МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение против И.Г.А. *** за престъпление по чл.343, ал.1, буква
Б, във вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
В
с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия
така, както е по обвинителният акт. Намира същото за безспорно доказано от
събраните по делото доказателства и пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен. Счита, че следва да се приложи чл.78а от НК при определяне на
наказанието на подсъдимия, понеже са налице и трите кумулативни предпоставки
за това, а именно: за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимият не е
освобождаван от наказателна отговорност, не е осъждан за престъпление от общ
характер, от престъплението няма причинени имуществени вреди. Моли, наказанието
да бъде определено към минимума.
По
делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец, тъй като същото се
разглежда по реда на глава 28 от НПК.
Подсъдимия
А. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адв. Х. от АК - гр.Ямбол. Същия
заявява пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, разбира обвинението и съжалява за случая.
Защитникът му пледира, че по отношение на подзащитния му са налице основанията на чл.78а от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, което да бъде в минимален размер глоба. Пледира и да не бъде
наложено на подсъдимия административно наказание лишаване от право да управлява
МПС, както позволява разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК, тъй като същият работи
по трудово правоотношение като шофьор и това би довело до прекратяване на
трудовия му договор, от който произтичат и единствените му доходи. Защитникът
моли при определяне на наказанието, да се отчетат и всички смекчаващи вината
обстоятелства, а именно, че подсъдимия се е признал за виновен, съдействал е на
органите за разкриване на истината по делото, както и че е оказал съдействие на
пострадалата след инцидента.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия
А. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС с № ********* от кат.
А,M,B,C,CE,D,AM,TKT,DE,BE.Същият работи ***.
На
02.05.2017 г., около 14:50 часа в гр. Ямбол на ул. „Димитър Благоев”, бл. 19,
вх. Д подсъдимия И.Г.А., паркирал товарен автомобил Ситроен „Верлинго”, с рег. №
СВ 13 65 АА пред офиса на фирма „М & BM express”, с насоченост към Стоматологична поликлиника, като
задния му габарит кореспондирал с мисленото продължение на границата между
офиса на фирмата и съседният му зеленчуков магазин. Левите състави на
автомобила са кореспондирали с границата между паважа и плочките от страната на
бл. 19.
Към
този момент пострадалата пешеходка К.Д.Д. разхождала домашния си любимец, след което се
е спряла на около един метър зад автомобила, около надлъжната му ос.
Пострадалата
е била в покой, обърната ляво странично спрямо задните състави на автомобила и
е водила разговор със свидетелката по делото
Д..
В
определен момент подсъдимият А., се качил в автомобила, стартирал двигателя, включил на задна предавка, завъртял волана наляво и плавно е потеглил назад. В
следствие на това е последвал контакт между задните десни състави на автомобила
и пострадалата Д.. За нея контактът бил страничен отляво, а за автомобила – в
задните му десни състави, в позицията на облицовка задна броня, до около 43 см.
вляво от десен габарит. В следствие на инцидентния удар (същият е бил
незначителен, но достатъчен да извади пострадалата от равновесие – пострадалата
Д. е паднала на терена, косо спрямо надлъжната ос на ул. „Димитър Благоев”, с
крака насочени към автомобила.Подс.А. усетил удара и
веднага спрял автомобила. След като слязъл
помогнал на пострадалата да се изправи и я сложил да седне на стол.Тъй като пострадалата
изпитвала болки и не можела да движи дясната си ръка служител
от фирма „М & BM express“
се обадил не телефон 112 и по-
късно тя била транспортирана до
МБАЛ-Ямбол, къде била приета за лечение.
От
изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява,че пострадалата
К.Д., е получила следните телесни увреждания :
- Контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда и периорбитален оток и хематом (оток и кръвонасядане
на клепачите) в дясно;
- Контузия и повърхностни охлузвания на
кожата по предните повърхности на двете коленни стави;
- Контузия в областта на гръдния кош;
- Счупване на лъчевата кост на дясната ръка
в долният й край, в близост до гривнената става,
наложило фиксирането на костните фрагменти след репозицията
им с метални Киршнерови игли;
- Счупване на диафизата
(тялото) на дясната раменна кост, наложило оперативното й лечение с използване
на метална остеосинтезираща техника.
Видно
от заключението на изготвената по делото авто-техническа
експертиза от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е, че преди
да предприеме движение на заден ход, водачът на товарният автомобил –
подсъдимият А., не се е убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
Видно
от справката за съдимост подсъдимия А. е неосъждан.
Горната
фактическа обстановка , съдът установи
от обясненията на подсъдимия, в които признава вината си и от гласните
и писмени доказателства , събрани в хода на досъдебното производство.Обсъждането
и съответно кредитирането на доказателствената
съвкупност събрана в досъдебната фаза на процеса съдебния състав извърши с
оглед нормата на чл. 378, ал.2 НПК, регламентираща едно от изключенията от
принципа на непосредственост по чл. 18 НПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С
деянието си подсадимия
А. както от обективна,така и от
субективна страна е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.343,
ал.1, буква Б, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. ,
тъй като
на 02.05.2017 г. около 14:50 ч. в гр. Ямбол на ул. „Димитър Благоев”,
бл. 19, вх. Д, пред офиса на фирма „М & BM express”, при управление на МПС - товарен автомобил Ситроен „Верлинго”, с рег. №
СВ 13 65 АА, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП: чл.
40, ал. 1 – Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да се създаде опасност или
затруднения на останалите участници в движението; чл. 40, ал. 2 – по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности, при което по непредпазливост е причинил
две средни телесни повреди на К.Д. ***, които по съвкупност са причинили трайно
затрудняване движенията на десен горен крайник на пострадалата за около 5
месеца при нормален ход на оздравителните процеси.
От
обективна страна, въз основа на фактите по делото ,съдът приема ,че подсъдимия А. е нарушил чл. 40,
ал. 1 и чл.40, ал. 2 от ЗДвП. Същият в качеството си на водач е бил длъжен
преди да предприеме движение на заден ход да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да се създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Подсъдимият е следвало непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство по време на движението си назад, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. В резултат на неизпълнение на законово предвидените в чл. 40, ал.
1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП задължения, в качеството си на водач на пътно
превозно средство, което управлявал, подсъдимият е причинил пътнотранспортно
произшествие, като при управление на т.а. „Ситроен Берлинго”
с рег. № СВ 13 65 АА е причинил две средни телесни повреди на К.Д., изразяващи
се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка, в долната й една трета, в
близост до гривнената става и счупване на диафизата (тялото) на раменната кост на същата ръка, които
по съвкупност са причинили трайно затрудняване движенията на десен горен
крайник на пострадалата за около 5 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси, вследствие на контакт между задните десни състави на автомобила и
пострадалата.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на
несъзнавана непредпазливост/престъпна небрежност/, тъй като същия не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали горепосочените правила за
движение. Безспорно, подсъдимия е
могъл и е бил в състояние да предвиди
настъпването им, тъй като, ако бе спазил тези правила и се бе съобразявал с
тях, не би предизвикал настъпване на съставомерния
резултат.
Съдът призна подс.А. за невиновен при осъществяването на престъпното
деяние,предмет на обвинението да е
нарушил ,чл.5,ал.1 т.1,чл.5,ал.2,т.1,чл.25,ал.1 и чл.116 от ЗДвП.Нормите на чл.5,ал.1
т.1,чл.5,ал.2,т.1,чл.25,ал.1 и чл.116 от ЗДвП са общи спрямо нормите на чл.40,ал.1 и чл.40 , ал.2 от ЗДвП, доколкото първите касаят принципно всички видове
маневри извършвани от водач, а вторите са специални, тъй като уреждат движение на зад на МПС. При
наличие на допуснато нарушение на специално правило за движение, общото правило
за движение по пътищата, дори и да е допуснато е неприложимо. Затова подсъдимият
следва да бъде оправдан по обвинението
да е нарушил и чл. 5, ал. 1, т. 1 чл.5,ал.2,т.1,чл.25,ал.1 и чл.116 от ЗДвП .
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За
извършеното от подсъдимия А. престъпление, Наказателния кодекс предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК „Пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет
хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: а) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет
години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на този раздел и в) причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени.
От
доказателствата по делото безспорно се
установява ,че подсъдимия е неосъждан , а от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване.. Поради това и при липса
на отрицателните предпоставки на ал.7 на
чл.78а от НК ЯРС намира ,че в настоящият случай са налице всички основания за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При
определяне размера на наложеното
наказание на подсъдимия съдът взе предвид ,от една страна сравнително високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние, предвид динамиката на този вид престъпления в страната и
причинения от него вредоносен резултат –
две средни телесни повреди на пострадалата К.Д.. От друга страна като
смекчаващи вината обстоятелства в полза
на подсъдимия следва да се отчете ,
че той е личност с ниска степен на
обществена опасност – не е осъждан, няма криминални прояви, добри
характеристични данни, трудово ангажиран, социално интегриран, допуснатите в случая нарушения по ЗДвП не са груби, както
и деянието е осъществено в по-леката форма на непредпазлива вина.Предвид
изложеното ,съдът определи размера на
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при
минималния предвиден в закона размер, а имено глоба в размер на 1000 лв.
Съдът,
като съобрази изложените по горе смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимия намира, че определените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание биха се постигнали в пълна степен, ако не бъде
наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, предвидено за
извършеното престъпление наред с наказанието „Лишаване от свобода” , съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.78а ал. 4 от НК. Така от една страна на дееца ще се предостави
възможност да преоцени и коригира
поведението си, а от друга няма да му се
отнема възможността да изпълнява и
трудовите си задължения, предвид ,факта че работи като шофьор.
Тъй
като обвинението бе доказано, съдът
осъди подсъдимия А. да заплати направените по делото разноски в размер на
492,56лв. в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР
гр.Ямбол.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: