Разпореждане по ЧГД №61201/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29729
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20211110161201
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 29729
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20211110161201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление от „У Б“ АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника ЯН. П. В. с ЛНЧ ********** и
посочен в заявлението адрес: гр. София, ул. „О“, бл.
Заповед за изпълнение на парично задължение се издава, след като съдът
прецени, че заявлението отговаря на изискванията за допустимост и
редовност. Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени
по отрицателен начин в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. чрез посочването на
основанията, при които заповед не се издава. Наличието на която и да е от
тези предпоставки е пречка за издаването на заповед за изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, заповед за изпълнение не се издава,
когато длъжникът няма постоянен адрес на територията на Република
България. След служебно извършена справка за регистрирани адреси на
длъжника ЯН. П. В. в НБД „Население“ се установи, че по отношение на
лицето не са налице регистрирани нито постоянен, нито настоящ адрес. Не са
налице данни лицето да има статут на продължително пребиваващ в страната
към момента на подаване на заявлението, но дори това да е така, деклариран
от него адрес в дирекция „Миграция“ – МВР, не би представлявал постоянен
адрес по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗГР, каквото е изискването на чл. 411, ал. 2,
т. 4 ГПК.
Горният извод се подкрепя и от възприетото в т. 3б от ТР от 18.06.2014 г.
по ТД 4/2013 на ОСГТК на ВКС, според което, когато се установи, че
заповедта е издадена срещу длъжник, който изобщо няма постоянен адрес или
седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване
от заповедния съд.
Поради гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 76311/26.10.2021 г., подадено от „У“ АД,
с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК срещу ЯН. П. В. с ЛНЧ **********.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за
вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред
компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2