Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
27.07.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Й. АНД
№ 644 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.Х.Л. депозирана против наказателно
постановление № 38-0001763/27.12.2019г., издадено от Началник ОО „АА“,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2
ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 7, т.
1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500
лева, за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се моли за
неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му във
вина нарушение и се оспорват констатациите в АУАН, и издаденото въз основа на
него НП. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че в протокола са
били въведени всички данни, индентифициращи превозното средство, като по този
начин е било изпълнено задължението по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Инвокират
се доводи, че в самото свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство не е попълнена категорията на същото, поради и което при сканирането
на талона за регистрация системата за удостоверяване на техническия преглед е
избрала категория – АВ1, която съответства на категория М1, съгласно писмо от
20.05.2019г., получено в служебната система за обработка на данни инсталирана и
поддържана от „Демакс“ АД и се обосновава извод, че до отразяването на
неправилната категория, фактически се е стигнало вследствие на пропуски и
грешки на софтуерно ниво, които не са под влияние на жалбоподателя, и макар, и
при допуснато формално нарушение тези обстоятелства обосновават приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Оспорва се, че неточното отразяване на категорията
ППС представлява нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. И във връзка с това се развиват съображения, че
ако е налице противоправно и общественоопасно деяние, същото е с изключително
нисък интензитет на обществена опасност и не е довело до вредни последици.
Инвокират се доводи, че от обстоятелствената част на постановлението,
изключително трудно може да бъде установена действителната воля на АНО и по
конкретно, както точно поведение на жалбоподателя е подведено към сочената за
нарушена разпоредба на чл. 43 от Наредба № Н-32 на МТИТС и доколкото не се
касае за неотразяване на данни, а се касае за грешното им попълване, то освен
до процесуално нарушение поради противоречие между описанието на нарушението и
вменената като нарушена норма, то деянието се явява и несъставомерно по чл. 43,
ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Релевират се доводи, че липсва субективният елемент на деянието. На следващо
място се излагат съображения, че е налице и друго съществено процесуално
нарушение, допуснато от АНО, който не е посочил точно законовите разпоредби,
приложими за нарушението, на основание на които е наложено наказанието, като в
конкретния случай наказанието е наложено на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП,
която предвижда санкция за допустителство, а не за пряко неизпълнение на
задълженията, установени от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Излагат се съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй
като при произнасянето си наказващия орган не е обсъдил доказателствата относно
тежестта на случая и не става ясно преценката на кои нарушения е извършена и
какви подбуди са били установени. Отново се развиват съображения, касаещи
приложеното на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа депозираната
жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 273006/03.12.2019г., против жалбоподателя,
за това, че на 19.10.2019г., около 09,45 часа, в град Русе, ул. „Св. Димитър
Басарбовски“ № 97, като председател на комисия от технически специалисти към
фирма „Хеа Груп“ ООД, притежаваща разрешение № 1723, валидно до 03.01.2024г. за
извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС е извършил периодичен преглед за техническа изправност на
превозно средство от категория „N1“ Фолксваген
Транспортер с рег. № Р 07 67 АР като не е въвел правилно техническите данни,
идентифициращи превозното средство в Протокол № 20616223 от 19.10.2019г., а
именно вместо категория N1 e въвел категория „АВ1“, видно от Протокол за извършен
периодичен преглед с № 20616223 от 19.10.2019г. и Справка за МПС по
регистрационен номер.
Въз
основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е
осъществил състав на административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението,
идентични на посочените в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното
нарушение, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, досежно приетите за осъществили се
факти от обективната действителност, което от своя страна да налага, излагането
на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното
производство факти от обективната действителност.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Актът и наказателното постановление
съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление,
а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и
часа на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и
в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички приети
за осъществили се факти от обективната действителност, за които е прието от
страна на административнонаказващия орган, че представляват обективни признаци
на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани
фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Изрично, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП са посочени, конкретните факти, които
наказващият орган е приел, че са се осъществили и е посочено, противно на
твърденията в жалбата, конкретното поведение на жалбоподателя, а именно, че не е
въвел правилно в протокола от извършен периодичен преглед данните,
индивидуализиращи моторното превозно средство, като и изрично са посочени и за
кои данни се касае, а именно действителната категория на моторното превозно
средство.
Не е налице твърдяното с жалбата
противоречие между описанието на нарушението и приетата за нарушена правна
норма на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Както беше посочено по-горе в мотивите,
изложени са от страна на административнонаказващия орган всички факти, които
същият е подвел под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС, вменява в задължение на председателя на комисията от технически
специалисти, извършващи преглед на техническата изправност на превозно средство
да въвежда в протокола
(приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното
средство. Изрично е
посочено, както в АУАН, така и в НП, с какви конкретни действия жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението, а именно, чрез грешно въвеждане в Протокол
№ 20616223 от 19.10.2019г. на категорията на превозното средство, като изрично
са посочени, въведената и действителната категория на превозното средство,
както и че се касае за данни идентифициращи превозното средство.
Без
опора в материалите по делото са твърденията с жалбата, че в АУАН и НП не са
описани обективните и субективни елементи на състава на нарушението. Ясно,
точно и подробно са описани конкретните действия на жалбоподателя, които според
административнонаказващия орган са осъществили състава на нарушението, за което
е ангажирана неговата отговорност още към момента на съставянето на АУАН, с
който именно е започнало административнонаказателното производство, съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, да бъде запознат с фактите и правната квалификация на
същите, за да може в пълнота да реализира правото си на защита, както по
фактите, така и по дадената им правна квалификация. Изрично в АУАН са посочени
и конкретните доказателства, въз основа на които е прието, че са приети за
осъществили се изложените в обстоятелствената част на АУАН факти, като в
административнонаказателната преписка са представени доказателствата, посочени
в АУАН.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че от обстоятелствената част на постановлението,
изключително трудно може да бъде установена действителната воля на АНО и по
конкретно, както точно поведение на жалбоподателя е подведено към сочената за
нарушена разпоредба на чл. 43 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Както
беше посочено, както в АУАН, така и в НП са посочени всички приети за
осъществили се факти от обективната действителност, конкретното поведение на
жалбоподателя, неговото качество, както и изрично е посочен състава на нарушените,
под което са подведени тези факти.
Основателни
са обаче развитите съображения, касаещи неправилно издирване и прилагане на
санкционната разпоредба.
Разпоредба
на чл. 178а, ал. 7 ЗДвП касае случаите на т. н. допустителство. В конкретния
случай нито в АУАН, нито в НП са изложени фактически твърдения, касаещи
допустителство и не се твърди, жалбоподателят, в качеството му на председател
на комисията да е допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията,
определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, поради и което неправилно е приложена
санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП, и не приложена
съответстващата на така описаното нарушение санкционна разпоредба на чл. 178,
ал. 10 ЗДвП, която именно предвижда санкция за нарушения на изискванията за
извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните
превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация,
за които не е предвидено друго наказание.
В същия
смисъл е и Решение от 13.04.2020г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 46 по описа на съда за 2020г.
С оглед изложеното наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно на процесуално
основание, без да бъде разглеждан спорът по същество.
По
делото не са представени доказателства за направените от жалбоподателя
разноски, поради и което такива не следва да се присъждат, въпреки направеното
такова искане със жалбата.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 38-0001763/27.12.2019г., издадено от Началник ОО „АА“,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2
ЗАП, с което на П.Х.Л., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за
нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: