Решение по дело №262/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 84
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 27 март 2020 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20201630200262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

№ 84 / 11.3.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Монтана, 11.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ

 

 при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 262 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно Постановление № М – 23/19г. издадена на 10.01. 2020г. от Началник РУ към ОДМВР - гр.Монтана е било констатирано, че на 23.12.2019г. около 10.45ч. в гр.Монтана, бул.,,Х. Д.” №  xxxx  , в дома на лицето Ч.И.И., находящ се на същия адрес, лицето съхранява ловна пушка марка ,,Норинка”, калибър 22 WMP № 9 xxxx  4635 в метална каса със секретно заключване, без да е закрепена неподвижно нито към стената, нито към пода, с което и на основание чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.

 Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало  санкционираното лице, което го обжалва в срок. В жалбата не се оспорва фактическата обстановка като се релевират възражения, че поради ремонт на касата, същата е била поставена на друго място в имота и че случаят е маловажен. В заключение се иска неговата отмяна, ведно с произтичащите законови последици.

 

 Жалбоподателят Ч.И., редовно призован за съдебно заседание, се явява лично. Пред съда същият поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.  

 

Административно – наказващият орган Началник РУ към ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

На 23.12.2019г. около 10,45ч. полицейските служители И.Т., В.В. и Х. П. извършили проверка за наличие и съхранение на огнестрелни оръжия в недвижим имот, находящ се в гр. Монтана, бул.,,Х. Д.” №  xxxx  , собственост на жалбоподателя Ч.И.. В него било установено, че лицето съхранява ловна пушка марка ,,Норинка”, калибър 22 WMP № 9 xxxx  4635 в метална каса със секретно заключване, без да е закрепена неподвижно нито към стената, нито към пода. За извършеното нарушение бил съставен АУАН № М – 23  от младши полицейски инспектор И.Т., в присъствието на свидетелите В.В. и Х. П., който бил предявен на нарушителя и подписан лично от него с възражение, че касата не е закрепена, защото й бил правен ремонт. Въз основа на съставения акт била издадено и обжалваното наказателно постановление.     

 

 Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото гласни и писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

От показанията на разпитаните свидетели В.В. и Х. П. се доказва, че на процесната дата 23.12.2019г. била извършена проверка в дома на жалбоподателя при която било констатирано, че същият не е бил закрепил металната си каса, в която съхранявал огнестрелното си оръжие неподвижно нито към стената, нито на пода.

В показанията си свидетелят В.В. е категоричен, че при посещението в имота установил, че касата никога не е била връзвана. На стената не е имало забележими дупки от поставяне, нито пък е имало подобни такива на пода. В подкрепа на неговите твърдения са и показанията на свидетеля Х. П., който при разпита си в съдебно заседание също признава, че установената каса не е била трайно закрепена.     

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни и непротиворечиви и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение и мотивирането на своя съдебен акт. Гласните доказателства, относно изложената пред съда фактическа обстановка, не се оспорва от жалбоподателя и същевременно се подкрепят от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

В хода на съдебното следствие беше безспорно установено, че към момента на извършената проверка металната каса на жалбоподателя, в която е съхранявал оръжието си, не се е била закрепена каквото е изискването на закона. По делото не бяха ангажирани каквито и да е доказателства, извън направените от жалбоподателя твърдения, от които да е видно, че касата не е била закрепена заради неин ремонт. Показания и на двамата свидетели оборват релевираното възражение в тази насока, тъй като от разпита на свидетеля В. се установява, че в дома на жалбоподателя не е имало индикации въпросната метална каса изобщо да  е била закрепявана. Дори и да се приеме за меродавно твърдението му за извършен ремонт, то същият е следвало след преустановяване на неговите действия, да приведе металната каса в съответствие с изискванията на закона.               

Съдът намира, че извършеното деяние съставлява нарушение по смисъла на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.

 От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се изразява изискуемо от закона поведение огнестрелните оръжия и боеприпаси да се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства на постоянните адреси на физическите лица. В случая се доказа, че притежаваната метална каса не е била в състоянието, което законът изисква, което обуславя и наличието на административно нарушение. 

От субективна страна изпълнителното деяние е умишлено, тъй като деецът е съзнавал, че металната каса, следва да бъде неподвижно и трайно закрепена и въпреки това не е предприел необходимите действия в тази насока. Дори и да се приеме за меродавно твърдението му за извършен ремонт, то същият е следвало след преустановяване на неговите действия, да приведе металната каса в съответствие с изискванията на закона.       

Настоящата съдебна инстанция не намира извършеното нарушение по маловажно. Преценката за ,,маловажност” в  случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е и Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007г. на ОСНК на ВКС. С оглед съвкупния анализ на доказателствата и тежестта на извършеното  съдът не приема, че същото представлява маловажен случай. Нарушението засяга обществените отношения, свързани със съхраняването на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Освен че съхраняването предвидено от закона, същото засяга предмети с висока степен на обществена опасност. Независимо, че административното нарушение е формално и не предвижда настъпването на обществено опасни последици, евентуалната опасност от настъпването на такива би била реална, вследствие на неправомерното съхраняване на оръжието (в този смисъл са и Решение № 260/28.04.2016г. по КАНД № 144/2016г.и Решение от 14.05.2012г. по КАНД № 216/2012г. по описа на Административен съд – гр. Монтана).  

По отношение на вида и размера на наказанието законът предвижда за извършеното нарушение глоба от 500 лева до 1 500 лева. С обжалваното наказателно постановление административно е наложено минималното наказание. Съгласно разпоредбите на чл.27, ал.5 от ЗАНН и дадените в Постановление № 10/73г. на Пленума на ВС съдът не може да бъде измени наказанието под предвидения в закона минимум.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.      

С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № М – 23/19г. издадено на 10.01.2020г. от Началник РУ към ОДМВР - гр.Монтана, с което на основание чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ, Ч.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 500.00 (петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.   

 

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: