Мотиви
към Присъда № 260001/ 26.08.2020г.
постановена по НОХД № 342/ 2019г.
по описа на РС – Исперих
Районна прокуратура – И, на която е правоприемник Районна
прокуратура - Р е обвинила Х. *** в това, че на 02.04.2014 година в град И, област Р,
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у С.Н.С. ***, оторизирано лице
на „Т“ ООД град И за „БНП П ПФ ЕАД град С, заблуждение и с това причинил имотна
вреда на „БНП П П Ф“ ЕАД град С в размер на 2390.00 /две хиляди триста и
деветдесет лева/, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът
на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Рподдържа обвинението от фактическа и
правна страна и моли на подсъдимият да бъде наложено наказание към средният
размер предвиден от закона. Прокурорът счита, че е доказана обективната и
субективна страна на деянието, в което подсъдимият Х. е обвинен.
Защитата на
подсъдимият Х.Х. адвокат Т.М. пледира подзащитният и да бъде изцяло оправдан по
въздигнатото и поддържано обвинение. В подробно развити доводи адвокатът счита,
че държавното обвинение не е доказало нито обективната, нито субективна страна
на твърдяното престъпление.
Подсъдимият Х.А.Х.
дава обяснения по делото и разказва своята версия на случилото се. В дадената
последна дума моли да бъде оправдан.
По делото по искане
на подсъдимият е проведено предварително изслушване по реда на чл.371, т.1 от НПК.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по
делото – показанията
на разпитаните свидетели и приложеният по делото писмен доказателствен материал
съдържащ се в Досъдебно
производство № ЗМ 194/2014 година
по описа на РУ – И, намира
за установено следното :
Подсъдимият Х.А.Х. е роден на *** ***,
община Каолиново, област Ш, български
гражданин, с основно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН – **********.
На 02.04.2014г. в магазин на фирма „Т“ в град
И е бил сключен договор за потребителски кредит CREX-
от 02.04.2014г., в който като кредитор е посочен „БНП П П Ф“ ЕАД и като
кредитополучател е посочено лицето А. Ф Б. *** с предмет на договора – покупка
на климатик “F”, модел ASYG18MCA. Стойността на
сделката е определена на 2390.00лв., като са договорени 24 на брой погасителни
вноски по 133.48лв. Кредитът не е бил обслужван от посоченият кредитополучател,
което е наложило депозиране на жалба от кредитора до правозащитните органи по
съмнения за измама.
По делото са очертани две групи версии на
фактическа обстановка – едната е разказана от свидетеля М.И., а другата е
разказана от подсъдимия Х.Х..
При своя разпит свидетеля И. разказва
следното : Свидетеля И. и свидетеля М.М. ***, като при тях дошъл подсъдимият.
Предложил им да отидат до село Т, като им разказал, че щял да прави сватба на
синът си. Х.Х. предложил да отидат да вземат свидетеля А.Б., който бил музикант
и оттам да отидат в магазин в град Исперих. Потърсили свидетеля Б. в домът му,
но не го открили. Свързали се с него по телефона и го открили в село П. Взели
го от бензиностанция в това село и се върнали в домът на Б., за да вземат личната
му карта. След това групата тръгнала за град Исперих. По пътя всички се черпили
с алкохол. В град И спрели до магазина на „Т“ ООД и в магазина отишли
подсъдимият и свидетеля И.. Х.Х. носел личната карта на свидетеля Б.. Попитал
продавача – свидетеля С.С. дали Б. „е чист“ и след получаване на утвърдителен
отговор от продавач-консултанта му казал да пусне за обработка документите и да
му бъде даден един плазмен телевизор и два лаптопа. Подсъдимият посочил
договорът да бъде оформен на името на А.Б.. Свидетелят И. видял как подсъдимият
подписал свидетеля Б. в съставения договор. Подсъдимият и свидетеля И.
напуснали магазина отнасяйки със себе си един телевизор и два лаптопа.
Подсъдимият Х. заявил пред останалите, че взема вещите за подаръци по повод
сватбата на синът си. Вещите били разтоварени в дома на подсъдимият.
В своите обяснения подсъдимият Х. разказва
следната версия : На неустановена дата
бил пред магазин в село Д и консумирал алкохол. При него дошли свидетелите М.И.
и М.М.. Попитали го дали има пари да им услужи за два-три часа, защото искали
да закупят климатик. Подсъдимият им дал поисканата сума в размер на 500.00лв.
След това тримата отишли в село Лятно да търсят жена, за която свидетеля И. да
се жени, но не я открили и заминали за град К.
В град К свидетеля И. казал на останалите, че в село Т живее негов
приятел и поискал да отидат и да го потърсят. В село Т тримата посетили домът
на свидетеля А.Б., но разбрали че лицето не си е вкъщи. По телефона то им
съобщило, че е на бензиностанция в село П. Групата се предвижила до село П и
качила в колата свидетеля Б..***, но по пътя минали отново през село Т А.б. да
си вземе личната карта. В град Иавтомобила в който били всички спрял пред
магазина на фирма „Т“. Подсъдимият и свидетелите М.И., М.М. и А.Б. влезли в
магазина, в който работел свидетеля С.С.. Подсъдимият разбрал, че свидетеля И.
е кандидатствал в този магазин за кредит, но не бил одобрен, като по тази
причина завел свидетеля Б. и кандидатствали отново с неговата лична карта. След
известно време – 20-30 минути останалите взели два-три кашона и всички
напуснали магазина. Подсъдимият не се поинтересувал какво има в кашоните. После
разбрал, че в тях има телевизор и два лаптопа. От Х.Х. свидетелите И. и Б.
поискали пари за първоначална вноска по покупката на въпросните вещи затова и
взели подсъдимият в град И. В магазина с
продавача С.С. разговаряли И. и Б.. Продавача попълнил документите, като
подсъдимият не помни кой се е подписал в тях. През това време подсъдимият Х.
разглеждал стоките и цените. След напускането на магазина всички тръгнали за
град Н П. По пътя оставили свидетеля Б..*** И, където заложната къща била затворена.
Свидетелят М.М. предложил да отидат в заложна къща в град Н П при негов приятел
– свидетеля Н.С..*** свидетеля М. разговарял със С. и дал стоката взета от
магазина на фирма „Т“ в град И. Свидетелите И. и М. върнали на подсъдимият
сумата от 600.00лв., като му дали горница от 100.00лв. за това, че им е
помогнал с първа вноска. След това подсъдимият се прибрал в село Д.
По делото е разпитан свидетеля М.М.. В своите
показания същият разказва, че свидетеля М.И. е имал желание да изтегли кредит.
Подсъдимият му казал, че ще му помогне. И. предложил да вземат свидетеля Б.,
който да му помогне за изтегляне на кредита. И. или подсъдимият Х. попитали
свидетеля Б. за личната му
карта и тъй като свидетеля отговорил, че я няма в него отишли да я
вземат в село Т. Без свидетеля М. останалите консумирали алкохол докато
пътували към град И. В колата коментирали, че свидетеля И. иска да тегли стоков
кредит. Не се е говорило за покупка на климатик. В И подсъдимият и свидетеля М.И. слезли от
колата и влезли в магазина. Свидетеля М. и свидетеля Б. останали в колата.
Подсъдимият и свидетеля И. отишли да правят нещо с личната карта на свидетеля Б.,
като свидетеля останал с впечатление, че ще правят някакви покани. След време
се върнали при колата носейки три кашона, като обяснили че в тях има телевизор
и лаптопи. Свидетеля не е видял дали в кашоните действително има такива вещи. След това четиримата тръгнали пак на път,
оставили свидетеля Б. и разтоварили вещите в дома на подсъдимият в село Д. Подсъдимият
искал да заложи вещите, но не се разбрал с И. и затова на следващия ден
заложили вещите в град Н П в заложната къща на свидетеля Н.С. и там ги
оставили.
Следващият разпитан свидетел е
продавач-консултанта в магазина на фирма „Т“ в град И – С.С.. Това е лицето
сключило процесният договор за потребителски кредит CREX-
от 02.04.2014г., в който като кредитор е посочен „БНП П ПФ“ ЕАД и като
кредитополучател е посочено лицето А. Ф Б. *** с предмет на договора – покупка
на климатик “F”, модел ASYG18MCA. Стойността на
сделката е определена на 2390.00лв., като са договорени 24 на брой погасителни
вноски по 133.48лв. Свидетелят своите показания сочи, че в попълнените от него
документи се е подписал човекът А.Б.. Подсъдимият не се е подписвал при
сключване на договора за друг човек. По принцип при договорка за продажба на
климатик се чакало за доставка на стоката. Свидетеля не помни по този договор
да е предоставял климатик. По принцип в случай на смяна на стоката се издавало кредитно известие и редакция на
фактура. В конкретния случай такива документи не са били издавани и договорът
си е бил за климатик. Издадена е била и фактура № **********/ 02.04.2014г.
Свидетелят не помни дали този, който е предоставил личната карта при сключване
на договора действително е бил
собственик на личната карта. информацията от личната карта е била съпоставена с
лицето, което я е предоставило. Свидетелят не знае дали посоченият
кредитополучател в договора А.Б. е получил климатика.
В разпита си в хода на досъдебното
производство прочетен по реда на чл.281, ал.4 в.в. ал.1, т.2 от НПК свидетеля А.Б.
разказва, че действително е отишъл в град И с подсъдимият и свидетелите И. и М.,
като е предоставил личната си карта на И.. Подсъдимият му казал, че отиват до
фотото за покани. Свидетеля и М.М. останали в колата. Впоследствие подсъдимият
и И. се върнали, като носели един голям кашон. не се виждало какво има в него и
някаква висока поставка. Сложили вещите в багажника и всички тръгнали да се
прибират. Двамата не казали нищо, не уведомили останалите какво има в кашоните.
Личната карта била върната на свидетеля
от свидетеля И..***. В началото на месец май 2014 година на свидетеля се обадил
служител на „БНП П“ и му казал, че дължи сумата от 2500.00лв. за отпуснат
кредит за закупуване на изплащане на
климатик, лаптоп, хладилник и автоматична пералня от магазин в град И.
Свидетелят обяснил, че не е теглил кредит, не е купувал описаните вещи и не
знае къде в град И има такъв магазин. Служителят на кредитора му обяснил, че
той е страна по договора и дължи плащане. А.Б. потърсил подсъдимият, но не го
открил, а при разговор със свидетеля И. последният му казал, че закупените с
личната карта на свидетеля стоки подсъдимият ги бил продал на някой и дал от
получената сума част на свидетеля Ибрамов в заем.
Свидетелят Н.С. не помни конкретни
обстоятелства във връзка с твърдяното в двете версии за посещение на неговата
заложна къща и залагане в нея на отнесените от магазина движими вещи.
Разпитан е и свидетеля В.В., който работи при
кредитора „БНП ПП Ф“ ЕАД. Същият в своите показания разказва следното : Известно
му е, че процесният договор е сключен на 02.04.2014 г . с
посредничеството на търговския партньор
„Т“ ООД, в магазинът им на ул. „ВЛ“ в гр.И. С този договор е финансирана продажбата на климатик „Ф“ за сума 2390,00 лева
и са включени две допълнителни
застраховки, които са на обща стойност 372,72 лева. Общо размера на
кредита е 2762,72 лева. Сумата, която е
получил партньора по този договор е била
2390,00 лева, а останалата част от сумата е платена директно от застрахователя, застрахователна компания „У“. Титуляр на кредита, според записаното в
договора, е било лицето А. Ф Б., с адрес
***. Това било отразено в Договора и Фактура № ********** от 02.04.2014 година.
И към настоящия момент на свидетеля било известно, че този договор до
момента не се обслужва, и че е
водено Досъдебно производство по случая. С посоченият кредитополучател са
проведени телефонни разговори и му било обяснено, че дължи сумите по договора.
Това било обяснено на свидетеля А.Б.. Изходящата кореспонденция била от април –
май 2014 година и имало опит за
обаждания, били изпращани и смс-и, но
неуспешно и така през юни 2014 е станало ясно, че се касае до измама.
За свидетеля С.Н.С., свидетеля В. сочи, че ако
лицето е посочено в договора, той би трябвало да бъде служител на търговския
партньор „Т“ и да е издаден спесимен на „БНП П П Ф“, въз основа на договора.
Договорът, който сключвали с техните търговски
партньори се наричал Договор за финансиране на продажба на стоки. „БНП П П Ф“,
като финансираща институция, не банкова, имала интерес да финансира стоки на физически лица на лизинг. Дружеството плащало за сметка на клиента,
клиентът стъпвал в правоотношение на
потребител.
От името на „БНП П П Ф“ и за тяхна сметка
действието се извършвало от оторизирано лице, което било служител на търговския
партньор. Имало и допълнение - спесимен
на подписите. В 99 % от случаите следвало тези два документа
да съществуват в договорите за работа и
там били описани лицата, които ще
сключват договори. Свидетеля не познава персонално свидетеля
продавач-консултант С.С.. В магазините се случвало и други хора да извършват описаните
действия. От гледна точка на договора това
било недобросъвестно, но кредитора не се
занимавал с легитимацията на продавача - партньор. Не била извършена проверка
след като са подадени данните от С.С.. Данните
се уточнявали от източниците за информация – извършвала се справка в интернет, в
сайта на МВР, която показвала дали
документът за самоличност е валиден или не. Проверката продължавала с
обследване дали данните, които лицето е декларирало са верни, от гледна точка
на кредитната история. Свидетеля сочи, че от
независими източници много малко информация можело да постъпи. Със
сигурност било търсено лицето, а така също били търсени и лицата, които са били
подадени и като контакти в договора. След проверките е взето решение за отпускане на кредита. Източниците на
информация през 2014 година
са били изключително ограничени.
Проверката през 2014 година била извършена на телефон, посочен като служебен телефон, другият проверен
телефонен номер е този, който е посочен като личен мобилен номер -, и третият телефон, който било посочен в договора като приятел за
спешна връзка бил на М.И..
Застраховките по кредити, които били сключени при
измама били невалидни. На осн. чл.13 от Търговския закон, договорът бил
валиден, защото лицата извършвали обичайните
сделки в търговския обект с трети лица. Кредиторът бил упълномощил тези сделки,
независимо каква е документацията между
кредитора и оторизирания представител.
От гледна точка на фактическия състав на договора
за кредит, доколкото бил сключен в писмена форма, преведена е сумата, както е
уговорено, той бил валиден и дори да се
установи, че е сключен при измама пак подлежала на връщане. Застраховките по
кредита не се отнасяли за кредитния риск. Ако не бъдел плащан кредита,
застраховките не важали. Едната застраховка била върху живота и здравето на
кредитополучателя, а другата била кражба и разширена гаранция на климатика,
т.е. нямаба отношение към неплащане на кредита. По делото трябвало да има
представено какъв е климатика, това за
което е съставен договора от търговския партньор. Най – малкото трябвало да има
касови бележки. Съгласно договора за
продажба на стоки, за да удостовери търговския партньор че е сключил договор, трябвало да предостави на „БНП П П Ф“ съставената
фактура, а монтажа на вещта не касаел дружеството и правата му по договора. Нямали
практика да проверяват дали е реално продадена стока или не. За вещта не се изисквал приемо –
предавателен протокол, т.к. фактурата била документа за продажба. Към днешна дата процесният договор за кредит
не бил продаден с договор за цесия.
Изцяло бил в баланса на „БНП П П Ф С.А., клон Б, ЕИК , което било правоприемник на „БНП П ПФ“ ЕАД.
От момента, в който дружеството било получило
информация, че се води разследване то не е предприемало никакви действия по
гражданско – правен ред за събиране на това вземане.
Проблемни
договори с фирма „Тавис“ дружеството имало 10 на брой. Ставало въпрос за една и съща сума от двадесет и няколко хиляди
алева, което мотивирало дружеството да спре да работи с фирма „Т“ в град И. Договорът
на свидетеля Б. бил един от всичките десет.
Свидетеля В. няма информация с кои оторизирани лица са сключени тези десет договора. Това била информация
подавана към полицията. Практически било възможно да се продаде една вещ, а да я няма. Ако е имало друг климатик, е
трябвало да бъде предаден, никакъв проблем не е било да се анулира договора, да
се замени веща, винаги имало вариант договора да бъде коригиран, да се направи
нов. От практическа гледна точка кредитора
много рядко бил в магазина, имали собствени представители в големите вериги
като Технополис и Зора, където било
невъзможно фактурата да се промени, но в конкретния случай магазинера можел да
направи каквото си иска, като в негов
интерес било да го прави. Сумата от 2400 лева била за доста хубав климатик. За
конкретният договор „БНП П П Ф“ е
превело сумата на „Т“ по банков път и същата не била върната или възстановена.
Всички договори при дружеството били за вещи на такава стойност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели М.М., С.С., А.Б., В.В., Н.С., които установяват в общи линии
фактическата обстановка предхождаща и следваща извършването на деянието, както
и правилата във връзка със сключване на процесният договор за кредит.
Показанията са правдиви, логични, последователни и взаимно се допълват.
От показанията на свидетелите М. и Б.
безспорно се установява, че в магазина се влезли само подсъдимият и свидетеля И..
От показанията на свидетеля В. се установява
подробно механизма на процедиране при сключването на такъв тип договори.
Показанията са поднесени компетентно и обосновано, като способстват за
установяване на обективната истина.
Обясненията на подсъдимият съдът приема като
опит за изграждане на защитна позиция.
Показанията на свидетеля С.С. съдът
приема за правдиви, логични и последователни, тъй като прочетените показания са
дадени в момент близък до момента на осъществяване на деянието и кореспондират
със засвидетелствуваното в съдебно заседание.
В хода на досъдебното производство е
назначена графична експертиза, която е установила, че подписите положени в Договор
за потребителски кредит CREX от 02.04.2014г.,
Застрахователен сертификат, Декларация за предоставяне на лични данни, заверено
копие от лична карта на А. Ф Б. и фактура №/ 02.04.2014г. не са положени от
едно и също лице и не са на А. Ф Б..
В хода на съдебното производство са прочетени
на осн. чл.283 от НПК материалите съдържащи се в Досъдебно производство № ЗМ 194/2014 година по
описа на РУ – И, които в случая, обаче, не носят информация досежно
авторството на деянието в лицето на подсъдимият Х., обективната и субективна
страна на престъпното деяние както следва :
ТОМ I -
Постановление за образуване на
наказателно производство- лист 1;
писмо до РП гр.И- лист 2-3; Справка -
лист 4-9; писмо до РУ МВР гр.И - лист 10-11, Докладна записка - лист 12;
писмо до РУ – К - лист 14; писмо
до БНП П - лист 18-19; писмо до РУ -гр.И - лист 20-30; сведение - лист 31; протокол за снемане на сравнителен
материал - лист 32; сведение - лист
33-35; протокол за разпознаване на лица -
лист 38-43; протокол за снемане на образци - лист 44; писма - лист 47-48; протокол за вземане на образци - лист 49;
протокол за вземане на образци - лист 52;
протокол за разпознаване на лица -
лист 53-56; протокол за очна ставка -
лист 63-66; постановление за назначаване на експертиза - лист 67; съдебно-графическа експертиза - лист 68-73; постановление за определяне на
възнаграждение на в.л. - лист 74; искане по чл.159,ал.1 от НПК - лист 76; писма - лист 76-86; искане по чл.159,ал.1 от НПК - лист 87; писмо до РУ гр.И - лист
88-102; искане по чл.159,ал.1 от НПК -
лист 103; копие на лично досие на С.Н.С. -
лист 104-116; искане по чл.159,ал.1 от НПК - лист 118; писмо до РУ гр.И
- лист 119-122; характеристична справка
- лист 124; искане по чл.159,ал.1 от НПК
- лист 125; искане за изготвяне на справка за съдимост - лист 126; справка за съдимост - лист 127-128; писмо до РУ гр.И - лист
129-132; предложение за издирване на лице - лист 136; мнение за спиране на
наказателно производство - лист 137-138; писмо до РП гр.И - лист 139; докладна записка - лист 141;
постановление за възобновяване на
наказателно производство - лист
147; искане за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ - лист 148; уведомително писмо - лист 149;
постановление за предоставяне на правна помощ - лист 150; постановление за назначаване на защитник
- лист 151; постановление за привличане
на обвиняем - лист 152-153;
постановление за назначаване на експертиза - лист 155-158; съдебно-почеркова
експертиза - лист 160-167; постановление
за определяне на възнаграждение на вещо
лице - лист 169; постановление за
назначаване на експертиза - лист 171;
заключение на съдебно-икономическа експертиза - лист 172-173; постановление за
определяне на възнаграждение на вещо лице -
лист 174; искане по чл.159,ал.1 от НПК - лист 176; писмо до РУ гр.И
- лист 177-186; искане по чл.159,ал.1 от НПК - лист 187-188; писмо до РУ гр.И-
лист 189-199; предложение за изготвяне на искане за удължаване на срока
за разследване - лист 203; писмо до РУ-гр.И -
лист 204; предложение за изготвяне на искане за удължаване на срока
за разследване - лист 205; писмо до РУ гр.И - лист 206;
предложение за изготвяне на искане за удължаване на срока за разследване - лист 207; писмо до РУ гр.И -
лист 208; предложение за изготвяне на искане за удължаване на срока за
разследване - лист 209; писмо до РУ гр.И -
лист 210; предложение за изготвяне на искане за удължаване на срока
за разследване - лист 211, писмо до РУ
гр.И - лист 212; искане за справка -
лист 213; писмо до РУ гр.И - лист
214 – 216; докладна записка - лист 225; искане за справка -
лист 228; писмо до РУ – И – лист
229; Искане за прекратяване издирването на лице
- лист 230; протокол за предявяване на разследване - лист
231; Мнение- лист 232; Справка –
лист 233; ТОМ II (ДП № 275 ЗМ 80/2016
г. по описа на РУ гр.Исперих): постановление- лист 234; писмо – лист 235; препис
от Решение №97/28.05.2018 на ВКС – лист 236-238; писмо до РУ гр.И – лист
239; препис от протокол от с.з. – лист 240-243; постановление - лист 244-245; писмо до Ру гр.И - лист 246; докладна записка - лист 248; постановление за удължаване срока
на разследване на ДП – лист 249-250; предложение на искане за удължаване на
срока на разследване - лист 251;
постановление за удължаване на срока на разследване на ДП – лист 252; предложение на искане за удължаване на срока
на разследване - лист 253; постановление
за удължаване на срока на разследване на ДП – лист 254; предложение на искане
за удължаване на срока на разследване -
лист 255; постановление за удължаване на срока на разследване на ДП – лист 256-
257; предложение на искане за удължаване на срока на разследване - лист 258; постановление за удължаване на
срока на разследване на ДП – лист 259 -260; предложение на искане за удължаване
на срока на разследване - лист 261;
Постановление за даване на указания по разследването – лист 262; постановление
– лист 263; постановление за удължаване на срока на разследване на ДП- лист
264- 265; предложение на искане за удължаване на срока на разследване - лист 266; постановление за удължаване на
срока на разследване на ДП – лист 267-268;
предложение на искане за удължаване на срока на разследване - лист 269; пълномощно - лист 270 ; Постановление за привличане на
обвиняем – лист 271; протокол за разпит на обвиняем – лист 272-273;
Биографична справка - лист 274; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние
- лист 275; протокол за очна
ставка- лист 276-279; договор за правна защита
- лист 280 ; протокол за очна ставка- лист 281-283; протокол за очна ставка- лист 284-285; протокол
за очна ставка- лист 286-289; протокол
за очна ставка- лист 290-292; протокол
за очна ставка- лист 293-295; Протокол за вземане на образци за
сравнително изследване- лист 296; писмо до РУ гр.И с приложения– лист 297 – 303; протокол за
доброволно предаване- лист 305-306; писмо за възлагане на действия по
делегация- лист 307; постановление за възлагане на действия по делегация- лист
308; писмо до РУ –И – лист 313; постановление за възлагане на действия по разследване по делегация- лист 314; писмо до РУ гр.И – лист 315; постановление за
възлагане на действия по разследване по делегация- лист 316; писмо до РУ гр.И – лист 317; постановление за
възлагане на действия по разследване по делегация- лист 318; писмо до РУ гр.И – лист 319; постановление за
възлагане на действия по разследване по делегация- лист 320; Постановление за
възлагане на оперативно- издирвателни мероприятия - лист 321-322; писмо до РУ гр.И - лист 323; постановление за възлагане на оперативно- издирвателни
мероприятия - лист 324; писмо до РУ гр.К-
лист 325; призовка- лист 326; писмо до РУ –И –лист 327-329; Писмо до РУ –И-
лист 330-332; писмо до РУ гр.И – лист
- 333
-336; докладна записка - лист
337,338; писмо до РУ – И – лист 339-341; писмо до РУ – К - лист 342- 343; писмо
до РУ –И – 344-346; писмо до РУ –И – 347-349; писмо до РУ –И – 350-352;
докладна записка – лист 353; писмо до РУ гр.Их – лист 354-355; писмо до РУ – И
– лист 356-357; протокол за предявяване на разследване - лист 358; мнение- лист 359.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи : След проведеното съдебно следствие съдът достигна до
правният извод, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което
настоящата инстанция призна подсъдимият Х.А.Х. за НЕВИНОВЕН в това, че на
02.04.2014 година в град И, област Р с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал у С.Н.С. ***, оторизирано лице на „Т ООД град Иза „БНП П П
Ф“ ЕАД град С, заблуждение и с това причинил имотна вреда на
„БНП П ПФ“ ЕАД град Св размер на 2390.00 /две хиляди триста и деветдесет
лева/, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.374 в.в чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА
по въздигнатото и поддържано обвинение.
Измама е налице, когато деецът, с
цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у
някого заблуждение или когато със същата цел използва заблуждението,
неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму
имотна вреда.
От обективна страна измамата има
няколко особености : тя е престъпление с два предмета – измаменото лице и
ощетеното имущество. последното се намира във
фактическа или разпоредителна власт на измамения с оглед на което той
може да се разпорежда с предмета на посегателство. Най-често имущественият
предмет са пари или други движими вещи. Неправилната представа на измаменото
лице се отнася до правното основание или до условията, при коитото ще осъществи
акт на имуществено разпореждане. Неправилните представи на измаменото лице може
да се проявят в три форми : заблуждение, неопитност и неосведоменост. При
заблуждението по ал.1 на чл.209 от НК се касае до формиране на неправилни
представи у измаменото лице относно определни факти от действителността, които
могат да се отнасят до всички обстоятелства свързани с основанието или
условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Изпълнителното
деяние на обикновената измама се осъществява само чрез действие, като в
конкратното обвинение е за две от възможните форми – възбуждане на заблуждение
– такова въздействие върху съзнанието йна измамения, което формира у него
неверни представи и поддържане на заблуждение – такова въздействие, когато
деецът проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има
определен принос за заблуждението. съществен признак на обективната страна на
измамата е поведението на измаменото лице. Мотивирано от неправилните си
представи за действителността, то извършва акт на юридическо или фактическо
разпореждане с имущественият предмет. Измамата е резултатно увреждащо
престъпление, защото законът изисква в следствие актът на имуществено
разпореждане да е настъпила имотна вреда. За измамата е характерна и особената
причинна връзка между деянието и престъпният резултат. Резултатът – имотната
вреда настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено
от измаменото лице, а разпореждането пък е следствие от неправилната представа
на това лице относно основанието или условията на разпореждането. От субективна
страна деецът действа с пряк умисъл и користна цел.
В конкретният случай държавното
обвинение не доказа, че именно подсъдимият е лицето, което е представило
личната карта на свидетеля Б. на представителя на фирма „Т“ – свидетеля С.С. и
това е лицето, което е въвело в заблуждение С., че сключва договор с А.Б. и че
е поддържало това заблуждение. Самият свидетел С. твърди, че подсъдимият не му
е предоставял чужди лични документи. Срещу твърденията на този свидетел е
засвидетелствуваното от свидетеля М.И.. Единствено това лице твърди, че чуждата
лична карта е била ползвана в магазина от подсъдимият Х.. Противоречиви са
показанията на подсъдимият и тримата свидетели пътували в автомобила И., М. и Б.
досежно факта колко човека са посетили магазина на инкреминираната дата. Подсъдимият
твърди, че са влезли четиримата, свидетеля И. твърди, че са били само той и подсъдимият.
В същото време М.М. сочи, че И. е бил лицето, което е искало да изтегли кредит
в магазина и пак И. предложил да вземат свидетеля Б., който да му помогне за
изтегляне на кредита. Свидетелят А.Б. също сочи, че е предоставил личната си
карта на свидетеля И., а не на подсъдимият. Свидетелските показания на М. и Б.
косвено установяват, че в магазина са влезли само подсъдимият и свидетеля И..
Липсват подкрепящи тезата на И. в показанията му доказателства обаче, че
подсъдимият е ползвал чуждата лична карта и е преправил подписа на А.Б. при
сключване на договора, тъй като продавач-консултантът пък твърди, че Х.Х. не е
полагал подпис под процесният договор. Графическата експертиза сочи, че
подписите в документите не са на свидетеля Б., но не сочи че са поставени от
подсъдимият. Така не се доказва твърдението на прокуратурата, че именно от
страна на подсъдимият у оторизираното лице на „Т“ ООД град И е възбудено и
поддържано заблуждение досежно самоличността на кредитополучателя, още повече
че данните от свидетелските показания са, че личната карта на Б. е взета от И.,
а не от подсъдимият Х. и че именно И. е заявил пред останалите свидетели, че
иска да сключва договори за кредит и точно с такава цел е търсил А.Б..
Установява се и че при напускане на
магазина подсъдимият и свидетеля И. са носели друг вид вещи, различни от
договорената по договор за потребителски
кредит CREX- от 02.04.2014г. вещ – климатик. Липсват данни договорената
по договор вещ да е била заменена по начина описан от свидетеля В. и свидетеля С.,
по който се процедира обикновено - прави
се корекция в сключения договор, издава се кредитно известие и се предоставят
други вещи. В конкретният случай, обаче, данни за такива замени във връзка с
процесният договор няма. Така не става ясно в каква връзка са получени
телевизорът и двата лаптопа, за които говорят разпитаните лица и дали са
получени във връзка с Договор за потребителски кредит CREX-от
02.04.2014г. или са получени по друг начин, от кого са заплатени.
С оглед обстоятелството, че
свидетелските показания на свидетеля М.И. на които се гради
обвинителната теза не се подкрепят от останалите събрани в процеса гласни и
писмени доказателства, съдът прие че обвинението е недоказано от фактическа и
правна страна, не се доказа авторството на деянието в лицето на подсъдимият,
поради което Х.Х. беше оправдан.
По изложените мотиви съдът постанови
своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: