Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.10.2019 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1156 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от м. май 2014 г. до м. април 2017 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия
на ответника за обект, находящ се в гр. С., ЖК
„Д.“, бл. ., вх. ., ап. . на стойност 287,00 лева. Сочи, че ответникът бил
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се
одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по
който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Ищцовото дружество за отоплителен сезон
2014 г. ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни
за дължими суми за ТЕ за м. февруари до м. август, вкл., в присъствието на
нотариус, за което били съставяни и съответни констативни протоколи.
Видно било от приложеното извлечение
от сметки за абонатен № ., че ответникът бил използвал доставената от
дружеството топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задължението си.
На основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот
се начислявали от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Т.С.“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения
имот били издадени изравнителни сметки, от които ставало ясно, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Посочва, че за процесните
суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 39 524/2018
г. по описа на СРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 28.06.2018 г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 287,00 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. май 2014 г. до м. април 2017 г., ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.06.2018 г., както и мораторна лихва
за забава в размер на 56,29 лева, начислена за периода от 16.09.2015 г. до
04.06.2018 г. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил твърдения, че по делото
липсват доказателства за наличието на облигационна връзка между него и ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия.
Твърди, че не е ползвал топлинна енергия за процесния
период от време в описания в исковата молба имот, както и че не е сключвал
договор с фирмата за дялово разпределение, тъй като представеният с исковата
молба договор за дялово разпределение не носел неговия подпис, а наред с това
срокът му на действие бил изтекъл към датата на депозиране на исковата молба.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните от ищеца
вземания.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения иск.
Третото лице – помагач - „Т.С.“ ЕООД,
конституирано с определение от 05.03.2019 г., не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна
енергия, е подало на 14.06.2018 г. до Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в
гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. .за периода от м. май 2014 г. до м. април
2017 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 39 524/2018 г. на СРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.06.2018 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Т.С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
както и договор от 01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради – етажна собственост в гр. София.
От представения по делото протокол
от 15.09.2002 г. се установява, че Общото събрание на етажните собственици от бл.,
вх. „.“, „.“ и „.“ в ЖК „Д.“ е взело решение да се сключи договор за извършване
на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД.
По делото е представен и договор от
07.11.2002 г.,
сключен между „Т.с.“ ЕООД и етажната
собственост, с адрес: гр. С., ЖК „Д.“, бл.., вх. „.“, „.“ и „.“, с предмет на
договора доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и
индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на
обща и индивидуални сметки.
По делото е представен и нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус И.
Н., с район на действие – района на СРС, от който се установява, че Д.Г. Д., М.
Г. С. и Г.И. С. са продали на ответника К.Б.М. следния свой собствен недвижим
имот, а именно: апартамент № ., находящ се в гр. С.,
р-н „И.“, ЖК „Д.“, бл.., вх. „.“, ет.., със застроена площ от 61,23 кв. м,
заедно с избено помещение № 16, с площ 4,32 кв. м.
По делото са представени и други
писмени доказателства, които са неотносими към
правния спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размера на начислените за процесния период
суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия
период. В заключението си е посочило, че за периода от м. 05.2014 г. до м.
04.2017 г. за абонатен № ., стойността на ползваната, но незаплатена топлинна
енергия за процесния имот, е в размер на 239,97 лева,
като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2018
г. е в размер на 45,03 лева. Констатирало е, че за периода
от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 47,48
лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2018
г. е в размер на 11,26 лева. Вещото
лице е посочило, че от сумата за главница е погасена по давност сума в общ
размер на 145,51 лева, а от лихвата за забава – 38,02 лева. Според вещото лице
в информационната система на ищцовото дружество
изравнителните сметки, изготвени от „Техем сървисис“ за имота на ответника за процесния
период, са идентични между двете дружества и са на една и съща стойност.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че размерът на задължението на ответника за периода от м. 05.2014 г. до м.
04.2017 г. възлиза на 287,45 лева, като в тази сума е включена и сумата,
дължима за услугата „дялово разпределение“. От заключението се установява, че за
процесния период отчетените по електронен път към
нула часа на първо число на всеки един месец показания от общия топломер в абонатната
станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване.
Нетната топлоенергия от базата данни на „Толофикация София”
ЕАД общо по отчетни периоди от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., от 01.05.2015 г.
до 30.04.2016 г. и от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е идентична с отразената в
индивидуалните изравнителни сметки.
За процесния
период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. „Т.С.“ ЕООД е разпределяла на абоната
прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ, като след всеки отчетен период
разпределяната на абоната по партида прогнозна топлоенергия е изравнявана с
разпределяната му топлоенергия по изчислителен път, както и по отчет за БГВ.
Според вещото лице начислените суми
върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в
гр. София, като наред с това, за процесния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспадани от отчетената
ежемесечно брутна топлоенергия.
Вещото лице е констатирало, че общият
топломер, като средство за търговско измерване, е освидетелстван по съответния
ред през 2014 г., 2016 г. и 2018 г. и това е документирано със свидетелства за
метрологична проверка.
Според вещото лице разпределението
на топлоенергията за процесния имот е извършвано в
съответствие със ЗЕ, както и в съответствие с Приложението към чл. 61, ал. 1 на
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът К.Б.М. е ползвал
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него
като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е потребител на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера
на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания
имот.
Съдът намира за безспорен факта, че ответникът
притежава качеството „потребител на топлинна енергия“, като собственик на топлоснабдения имот, което се установява от представения по делото нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус
И. Н., с район на действие – района на СРС. В този смисъл, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника в отговора на исковата молба, касаещи
липсата на облигационна връзка между страните по делото във връзка с
доставяната топлинна енергия, като тук следва да се посочи, че ответникът не
ангажира никакви доказателства в подкрепа на направените възражения.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички
потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр. София. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които
изискват писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се счита
сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата. Начинът на разгласяване на Общите
условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги
приема. Общите условия на „Т.С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже
и размера на претендираните задължения от ответника.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 287,45 лева и е в съответствие с действащите за процесния
период цени на топлоенергията. Въз основа
заключението на СТЕ, съдът приема за установено, че за процесния
период в процесния имот е използвана топлинна енергия
за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в
имота е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване (БГВ) за периода въз
основа на монтиран уред за измерване на топла вода (водомер). Осъщественото от
ФДР дялово разпределение на потребената от ответника
топлинна енергия за процесния период е извършено
правилно и ищцовото дружество правилно е начислило
дължимите суми. ФДР осъществява дейността по измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост по договор с етажните собственици, за
което по делото са ангажирани съответни доказателства. За целия процесен период е било извършено реално отчитане на
ползваната в имота топлоенергия, след което е извършвано изравняване на
начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен период. Изготвени
са индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При определяне
на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния
период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са приспаднати
технологичните разходи в същата. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост и съответно отдадената от тях топлоенергия се
разпределя между отделните потребители от етажната собственост като
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По
време на процесния период топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация за сградата - етажна
собственост, следва да бъде определяна по изчислителен път, съгласно Наредба №
16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е
разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на
всеки един имот от сградата етажна собственост. За имота е разпределяна
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем, като определената от ФДР топлинна енергия за
единица отопляем обем за сградата - етажна собственост за отчетните отоплителни
периоди, е в съответствие с нормативната база.
Наред с това, следва да се посочи,
че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената
енергия и реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е
предоставено да прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа,
на който е делегирала правомощия - ДКЕВР) е преценила, че това не е уместно по
една или друга причина и затова е одобрен принципът на отчитане и заплащане на
месечно потребление на базата на прогнозни сметки. От друга страна принципът на
реалното заплащане е спазен, защото е предвидено заплащане на изравнителни
сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по изравнителна сметка. Така че,
макар и да няма реално определена месечна сума, то има реална сума за отчетния
период. От друга страна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение. За процесния
имот са издадени изравнителни сметки, които са съобразени от СТЕ и СИЕ, като от
заключенията се установява стойността на действително потребената
топлинна енергия за процесния период. Ответникът не
установява да се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорил изготвените изравнителни сметки в установените
срокове съгласно Общите условия, които имат силата на закон за страните – в
30-дневен срок след получаването на изравнителните сметки (чл. 29, ал. 1 от
ОУ), нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.
70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради
това, и с оглед липсата на мотивирано оспорване на тези документи по настоящото
производство, съдът намира, че разпределението е извършено в съответствие с
нормативната уредба.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № .находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. „.“, е в размер на
239,97 лева. Вещото лице е посочило също, че сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 47,48
лева.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, както и че
при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През 30-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответникът имат задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, поради което същият е в
забава. Лихвата за забава върху главницата за процесния
период, изчислена от вещото лице, е 45,03 лева, а лихвата за забава върху сумата
за разпределение на топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство за
периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2018 г. е в размер на 11,26 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù плащане.
Горните суми, изчислени от вещото
лице, са останали непогасени от ответника за процесния
период от време.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по релевираното в отговора на исковата
молба възражение за изтекла по отношение на претендираните
от ищцовото дружество суми погасителна давност.
На основание чл. 111 ЗЗД и ТР №
3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на дата 14.06.2018
г., следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 14.06.2015
г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. В хронологичен порядък съгласно
посоченото от вещото лице Б. П., погасената по давност част от претендираната главница е в размер на 129,31 лева, а за мораторната лихва за забава – 33,25 лева. Останали са
непогасени 110,66 лева от главницата и 11,78 лева от лихвите. Наред с това, според вещото лице от сумите за извършено
дялово разпределение погасени по давност са 16,20 лева – главница и 4,77 лева –
лихва, като са останали непогасени 31,28 лева – главница и 6,49 лева – лихва. Предвид
изложеното исковата претенция следва да бъде уважена до сумата от 141,94 лева –
главница и 18,27 лева – лихва. За горницата над тези суми искът подлежи на
отхвърляне, като погасен по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да
се определи юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и
100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 100,00 лева и 300,00 лева – възнаграждения за вещи лица, като
съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 256,68 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
също има право да иска присъждане на разноски, но доколкото по делото не са
представени доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Б.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, р-н „И.“, ул. „А. П. Ч.“ №.,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 141,94 лева (сто четиридесет и един лева и деветдесет и четири
стотинки), представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ
се в гр. С., общ. Т., ЖК „Д.“, бл.., вх. „.“, ап. . за периода от 14.06.2015 г.
до м. април 2017 г., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 18,27 лева (осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки), дължима
за периода от 16.09.2015 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.06.2018 г. до окончателното ù изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната главница за разликата
между сумата от 141,94 лева (сто четиридесет и един лева и деветдесет и четири
стотинки) до пълния предявен размер от 287,00 лева (двеста осемдесет и седем
лева) и за мораторна лихва за забава за разликата
между сумата от 18,27 лева (осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки) до
пълния предявен размер от 56,29 лева (петдесет и шест лева и двадесет и девет
стотинки), като погасен по давност.
ОСЪЖДА К.Б.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, р-н „И.“, ул. „А.П. Ч.“ № 70 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:., със
седалище и адрес на управление *** сумата от 256,68 лева (двеста петдесет и
шест лева и шестдесет и осем стотинки) – направени разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.