратяване на
трудови и служебни правоотношения, както и заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания по Кодекса на труда и
Закона за държавния служител. Тъй като в чл.100
ал.1 от ЗДСл. е посочено, че органът по назначаването е компетентен да отстрани
временно от работа държавният служител, същият орган е и компетентен да го
възстанови на работа.
Неоснователно е възражението
на процесуалния представител на ответника, че жалбата е подадена след изтичането на срока по чл.149
ал.2 от АПК, с аргумент от заявление за възстановяване на длъжността с вх.№ от
15.01.2019г. /л.31/ и твърдението, че заявлението от 17.07.2020г. има само
напомнителен характер, тъй като в него се цитира първото заявление от
15.01.2019г. В тази насока се съобразиха следните данни : В жалбата е посочено,
че на 13.01.2019г. М. подал заявление чрез РЗОК Пловдив до НЗОК София за това,
че не е допуснат до работа и „да ми се окаже съдействие за това“. Документът от
13.01.2019г., с вх.номер в РЗОК Пловдив е наименован „Уведомително писмо до
Управителя на НЗОК чрез Директор РЗОК Пловдив”. Според съдържанието на
уведомителното писмо, М. уведомил Управителя, че основанията за издаване на
негова заповед за временно отстраняване от работа са отпаднали и заповедта
трябва да бъде отменена. Тук се отбелязва, че отсъстват твърдения за обжалване
от страна на М. на заповедта за временно отстраняване от работа. Освен това, в
уведомителното писмо е отразено, че на 11.01.2019г. в 8.30ч. жалбоподателят се
явил на работа в сградата на РЗОК Пловдив, но не бил допуснат до работното си
място от охраната, „на основание ваша заповед за недопускането ми да сградите
на РЗОК Пловдив, същата не ми беше представена.“. Следователно, с
уведомителното писмо вх.номер от 15.01.2019г., М. уведомява Управителя на НЗОК
за отпаднали основания за издаване на заповедта за временно отстраняване от
работа и необходимост от отмяна на тази заповед, както и за нова, че на
11.01.2019г. се е явил на работа, но не е бил допуснат до работното си място с
твърдение, че това е последица от заповед на управителя за недопускането му,
която заповед не била предоставена на жалбоподателя. Наименованието и
съдържанието на цитираното писмо действително го квалифицират на уведомително
по отношение описаните факти. Уведомителното писмо не съдържа искане от органа
по назначаването за възстановяване на служителя на работното място.
При съпоставка с документ – Заявление
/л.4, 5/, доставен на Управителя на НЗОК – София, на 20.07.2020г. /л.6/, се
установява както разлика в наименованието на документите, така и – което е
съществено, различие в съдържанието им. Вярно е, че в
заявлението до Управителя на НЗОК от юли месец М. е цитирал и уведомлението от
януари месец, но това само по себе си не придава друго значение на
уведомителното писмо от м.01.2019г. Както бе посочено, уведомителното писмо не съдържа искане
от органа по назначаването за възстановяване на служителя на работното място.
За разлика от него, в заявлението от м.07.2020г. ясно е посочено – „…моля да
бъде издадена заповед за възстановяването ми на заеманата от мен длъжност …“.
Следва извод за квалифициране на заявлението от м.07.2020г. като самостоятелно
и еднозначно искане, по отношение на което органът по назначаване не се е
произнесъл в срок, при което с основание се твърди, че е налице мълчалив отказ,
подлежащ на съдебно оспорване.
- При тези
данни отсъства основанието по чл.27 ал.2 т.1 АПК, при наличие на което искането
би било недопустимо.
Срокът за
произнасяне е 14 дн. – чл.149 ал.1 АПК, поради което при получено заявление на
20.07.2020г., изрично произнасяне е следвало да има най-късно към 03.08.2020г. Срокът
по чл.149 ал.2 АПК /“Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се
оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният
орган е бил длъжен да се произнесе.“/ изтича към 03.09.2020г. Жалбата е
подадена на 18.08.2020г.
- Следва
извод за подадена в срок жалба, което обстоятелство е един от критериите за
допустимост на оспорването.
- Жалбата е
подадена при наличие на правен интерес : Против неблагоприятен административен
акт /отказ – мълчалив поради непроизнасяне на органа в 14 дн.срок, както и към
момента на ход по същество на спора/, пряко засягащ правото на М. да бъде
възстановен на работа при твърдения за отпаднало основание за временното му
отстраняване.
- По
отношение твърдението на ответника за отпаднал правен интерес поради издадена
заповед за прекратяване на служебното правоотношение се съобрази, че фактът не
касае допустимост на оспорването, а неговата основателност. Допустимост на
оспорването произтича от подадено заявление за издаване на заповед за
възстановяване на заемана от жалбоподателя длъжност, основано на твърдението за
отпаднали основания за временното отстраняване. Предпоставките за
възстановяване на работа са в обхвата на преценката на органа по назначаването,
при подадено допустимо искане. В този см. прекратяването на служебното правоотношение
не касае допустимост, а основателност на жалбата.
При оспорване на мълчалив отказ в
обхвата на проверката за законосъобразност са всички възможни предпоставки,
относими към преценката за съответствие на искането с материалния закон. Тоест,
предпоставя цялостната служебна проверка дали са осъществени предпоставките за издаване
на поискан административен акт и всички възможни основания за отказ.
2. Данни от преписката :
Няма спор относно факта, че жалбоподателят
е заемал длъжността Началник сектор „Контрол на аптеки“ в
специализирана администрация, отдел „Извънболнична медицинска, дентална помощ и
аптеки“, дирекция „Договаряне и контрол на изпълнението на медицинската,
денталната помощ и аптеки“, с място на работа Районна здравноосигурителна каса
– Пловдив.
Със Заповед № РД – 09-165/17.05.2018
г., на основание чл.100 ал.1 т.1 от ЗДСл. и във връзка със задържане под стража
и частно наказателно дело /ЧНД/ № 931/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд,
Управителят на НЗОК отстранил В.Й.М. временно от работа, считано от
09.05.2018г., 13.30 часа /л.34/. Като причини за временното отстраняване от
работа са посочени : 1) на 09.05.2018г. М. е задържан под стража от органите на
МВР; 2) с определение на Пловдивски окръжен съд по ЧНД № 931/2018г. по отношение
на служителя е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Заповедта е
връчена на М. на 18.05.2018г., за което е направено нарочно отбелязване и няма
данни да е обжалвана.
С докладна записка изх.№ 35-00-1345 от
20.11.2018г. /л.64-65, 150-151/ до Управителя на НЗОК – София, Директорът на
РЗОК – Пловдив изразил становище, че са налице достатъчно основания за
провеждане на дисциплинарно производство, съгласно чл.92 ал.1 във вр. с чл.89
ал.2 т.5 ЗДСл. и налагане на дисциплинарно наказание по чл.90 ал.1 т.5 ЗДСл. на
служителите И.С.Д.и В.Й.М..
Във връзка с постъпила молба /л.147/ по
следствено дело № 149/2018г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив, следовател от
ОСлО при ОП-Пловдив изпратил писмо до Директора на РЗОК – Пловдив с вх.№
11-00-41 от 14.01.2019г. /л.59-60, 148-149/, относно повдигнатите на В.М. обвинения,
в което е посочено, че по отношение на лицето е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която мярка е била в сила от 10.05.2018г. до
10.01.2019г. и към момента на обвиняемият М. е наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 20 000лв.
С уведомително писмо вх.№ 35-16-70 от
15.01.2019г. изпратено чрез РЗОК – Пловдив до Управителя на НЗОК, М. уведомил
Управителя на НЗОК, че основанията за издадената заповед за временно
отстраняване от работа са отпаднали и заповедта трябва да бъде отменена. В
писмото е посочено още, че на 11.01.2019г. в 8:30 часа М. се явил на работа в
сградата на РЗОК Пловдив и не бил допуснат до работното си място от охраната,
като не му е представена заповед за недопускането му.
Във връзка с постъпилото уведомително
писмо, директорът на РЗОК – Пловдив изпратил писмо до Управителя на НЗОК с
изх.№ 35-00-246 от 15.01.2019г. /л.141-142/, с което е направено предложение за
образуване на дисциплинарно производство срещу В.Й.М..
Във връзка с писмо от Управителя на
НЗОК за предприемане на действия по чл.69 НПК, от Окръжна прокуратура Пловдив
са отговорили с писмо вх.№ 20-16-275/05.02.2019г. /л.56/, че към настоящия
момент ОП Пловдив няма сведения заповед № РД-09-165/17.05.2018г. на Управителя
на НЗОК за временно отстраняване на служителя М. да е отменена по
административен или съдебен ред, както и дали обвиняемия се е завърнал на
работа в РЗОК Пловдив и да изпълнява служебните си задължения.
Управителят на НЗОК изх.№
20-16-275/12.02.2019г. /л.55/ уведомил директора на РЗОК Пловдив, че
основанията за издаване на заповед с № РД-09-165/17.05.2018г. на Управителя на
НЗОК не са отпаднали и същата не е отменена.
С писмо до Окръжна прокуратура Пловдив
от 12.03.2020г. /л.37/, управителят на
НЗОК помолил да се прецени необходимостта от предприемане на необходимите
законови действия по реда на чл.69 ал.2 НПК с цел отстраняване на служителите
/сред които и М./ от длъжност до приключване на досъдебното производство. В
отговор на това, с писмо вх.№ 20-16-275/02.04.2020г. /л.35-36/, прокурор от ОП
- Пловдив посочил, че към настоящия момент не са налице предпоставки за отправяне
на искане по чл.69 ал.2 НПК.
На лист 52 от делото е приложен
Протокол от проведено на 03.06.2020г. заседание между Директора на РЗОК Пловдив
и председателите на синдикалните организации в РЗОК Пловдив, с което последните
са изразили съгласие по предложението на Директора на РЗОК-Пловдив за структурна
промяна с цел оптимизирането на РЗОК – Пловдив. Едно от предложенията за
структурна промяна е закриването на дирекция ДКИМДПА и отдел ИМДПА, в т.ч. и
секторите.
С писмо изх.№ 35-00-1416/23.06.2020г.
/л.50/, Директорът на РЗОК Пловдив изпратил на Управителя на НЗОК документи,
сред които и Проект на заповеди за прекратяване на служебно правоотношение.
На 01.07.2020г. Управителят на НЗОК
издал Заповед №3 /л.48/, с която на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. във
връзка с утвърдено длъжностно разписание на РЗОК – Пловдив, в сила от
01.07.2020г., съгласно Заповед № РД-09-158-04.06.2020г. на Управителя на НЗОК, прекратил
служебното правоотношение с В.Й.М., считано от 01.07.2020г. В заповедта липсва
отразяване за връчването й.
На лист 47 по делото е представено
писмо изх.№ 35-16-981 от 01.07.2020г. на директора на РЗОК – Пловдив до В.Й.М.,
относно представяне на документи и извършване на действия във връзка с
прекратяване на служебното правоотношение с РЗОК – Пловдив.
М. сезирал Управителя на НЗОК с искане
за издаване на заповед за възстановяването му на заеманата длъжност, което е получено
от административния орган на 20.07.2020г. / л.6 /. Не е спорно, че по това
искане няма произнасяне, вкл. акт за възстановяване на лицето на служба не е
издаден и към настоящия момент.
3. Към страните са отправени указания
по доказателствената тежест /разпореждане от 04.09.2020г., л.12/.
3.1. В съдебното производство са
приети административната преписка, ведно с цялото лично служебно досие на
жалбоподателя, както и следните писмени доказателства: Протокол за невръчено
уведомление от ЧСИ /л.44/, както и уведомленията на ЧСИ /л.41-43/; Докладна
записка и писмо на директора на РЗОК – Пловдив до Управителя на НЗОК, относно
връчване на заповеди за прекратяване на служебни правоотношения /л.39-40/; Удостоверение
изх.№ 10553/20.10.2020г. от ЧСИ Др. М. /л.161/, в което е посочено, че на 01.07.2020г.
в кантората на ЧСИ са постъпили 2 бр. молби за връчване на документи на осн.чл.18
ал.5 от ЗЧСИ : молба с изх.№ 11-00-479/01.07.2020г. /л.162/, ведно с 2
бр.оригинали на Заповед №3/01.07.2020г. за прекратяване на служебното
правоотношение с В.Й.М. и молба с изх.№ 11-00-480/01.07.2020г. /л.163/, ведно с
писмо с изх.№ 35-16-981/01.07.2020г., ведно с декларация за съгласие за
възстановяване на суми от В.Й.М. и справка за дължими суми. В удостоверението е
посочено, че документите са връчени на 18.08.2020г. на осн. чл.47 ал.5 от ГПК,
удостоверено с Протокол за невръчено уведомление до В.Й.М..
3.2. От Специализирана прокуратура е изискан
и постъпил отговор, в който е посочена информация за движението на досъдебно
производство по пр.пр. №1432/2018 и по-конкретно - за какво е образувано
досъдебното производство, както и че към наказателна отговорност в
процесуалното качество на обвиняеми са привлечени 5 лица сред които и В.Й.М. /с
изрично отразено престъпление, л.130 и сл./. Изложено е още, че с постановление
от 16.06.2020г. досъдебно производство № 149/2018г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура – Пловдив, пр.пр.4770/2018г. по описа на ОП – Пловдив, пр.пр. №
1432/2018г. по описа на Специализираната прокуратура е прието за осъществяване
на ръководство и надзор върху разследването в Специализираната прокуратура, по
реда на чл.411а ал.2 от НПК. Предстои изготвяне на назначена съдебно - икономическа
експертиза и последващо привличане на обвиняемите лица. С писмото е представено
и Постановление от 10.01.2019г. /№ 4770/2018г.- 10.01.2019г./, с което е
изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо В.Й.М., в
по-лека такава, а именно „гаранция“ в размер на 20 000 лв.; разпоредено е
освобождаването на лицето на 10.01.2019г., незабавно след получаване на
постановлението; и е наложена на обвиняемия В. Й.М. забрана да напуска
пределите на Република България, без разрешение на наблюдаващия прокурор.
От Окръжен съд Пловдив е изискан и
представен заверен препис на Определение № 574/12.05.2018г. постановено по ЧНД
№ 931/2018г. по описа на ОС – Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на В.Й.М. по досъдебно производство №
149/2018г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив.
4. От правна страна съдът приема
следното:
Считано от 20.07.2020г., когато е
постъпило при ответника искането на М. за възстановяване на служба, с арг. от
чл.25 ал.1 АПК, е започнало административното производство по искането на
жалбоподателя. В закона не се съдържа изрична разпоредба, задължаваща органа по
назначаването да се произнесе по искане с такъв характер, но това задължение
следва от правното естество на служебното правоотношение. Последното възниква
след волеизявление на лицето, което желае да заеме държавна служба и изричен
акт на органа по назначаване - арг. чл.8 ал.1 и чл.9 ал.1, във вр. чл.6 ал. 1 от
ЗДСл. Временното отстраняване от служба по правилото на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДСл.
също изисква издаването на нарочна заповед, с предписаното от закона
съдържание, поради което и възстановяване на статуса на служителя е необходимо
да се извърши с писмен акт на органа по назначаването. Затова непроизнасянето
на органа по заявлението за възстановяване на държавна служба формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 АПК /в
този смисъл Решение № 16277 от 29.11.2019г. на ВАС по адм. д. № 8833/2019г., V
о., Решение № 9021 от 3.07.2018г. на ВАС по адм. д. № 308/2017г., V о., Решение
№ 12098 от 11.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 14229/2016г., V о., др./.
Възприето е, че възстановяването на
заеманата длъжност не настъпва служебно, а по искане на лицето, каквото е
налице и предполага насрещно изрично волеизявление на органа по назначаването,
каквото в случая не е направено в законоустановения срок /в тази насока Решение
№ 12501 от 18.10.2017г. по дело №13891/2016г., Пето О./. Заявителят се е
позовал на обстоятелство, свързано с отпадане на основанието за временното му отстраняване,
а именно освобождаване от ареста на 10.01.2019г.
Както бе отбелязано по-горе,
Управителят на НЗОК в качеството си на орган по назначаване на жалбоподателя е
длъжен да се произнесе по заявлението за възстановяване на служба и като не
изпълнява това свое задължение формира мълчалив
отказ по искането.
Заповед № РД – 09-165/17.05.2018г. за
временно отстраняване на жалбоподателя от работа е издадена на основание чл.100
ал.1 т.1 от ЗДСл., съгласно която норма, държавният служител може да бъде
временно отстранен от работа от органа по назначаването по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс. В допълнение се отбелязва, че съгласно чл.69 ал.1 НПК,
когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер,
извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че
служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от
длъжност. В тази хипотеза не се издава административен акт по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДСл. Временното отстраняване от длъжност по чл.
100 ал.1 т.1 ЗДСл. по своята правна същност представлява принудителна
административна мярка. В зависимост от основанието за налагането им и целите,
които преследват с тях, принудителните административни мерки могат да имат
преустановително или превантивно действие. При превантивните принудителни
административни мерки целта на налагането им е, да се предотврати настъпването
на определени вредни последици. Поради това, че целта на временното
отстраняване по чл.100 ал.1 ЗДСл. не е изрично посочена в закона, тя следва да
бъде изведена от съдържанието на правната норма. Временното отстраняване е
обусловено от наличието на образувано наказателно производство срещу конкретен
служител и мярката е временна до приключване на наказателното производство /в
този смисъл Решение № 8257 от 4.06.2019г. на ВАС по адм. д. № 1312/2019г., V
о./.
В случая временното отстраняване по
чл.100 ал.1 т.1 ЗДСл. е обусловено от наличието на образувано наказателно
производство и е до приключване му, като са налице данни, че производството, в
което М. е привлечен към наказателна отговорност в качество на обвиняем - не е
приключило /писмо на Специализираната прокуратура/. Следователно и към
настоящия момент не е отпаднало основанието за временното отстраняване на М.
от длъжност. Независимо, че като основание за временното отстраняване в
заповедта е посочено, че на
09.05.2018г. М. е задържан под стража от органите на МВР и с определение на
Пловдивски окръжен съд по ЧНД № 931/2018г. по отношение на служителя е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, съществено е, че наказателното
производство все още не е приключило.
Ведно с посоченото се съобрази, че
заявлението за възстановяване е изпратено на 17.07.2020г. и получено от
Управителя на НЗОК на 20.07.2020г. /л.6/, като преди това – на 01.07.2020г.
Управителят на НЗОК издал Заповед №3, с която на основание чл.106 ал.1 т.2 от
ЗДСл. прекратил служебното правоотношение с В. М., считано от 01.07.2020г.
Законосъобразността на тази заповед не е предмет на настоящия спор, като от
значение е действието на заповедта. В тази вр., съгл. чл.124 ал.1 и ал.2 ЗДСл. : „Споровете относно възникването, съдържанието и
прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на
дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд
по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 – 4 не
подлежи на касационно обжалване.; Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.“.
Специалният закон допуска предварително изпълнение на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение. По делото са приети доказателства за
връчване на Заповед № 3/01.07.2020г. от ЧСИ Др. М. – на 18.08.2020г. /л.161/, с
позоваване на чл.47 ал.5 ГПК. Тъй като съгл. чл.18
ал.5 ЗЧСИ – „Частният съдебен
изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по
граждански дела.“. В тази вр. би могло да се приеме, че връчването чрез ЧСИ не
е редовно, тъй като не касае гражданскоправно отношение, а административно
/макар в АПК да няма изрична забрана за ползване на пощенски услуги или ЧСИ за
връчване на съобщения и административни актове/. АПК съдържа изрично установен
ред за връчване – чл.61 вр. с чл.18а. Редовното връчване на заповедта е от
значение за упражняване правото на оспорване в законоустановения срок. В
конкретиката на фактите дори да се
приеме, че искането на М. и жалбата против мълчаливия отказ на органа по
назначаването да издаде заповед за възстановяването на заеманата длъжност, са
подадени преди връчването на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, тъй като жалбата пред АС-Пловдив е входирана на 18.08.2020г. в 10,17
часа /с арг. от Решение № 5937/2017г., ВАС – „Всеки акт, за да породи правно
действие, т.е. за да бъде противопоставен на адресатите си, трябва да е станал
тяхно достояние.“/, както бе посочено по-горе, заповедта за прекратяване
служебното правоотношение, считано от 01.07.2020г., е предварително изпълняема
по силата на закона. Тоест, с издаване на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение, за ответника е възникнало допълнително правно
основание да не допуска до работа жалбоподателят.
При тези данни, следва, че мълчаливият
отказ на Управителя на НЗОК да се произнесе по искането на М. да бъде
възстановен на работа, е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
Своевременно направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер на 100 лева,
съгл. чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на В.Й.М., ЕГН
**********,***, против мълчаливия отказ
на Управителя на НЗОК да издаде заповед за възстановяване на жалбоподателя на
заемната от него длъжност.
Осъжда В.Й.М.,
ЕГН ********** да заплати на НЗОК, юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението за
постановяването му.
Административен съдия :