МОТИВИ
към присъда № 18/18.12.2019 г.
по НДЧХ № 342/2018 г. по описа
на ПРС
Производството е образувано по тъжба на П.А. А. с ЕГН********** *** , против Х.Н.А., роден на *** ***, българин, български гражданин,
женен, осъждан, ЕГН**********, с повдигнато обвинение за това, че на 07.09.2018 г.
,около 14,20 ч. в гр.Поморие ,на
кръстовището на ул.”Родопи” с ул.”Републиканска”, срещу магазин за хранителни
стоки „На Сергей” , причинил на П.А. А. *** , лека телесна повреда - кръвонасядане в
дясна лакътна свивка , навяхване на лява раменна става и рани по тялото, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето
й, което е престъпление по чл.130,ал.2 от НК .
С разпореждане на
съдията-докладчик е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
, предявеният от тъжителят П.А. А.
*** граждански иск против Х.Н. *** за осъждането
му да заплати сума в размер на 2500 лв.
представляващи обезщетение за
неимуществени вреди , изразяващи се в причинени болка и страдание вследствие
нанесената лека телесна повреда на тъжителя , ведно със законната лихва за
забава върху тази сума от 07.09.2018
г. – датата на непозволеното увреждане до окончатеното изплащане на сумата ,
както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец не се явява, редовно
призован, представлява се от повереник-
адвокат.
Повереника на тъжителя поддържа тъжбата и предявения граждански иск,
пледира за осъдителна присъда спрямо подсъдимия и за уважаване на гражданския
иск срещу него, така както е предявен.
Подсъдимият не се признава за виновен. Отрича да е нанасял удари на тъжителката.
Моли за постановяване на оправдателна
присъда .
Защитника на подсъдимия не се явява в с.з., редовно уведомен. В представено
писмено становище сочи, че не може да присъства поради служебна ангажираност,
за която не сочи доказателства и моли за постановяване на оправдателна присъда
и отхвърляне на предявеният граждански иск. Претендира присъждане на
направените по делото разноски от подсъдимия.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът
прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от
фактическа страна следното.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка : На 07.09.2018
г. в гр.Поморие, тъжителката П.А., заедно с майка си – св.Р.слязла от автобуса
на спирката в кв.“Север“ и двете тръгнали по ул.“Родопи“ да се прибират в дома
си. Когато стигнали до кръстовището на улиците „Родопи“ и „Републиканска“, в
близост до магазин за хранителни стоки „На Сергей“ тъжителката видяла сина си Х., който останал да живее при баща си Н.в дома
на подсъдимия Х.А., след раздялата между тъжителката и бащата на детето. Тъжителката повикала детето
си за да му даде играчка, която купила за него преди това като това не се харесало на стоящите в
близост баща на детето- св.Н.А. и подсъдимия, които влезли в пререкание с
тъжителката по повод правото и да вижда детето и да му дава подаръци, при което
си разменили обиди на висок глас и се спречкали. При възникналото спречкване
подсъдимият хванал за тъжителката за
дясната ръка в областта на лакетната свивка и я бутнал, при което тъжителката паднала на земята и си
ударила рамото. Св. Р.- баща на
тъжителката и съпруг на св.Р.а, чул викове от дома си, веднага отишъл на
мястото на скандала, който вече бил
приключил и видял, че ръката на тъжителката е подута и на главата и имало кръв,
като тъжителката му казала, че подсъдимият я набил. Св.П.работел на съседна
улица заедно със св. Н.Х.А.- баща на подсъдимия и отдалече видял , че станала
кавга, но не видял хора да се бият, нито разбрал причината за кавгата, защото
не отишъл въобще при спорещите. Св.Н.Х.А. твърди, че отишъл на мястото на скандала
след обаждане от жена си и на място видял, че внукът му и тъжителката се карат,
а подсъдимият се опитвал да потуши скандала помежду им като дърпал тъжителката
и внука си да не се карат, но свидетелят не видял подсъдимия да нанася удари на
тъжителката. След като скандалът приключил на мястото отишла и св.Х., която
видяла тъжителката да стои на улицата и според свидетелката по краката и ръката
на тъжителката имало кръв. След края на
скандала в дома си се прибрала св.Н.А.-
съпруга на подсъдимия, която той взел от работа и според свидетелката пред дома
им дошли тъжителката и нейни роднини, които се държали агресивно и отправяли
обиди към нея и съпруга и, като св.А. не видяла по тъжителката да има някакви
наранявания.
Видно от заключението на извършената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява по отношение на пострадалата П.А., че извън болките в
рамото и кръвонасядането в областта на дясна лакетна свивка не се установяват
други травматични изменения, като категорично липсват данни за мозъчно
сътресения. Липсват травми на главата. Травмата на ляв горен крайник изразяваща
се в навяхване и разтягане на лява раменна става отговаря да е получена при
падане на терена и същата се квалифицира като временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Кръвонасядането на дясна лакетна свивка е възможно да се
получи както при удар в тази област, така и при хващане и стискане с ръка. Тази
травма се квалифицира като водеща до болка и страдание. Видно от представената справка за съдимост подсъдимият е осъждан .
При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на
закона, съдът направи следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият Х.Н.А. на 07.09.2018 г., около 14,20 ч. в гр.Поморие, на кръстовището на ул.”Родопи”
с ул.”Републиканска”, срещу магазин за
хранителни стоки „На Сергей”, причинил
на П.А. А. с ЕГН********** ***, чрез
стискане с ръка в областта на дясната лакетна свивка, лека телесна повреда -
кръвонасядане в дясна лакътна свивка, което довело до болка и страдание без разстройство на
здравето й, което е престъпление по
чл.130, ал.2. От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл , като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер , предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Поради това съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК . Що се отнася до
останалите телесни повреди, предмет на повдигнатото с тъжбата обвинение, а
именно, навяхване на лява раменна става и рани по тялото, които са довели до болка и
страдание без разстройство на здравето и, от доказателствата по делото по
отношение на твърдените в тъжбата рани по тялото такива не се установяват от
заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза, поради което
обвинението е останало недоказано по несъмнен начин в тази си част и съдът прие
, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението
в тази му част досежно леката телесна повреда изразяваща се в причиняване на
рани по тялото, които са довели до болка и страдание без разстройство на
здравето. По отношение на установената по делото телесна повреда
изразяваща се в навяхване и разтягане на
лява раменна става, която е лека телесна повреда довела до временно разстройство на здравето неопасно за
живота, за същата от заключението на съдебно-медицинската експертиза и
поясненията на вещото лице в с.з. се установява, че това увреждане е получено
при падане на терена, като падане на
тъжителката на земята при конфликта, твърди и св.Р.в показанията си, които
съдът кредитира в тази им част, доколкото се подкрепят от заключението на
СМЕ. Предвид така установеният механизъм
на получаване на тази травма на лява раменна става на тъжителката съдът намира,
че същата е причинена от подсъдимия по непредпазливост, вследствие на дърпането
на тъжителката, с ръка в областта на дясната лакетна свивка, при което тя
изгубила равновесие и паднала на земята, като от доказателствата по делото не
може да се приеме, че е налице умисъл от страна на подсъдимия да нанесе подобна
телесна повреда на тъжителката, доколкото той не е целял увреждане на раменната
става на тъжителката, но в конкретните
условия е могъл да ги предвиди. Предвид това, че съгласно чл.11, ал.4 от НК
непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи, а за леката
телесна повреда по непредпазливост не е предвидено наказание в особената част
на НК, където такова наказание е предвидено в чл.133 от НК единствено за
причинена средна или тежка телесна повреда по непредпазливост. Поради това
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и опрадван и по обвинението в
частта му касаеща навяхване и разтягане
на лява раменна става, което е лека телесна повреда довела до временно разстройство на здравето неопасно за
живота на тъжителката.
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК
в извършване, на което е признат за виновен подсъдимия, е предвидено наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева.
За да индивидуализира наказанието по вид и размер спрямо подс.А. съдът взе предвид
следното : Престъплението по чл.130, ал.2 от НК е умишлено и предвиденото за
същото наказание е в рамките позволяващи приложение на чл.78а, ал.1, б.а от НК,
която разпоредба в случая обаче не може да се приложи по отношение на
подсъдимия при липсата на предпоставката за прилагането и по чл.78а, ал.1,
б.“б“ от НК, предвид това, че същият е осъждан за извършени престъпления от общ
характер, за които осъждания не е настъпила реабилитация към момента на
извършване на деянието. За да определи вида и размера
на наказанието , съгласно чл.130, ал.2, вр.с чл.54 и сл. НК съдът взе смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете обремененото
съдебно минало на подсъдимия, а като смекчаващо следва да се отчете, че
подсъдимият е семеен човек и подпомага отглеждането на детето на тъжителката,
като му осигурява подслон в дома си. При
съобразяване този баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и тежестта на извършеното престъпление, което с оглед причинения резултат е с
по-ниска степен на обществена опасност , съдът намира, че следва на подсъдимия
да се наложи наказание глоба в размер около средния, а именно 120 лв., с което
спрямо подсъдимия ще се постигнат в пълна степен целите на наказанието
предвидени в чл.36 от НК.
Относно гражданският иск :
Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД , съединен с
иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да възстанови
вредите причинени виновно другиму, като в случаите на непозволено увреждане ,
вината се предполага до доказване на противното. Предвид признаването на
подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК , се явява
доказан по основание и предявения
граждански иск за обезщетяване на причинените на гражданския ищец неимуществени
вреди изразяващи се в претърпяна от него
болка вследствие нанесената му лека телесна повреда . Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В
случая се установява , че на пострадалата е причинена лека телесна повреда - кръвонасядане
в дясна лакътна свивка, което довело до
болка и страдание без разстройство на здравето й. Установява се също
така, че пострадалата е получила навяхване и разтягане на лява раменна става. Независимо
от това, че по отношение навяхването и разтягането на лява раменна става, съдът
е признал подсъдимият за невинен и го е оправдал, като е приел, че е това
е несъставомерна лека телесна повреда причинена по непредпазливост, в случая
извършеното деяние представлява деликт, като причиняването на тази телесна повреда е
виновно- при форма на вината непредпазливост и стои в пряка причинно следствена
връзка с действията на подсъдимия, поради което на основание чл.45 от ЗЗД той
дължи обезщетяване на причинените
неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болка и страдание от тази
телесна повреда. През периода на
възстановяване пострадалата е търпяла
болка и страдание , които въпреки сравнително невисокия си интензитет са
и причинили дискомфорт, като не се установява да се е наложило полагане на
някакви специфични грижи или лечение, нито настъпили усложнения. Поради
изложеното съдът като взе предвид и
обстоятелствата свързани с младата възраст и характерното за тази възраст здравословното
състояние на ищцата прие , че справедливото обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени болка и страдание вследствие причинената с
престъплението лека телесна повреда, както и несъставомерната лека телесна
повреда е 500 лв. , за
която сума искът следва да се уважи. В
останалата си част над уважения размер искът следва да се отхвърли до
претендирания размер от 2500 лв. Предвид уважаването на главния иск , следва да се уважи и акцесорният иск с
правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения
размер на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД
лв. считано от датата на увреждането -07.09.2018 г. до окончателното
изплащане .
В тежест на подсъдимия , на
основание чл.189,ал.3 от НПК следва да се присъдят направените от частния
тъжител и граждански ищец по делото разноски в размер на 812 лв., от които 600
лв. адвокатско възнаграждение ,200 лв. за възнаграждение на вещо лице и д.т.12
лв. , както и в полза на държавата по сметка на ПРС д.т. 50 лв. , за уважения размер на гражданския иск .
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: