Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина
Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в.
гр.
д. № 12721 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 147390/13.07.2020 г. по гр. д.
№ 1436/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 150 състав, е
осъден А.И.М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********сумата от 534,52 лв., за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2016 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.
к. ********,
аб. № 199420, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 08.01.2018 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 31,16 лв. - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2018 г. до окончателното
изплащане, като са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А.И.М. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 534,52 лв. до пълния предявен
размер от 806,50 лв. -
представляваща стойността на доставената топлинна енергия и за период от м. 04.2014 г. до м. 12.2014 г., за сумата от 105,83 лв. – лихва за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2015 г. до 29.11.2017 г. и за сумата от 7,01 лв. - лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 30.06.2015 г. до 29.07.2017 г. върху вземането за
цена на извършена услуга дялово разпределение. Осъден е А.И.М. да заплати на
„Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 624,90 лв. – разноски, сторени в
производството пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД - трето лице - помагач на страната на ищеца.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника
А.И.М., чрез адвокат А.А., срещу решението в частите, с които са уважени
исковете. Излагат се доводи за недопустимост, евентуално неправилност поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Във връзка с твърденията за
недопустимост се сочи, че видно от титула на исковата молба цената на
предявените искове е 806,50 лв. В петитума обаче се претендира сума в размер на
1209,04 лв., от която 806,50 лв. – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г., както и сума в размер на 105,83 лв. – лихва за забава за
периода 15.09.2015 г. – 29.11.2017 г., 31,16 лв. – цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и 7,01 лв. – лихва върху цената на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Сборът от така предявените суми е
950,50 лв., което е с 258,54 лв. по-малко от претендирания размер. С оглед това
исковата молба е нередовна поради неясен петитум, съдът се е произнесъл по
непредявен иск и решението е недопустимо. По същество се твърди, че правилно
съдът е приел, че сумите за периода м. 05.2014 г. – м. 12.2014 г. са погасени
по давност, но неправилно е изчислена сумата, която е погасена по давност.
Сумата за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., начислена по прогнозни
стойности е 605,22 лв. С издадената обща фактура от 31.07.2015 г. сумата е
сторнирана и въз основа на реален отчет дължимата за посочения период стойност
на топлинна енергия е определена на 241,03 лв., или с 343,16 лв. по-малко. За
периода м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. доставената топлинна енергия е определена
по прогнозни стойности на 281,27 лв., а по обща фактура от 31.07.2016 г.
съгласно реалните отчети дължимата сума е 421,47 лв. Следователно размерът на
задължението възлиза на 662,55 лв. Размерът на погасените по давност суми
следва да бъде определен въз основа претендираните от ищеца суми, изчислени на
база на прогнозните стойности, а не въз основа на издадените общи фактури, или
размерът на погасените по давност вземания не следва да бъде определен след
редуцирането на претендираните суми със стойността на издадените общи фактури.
Т. е., вземането на „Т.С.“ ЕАД за главница не надвишава 291,80 лв. /662,50 лв.
– 370,69 лв.
– изчислени по прогнозни стойности за погасения по давност
период/, като неправилно съдът е приел, че погасени по давност са само 127,97
лв., а не 370,69 лв., без да е изложил мотиви в тази връзка. Предвид изложеното
се моли за обезсилване на решението в обжалваните части, евентуално за отмяната
му като неправилно в частта, с която е признато вземане за стойността на
топлинната енергия за разликата над 291,80 лв. до присъдените 534,52 лв. и за отхвърляне на иска в тази част поради изтекла
погасителна давност. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД и от третото лице – помагач на
страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД. С молби от 07.02.2022 г. и от 01.11.2022 г. „Т.С.“
ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени предявените искове до посочените по - горе размери не е
обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че решението
е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че исковата
молба, въз основание на която е образувано производството по делото, е
нередовна. В случая ищецът е съобразил исковата молба с изискванията за редовност,
като е изложил точно фактическите обстоятелства, на които основава исковите се
претенции, както и конкретно е формулирал искането си към
съда. Исковите претенции са заявени с размер и период. Действително,
в титула на исковата молба цената на предявените искове е посочена 806,50 лв.,
а в петитума на исковата молба се посочва, че се претендират следните суми:
806,50 лв. – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г.; 105,83 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 29.11.2017 г.;
31,16 лв. – цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2015 г.
- м. 04.2016 г. и 7,01 лв. – лихва върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 30.06.2015 г. –
29.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, като неправилно е посочено, че
сборът от тези суми е 1209,04 лв., вместо 950,50 лв. С молба вх. №
5160019/04.10.2019 г., в изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания с
разпореждане № 221582/19.09.2019 г., ищецът е уточнил, че размерът на
претендираната главница е 806,50 лв., а останалите суми са тези, посочени
в исковата молба. С това въззивният съд приема, че указанията са били
изпълнени, а единствено неправилното посочване на сбора на сумите, които
се претендират от дружеството, не обуславя нередовност на исковата молба,
доколкото ищецът е индивидуализирал по период и размер всяко едно от
претендираните вземания, както в исковата молба, така и в уточнителни молби от
12.02.2018 г. и 04.10.2019 г., съответно не е било възпрепятствано правото на защита
на ответника. При изложеното исковата молба е редовна, съответно обжалваното
решение не е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и следва да
се разгледат доводите във въззивната жалба за неговата неправилност.
Въззивният съдебен състав приема, че решението
е и правилно в обжалваните части, като въззивният съд споделя мотивите му и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях, а с оглед конкретните оплаквания на
въззивника съдът приема и следното:
Предявени
са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане
на ответника А.И.М. да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: 806,50 лв. –
главница за топлинна енергия, доставена до апартамент № 56, находящ се в гр.
София, ж. к. „********. ********с абонатен № 199420, за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г., 105,83 лв. – лихва за забава в плащане на главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2015 г. – 29.11.2017 г., 31,16 лв. – цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2016
г. и 7,01 лв. – лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение
за периода 30.06.2015 г. – 29.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
За да се уважат главните искове по
делото следва да се установи, че за
процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия
срещу задължение на последния да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент на разпоредби
на Закона за енергетиката /ЗЕ/, вр. с
Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., отм./, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение
на топлинна енергия, поради което и за
ответника е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници. По отношение акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че
главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми. Ответникът следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на
исковата молба.
В конкретната хипотеза на етапа на въззивното производство няма спор
между страните относно обстоятелството, че ответникът в качеството си на собственик
и наследник на И.Ц.М. се явява ползвател на доставяната в имота
топлинна енергия през процесния период, че през исковия период
процесният имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, аб. № 199420, е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била
присъединена към топлопреносната мрежа, т. е. за исковия период между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот и отговорността на
ответника към ищеца за заплащането на топлинната енергия може да се ангажира,
не се оспорват и обемът и качествените показатели на доставената до
топлоснабдения имот топлинна енергия, а именно, че за процесния период се
дължат суми за ТЕ за сградна инсталация /изчислявана по формула в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура на имота - 104 куб. м.,
съгласно акт за разпределение на кубатурата/ и ТЕ за БГВ /начислена въз основа
на един брой водомер за топла вода, отчетен на 30.04.2015 г., а за периода
15/16 г. поради неосигурен достъп - изчислена на база един брой потребител на
топла вода при служебно определен разход 140 л на денонощие/. Не се оспорва, и че част от вземанията за топлинна енергия са
погасени по давност – за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г., като в тази
връзка въззивният съд намира, че първостепенният съд е приложил правилно
материалния закон съобразно приложимите за процесния период общи условия на
ищеца от 2014 г. Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по
описа на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични
по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите за предоставяните от топлопреносните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая по отношение на вземанията за периода м. 05.2014 г. – м.
04.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, купувачите са
длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. По своята същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на
общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в
която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.
е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана
от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че
давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Предвид
обстоятелството, че исковата молба е подадена на 08.01.2018 г., към този момент
е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
08.01.2015 г., в каквато насока са и изводите на СРС. Това в случая са
вземанията за м. 05.2014 г. – м. 12.2014 г., като спорен пред въззивния съд е въпросът
какъв е размерът на погасените по давност суми и в тази връзка настоящият
състав приема следното:
От приетото в хода на
първоинстанционното производство заключение на
съдебно - техническата експертиза /СТЕ/, което въззивният съд
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че от фирма „Т.с.“ ЕООД са
изготвили изравнителни сметки за периоди 14/15 г. /сума за връщане 364,16 лв./
и 15/16 г. /сума за доплащане 140,20 лв./, или общо за периода м. 05.2014 г. – м.
04.2016 г. – сума за връщане на абоната 223,96 лв. Сумите за потребена ТЕ –
сградна инсталация и БГВ, начислени по фактури, са в размер на 886,51 лв., а по
изравнителни сметки – 662,49 лв. Видно от Таблица към заключението на СТЕ, за
периода м. 05.2014 г. – м. 12.2014 г. сумите по фактури, т. е. по прогнозни
стойности, са в размер на 370,69 лв. От мотивите на СРС се установява, че съдът
е приел, че погасена по давност е сума от 127,97 лв., като въззивният съд намира
за правилен този извод. При определяне на размера на погасената по давност сума
районният съд е отчел, че за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. е налице
сума за връщане на абоната, след издаване на изравнителна сметка, в размер на
364,16 лв., или стойността на действително потребената топлинна енергия за
периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. е в размер на 241,03 лв., за което
вземане е издадена и обща фактура от 31.07.2015 г. От сумата по прогнозни
стойности – 370,69 лв. съдът е приспаднал пропорционално за броя месеци /8/, за
които е изтекла погасителната давност, съответна част от изравнителното
вземане, като е приел, че сумата, която е погасена по давност възлиза на 127,97
лв. Както е посочил и районният съд, няма основание да се приеме, че погасена
по давност е сумата по месечните фактури в размер на 370,69 лв. в какъвто
смисъл са доводите на жалбоподателя, тъй като не може погасената по давност
сума да е по-висока от реално дължимата, т. е. няма основание сумата, погасена
по давност, да бъде изчислена въз основа на прогнозни стойности, без да се
държи сметка за реално дължимата стойност на доставената до имота топлинна
енергия и изготвената изравнителна сметка. Във връзка с оплакванията на
въззивника следва да се посочи, че сумата от 370,69 лв. е редуцирана не въз
основа на общата фактура, а въз основа на изравнителната сметка, изготвена от „Т.с.“
ЕООД, действително, издаването на обща фактура не променя началната дата, от
която започва да тече срокът на погасителната давност за отделните вземания, но
това не означава, че размерът на вземанията, погасени по давност, следва да се
определя именно въз основа на месечните фактури, по които стойността на
изчислената топлинна енергия е по-голяма от стойността на реално потребената в
случая. Обстоятелството каква сума е начислена по фактурата от 31.07.2016 г. –
за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. е
ирелевантно, тъй като посочената фактура не касае вземания, за които давността
е изтекла. Ето защо първоинстанционният съд правилно е изложил мотиви, че не
може да се приеме, че за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г. са погасени
по давност суми в по-голям размер /370,69 лв./ от реално дължимите за същия и
дори по-голям период /241,03 лв./ и законосъобразно е приел, че погасена по
давност е сумата от 127,97 лв., съответно непогасена по давност е сумата от 534,52
лв. /разликата между общо дължимите 662,49 лв. съгласно СТЕ и погасените по
давност 127,97 лв./. Поради изложеното, оплакванията на въззивника във връзка с
размера на погасените по давност суми са неоснователни.
По отношение на претенцията за цената на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия във въззивната жалба липсват
оплаквания, поради което и на основание чл. 269 ГПК въззивният съд не дължи отделно
произнасяне, при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
императивни правни норми.
Ето защо с оглед предмета на проверка,
въведен с въззивната жалба и липсата на
други заявени относими към предмета на делото оплаквания,
въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските, на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора разноски на
въззивника не се дължат.
Въззиваемият е заявил претенция за
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
с молби от 01.11.2022 г. и от 07.02.2022 г. Освен подаването на тези молби,
упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт не е извършил други процесуални
действия - не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в открито
съдебно заседание и не е взел становище по жалбата. Поради това въззивният съд
намира, че не е налице основание по чл. 78, ал. 8 ГПК
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
полза на „Т.С.“ ЕАД. В полза на въззиваемия следва да се присъди единствено
сумата от 160 лв. – депозит за особен представител на ответника – въззивник за
въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК, с оглед цената на предявените искове, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147390/13.07.2020 г. по гр. д. №
1436/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 150
състав, в обжалваната част, с която е осъден А.И.М., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********сумата от 534,52 лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2016 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.
к. ********,
аб. № 199420, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 08.01.2018 г. до окончателното изплащане и сумата oт 31,16 лв. - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2018 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 624,90 лв. – разноски, сторени в
производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********,***6, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 160 лв. /сто и
шестдесет лева/ - депозит за особен представител за въззивното производство.
Решението на СРС е влязло в сила в отхвърлителните
части.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД - трето лице -
помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.