№ 2227
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110141673 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за признаване за установено, че ищецът Б. Д. Д. не
дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД чрез принудително изпълнение,
поради погасяването им по давност, следните суми: 65,35 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по гр.д. № 20837/2013 г. по описа на СРС, 113 с-
в, сумата от 287,65 лв., представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
10030/2014 г. по описа на СРС, 68 с-в и сумата от 150 лв., представляваща разноски във
въззивното производство, за които суми е издаден изпълнител лист от 06.12.2019 г. по
гр.д. № 10030/2014 г. по описа на СРС, 68 с-в срещу наследодателя на ищеца.
Ищецът Б. Д. Д. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че срещу неговият наследодател – ***** е издаден изпълнителен лист от
06.12.2019 г. по гр.д. № 10030/2014 г. по описа на СРС, 68 с-в в полза на ответника за
сумите 75,30 лв., представляваща разноски за държавна такса за исковото
производство; 500 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство; 30,70
лв., представляваща разноски в заповедното производство за държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; сумата 300 лв. разноски
във въззивното производство. За събиране на сумите било образувано изпълнително
дело № 573/2020 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев. Ищецът поддържа, че решението,
въз основа на което е издаден посоченият изпълнителен лист е влязло в сила на
25.07.2016 г. и от този момент в продължение на пет години не са извършвани
изпълнителни действия, поради което счита, че вземането на ответника е погасено по
давност. Твърди, че същият е наследник на длъжника по изпълнителното дело ***** с
наследствен дял 1/2, поради което предявява иска за 1/2 от сумите по посочения
изпълнителен лист Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва иска при възражения, че на
29.01.2020 г. е било образувано изпълнително дело 20208410400573 по описа на ЧСИ
1
Неделчо Митев, рег. № 841 въз основа на молба, с която са поискани конкретни
изпълнителни действия, поради което в този момент за първи път е била прекъсната
давността. След образуването на изпълнителното дело периодично са били
извършвани изпълнителни действия и са подавани молби за действия, които са
прекъсвали давността. Поддържа също така, че от датата на смъртта на длъжника до
конституирането на неговите наследници по изпълнителното дело давността се спира.
Позовава се и на спиране на давността от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Поради
изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото
препис на изп. дело № 20208410400573 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, че в полза на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследодателя на ищеца ***** е
издаден изпълнителен лист от 06.12.2019 г. по гр. д. № 10030/2014 г. по описа на СРС,
68 състав въз основа на влязло в сила Решение № 6234/25.07.2016 г., постановено по
в.гр.д.№ 13827/2015 г. по описа на СГС за сумите: 75,30 лв., представляваща разноски
за държавна такса за исковото производство; 500 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство; 30,70 лв., представляваща разноски в заповедното
производство за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство; сумата 300 лв. разноски във въззивното производство.
По делото са приложени Решение от 05.06.2015 г. по гр.д. № 10030/2014 г. по
описа на СРС, 68 с-в и Решение № 6234/25.07.2016 г., по в.гр.д. № 13827/2015 г. по
описа на СГС влезли в сила 25.07.2016 г.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
3627/20.07.2023 г., издадено от Столична община – район „Красно село“, длъжникът
***** е починала на 06.08.2022 г. и оставила за наследници ищцата Б. Д. Д. – дъщеря,
***** – внучка и ***** – внук.
На 29.01.2020 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело
за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на
която е образувано изп. дело № 20208410400573 по описа на ЧСИ Недделчо Митев. С
процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и е
посочил конкретен изпълнителен способ – поискал е извършването на изпълнителни
действия чрез налагане запор на вземания по банкови сметки, запор на трудово
възнаграждение и опис на движими вещи.
На 31.07.2020 г. изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД и „Юробанк
България“ АД за налагане на запор на вземанията на длъжника **** по банкови
сметки, открити в посочените банки.
На 18.10.2021 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело с искане за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, запор върху трудово
възнаграждение, както и опис и оценка на движими вещи, находящи на адреса на
длъжника, въз основа на която съдебният изпълнител с Разпореждане от 16.12.2021 г. е
насрочил опис и оценка на движими вещи за 28.01.2022 г.
На 19.09.2023 г. взискателят е поискал по изпълнителното дело да бъдат
конституирани наследниците на длъжника Грижа Аахмакова, а на 20.120.2023 г. е
поискал извършването на изпълнителни действия, чрез налагане на запор върху
банкови сметки, трудово възнаграждение и опис и оценка на движими вещи, находящи
се на адреса на длъжниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същевременно по делото беше
2
доказано, че ищецът е наследник на длъжника по изпълнителното дело с наследствен
дял 1/2, като предявеният отрицателен установителен иск е именно за 1/2 от сумите по
изпълнителния лист, издаден срещу наследодателя на ищеца.
В случая относно срока на давността приложение намира разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. По делото беше доказано, че Решение от
05.06.2015 г. по гр.д. № 10030/2014 г. по описа на СРС, 68 с-в и Решение №
6234/25.07.2016 г., по в.гр.д. № 13827/2015 г. по описа на СГС, въз основа на които
срещу наследодателя на ищеца е издаден процесният изпълнителен лист са влезли в
сила 25.07.2016 г., след което е започнала да тече петгодишната погасителна давност за
вземането.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Същевременно съгласно постановките на т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ, вкл. възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да приложи изпълнителния способ,
съответно да определи такъв при възлагане. Така за първи път погасителната давност е
била прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на
29.01.2020 г., доколкото в нея на съдебния изпълнител изрично са възложени правата
по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ и взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ,
респективно поискал извършването на изпълнителни действия спрямо имущество на
длъжника. От тази дата е започнала да тече нова давност, която е била прекъсната на
31.07.2020 г. с налагането на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки,
а след това на 18.10.2021 г. с искането на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия и насрочения опис от съдебния изпълнител, както и на 20.10.2023 г. отново с
искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че след като давността
за вземането е била прекъсвана многократно с исканията на взискателя и предприетите
изпълнителни действия, последно на 16.12.2021 г. с насрочването на опис на движими
вещи, находящи се на адреса на длъжника, към датата на подаване на настоящата
искова молба – 26.07.2023 г. петгодишният срок не е бил изтекъл.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за признаване за установено, че ищецът
Б. Д. Д. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД чрез принудително
изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: 65,35 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по гр.д. № 20837/2013 г. по
описа на СРС, 113 с-в, сумата от 287,65 лв., представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 10030/2014 г. по описа на СРС, 68 с-в и сумата от 150 лв. ,
представляваща разноски във въззивното производство, за които суми е издаден
изпълнител лист от 06.12.2019 г. по гр.д. № 10030/2014 г. по описа на СРС, 68 с-в
срещу наследодателя на ищеца.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
100 лв. – разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4