РЕШЕНИЕ
Номер 429 16.07 Година 2012
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХІХ състав
На двадесет и първи юни, 2012 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Р. Ч.
като разгледа докладваното от Съдията дело номер 405 по описа за
2012 година намери за установено следното:
С решение № 81 от 05.03.2012г. постановено по т.д. № 113/2010г. по описа на
ПАС е обезсилено решение № 163 от 07.04.2011г. постановено по т.д. № 113/2010г.
по описа на ПОС и е върнато делото за ново разглеждане.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ТРАНСПОРТНО
СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ е
предявило против ХИЛЕЗ АД иск за
заплащане на сумата от 196 647. 26 лева представляваща сума дадена на
отпаднало основание, а именно развален от ищеца договор сключен между страните
от 04.09.2009г., по силата на който ответникът е поел задължение да
достави и монтира на площадки жп стрелки
на гара Стамболийски № 5 и 11, гара Тодор Каблешков № 8и 16 и гара Белозем № 1
и 3, който договор е бил едностранно развален от купувача поради виновно
неизпълнение на задължението на продавача в уговорения по сделката срок.
Претендира се от ищеца освен това
заплащане на сумата от 19 739. 21 лева представляваща неустойка визирана в
раздел ІV, чл.16 от договора за периода от 18.09.2009г. до 11.11.2009г. в
размер на 0.1 % дневно върху стойността на договора в размер на 372 438
лева. Счита се, че поради наличието на пълно неизпълнение следва да се определи
неустойката от пълната цена на договора, като за изходна база за установяване
на това обезщетение е приета от кредитора сумата по облигацията, но без ДДС.
Предявен е и иск за заплащане на
сумата от 5653. 88 лева представляваща мораторна лихва върху главницата считано
от датата следващата датата на прекратяване на сделката 12.11.2009г. до
15.02.2010г.
Ответникът оспорва исковете. Твърди,
че е изпълнил поетите по договора задължения. Претендираната главница се
установява да е била вложена за закупуване на два броя стрелки, които са били
доставени и монтирани на гара Стамболийски. Насрочена била комисия за
22.10.2009г. за приемане на обекта, но на тази дата представители на
Транспортна полиция Пловдив са посетили гара Стамболийски и са постановили
спиране на всички ремонтни дейности. Счита се поради това от длъжника, че по
обективни причини не е успял да изпълни в срок поетите задължения. По своя
характер действията на полицията представляват според ХИЛЕЗ АД форсмажорни
обстоятелства.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделениe, ХІХ с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Преди да се пристъпи към
разглеждане на исковете по същество следва да се уточни един процесуалноправен
въпрос свързан с настъпването на преклузия по ГПК. Прави впечатление, че по
делото ответникът е получил копие от ИМ с приложенията на 09.03.2010г. при
извършено редовно връчване, но в дадения му срок нито е отговорил, нито е
поискал събирането на каквито и да било доказателства. На длъжникът изрично са
му е били указани от правораздавателния орган, чрез полученото обявление, правните
последици от евентуална процесуална пасивност. Едва в съдебно заседание на 22.04.2010г.
процесуалният представител на ответника е възразил против иска и е поискал
приобщаване към делото и на представени от него писмени доказателства. Също
така е поискано допускане на гласни доказателства и е отправено искане по
чл.192 от ГПК. Впоследствие в процеса съдът е допуснал и други писмени
доказателства приложени вече по почин на ищеца, като са уважавани и други
доказателствени искания за представяне на прокурорска преписка и т.н. Относно
всички тези доказателствени искания е настъпила преклузията предвидена в ГПК и
същите не следва да се ценят от правораздавателния орган при постановяване на
настоящия съдебен акт.
Действащият ГПК
въвежда ранна преклузия за ответника
да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с
което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали
броя на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е
засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да
оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна
страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал.
1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и
доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен
отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С
получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните
действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се
защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна
помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ
концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната
бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи
доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1,
чл. 212
и чл. 219 ГПК,
тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. В случая единствено относно приложените от ответника писмени
доказателства на лист 41 и 42 може да се счете, че са налице условия за тяхното
приобщаване към доказателствения материал по делото поради факта, че същите са
новосъставени. За другите доказателствени искания на ответника няма никакви
данни за наличието на предпоставките по чл.147 от ГПК, поради което и е налице
преклузията предвидена по ГПК. В този смисъл е
и съдържанието на Решение
№ 429 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2009 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бранислава Павлова.
По отношение на представените от
ищеца допълнителни доказателства след първото по делото съдебно заседание също
важи преклузията по ГПК. Това е така, тъй като според редакцията на
процесуалния закон първото по делото съдебно заседание е последния момент
когато ищецът може да прави доказателствени искания, като след този момент това
е допустимо единствено и само при наличие на предпоставките по чл.147 от ГПК.
Съобразно изложеното не се
нуждаят от детайлен анализ приложените от страните писмени доказателства след
първото съдебно заседание и изисканите от трети лица.
Между страните не се спори
относно факта на сключване на процесния договор, както и относно заплащането на
исковата сума от страна на ищеца. Ответникът твърди да е изпълнил задълженията
си по сделката покриващи претендираната стойност. Тези правно релевантни факти
обаче не се установяват надлежно по делото при лежаща върху ХИЛЕЗ АД
доказателствена тежест. Съобразно уговорките между страните в чл.8, ал.2 от
облигацията приемането на обектите става с подписан тристранен протокол между оторизирани
представители на продавача, купувача и инвеститора. Такива по делото липсват
съставени. Дори и да се приеме, въпреки наличието на преклузия, че следва да се
обсъждат ангажираните от ответника писмени доказателства в тях не се съдържат
документи със съдържанието предвидено от съконтрагентите по договора. Липсват
каквито и да било тристранно подписани протоколи. В случая от съдържанието на
договора не става съвсем ясно кое е лицето наименовано „инвеститор”, което също
ще следва да участва в приемането. При тълкуване на разпоредбите на сделката по
чл.20 от ЗЗД съдът стига до извода, че инвеститор е НК Железопътна
инфраструктура, с оглед на факта, че това е субекта осигуряващ най- вероятно
финансирането съобразно посоченото в чл. 6. Ето защо и не е установено по
делото изпълнение на поетите от ответника задължения по доставката и монтиране
на стоката. След като страните с насрещни покриващи се волеизявления са се
съгласили приемането да става именно по този начин следва по делото ответникът
да извърши доказване в тази посока. Пълно доказване от страна на задълженото
лице не е осъществено. В първото по делото съдебно заседание ищецът е имал
възможност за посочване на нови доказателства съобразно правилото по чл.146,
ал.3 от ГПК, като по този повод са му допуснати свидетели. По отношение на
ответника е настъпила преклузия както се изясни по – горе. В съдържанието на
изслушаните свидетели на ищеца също няма данни длъжникът да е доставил процесните
вещи, които съобразно уговорките в облигацията е следвало да са нови с
гарантиран произход и качество. Действително се изяснява, че ответникът е
осъществявал някакви доставки и монтаж, но не се установява по делото това да е
осъществено в унисон с уговорките по договора. Очевидно са вложени материали
втора употреба и такива без гарантиран произход и качество и поради това не е
съставен и окончателния тристранен приемопредавателен протокол. Ето защо са се
породили права за купувача да волеизяви срещу продавача по смисъла на чл.324 от ТЗ, както и да развали сключения договор поради неизпълнение по реда на чл.87
от ЗЗД. Срокът за надлежно изпълнение на сделката е изтекъл на 18.09.2009г.,
поради което и отправеното волеизявление от кредитора в писмото на лист 3 за
разрушаване на облигационната връзка е породило целения правен ефект. По делото
липсват каквито и да било данни, че доставените и монтирани от ответника части са с такива параметри и
качество, че е възможно обикновеното им употребление по предназначение, поради
което и съдът приема, че се касае за пълно неизпълнение на договора. Ответникът
не оспорва обстоятелството, че същото е получено от него на посочената в ИМ и
обратната разписка дата- 11.11.2009г. В този дух на мисли очевидно предявената
претенция за връщане на даденото на отпаднало основание е доказана и основателна. Релавантно,
съобразно събраните доказателства, кредиторът е волеизявил до длъжника за
разваляне на договора поради неизпълнение, като поради това е възникнало
задължение за ХИЛЕЗ АД да заплати на ищеца исковата сума. По делото няма данни
за адекватно поведение от страна на длъжника в този смисъл.
Поради така изложените мотиви се
налага и извод за основателност на предявените от ищеца акцесорни претенции за
заплащане на мораторно обезщетение върху невърнатата главница и за заплащане на
неустойка по чл.16 от сделката. Дължими са и двете обезщетения, тъй като те
материализират различни фактически състави и касаят различно неизпълнение от
страна на длъжника. Неустойка се дължи върху неизпълнената част от договора,
като очевидно се касае за пълно неизпълнение. Изходна база за изчисляване на
обезщетението е взета стойността на сделката без ДДС, което е в усмотрението на
кредитора. Желае се заплащане на неустойка за 53 дни в уговорения по сделката
размер от 0.1% на ден. С оглед установеното неизпълнение от продавача искът е
основателен, а и доказан по размер с оглед приетата по делото ССЕ, която съдът
изцяло кредитира.
Искът за заплащане на мораторна
лихва също е основателен. Той е предявен във връзка с търсено обезщетение за
забавено изпълнение по повод сумата дължима от ответника на отпаднало
основание- разваления договор. След преустановяване на облигационната връзка
ответникът е следвало да върне получената сума, като при неизпълнение на това
задължение следва да заплати обезщетение в размер на законната лихва. Искът по
чл.86 от ЗЗД е доказан и по размер с
оглед съдържанието на заключението на вещото лице.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на
осн. чл.55, ал.1, пр. последно от ЗЗД ХИЛЕЗ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление Пловдив, ул. Дунав № 194А да заплати на ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ с ЕИК ********* със
седалище София и адрес на управление кв. Илиянци, ул. Кирил Благоев № 14 сумата от 196 647. 26 лева
/сто деветдесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и двадесет и
шест стотинки/ представляваща сума
дадена на отпаднало основание, а именно развален от ищеца договор сключен между
страните от 04.09.2009г., по силата на който ответникът е поел задължение да
достави и монтира на площадки жп стрелки
на гара Стамболийски № 5 и 11, гара Тодор Каблешков № 8и 16 и гара Белозем № 1
и 3, който договор е бил едностранно развален от купувача с получено на
11.11.2009г. уведомление от продавача поради виновното му неизпълнение на задължението
в уговорения по сделката срок, както и да заплати са осн .чл.92 от ЗЗД сумата
от 19 739.
21 лева /деветнадесет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и
двадесет и една стотинки/,
представляваща неустойка уговорена в раздел ІV, чл.16 от договора за периода
от 18.09.2009г. до 11.11.2009г. в размер на 0.1 % дневно върху стойността на
договора в размер на 372 438 лева и сумата от 5653. 88 лева /пет хиляди
шестстотин петдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ представляваща
мораторна лихва върху главницата от 196 647. 26 лева считано от датата
следващата датата на прекратяване на сделката 12.11.2009г. до 15.02.2010г.,
ведно със законната лихва върху същата главница начиная от 19.02.2010г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК ХИЛЕЗ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление Пловдив, ул. Дунав № 194А да заплати на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ с ЕИК ********* със седалище София и
адрес на управление кв. Илиянци, ул. Кирил Благоев № 14 сумата 13 921. 62 лева направени
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :