РЕШЕНИЕ
№ 13437
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110162394 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Ц. Т. срещу М. А. П., с която е
редявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД за сумата от 4930 евро, представляваща дадена в заем на 30.01.2019г. сума за
закупуване на апартамент, ведно със законната лихва от 5.4.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 19040/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищцата твърди, че на 30.01.2019г. дала в заем на ответницата М. А. П. сумата от 4930
евро по неформален договор между страните, като се уговорили сумата да служи на
ответницата за част от вноска за закупуване на недвижими имоти: Апартамент № 20 и Гараж
№ 6/7, находящи се в Жилищна сграда и гаражи в УПИ I-1270, кв. 98, по плана на гр. София,
кв. "Кръстова вада". Страните не уговорили конкретен срок за връщане на заема.
Ответницата развалила предварителния договор за закупуване на имота с третото лице-
продавач, а на 11.03.2021г. ищцата поканила ответницата да върне заетата сума в
седемдневен срок, но сумата не била върната. Моли съдът да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е сключвала договор за
заем с ишцата, а фактът, че ищцата е изтеглила сумата от сметката си не доказвал наличието
на такова правоотношение между страните. Това не се доказвало и от останалите
представени от ищцата доказателства. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение
между страните по неформален договор за заем и предаването на процесната сума на
ответницата, както и изискуемостта на вземането.
Съобразно наведените в отговора на исковата молба твърдения и възражения, в тежест
на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже връщането на
процесната сума.
Уреденията в Закона за задълженията и договорите договор за паричен заем е реален и
се счита сключен с предаване на заетата сума от заемодателя на заемателя. Ето защо
предаването на процесната сума от ищцата на ответницата е необходимо условие за
възникване на облигационното правоотношение между тях. При наличието на доказателства
за предаване на сумата, заемното правоотношение не може да се предполага, но може да
бъде доказвано от ищеца с всички предвидени в закона доказателствени средства,
включително свидетелски показания, дори в хипотезата, в която заетата сума надхвърля
5000 лева съобразно нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Това отклонение от
недопустимостта на свидетелските показания, обаче, е обусловено от наличието на писмено
доказателство за предаване на сумата от ищеца на ответника. Както е установено в
съдебната практика /в този смисъл Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
167/2011 г., IV г. о., ГК/, при липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по
заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на
заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния
характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е
доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
В конкретния случай, въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
ищцата не е ангажирала допустимо доказателство за предаване на процесната сума от 4930
евро на ответницата. Тази сума надхвърля 5000 лева, а доказването на предаването й
представлява доказване на елемент от същественото съдържание на самия реален договор за
заем, поради което е налице забрана за установяване на това обстоятелство със свидетелски
показания, в какъвто смисъл са и произнасянията на съда по доказателственото искане.
Действително, от приетото по делото и неоспорено от ответницата нареждане-разписка от
30.01.2019г. се установява, че на така посочената дата ищцата М. Ц. Т. е изтеглила на каса
от банковата си сметка в „Обединена Българска Банка“ АД сумата от 4930 евро. От приетите
вносна бележка и извлечение от разплащателна сметка на ответницата М. А. П. в „Първа
Инвестиционна Банка“ АД пък се установява, че на същата дата 30.01.2019г. ответницата е
2
внесла по своята сметка сумата от 4930 евро. Съвкупността от така приетите доказателства
води до извод за вероятна основателност на твърдението на ищцата, че е изтеглила сумата от
банковата си сметка и я е предала физически на ответницата. Изискването за провеждане на
пълно и главно доказване на факта на предаване на сумата, обаче, изключва възможността
съдът да се основава на предположението, че процесната сума е била предадена в брой на
ответницата, след като е била изтеглена от ищцата и внесена от ответницата на една и съща
дата. В тази насока следва да се посочи, че ответницата не е признала факта на получаване
на сумата нито с отговора на исковата молба, нито в проведеното открито съдебно
заседание, поради което този факт не е обявен от съда за безспорен между страните.
Съгласно правилото на 154, ал. 1 ГПК, фактите, които не се признават от страните, за които
не е налице законова презумпция и не са общоизвестни или обявени за служебно известни
на съда, подлежат на пълно и главно доказване от страната, която ги твърди.
Същевременно, при липса на писмено доказателство – преводно нареждане за извършен
банков превод, разписка за предадени пари в брой и пр. – липсва основание за допустимост
на свидетелските показания и за установяване на останалите елементи от съдържанието на
неформалното заемно правоотношение. Свидетелските показания за предаването на сумата
могат да бъдат допустими единствено при доказване на претенция с извъндоговорен
източник, при която нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение, какъвто е
например искът за неоснователно обогатяване. В настоящото производство, обаче, такава
искова претенция не е предявена.
Предвид гореизложеното, при липса на доказателства за съществуване на облигационно
правоотношение между страните по неформален договор за паричен заем, разглеждането на
останалите предпоставки за основателност на иска е безпредметно. Искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответницата. Същата е
сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, платена изцяло в
брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Релевираното от
ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй
като по делото липсва каквато и да било правна и фактическа сложност, същото е
приключило в едно открито съдебно заседание след приемане единствено на малък брой
писмени доказателства. Съгласно приложимите към датата на сключване на договора за
правна защита /12.04.2022г./ минимуми, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 812,11 лева, който размер следва да бъде присъден на ответницата.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В, ул. „М“ № ,
срещу М. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Р езера“ № , ет. , ап. , установителен
3
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че М. А. П. дължи на М. Ц. Т. сумата от 4930 евро, представляваща дадена в
заем на 30.01.2019г. сума за закупуване на апартамент, ведно със законната лихва от
05.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19040/2021г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
ОСЪЖДА М. Ц. Т. да заплати на М. А. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
812,11 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4