№ 3715
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100512394 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12394/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ЕН ПИ СИ
ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, ул.Черковна № 70, ет.2, ап.4 срещу решение №6477 от 10.04.2024 г постановено
по гр.д.№50213/23 г на СРС , 43 състав , поправено с решение №16504 от 04.09.2024 г по
същото дело ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.Лъчезар
Станчев № 3, комплекс „Литекс Тауър“ на основание чл.75 ЗС да осигури на ищеца достъп
до поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.29, находящ се в гр.София, район
Триадица, с площ от 1125 кв.м., а с площ съгласно документ за собственост 1133,33 кв.м.,
съставляващ съгласно скица - поземлен имот 1144 в кв.187а по плана на гр.София, местност
„Южен парк“, а съгласно документ за собственост имот с пл.№ 1144 по неодобрения
кадастрален план на гр.София, местност „Южна градска територия“, V част, „Южен парк“,
заснет през 1997 г. и нанесен в кадастрален лист № 545, при съседи съгласно скица: улица,
поземлени имоти 1143, 1289 и 1145, ведно с ¾ ид.ч. от изградената върху гореописания
недвижим имот МОДУЛНА ГАЗСТАНЦИЯ, състояща се от каса-офис, с административен
адрес: гр.София, ул.Хенрик Ибсен, със застроена площ от 12 кв.м., с идентификатор №
68134.1007.29, ведно с ¾ ид.ч. от изградения върху недвижимия имот защитен газоразряден
модул за поставяне на резервоар, изграден от тухлени стени, чрез ползване и преминаване
през съседния имот с идентификатор №68134.1007.28 , което осигурява вход и изход от
1
недвижимия имот на ищеца до главната улица. Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Въззивникът е
собственик на имот с идентификатор № 68134.1007.29 и на идеални части от газостанция
върху него . Правото на преминаване може да бъде учредено с нотариално заверена
декларация . Този сервитут е доказан и със свидетелски показания , според които дълги
години автомобилите зареждащи в газостаницята са преминавали през бензиностанция
„Темпо“ , станало впоследствие бензиностанция „Еко“ . На 23-24 декември 2022 г е
поставена ограда между бензиностанцията и газостанцията и последната не е можела вече
да работи . Газостанцията формално има достъп до улицата , но там има автобусна спирка и
не може да се преминава . Сервитутното право на преминаване е нарушено от ответника
чрез поставяне на оградата .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Въззивникът не е собственик на имот с идентификатор № 68134.1007.29 , нито има
сервитутно право на преминаване върху имота на ответника с идентификатор №
68134.1007.28 . Не е учредено и не е упражнявано сервитутно право . Няма данни трети лица
ползвали услугите на газостанцията да са били представители на ищеца . Ответникът е
търпял преминаване през имота му с оглед добри съседски отношения , но има право да
прекрати тези действия в момента , в който това запознало да му създава неоправдани
неудобства . По делото не е доказан обхват и обем на владението върху сервитутно право .
Владението не е афиширано , а нотариално заверените декларации не създават права и не са
вписани в имотния регистър .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.05.2024 г и
е обжалвано в срок на 03.061.2024 г /по ел.поща / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел следното . По делото е приложен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 29, том III, рег.№ 10689, дело № 394/2012 г. по
описа на М.К., нотариус с район на действие Софийски районен съд, в който е обективиран
договор между трети за спора лица по отношение на недвижим имот – поземлен имот №
1144 в кв.187а по плана на гр.София, местност „Южен парк“, при съседи подробно описани
в нотариалния акт, ведно с находящата се в него „модулна газстанция“, без находящи се в
имота сгради.
2
Според представено пред СРС делото удостоверение от 04.07.2018 г издадено от Агенция
по вписванията относно вписани обстоятелства по партидата на ищцовото дружество е, че
като непарична вноска в капитала на дружеството са внесени ¾ ид.ч. от изградената върху
гореописания недвижим имот модулна газстанция, ¾ ид.ч. от изградения върху имота
защитен газозаряден модул за поставяне на резервоар, сграда с идентификатор
68134.1007.29.1, ведно с находящото се в нея съоръжение, представляващо мобилна
газостанция.
По делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№
3212/12.01.2001 г. по описа на А.И., нотариус с район на действие СРС, от която се
установява, че собствениците на съседен недвижим имот – дворно място, съставляващо
имот с пл.№1143, са декларирали съгласие през него да преминават моторни превозни
средства към съседния недвижим имот с пл.№ 1144.
С последващи декларации собствениците на горепосочения имот са дали съгласие обект
„Газостанция“ да се включи към изградените в техния имот електро и ВиК мрежи. По
делото е приложено копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, от което се установява, че
имот с пл.1144 е с идентификатор 68134.1007.29, без вписани данни за собственик, както и
скици на находящите се в имота 2 сгради, ¾ ид. части от които е вписано, че са собственост
на ищцовото дружество.
По делото е приложена актуална данъчна оценка на имот с идентификатор 68134.1007.29 и
находящите се в него сгради.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
135, том I, рег.№ 0905, дело № 127 от 2008 г. по описа на М.В., нотариус с район на действие
СРС е, че ответното дружество се легитимира като собственик на поземлен имот,
съставляващ имот с пл.№1143 в кв.187а по плана гр.София, местността „Южен парк“ – III
ч.
Според приетата пред СРС СТЕ двата имота /на ищеца и на ответника/ са съседни и са с
лице на ул.Хенрик Ибсен, като и двата не са обособени в самостоятелни УПИ. Вещото лице
е констатирало, че в кориците на делото не се съдържат документи, идентифициращи право
на преминаване на МПС през имот с пл.№ 1143 /с идентификатор 68134.1007.28/, като
технически не може да бъде установено в какъв обем /площ, трасе и размери/ има право на
преминаване през имота. Според вещото лице и двата имота са с лице на улица и достъп
до транспортна артерия.
Според разпитания пред СРС свидетел св.П.А. , същият е работил от 2006 г. до 2022 г. на
обект „Газ станция“ на ул.Хенрик Ибсен, Южен парк. Достъпът до обекта се осъществявал
през бензиностанция „Темпо“, а в последствие „Еко“. Свидетелят не знае как е било
регламентирано преминаването и какви са били уговорките между собствениците на двата
имота .
Според разпитания пред СРС свидетел В.П. около Коледа на 2022 г. собствениците на
бензиностанция „Еко“ поставили ограда между двата имота, която блокирала достъпа до
3
газстанцията. Според свидетеля, достъп до газстанцията, освен през имота на ответното
дружество, не е възможен.
Според разпитания пред СРС свидетел Г.С. същият знае за ситуацията, при която клиентите
на газстанцията минават през района на бензиностанцията, собственост на
дружеството, в което работи, но не знае какви са уговорките относно правото на
преминаване. Свидетелят сочи, че през м.декември 2023 г., след отправено предупреждение
до ищеца, от ответното дружество поставили ограда между двата имота.
Според разпитания пред СРС свидетел Д.М. , същият е стопанисвал бензиностанцията от
м.октомври 2016 г. Автомобилите, които зареждат на газстанцията минават през района на
бензиностанцията и понякога създават неудобства на клиентите и при зареждане на обекта с
гориво. Знае за поставено ограждение от страна на ответното дружество, в резултат на което
достъпа до газстанцията е преустановен.
От правна страна СРС е приел , че правото на сервитут, което е продължило непрекъснато
повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. За да може едно
лице да търси защита на свое право това право трябва първо да съществува и да му
принадлежи. Обстоятелството, че правото на сервитут се защитава по реда на чл.75 ЗС не е
основание да се приеме, че щом лицето в известен период от време е преминавало през чужд
имот това му дава правото да иска от собственика на имота да му осигурява същото право и
за в бъдеще. Сервитутът е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот,
принадлежащо на собственика на друг имот и представляващо изгода за ползването на този
имот. Сервитутът е вещно право, което тежи върху служещия имот и може да бъде
противопоставян на всички, включително и на собственика на служещия имот. Ищецът като
притежателя на сервитут може да иска от всички останали да не пречат на упражнението на
сервитута. Останалите са длъжни да зачитат сервитута.
Според СРС в случая в доказателствена ежест на ищеца да докаже, че е собственик на
недвижим имот с идентификатор 68134.1007.29 по КККР на гр.София /поземлен имот №
1144 в кв.187а по плана на гр.София, местност «Южен парк»/, т.нар. господващ имот, в
полза на който е надлежно учредено право на преминаване през недвижим имот с
идентификатор 68134.1007.28 по КККР на гр.София, т.нар служещ имот, продължило
непрекъснато повече от 6 месеца, считано от нарушението назад; че ответникът е нарушил
учредения сервитут, извършвайки описаните в исковата молба действия. Ищецът не е
провел пълно и главно доказване, че е собственик на недвижим имот с идентификатор
68134.1007.29 по КККР на гр.София /поземлен имот № 1144 в кв.187а по плана на гр.София,
местност «Южен парк»/., т.е. на т.нар. «господстващ имот». От представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том III, рег.№ 10689, дело №
394/2012 г. по описа на М.К., нотариус с район на действие Софийски районен съд, се
установява, че собственик на имота е трето за спора дружество – „Пътно строителство“ АД.
По делото няма данни след 2012 г. това дружество да се е разпоредило с правото на
собственост върху недвижимия имот и негов собственик да е станал ищеца. В подкрепа на
изводите, че дружеството-ищец не се легитимира като собственик на недвижим имот с
4
идентификатор 68134.1007.29 по КККР на гр.София /ПИ № 1144/, в който се намира
процесната газстанция, е обстоятелството, че по делото е издадено съдебно удостоверение за
снабдяване с данъчна оценка, каквото не е необходимо в случай, че ищецът е собственик на
имота. Представеното по делото удостоверение за актуално състояние на ищцовото
дружество не променя гореизложените изводи, тъй като от него безспорно се установя, че
предмет на непаричната вноска са конкретно посочените в т.1, т.2 и т.3 сгради и съоръжения
в имота . Аргумент в тази насока е и стойността на непаричната вноска – 28 140 лева, докато
видно от представената по делото данъчна оценка на недвижимия имот е, че същата
надвишава трикратно горепосочената стойност.
Според СРС основният регламент на сервитутите, в т.ч. и правото на преминаване през
чужд имот се съдържа в чл.55 Закона за собствеността, според който вещни права върху
чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. От тази разпоредба
следва, че правото на преминаване през чужд имот трябва да бъде предвидено в закон. До
влизането в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ през 2001 г. не е било
регламентирано право на преминаване през регулирани парцели, а само през
селскостопанска земя, което се е установявало по административен ред /със заповед на кмета
на населеното място/ съобразно правилата на Закона за опазване на селскостопанското
имущество, в сила от 01.10.1974 г. и действащ понастоящем. С влизането в регулация на
селскостопански имоти, за които е било дадено право на преминаване същото се е
прекратявало. При действието на ЗТСУ/отм./ право на преминаване е било уредено в
разпоредбата на чл.208 от ППЗТСУ, която предвижда, че само по административен ред/със
заповед на кмета на общината, респ.със заповед на председателя на ИК на ОбНС/ може да се
учредява временно и по изключение право на преминаване през определени имоти.
Аналогична и е и нормата на чл.192 ЗУТ до изменението и през 2003г. /ДВ, бр.65/2003г./-
само по административен ред и то само по изключение и за определен срок. Едва с
изменението на чл.192 ЗУТ от 2003г., в сила от 25.07.2003г., е предвидена възможност
правото на преминаване през чужд недвижим имот да може да се придобива с правна
сделка/писмен договор с нотариална заверка на подписите/ между частни правни
субекти, собственици на господстващия и служещия имот. Едва от този момент и по
силата на чл.55 от ЗС, правото на преминаване през чужд поземлен имот може да се
придобива и по давност. В конкретния случай, в исковата молба не се навеждат доводи за
придобиване по давност, а се излагат единствено твърдения, че правото е учредено с
декларация с нотариална заверка на подписите, която обаче предвид гореизложеното не
легитимира ищеца като титуляр на претендираното право на преминаване през имота на
ответното дружество.
Според СРС при липса на доказателства, че ищцовото дружество е собственик на
„господстващия имот“, дори да се приеме, че сервитутното право е било надлежно учредено,
то няма данни да е прехвърлено в патримониума на ищеца.
Решението на СРС е правилно като краен резултат . Преди всичко трябва да се отбележи
5
, че първоинстанционният съд е допуснал противоречия в мотивите си и подробно е обсъдил
неотносими въпроси за собственост върху двата съседни недвижими имоти . Предявен е не
иск за собственост , а иск по чл.75 ЗС за защита на нарушено владение на сервитут за
преминаване през чужд имот . Нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС е всяко действие, което
ограничава или изключва фактическата власт на владелеца , независимо от намерението на
последния или на нарушителя. Съдебната практика /решение №124 от 06.01.2017 г по гр.д.
№2188/16 г на ВКС , II ГО/ приема , че нарушението е всяка форма на активно поведение
/като действие / на физическите лица , респ. ако е предприето от фирма / юридическо лице /
чрез органите им в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и
установяване на своя фактическа власт или в насока , целяща владелецът да бъде лишен
от възможността сам да упражнява фактическа власт.
При разглеждането на иска за нарушено владение не могат да се преценяват и решават
спорове за собственост. Действията на нарушителя могат да се състоят в отстраняване на
фактическата власт на владелеца и установяване на своя фактическа власт, както и в
лишаване на владелеца от възможността сам да упражнява фактическа власт върху вещта. В
производството по чл.75 ЗС ищецът следва да установи единствено факта на
осъществяване на владението и факта на нарушението . Ответник по иск с правно
основание чл. 75 от ЗС може да бъде както лице, което фактически извършва действие, с
което пречи на владелеца или го отстранява от осъществяване на фактическа власт върху
имота (като например съдебен изпълнител, който осъществява въвод във владение, макар
въводът във владение да е акт на държавна власт), така и всяко лице, което поддържа това
неправомерно отнемане на владението - решение №142 от 23.09.2013 г по гр.д.№533/12 г на
ВКС , I ГО.
В случая важното не е дали ищецът е собственик на имот с идентификатор № 68134.1007.29
, а дали е осъществявал владение на право на преминаване през съседния имот с
идентификатор 68134.1007.28 по КККР на гр.София , който би се явил от гл.т.на владение
аналога на „служещ имот“ при сервитутните права.
Принципно верен е изводът на СРС , че такова владение на ищеца не е доказано по делото .
Не се спори и е доказано от показанията на разпитаните свидетели , че дълги години на
място не е имало ограда и автомобилите зареждащи в газостаницята са преминавали през
бензиностанция „Темпо“ , станало впоследствие бензиностанция „Еко“ в имот с
идентификатор №68134.1007.28 . Според настоящия съд обаче това не е равнозначно на
владение на сервитутно право на преминаване , още по-малко в обема който се твърди от
ищеца – безсрочно и денонощно , върху цялата площ на имота на ответника и без
последният да може да възразява срещу това , да огражда имота си с цел по-добрата му
охрана и пр.
Всъщност са били налице търпими действия от собствениците на бензиностанцията по
отношение на лицата собственици или стопанисващи газостанцията , респ.към техните
клиенти . Поради характера на обекта на ответника /бензиностанция/ , същият не е бил
заграден и е бил отворен за преминаване от трети лица , включително и от ползвателите и
6
клиентите на ищеца .
Практиката на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І ГО и
решение №122 от 03.12.2020 г по гр.д.№3549/19 г на ВКС , I ГО приема , че търпими са
онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот и които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да
се извършват от любезност, добронамереност, добросъседство и пр. по силата на лични
отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент – упражняване
на фактическа власт върху вещ или ограничено право върху вещ . Разликата е в субективния
елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт. При
държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която
и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта предава
временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно
условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите. При
търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика
или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на
добрите отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно
действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва поначало няма никакво
право.
В случя няма данни в показанията на разпитаните свидетели ищецът някога да е установявал
владение върху право на преминаване върху имота , още по-малко да е манифестирал
/обявил/ такова владение на ответника, Такова външно манифестиране на владението би
имало ако по делото беше установено , че ищецът е показал ясно на ответника , че счита ,
че има право да ползва чуждия имот за преминаване , без да се съобразява с волята и
съгласието на собственика на „служещия имот“. Доказателства в тази насока по делото
липсват .
Не следва друго от представената по делото декларация от 12.01.2001 г . Тя принципно не
може да учреди сервитутно право , защото не представляват договор с нотариална заверка
по чл.192 ЗУТ , нито е вписана в имотния регистър. Отделно към датата на подписване на
декларацията чл.192 ЗУТ е бил с различна /първоначалната/ редакция , която не допуска
договорно учредяване на сервитут на преминаване . В декларацията не се съдържа нито
признание за извършено владение , нито същата има характер на предаване на фактическа
власт върху сервитут на право преминаване . Декларацията е израз на добра воля от бивш
собственик към неизвестно лице и то повече от 20 години преди възникване на настоящия
спор с новия собственик на бензиностанцията . По делото липсват доказателства ищецът да
се е позовавал на декларацията пред ответника с твърдения , че тя му дава право на сервитут
на преминаване , респ.че владее сервитута без съгласие на собственика на „служещия имот“
и за неограничен период от време .
7
След като не е доказано владение върху твърдения сервитут на преминаване , то действията
на ответника по преустановяване на търпими действия и по поставяне на ограда между
имотите се явяват правомерни .
При разглеждане на делото настоящият съд констатира , че исковата молба пред СРС е
останала нередовна . С разпореждане от 30.10.2024 г съдът констатира , че не е посочено от
ищеца идентификатора на съседния имот , през който се твърди ,че е налице владение на
право на преминаване . Ищецът не е уточнил и какво е искането му до съда за
преустановяване на действия на ответника респ.за извършване на определени действия от
ответника .
С молба от 27.11.2024 г ищецът посочи , че идентификаторът на съседния имот е
№68134.1007.28 , че иска ответникът да му осигури достъп до имота си като да премахне
оградата си , с която пречи на преминаване през имота му .
С нови разпореждания от 28.11.2024 г и от 19.03.2025 г съдът е указал да се уточни
местонахождението на спорната ограда и нейния вид и точно местонахождание . В о.с.з на
09.06.2025 г ищецът е представил контролно заснемане и е уточнил , че иска премахване на
оградата по точки А, В и С от контролното заснемане .
С посочените молба от 27.11.2024 г и с изявлението си в о.с.з на 09.06.2025 г
нередовностите на исковата молба са окончателно отстранени .
Крайните изводи на СРС и на настоящия съд за отхвърляне на иска съвпадат . По тази
причина първоинстанционното решение трябва да се потвърди като се уточни
местоположението на спорната ограда по представеното и прието от съда геодезическо
заснемане . Пред СГС разноски се дължат от въззивника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6477 от 10.04.2024 г постановено по гр.д.№50213/23 г на СРС
, 43 състав , поправено с решение №16504 от 04.09.2024 г по същото дело ; ката да се счита ,
че отхвърленият иск за предоставяне по реда на чл.75 ЗС на достъп през поземлен имот с
идентификатор № 68134.1007.29 касае и премахване на ограда по т. А, В и С от
контролното заснемане на л.45 от въззивното дело , което подписано от съдебния състав и
представлява неразделна част от настоящото решение .
ОСЪЖДА „ЕН ПИ СИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ********* гр.София да заплати на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София сумата от 2400 лв разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9