гр.София.,
…….……...2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
IV въззивен състав, в
публично заседание на осми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА
ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
мл. с-я ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Татяна Асенова и
прокурора Дойчо Тарев, разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 5517 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава 21 от НПК.
С
присъда от 29.05.2017 г., постановена по НОХД № 18224 по описа за 2012 г. на СРС, НО, 103
състав, подсъдимият В.В.В. е признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.220 ал.1 във
вр.чл.26 ал.1 НК.
Срещу
присъдата е постъпил протест и допълнение към него с искане за отмяна на
оправдателната присъда и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение с налагане на справедливо наказание. Излагат се аргументи за
необоснованост на постановената присъда.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа
протеста и изложените в него доводи срещу постановената присъда, като отправя
искане за отмяна на същата и постановяване на нова, с която подс.В. да бъде
признат за виновен в извършване на процесните деяния.
Защитата
на подсъдимия – адв.С.Г. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като
правилна.
Подс.В.В.
също отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Софийски
градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно и изцяло провери
присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
При
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт, тъй като
първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички
събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за
установени и въз основа на кои доказателства, както и какви са правните
съображения за взетото решение.
Допуснатото
„абсолютно“ процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл. 334,
т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на
мотиви към така постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към
присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са противоречиви, неясни и
непълни до степен, приравняваща ги до липса на такива.
На първо
място, липсва изложение в пълнота на фактическата обстановка, която
първоинстанционният съд е приел за установена, като фактите са непълни и не
обхващат всички релевантни обстоятелства. Във възприетите от първоинстанционния
съд факти липсва отразяване на реалната цена на процесните автомобили. Не става
ясна волята на съда относно това дали подсъдимият е закупил процесните 9
автомобила на реална или завишена цена. С оглед съставомерните факти на
повдигнатото обвинение, това обстоятелство е следвало категорично и
недвусмислено да залегне в мотивите към атакуваната присъда.
На
следващо място при анализа на доказателствата, съдът не е възприел заключенията
на автотехническата оценителна, счетоводната и комплексната оценителна
автотехническа и счетоводна експертиза, като по този начин е останал неизяснен
основният въпрос по делото относно това каква е била действителната пазарна
цена на процесните 9 автомобила. Отхвърляйки като необосновано заключението от
комплексната оценителна автотехническа и счетоводна експертиза, съдът в
мотивите си се е позовал на липсата на включени разходи за обслужване на
автомобилите, докарването им в РБългария, регистрационно и техническото им
обслужване. В противоречие на така приетото, в мотивите на първоинстанционния
съд се съдържа изложение, че тези разходи са включени при оценката от
експертите, които са приели, че са в размер на около 1000 лв. за автомобил, на
тази преценка на вещите лица била формална. Първоинстанционният съд не се е
обосновал за този свой извод от една страна, а от друга е допуснал сериозно
противоречие в анализа на въпросната експертиза. Нещо повече, некредитирайки
заключенията на експертите по отношение на внесените от ФРГермания автомобили,
първата инстанция не е изложила каквито и да е аргументи защо не кредитира
експертните оценки по отношение на процесните автомобили, закупени в РБългария,
единият от които е бил собственост на дъщерята на подсъдимия, а друг на
зам.управителя на „Моба“ ЕООД. Всъщност, основната критика към процесуалната
дейност на съда се изразява в това, че в мотивите си не е посочил каква е била
реалната пазарна цена на автомобилите. Използваният процесуален подход от
първоинстанционният съд да не кредитира всички експертизи, имащи отношение към
този факт, е в противоречие със задължението му да събира доказателства, с
оглед разкриване на обективната истина по делото.
Липсата на задълбочен, обстоен, аргументиран и ясен анализ
на доказателствената съвкупност, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото при това положение е налице липса на мотиви,
което представлява пречка въззивната инстанция да осъществи своя контрол.
Проверката на атакувания съдебен акт показва, че при
изготвяне на мотивите са нарушени изискванията на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал.
3 НПК досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали, като наред
с това мотивите към присъдата страдат от неяснота досежно установените от съда
релевантни факти и обстоятелства. Правото на съда да взема решението си по
вътрешно убеждение е суверенно, но подлежи на контрол, като вид логическа
дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно
изследване на всички обстоятелства по делото. Необходимостта от аналитична
оценка на доказателствения материал и от излагане на изрични и непротиворечиви
съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с възможността
да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при
осъществяването на дейността по решаване на делото.
Установените непълноти, неясноти и противоречия в
мотивите на СРС всякога следва да се приравняват на липса на мотиви, тъй като
са непреодолими. Изложеното в мотивите без съмнение е объркващо и не позволява
да бъде разчетена съдебната воля по такъв начин, че страните в процеса да могат
да я разберат и адекватно да защитят правата си. В тази връзка практиката на
върховната съдебна инстанция е константна, че вътрешната противоречивост на
мотивите всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в
частност на процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса.
Това тяхно право е сериозно засегнато, тъй като те не могат да разберат ясно и
точно какво се приема от решаващия съд и от там - да изградят адекватна
процесуална позиция. В същата невъзможност е поставена и въззивната инстанция,
тъй като така изготвените мотиви не ѝ позволяват да осъществи дължимия
контрол върху законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като
не може да се установи автентичната воля на първия съд.
Констатираните недостатъци в
мотивите на атакувания съдебен акт, довели до ограничаване на процесуалните
права на страните, а също и до нарушаване на основните правила на
правораздаването, обуславят становището на въззивния съд, че постановената
присъда следва да бъде отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите досежно
правилността ѝ. Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от
въззивната инстанция, което предпоставя повторното разглеждане на делото от
друг съдебен състав на СРС.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че така внесения в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията
на чл.246 ал.2 НПК, доколкото не съдържа в пълнота релевантните факти и
обстоятелства, свързани с повдигнатото обвинение по чл.220 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
Водим от
горното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.334, т.1 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ изцяло
присъда от 29.11.2017 г. на СРС, НО, 103 състав, постановена по НОХД №
18224/2012 г.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.