№ 457
гр. Сливен, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на единадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500346 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. 396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕЛ. Р. Ч., ЕГН **********, в качеството на
управител на „Демоел“ ООД, ЕИК ***, ***, срещу Определение № 1916/21.07.2022 г. по гр.
д. № 3063/2022 г. по описа на РС Сливен, с което е допуснато обезпечение на предявените от
жалбоподателя осъдително искове за осъждане на М. В. Д., ЕГН **********, чрез налагане
на запор върху банковата сметка на ответницата в „Райфайзенбанк България“ АД до размера
на 50 017, 21 лв., при внесена парична гаранция от жалбоподателя в размер на 7502, 58 лв.
по сметка депозити на РС Сливен. С обжалваното определение първоинстанционният съд е
отхвърлил молбата за обезпечение на предявените осъдителни искове, чрез налагане на
запор и върху банкови сметки на ответницата в „Първа Инвенстиционна банка“ АД,
„Уникредит България“ АД, „ Юробанк България“ АД, Банка „ДСК“ АД, „Инвест банк“ АД,
както и чрез налагане на възбрана върху седем недвижими имота, посочени на стр. 5 от
исковата молба, находящи се в ***.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви, както и
необоснованост. Съдът допуснал обезпечение на предявените седем осъдителни иска,
приемайки, че е налице обезпечителна нужда, но неправилно, при липса на мотиви, бил
определил значителна по размер паричната гаранция в размер на 7502, 58 лв., която е
заключил, че е разумна с оглед целта ответникът да не претърпи вреди. Частният
жалбоподател счита, че неправилно съдът е отхвърлил молбата за обезпечение чрез запор в
шест банки и възбрана на седем имота, които представлявали един имот – двор с къща, тъй
като не е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на това е изградил
грешни правни изводи. Исканите обезпечителни мерки счита за допустими по смисъла на
чл. 397, ал. 1 от ГПК и адекватни на предявения интерес, поради което не надвишавали
обезпечителната нужда и не се стигало до свръхобезпечение на иска.
По отношение индивидуализацията на имота жалбподателят е поискал издаване на
съдебни удостоверения за снабдяване с данъчни оценки и скици на имотите, но към момента
нямало как да разполага с такива данни, а съдът не е дал указания в тази посока и не е издал
исканите удостоверения. Така се е стигнало до отказ да бъде наложена тази обезпечителна
мярка, но жалбоподателят счита, че нейното налагане не би довело до преки последици и
вреди, които да търпи ответника. Преценката за свръхобезпеченост е немислима при
положение, че съдът не е събрал данни за стойността на имотите и поради това неправилна.
Жалбоподателят твърди, че искането за налагане на запор в шест банки е съобразено
1
с вероятните вреди, които би претърпял ответника и поради това не е поискал запор върху
сметки във всички 28 банки в страната, а само в шест основни, за които предполага, че
ответникът има банкови сметки. За тези шест сметки не било ясно какви суми са налични. В
съдебната практика се приемало, че налагането на запор в няколко банки не следва да се
възприема като обременително или несъразмерно, тъй като действието на мярката е до
размера на цената на иска. Така съдът не е съобразил баланса между обезпечителна нужда
на ищеца и наложените обезпечителни мерки спрямо ответника. Обезпечителната нужда
предопределяла обезпечителната защита, която е посочил. Подходяща била онази мярка,
която е съобразена не само с предмета на спора, но и с оглед поисканата обезпечителна
мярка. Обезпечителната нужда имала количествено и качествено измерение. В обжалваното
определение липсвали мотиви за такава преценка и съдържало само няколко бланкетни
изречения. Не е ясно защо съдът е избрал да наложи запор само върху една банкова сметка –
тази в „Райфазенбанк България“ АД. Жалбоподателят твърди още, че е направил справка по
друго изпълнително дело между страните и установил, че към 15.07.2022 г. ответницата не
притежава банкова сметка в „Райфазенбанк България“ АД, което означавало, че допуснатото
обезпечение не постига своята цел. Същевременно ответникът имал всички законови
възможности да се защити в рамките на обезпечителния процес, включително и да се
разпореди със своите средства и имущества, докато трае исковото производство. В случай,
че ответникът претърпял вреди е налице постановената гаранция, която е в немалък размер
и ответникът може да се удовлетвори от нея. Друго защитно средство на ответника е и
наличието на несеквестируем минимум на получаваното трудово възнаграждение или друг
доход, който не може да бъде засегнат от наложените запори.
В заключение частният жалбоподател счита, че изложените доводи не са съобразени
от съда при постановяване на обжалваното определение и така неправилно не е допуснал
исканите мерки. Иска от съда да отмени обжалваното определение и да уважи искането за
налагане на обезпечения на предявените искове, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
С оглед въведените доводи и твърдения, и събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
Сливенският районен съд е сезиран с искове на частния жалбоподател за осъждане на
М. В. Д., ЕГН **********, да възстанови неоснователно задържаните вещи или при
условията на евентуалност да заплати равностойността им в размер на 24587,21 лв.; да
заплати сумата от 20 000 лв., с която неоснователно се е обогатила; да заплати сумата от
5430 лв., представляваща услуги извършени на същата като физическо лице и заплатени от
ищцовото дружество без правно основание; както и да заплати сумата от общо 2205 лв.,
законна лихва за забава върху общата дължима сума, считано от 31.10.2021 г., до датата на
завеждане на исковата молба.
Исковата молба съдържа искане за обезпечение на предявените осъдителни искове
чрез запор до размера на общата сума на претенциите върху банкови сметки на М. В. Д., в
„Райфазенбанк България“ АД, „Първа инвестиционна банка“, „Уникредит България“ АД,
„Юробанк България“ АД, ТБ „ДСК“ АД и „Инвестбанк“ АД, както и чрез налагане на
възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответницата, находящи се в ***,
представляващи както следва: поземлен имот с площ от 442 кв. М. с идентификатор №
67338.528.364, ведно с построените в имота: жилищна сграда, многофамилна площ от 102
кв. М. с идентификатор № 67338.528.364.1, включително: жилищен апартамент с площ от
115 кв. М., на първи етаж, ап. 1, с идентификатор № 67338.528.364.1.1; жилищен апартамент
с площ от 98 кв. М., на втори етаж, ап. 2, с идентификатор № 67338.528.364.1.2; жилищен
апартамент с площ от 98 кв. М., на трети етаж, ап. 3, с идентификатор № 67338.528.364.1.3;
жилищен апартамент с площ от 50 кв. М., на етаж 0, ап. 4, с идентификатор №
67338.528.364.1.4 и гараж с площ от 24 кв. М., представляващ обект с идентификатор
67338.528.364.4.
Към исковата молба са представени фактури от които се установяват описаните
2
движими вещи и услуги, както и че ищцовото дружество е получател, но според настоящия
съдебен състав евентуално платените по представените фактури суми не могат да бъдат
свързани с ответницата по иска. От така представените по делото доказателства не може да
бъде направен вероятен извод за получаване от страна на ответницата на изброените в
исковата молба движими вещи, респ. упражняване на владение върху същите.
От представения нотариален акт №171, том IV, рег. № 9711, дело № 581 от 2020 г. на
помощник-нотариус Цондю Цондев, се установява, че ответницата е собственик на поземлен
имот № Х-31, с неуредена улична регулация, в квартал 7, по плана на с. К., Община Сливен,
с площ от 1190 кв. М., с данъчна оценка на имота от 4029,60 лв. Представена е и заповед №
РД15-3090 от 02.11.2020 г. на Община Сливен, с която е разрешено изменение на ПУП в
частта на плана за регулация на УПИ Х-31, кв. 7 по плана на с. К., Община Сливен,
предвиден за нискоетажно жилищно застрояване.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е определил
парична гаранция в размер на 7502,58 лв., като до този извод е достигнал въз основа на
констатацията, че се иска обезпечение на седем иска, чрез запор на банкови сметки в шест
банки и възбрана на имот, индивидуализиран само чрез кадастрален номер, без
административен адрес, и без документи за собственост. За да допусне обезпечение чрез
запор само на една банкова сметка първоинстанционният съд е заключил, че макар да е
налице обезпечителна нужда, следва да се отчете, че евентуалната неоснователност на иска
би породил вреди и последици за ответницата. Искането за налагане на останалите
обезпечителни мерки съдът е намерил за неоснователно, тъй като с него се цели
свръхобезпечение на исковете.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск следва да се установи наличието
на няколко кумулативни предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е
налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да е адекватна на търсената с
иска защита.
Настоящият съдебен състав намира искът за допустим, но не подкрепен с достатъчно
убедителни писмени доказателства, поради което за да бъде допуснато обезпечение, освен
така представените писмени доказателства, в тежест на молителя следва да бъде определена
парична гаранция. В случая първоинстанционният съд е определил гаранция в размер на
7502,58 лв., който настоящият съдебен състав намира за съответстващ на вредите, които
ответницата би претърпяла при неоснователност на предявените искове.
При така въведените твърдения и петитум, както и общ размер на
претендираните парични вземания, обезпечителната нужда е налице, тъй като
удовлетворяването на претендираните сума при евентуално позитивно за ищеца решение, би
било затруднено или застрашено. Нещо повече, обезпечeние на иск за парични взeмания се
допуска винаги когато по делото не са наведени и ангажирани доказателства за данни
изключващи наличието на обезпечителна нужда, какъвто е и настоящия случай /
Определение № 2/03.01.2020 г., по ч. гр. д. № 4333/2019 г. на ВКС /.
По отношение адекватността на поисканите обезпечителни мерки настоящият
съдебен състав намира, че налагането на запор върху банкови сметки в шестте банки,
посочени в исковата молба, отговаря напълно на съществуващата към настоящия момент
обезпечителна нужда. С оглед липсата на доказателства по делото, не може обаче да бъде
направен сигурен извод, че налагането и на възбрана, едновременно с поисканите запори, е
адекватна мярка при установената обезпечителната нужда към настоящия момент.
Напротив, искането крие риск да бъде постигнато свръхобезпечение, тъй като е насочено
към налагане на възбрана върху няколко имота, всеки от които би могъл да е достатъчен за
3
да обезпечи общата искова претенция. Ето защо искането за налагане на възбрана върху
имотите, описани в исковата молба, несъответства на обезпечителната нужда, поради което
правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд. За ищеца съществува възможност при
събрани удостоверения за недвижимите имоти да поиска налагане на допълнителни
обезпечителни мерки.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в
частта, с която е отказано да бъде допуснато обезпечение на предявените искове чрез запор
на банковите сметки и в останалите пет банки, посочени от ищеца. В останалата част
определението следва да бъде потвърдено като правилно.
Направеното искане за разноски е неоснователно. Производството по обезпечаване на
иска е самостоятелна форма на защита, която се намира с исковия процес във функционална
зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението.
Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението
в сила, т.е. съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и
критериите за неговата материалноправна законосъобразност. Обезпечителният процес се
развива едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите
процесуални действия по налагане на обезпечението. Производството придобива
състезателен характер едва при упражняване на инстанционен контрол за законосъобразност
на акта на съда, с който се допуска обезпечение. Ето защо и отговорността за разноски не
може да бъде реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това
процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава
материалноправния спор. С оглед изложеното се налага извод за неприложимост на чл. 81
ГПК спрямо обезпечителното производство. Отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението – т. 5 от ТР № 6/2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК н ВКС.
Ръководен от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1916/21.07.2022 г. по гр. д. № 3063/2022 г. по описа на РС
Сливен, в частта с която е отхвърлена молбата за обезпечаване на предявените искове от
„Демоел“ ООД, ЕИК ***, за осъждане на М. В. Д., ЕГН **********, за предаване на 35 броя
движими вещи на обща стойност 24 587, 21 лв., а в условията на евентуалност да заплати
тяхната равностойност, в случай, че не могат да бъдат върнати; М. В. Д. да въстанови на
„Демоел“ ООД сумата от 20 000 лв., с която неоснователно се е обогатила; М. В. Д. да
заплати на „Демоел“ ООД, сумата от 5430 лв., представляваща три броя услуги, извършени
на Д. и заплатени от „Демоел“ ООД, без правно основание, с които ответницата се е
обогатила, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банкови сметки на М. В. Д., в „Първа
Инвенстиционна банка“ АД, „Уникредит България“ АД, „Юробанк България“ АД, Банка
„ДСК“ АД, „Инвест банк“ АД.
ДОПУСКА обезпечение на предявените искове от „Демоел“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 57, за осъждане на
М. В. Д., ЕГН **********, от ***, за предаване на 35 броя движими вещи на обща стойност
24 587, 21 лв., а в условията на евентуалност да заплати тяхната равностойност, в случай, че
не могат да бъдат върнати; М. В. Д. да въстанови на „Демоел“ ООД сумата от 20 000 лв., с
която неоснователно се е обогатила; М. В. Д. да заплати на „Демоел“ ООД, сумата от 5430
лв., представляваща три броя услуги, извършени на Д. и заплатени от „Демоел“ ООД, без
правно основание, с които ответницата се е обогатила; мораторна лихва върху първия иск в
размер на 1050 лв., считано от 31.10.2021 г. до 17.06.2022 г., мораторна лихва от 1000 лв.,
върху първия иск за неоснователно обогатяване; и мораторна лихва от 155 лв. върху втория
иск за обогатяване, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банкови сметка на М. В. Д., ЕГН
4
**********, в „Първа Инвенстиционна банка“ АД, „Уникредит България“ АД, „Юробанк
България“ АД, Банка „ДСК“ АД, и „Инвест банк“ АД, до размера на 50 017,21 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1916/21.07.2022 г. по гр. д. № 3063/2022 г. по
описа на РС Сливен, в останалата част.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която е допуснато обезпечение и е
наложен запор върху банкови сметки на ответницата.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5