Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Делото е образувано по подадена от Д. Ф. "З." – гр. С. въззивна жалба против решение № 63/02.04.2013 г. на Районен съд - гр. П. по гр. дело № 908 по описа на съда за 2012 г., с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Д. Ф. "З." против Г. Д. Г. искове с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 26 ЗЗД, за признаване нищожност на договор №№ 04/112/01848 от 11.08.2009 г. по мярка 122 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. и установяване съществуването на задължението на ответника К. Д. Ф. "З." в размер на 24 446 лв. - връщане на субсидията по същия договор и сумата 448.99 лв. мораторна лихва за забава за периода от 13.10.2010 г. до 16.12.2010 г., за който е издадена заповед за незабавно изпълнение по Ч. гр. дело № 975/2010 г. на РС - гр. П. В жалбата си Д. Ф. "З." развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на атакуваното от него решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение, като порочно ,да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на Д. Ф. "З." да бъде уважена. Претендират се разноски. Постъпило е пи±мено становище от адв. Х. Д., в качеството му на пълномощник на Г. Д. Г.. В същото развива съображения, че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. В писмената защита се твърди, че е изтекла погасителна давност на исковата претенция на основание чл.73,т.4 от Регламент /ЕД/ № 796/2004 г. Позовава се на чл. 73 т.1 от регламента в смисъл, че задължението за възстановяване не се прилага ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. Позовава се и на текста от същата точка, че когато грешката се отнася до фактически елементи, с вързани с изчисляване на въпросното плащане първата алинея се прилага /възстановяването на сумата/ само ако решението за въдстановяване не е било обявено до 12 месеца след плащането. В тази връзка се твърди, че жалбоподателят добросъвестно е получил първото плащане по договора през 2009 г., а почти две години по-късно, след изтичане на посочения преклузивен 12-месечен срок, е поискано в заповедното производство обявяване на договора за нищожен. Твърди се, че цялата документация по кандидатстването, изготвянето на бизнес плана, оценяването на стопанството на А. с оглед кандидатстването му за парична помощ по процесната мярка е било изготвено от служители на МЗХ, като преписката е минала множество административни проверки и средствата са отпуснати след като е преценено от ищеца, че кандидата отговаря всички нормативни изисквания. Развиват се съображения, че ако става въпрос за допусната грешка,то такава е допусната от компетентния административен орган-ищеца. Твърди се, че договора е валиден - подписан е от ищеца и е извършено е плащане по него и той има силата за закон между страните. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски по делото. Третото лице помагач по делото НССЗ при МЗХ взема становище,че проблемът е не в изготвените заявления и бизнес планове по мярка 112, нито в предоставените С., а е в самото разглеждане и одобряване на същите от страна ДФЗ-Разплащателна агенция. В. окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Районният съд е постановил обжалваното решение по повод исковата молба на Д. Ф. „З.”-С. против Г. Д. Г., като са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 26 ЗЗД, за признаване нищожност на договор № 04/112/01848 от 11.08.2009 г. по мярка 122 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. и установяване съществуването на задължението на ответника К. Д. Ф. "З." в размер на 24 446 лв. - връщане на субсидията по същия договор и сумата 448.99 лв. мораторна лихва за забава за периода от 13.10.2010 г. до 16.12.2010 г., за който е издадена заповед за незабавно изпълнение по Ч. гр. дело № 975/2010 г. на РС - гр. П.. Ищецът Д. Ф. „З." твърди, че ответникът е кандидатствал със заявление от 18.8.2008 г.пред Д. Ф. „З." за финансово подпомагане по мярка 112 от ПРСР – “Създаване на стопанства за млади фермери”, като редът и условията за финансово подпомагане по тази мярка са уредени в Наредба № 9/3.04.2008 г. на Министъра на З. и продоволствието.Твърди че, че помощта се предоставяла за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Съгласно чл. 6 от Наредбата, изплащането на помощта се извършва на два етапа: 1. първо плащане в размер левовата равностойност на 12 500 евро – след одобрение на заявлението за финансово подпомагане и 2. второ плащане в размер на левовата равностойност на 2 500 евро за всяка цяла икономическа единица увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер – след края на третата или четвъртата година или в края на петата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 от Наредбата. Във връзка с кандидатстването на 26.9.2008 г.г. ответникът е подала Заявление за подпомагане по мярка 112 с ид. № 04/112/01848, в което е заявил данни за земята в земеделското си стопанство, подробно описани, като не е разполагал с разрешително от ИАСАС. Твърди се, че кандидатите, подали заявления за подпомагане по мярка 112 от ПРСР и формиращи началния си общ икономически размер на земеделското стопанство с разсадници за трайни насаждения, следвало да имат издадено разрешение от Изпълнителния директор на ИАСАС още К. датата на кандидатстването и да поддържат регистрацията си през периода на нарастване на стопанството с трайни насаждения. Твърди се, че ако липсва разрешението по чл. 28, ал. 1 ЗППМ не можело да се приеме, че дадено насаждение представлява разсадник на трайни насаждения. Това било така, тъй като не била извършена проверка от страна ИАСАС за наличие на необходимите площи, техника и складова база, съответно техника и заготвител на база и покриване на останалите условия по отношение на производителя, съответно заготвителя в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗППМ, действала до 01.06.2010 г. и Наредба № 13 от 31.03.2004 г. за реда за издаване на разрешения на производители и заготвители на посевен и посадъчен материал и за регистрация на търговци на посевен и посадъчен материал. Извършването на такава проверка обаче не било в компетентността на ДФ „З.” – Разплащателна агенция, но фондът се нуждаел от резултатите от проверката на ИАСАС, обективирани в разрешението по чл. 28, ал. 1 от ЗППМ, за да може да извърши преценка дали дадено насаждение покрива изискванията, за да бъде прието, че същото представлява разсадник. Важен в случая бил въпросът, било ли е необходимо разрешението от изпълнителния директор на ИАСАС по чл. 28, ал. 1 ЗППМ К. момента на подаване на заявлението, респективно К. момента на сключване на договора, каквото в случая липсвало. Твърди се, че ответникът бил получил такова разрешение през 2010 г. поради което кандидатът не е отговарял на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата и първоначалният размер на стопанството му е бил под 2 ИЕ. Поради това ищецът твърди, че Договорът, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД бил нищожен, като сключен в противоречие със закона и по-конкретно в противоречие с императивната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., явяваща се задължителна предпоставка за допустимост на финансирането, одобрението на заявлението за подпомагане и най-вече – за сключване на Договора за отпускане на финансова помощ по Мярка 112 от ПРСР, поради което първото плащане по Договора в размер на 24 446 лева било извършено без правно основание и било недължимо платено и следва да бъде възстановена от бенефициера на основание чл. 34 ЗЗД.Посочва, че бил изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, с който бил поканен за върне получената финансова помощ ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването за задължението до окончателното изплащане. По реда на заповедното производство, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение № 327/13.06.2011 г. и изпълнителен лист от 13.6.2011 г., издадени по по ч. г. д. № 975/2010 г. на Районен съд – П.. Срещу така издадената заповед за изпълнение било направено възражение от ответницата, за което ищецът е бил уведомен на 17.4.2012 г. и в законоустановения срок упражнил правото си на иск за установяване на вземането. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена посочената заповед за незабавно изпълнение - 24 446 лв. главница, 448.99 лв. лихва за забава за периода 13.10.2010 г. - 16.12. 2010 г.,заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Направено е искане за прогласяване нищожността на процесния договор поради противоречие със закона. Ответникът е подал отговор по исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен – не се оспорват фактическите твърдения на ищеца, но се оспорват доводите му, които намира за неоснователни. Възразява, че неспазването на изискванията по наредба № 9/2008 г. забранява на ДФЗ да сключи договор с кандидата, но при сключен такъв следва извода, че същият е отговарял на критериите. Твърди се, че Г. е изпълнявал добросъвестно условията по договора и К. момента продължава да го прави. Излагат се подробни съображения и се претендират разноски. Моли да се отхвърли иска. Третото лице помагач НССЗ К. МЗХ взема становище, че всички документи се подписват от заявителя, а не от службата. Твърди, че иска е неоснователен по съображенията, изложени от ответника по иска. Моли да се отхвърли иска. За да постанови решението си съдията подробно е описал в мотивите си становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, включително и заключението на изслушаната СИЕ. Съдията хронологично и по дати подробно е описал фактическата обстановка имаща отношение К. процесния спор, като е отделил спорното от безспорното. Съдията правилно е направил и правната квалификация на иска, като правилно е разпределил и доказателствената тежест между страните. Съдията изключително подробно е проследил нормативната уредба за допустимост на това финансиране, уредени в Наредба №9/3.4. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Във връзка с твърденията на ищеца съдията е изложил и подробни съображения относно това дали процесният договор е нищожен поради противоречие на закона - чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД и конкретно на Наредба 9 и ЗППМ. Правилно в тази връзка съдията е установил, че действащата нормативна уредба нито К. момента на подаване на заявлението за финансова помощ, нито К. сключване на процесния договор, нито К. извършеното плащане не се е изисквало кандидатът да представя разрешение по чл. 28 от ЗППМ от ИАСАС, както и удостоверение за вписване в регистъра на същата ИА. В тази връзка съдията е проследил кога това изискване е включено в приложение №3 К. чл. 17 от Наредба 9, както и е констатирал, че не е налице някоя от хипотезите на договора, която предвижда връщане на вече платената сума. В тази връзка правилно съдията е направил и обоснования извод, че искът е неоснователен и недоказан. ВТОС напълно споделя становището на районния съд по горепосочените въпроси поради което на основание чл. 272 ГПК препраща К. мотивите на първоинстанционния съд. Въззивния съд намира за неоснователни оплакванията в жалбата, тъй като съдията е обсъдил всички становища на страните, както и всички събрани по делото писмени доказателства. Освен изложеното по-горе съдът намира за основателни доводите на пълномощника на Г., изложени в писмената защита, представена пред въззивната инстанция, в която се твърди, че е изтекла погасителна давност на исковата претенция-12 месеца, както се позовава на разпоредбата на чл.73,т.4 от Регламент /ЕД/ № 796/2004 г. Въззивният съд в настоящия състав споделя това становище и счита с оглед установената фактическа обстановка по делото, че разпоредбата на чл.73 т.4 от Регламент /ЕД/ № 796/2004 г. намира приложение в конкретния казус, тъй като предпоставките за приложението й, описани в нея са налице в настоящия случай. По изложените съображения ВТОС счита за правилен, законосъобразен и обоснован извода на съдията, че претенцията на ДФ е неоснователна и недоказана, както и намира обжалваното решение за законосъобразно, правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, поради такива не се присъждат Право на разноски има ответникът по жалбата Г. и той не претендира такива в размер на 1000 лв., за което е приложен и списък по чл. 80 от ГПК. Това искане с оглед изхода на спора следва да бъде уважено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/02.04.2013 г. на Районен съд - гр. П. по гр. дело № 908 /2012 г. ОСЪЖДА Д. Ф. „З.”-С., ЕИК ............., бул. „Ц. Б.” № 1., да заплати на Г. Д. Г., ЕГН * от гр.П., ул.”И.” № ...., разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв. Отхвърля искането на Д. Ф. „З.”- С. за заплащане на разноски пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |