Р
ЕШ Е Н
И Е
№
гр.Средец,
28.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- СРЕДЕЦ, в
публично заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Т. МИТЕВ
при участието на секретаря Костадинка Лапова,
като разгледа НАХД № 306 по описа на РС-Средец за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Т.Б. Клечков с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление №873/30.10.2017 г., издадено от директора на Регионална дирекция по
горите- гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 85 ЗЛОД на основание чл. 96,
ал. 1, чл. 85, чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗЛОД на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лева, отнети са в полза на държавата 1 бр. сърна женска и лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №РБ4777МС и е наложено заплащането на
обезщетение в размер на 1000 лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие
Сливен.
С жалбата
се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че
постановлението не е следвало да бъде издавано, тъй като е бил нарушен
принципът non bis in idem.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
неговият процесуален представител поддържа изложеното в жалбата, че
административнонаказателното производство е недопустимо, тъй като за същото
деяние имало образувано висящо досъдебно производство.
Представителят
на административно - наказващият орган – РДГ- Бургас, поддържа, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Представителят
на Районна прокуратура- Средец поддържа, че наказателното постановление следва
да бъде отменено, поради нарушаването на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбата
е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът след преценка на доказателствата
по делото намира за установено следното:
На 14.10.2017 г. на жалбоподателя Т. Клечков бил
съставен АУАН бл. №048715, в който било посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 85 ЗЛОД. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че Клечков „ловува,
като превозва убит дивеч...без писмено разрешително за лов“.
Въз основа
на АУАН на 30.10.2017 г. е било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение
на чл. 85 ЗЛОД на
основание чл. 96, ал. 1, чл. 85, чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗЛОД на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1000 лева, отнети са в полза на държавата
1 бр. сърна женска и лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. РБ4777МС и е
наложено заплащането на обезщетение в размер на 1000 лв. в полза на Югоизточно
държавно предприятие Сливен. Отново е посочено, че Клечков „ловува, като
превозва“ убит дивеч.
На 14.10.2017 г. е било
образувано Досъдебно производство №269ЗМ-321/2017 г. по описа на РУ на МВР- гр.
Средец за престъпление по чл. 237, ал. 1 НК, като фактическата обстановка
най-общо е следната: на 13.10.2017 г. е бил спрян за проверка от служители на
ГПУ-Средец лек автомобил, управляван от Т. Клечков. При проверка на автомобила,
в неговия багажник е била намерена убита сърна. Били повикани полицейски и
горски служители. В автомобила била намерена и пушка, като единият от пътниците
заявил, че той е отстрелял сърната.
При така изложеното, както бе посочено, съдът намира
жалбата за основателна, но по други съображения.
Съгласно
чл. 42, т. 4 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение следва да
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при който е извършено, а
съгласно т. 5 следва да са посочени законовите разпоредби, които са нарушени.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН
в наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е
извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Иначе
казано, изискване и към двата акта е, нарушението да бъде очертано както от
фактическа, така и от правна страна. Очертаването от фактическа страна означава
да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или
бездействие, от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните факти,
същите се субсумират под съответната правна норма, която се посочва при
очертаване на нарушението от правна страна. Иначе казано, актосъставителят и административно
наказващият орган първо описват факти, а после посочват правната оценка, която
дават на тези факти. Това законодателно изискване съществува с оглед
възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както
фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението и АУАН не съответства на обективната истина,
така и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа
страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия
закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да
се опишат фактите, които наказващият орган и актосъставителят считат за основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност ( в този смисъл е и
Решение №1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на
Административен съд- Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и
възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като
при липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение,
или не.
В
конкретния случай, в обжалваното наказателно постановление и в АУАН са посочени
дата и място, но после е записано, че жалбоподателят е „ловувал, като е
превозвал убит дивеч“. Така използваните изрази по никакъв начин не дават
информация за това какво точно е извършено, какво е било конкретното поведение
на лицето. Напротив, така използваните изрази по същество представляват правна
оценка на поведение. Още повече, чл. 85 ЗЛОД, въз основа на който е наложено
наказанието използва израза „превозва”, т.е. видно е, че изпълнителното деяние
на нарушението не е запълнено с описание на конкретни действия и бездействия. На
практика, в най-съществената част на двата акта- какво е извършено от дееца и
как е извършено, вместо посочване на конкретни факти, е преповторена нарушената
законова разпоредба. Не това обаче има предвид законодателят, като изисква
посочване на обстоятелствата на нарушението и законовата разпоредба, тъй като
посочването на разпоредбата и изписването на същата е едно и също действие с
едно и също правно значение, което обаче
не удовлетворява изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Всъщност, по делото има описание на факти, но то се намира в рапорта на
актосъставителя от 16.10.2017 г. на л. 7 от делото. Именно записаното там е
следвало да бъде отразено, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
След като обаче тези подробно описани факти не са били предявени на
жалбоподателя, то същият е бил лишен от правото си на защита. Това е бил
особено наложително в конкретния случай, тъй като актосъставителят не е
възприел пряко действията на жалбоподателя, което не става ясно по никакъв
начин от двата акта. Освен това, в член 85 ЗЛОД е посочено като нарушение не
само превозването, но и укриването и пренасянето на убит дивеч. Не става ясно
от описанието защо актосъставителят и АНО приемат, че е осъществена именно тази
форма на изпълнително деяние, просто защото описание липсва. За самия
жалбоподател също не е ясно кое негово действие се квалифицира като
„превозване”, за да може да организира защитата си. Макар наглед да е ясно
какво е имал предвид актосъставителш,
следва да се посочи един приемр с изготвяните от прокуратурата обвинителни
актове по НПК, на които изисквания за част от съдържанието следва да отговарят
и АУАН и наказателните постановления. Така ако в обстоятелствената част на един
обвинителен акт е записано, че едно лице е „отнело” чужди движими вещи, а после
в диспозитива му е повдигнато обвинение за кражба за това, че е отнело чужди
вещи, то този акт ще страда от пороци, тъй като няма да бъде описан начинът на
отнемането.
Предвид изложеното, съдът намира, че са
нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което
нарушение е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, като
същото няма как да бъде отстранено.
Горното е достатъчно за настоящия състав да приеме, че
атакуваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения и следва да се
отмени.
По отношение на довода за нарушение на разпоредбата на
чл. 30, ал. 1 ЗАНН, следва да се отбележи, че за преценката за приложимостта на
принципа non bis in idem е
съществена идентичността на фактите. Доколкото обаче в конкретния случай не
може да се установи съставомерната фактическа обстановка в
административнонаказателното производство, съдът няма как да прецени, дали
двете производства касаят изследването и преценката на едно и също поведение. Още повече, че при
съпоставка на разпоредбите на чл. 85 ЗЛОД и чл. 237, ал. 1 НК се вижда, че
изпълнителните деяния се различават, т.е. по принцип и фактите, които
обосновават приложението на двата текста, са различни. Какато обаче бе
посочено, от АУАН и наказателното постановление не стават ясни фактите, които
обосновават административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Районен съд- Средец
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 873/30.10.2017 г.,
издадено от директора на РДГ- гр. Бургас
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
Районен съдия: