№ 582
гр. Варна, 04.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Нина Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело
№ 20223100100302 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът В. Г. В., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично и с адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът Г. И. Д. , редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. А. П., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Е. Й. Т., редовно призована, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва съдебно-счетоводна експертиза, депозирана с вх. №
7759/27.03.2023 г., извън срока по чл.199 ГПК.
АДВ. С.: Не правя възражение за несразен срок по чл. 199 от ГПК.
Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
АДВ. П.: Не правя възражение за несразен срок по чл. 199 от ГПК.
Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
1
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като снема самоличността му:
Вещото лице Е. Й. Т. – 63 г., българка, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Предупредена за
наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще даде вярно
заключение.
В. Л. Т.: Поддържам заключението.
В. Л. Т. на въпроси на адв. С.: По т. 1 от задачата по договора от
21.11.2018 г. е получено финансиране, което включва и тези процесни
фактури, но има и други фактури, които не съм посочила. На въпроса ползвал
ли е данъчен кредит земеделският производител, съм описала подробно
авансовите и окончателните фактури. Тъй като техният размер е 739 000 лв.
общо, финансирането се плаща 60% след издаване на Акт образец № 19 за
СМР, но има и други фактури, които не съм посочила. Общото финансиране
до момента на моята проверка е 650 450,99 лв. Това е финансирането
получено от ДФ „Земеделие“. Финансирането включва и суми по тези
фактури посочени в т. 1. Самото финансиране е за изграждане на птицеферма,
СМР-то е извършвано няколко години. Когато се издаде Акт образец № 19 се
събират във времето, прави се комисия от ДФ „Земеделие“, проверяват се
счетоводните документи, заверяват се и след това се прави финансирането.
Това е поетапно финансиране по договора.
По т. 2 съм посочила, че ДДС в колона „ДДС“ на таблицата по
издадените авансови фактури и по последната окончателна фактура №
262/11.11.2020 г. е ползвано правото на данъчен кредит в месеците посочени
от мен в колона „Данъчен период“ и на редовете на дневниците за покупки.
По т. 2 от заключението за отразяване на заема в счетоводството на
ответницата взех предвид и ревизионния акт и ревизионния доклад от
08.03.2021 г., като същият е приложен и по делото. Земеделският
производител води счетоводство, но като такъв навремето са се регистрирали
като земеделски производител по ЕГН на физическото лице и като такъв е
длъжен да води счетоводство като търговско дружество – двустранно
счетоводство. Като физическо лице не е задължена да води каквото и да е
счетоводство. Г. И. притежава 2 сметки в „Банка ДСК“ – едната с IBAN **** е
регистрирана като физическо лице, а втората сметка е с IBAN ***** е
регистрирана на Г. И. като земеделски производител. Тази, последна сметка е
декларирана и по нея са извършват счетоводни банкови операции като
земеделски производител – това е друга сметка. Парите получени от В. В. са
по сметка ****, тоест сметката, която е на физическото лице Г. И. Д.. След
което, като ги е получила като физическо лице ги нарежда от сметка на
земеделския производител, а именно сметка с IBAN *****. Взела съм този
документ от банката. От сметка 499 „Разни кредитори“ като получател на
заем в счетоводството на земеделския производител е осчетоводено, че тези
два превода са отчетени като заем от Г. Д., като физическо лице в полза на Г.
Д. като земеделски производител. Няма данни в счетоводството на
земеделския производител да е получаван заем от В. Г. В..
От ревизионния доклад проследих счетоводството на земеделския
производител и по-горе посочих това. На страница 6 от доклада пише, че за
2
2019 г. задълженото лице, а по този доклад задълженото лице е Г. Д., но
ревизията е извършена на земеделския производител. Отбелязано е в доклада,
че има постъпили средства от В. В., като заемодател, на Г. Д. като заемател.
Посочено е по коя банкова сметка е превода /с IBAN ****/, написано е
получател Г. Д., но не е допълнено, че е като физическо лице, нито пък е
записано, че е като земеделски производител. Няма такава констатация в
доклада. Посочената сума от 500 000 лв., като осчетоводена по сметка 499,
касае счетоводството на земеделския производител. Сумата дори не е 500 000
лв., а е 600 000 лв. Със сумата от 100 000 лв. Г. Д. си е захранила сметката на
земеделския производител, но преди преводите от 200 000 лв. и от 300 000 лв.
Има превод от 01.11.2019 г. от физическото лице Г. Д. на земеделския
производител.
В. Л. Т. на въпроси на адв. П.: Фактурите от ноември месец 2019 г. се
включват от земеделския производител в дневниците „покупки“. В т. 3 от
заключението във връзка с подаваните годишни данъчни декларации по
Приложение № 11, уточнявам, че фактурите са аванси и няма как да се
включат самите фактури в годишната декларация. В годишната данъчна
декларация се включват приходи от дейност, разходи от дейност и печалба
или загуба в зависимост от финансовия резултат, но не и авансите. В
годишната данъчна декларация се декларира заема от 500 000 лв. в
Приложение № 11, както съм го посочила в т. 3 от заключението. За 2019 г.
не е подавано това Приложение № 11 в годишната декларация по чл. 50 от
ЗДВДФЛ от Г. Д.. През 2020 г. и през 2021 г. го има като заем, който не е
върнат.
Не съм изследвала плащанията по тези фактури. Отговорила съм на
въпроса така, както ми е зададен и в момента не мога категорично да
отговоря.
Запознах се със счетоводството на земеделския производител и твърдя,
че се води редовно по първични документи, по дати на издаване, по стойност,
по основания, по отделни сметки. Счетоводството е водено съобразно
изискванията на Закон за счетоводството. Декларациите са проверявания,
плащанията по фактурите дори са заверявани от ДФ „Земеделие“.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към в.л.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачата на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и е от значение за
изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза към доказателствата по гр. д. № 302/2022 г. на ОС -
Варна.
СЪДЪТ докладва справка-декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена с експертизата от вещото лице за сумата от 350 лв., която е в
3
рамките на внесения депозит.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
350.00 лв. за изготвяне на експертизата. Да се изплати от внесения депозит
сумата от по 350.00 лв.
Издава се РКО за 350 лв. и оригиналът се връчва на вещото лице.
АДВ. П.: Моля да бъде поставен допълнителен въпрос към вещото
лице, което е изготвило настоящото прието заключение по ССчЕ и доколкото
същото посочи, че се е запознало със счетоводството на земеделския
производител Г. Д.. Правя това искане доколкото доверителката ми твърди,
че договорът за паричен заем е сключен за осигуряването на
платежоспособност на ищеца и в това твърдяно от нея „превъртане“ на
парични средства е включен и договор за РСМР между нея и „Иля Строй“
ЕООД, за което превъртане са съставени 3 броя факт, които са с посочени
основания „Аванси по договор“ и съответно с номера 213/12.11.2019 г.,
214/14.11.2019 г. и 217/22.11.2019 г., да отговори на въпроса: Има ли
доплащане или извършено окончателно плащане по тези фактури, които са
част от окончателното плащане по договора за СМР и ако да - как е станало
това окончателно разплащане, внесени ли са допълнителни парични средства
или е станало по друг начин. За нуждите на експертизата и при необходимост,
моля вещото лице освен проверка в счетоводството на Г. Д. да извърши и
такава проверка в счетоводството на „Иля Строй“ ЕООД.
Тези три фактури са аванси и са част от цялостното плащане –
фактурират плащания по аванси по договора. Търсим окончателно плащане
по договора, като вещото лице изрично да има предвид тези три фактури по
авансите. Това е съществения спор между страните по настоящото
производство. Ние твърдим, че има само „превъртане“ на тези парични
средства и не са реализирани за СМР. Правя искането във връзка с
установяване на факта как са приключили плащанията по договора за РСМР с
„Иля Строй“ ЕООД при отчитане авансовите плащания по трите фактури.
АДВ. С.: Искането е напълно неотносимо и процесуално недопустимо.
Договорът между ответницата, като земеделски производител и като трето за
спора лице „Иля Стой“ ЕООД не е предмет на настоящия спор. Той е включен
в предмета на доказване само доколкото още с отговор на исковата молба
ответницата е заявила, че било извършено „превъртане„ на суми чрез
използване на този договор, като за целта са издадени въпросните три
авансови фактури - №213, №214 и №217, като с отговора на исковата молба
представя и доказателства за плащане по основание тези фактури, стремейки
се да ги представи като част от въпросното „превъртане“ на средства.
Искането е преклудирано, защото възражението е заявено с отговора на
исковата молба, но подобно искане не е правено в първото по делото съдебно
заседание, а и е нямало защо да бъде правено. Самата ответница в
депозирания отговор твърди, че има плащания, но те частично били
привидни, защото представлявали „превъртане“ на средства през третото
неучастващо в процеса лице - „Иля строй ЕООД, в полза на моя доверител, за
да се получи една схема по версията на ответницата. Моля да отклоните
въпросното искане. Плащането по фактурите е твърдяно и установено от
представените от ответницата доказателства, извън предмета на спора е,
4
осчетоводени са фактурите, ползван е данъчен кредит и най-сетне самите
авансови фактури са представени в приложения препис по договора на
ответницата като земеделски производител с ДФ „Земеделие“.
СЪДЪТ, по направеното искане за назначаване на допълнителна ССчЕ,
която да отговори на въпроса посочен в днешно съдебно заседание от
процесуалния представител на ответницата, намира, че следва да допусне
същото. Отговорът на въпроса, който е поставен от ответницата предполага
защита на изложените от същия възражения в отговора на исковата молба,
поради което с оглед доказване на посочените от ответната страна
възражения искането е относимо, допустимо и необходимо за изясняване на
спора от фактическа и правна страна и следва да бъде ценено с оглед всички
останали доказателства, които са събрани в съдебното производство.
Съдът намира, че следва да уважи същото, като назначи допълнителна
ССчЕ, по която вещото лице да отговори на посочения в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на ответницата въпрос, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА провеждането на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и
след извършване на необходимите справки, да отговори на въпроса: Има ли
доплащане или извършено окончателно плащане по фактура №
213/12.11.2019 г., фактура № 214/14.11.2019 г. и фактура № 217/22.11.2019 г.,
които са част от окончателното плащане по договора за СМР и ако да - как е
осъществено това окончателно разплащане, внесе ли са допълнителни
парични средства или е осъществено по друг начин.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250,00лв., вносим от ответницата в
едноседмичен срок от днес, като в същия срок представи и доказателства за
извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. Т., която да бъде уведомена за
изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че
не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или
друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, а също и отговорността,
която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка –
декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
5
При невнасяне на депозита в срок експертизата може да бъде заличена
или страната да бъде глобена за неизпълнение указанията на съда.
Определението е окончателно.
АДВ. С.: Доверителят ми заяви, че по повод договора между „Иля
Строй“ ЕООД и ответницата, изпълнителят „Иля строй“ ЕООД е представил
пред ДФ „Земеделие“ декларация като изпълнител, че всички суми са му
изплатени. Доверителят ми разполага с копие от тази декларация. В тази
връзка, моля да бъде дадена възможност моят доверител да представи
декларацията в срок до следващо съдебно заседание. Декларацията от „Иля
Строй“ ЕООД е във връзка с плащанията по договора.
АДВ. П.: Няма спор по делото, че разплащанията между „Иля Строй“
ЕООД и Г. Д. са извършени. Това, че са получени всички средства е във
връзка с въпроса поставен на вещото лице, а именно в кой момент е
настъпило това плащане. Това, че са получени всички суми няма спор по
делото.
АДВ. С.: За какво е тогава експертизата?
АДВ. П.: За начина на плащане.
АДВ. С.: Няма спор, че са получени всички суми.
СЪДЪТ, с оглед изричните становища на страните по делото, намира,
че следва да приеме по делото за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване факта, че разплащанията по договора за СМР от 07.11.2016 г.
между „Иля Строй“ ЕООД и Г. И. Д. са окончателно извършени, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ФАКТА , че разплащанията по договора за СМР от 07.11.2016
г. между „Иля Строй“ ЕООД и Г. И. Д. са окончателно извършени.
АДВ. С.: Въпреки, че е приет за безспорен самият факт на плащане,
моля за възможност да представя въпросната декларация в рамките на едно
насрещно доказване срещу опитите на ответната страна да докаже частична
привидност на осчетоводените плащания по тези фактури.
АДВ. П.: Не е нужно да се събира това доказателство, тъй като колегата
посочи какъв не нейния текста и текста възпроизвежда по-горе четеното
определение.
СЪДЪТ намира, че фактът по отношение на разплащанията свързани с
договора от 07.11.2016 г. е приет между страните за безспорно установен и
ненуждаещо се от доказване, поради което искането за ангажиране на
писмени доказателства и за установяване на безспорно установен факт следва
да бъде оставено без уважение, поради което, съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за даване възможност на ищеца
да представи препис от декларация във връзка с осъществено плащане по
договор от 07.11.2016 г.
СЪДЪТ констатира, че с Определение № 827/28.02.2023 г. е отложил
произнасянето по искането на ищеца от 20.02.2023 г. за приемане на писмени
доказателства, съдържащи се към молбата, а именно: касационна жалба по
адм. дело № 2489/2021 г. по описа на Административен съд – Варна; писмени
обяснения от В. В., жалба от В. В., извлечение по сметка, платежно
нареждане, уведомително писмо.
СЪДЪТ констатира, че на ответника е връчен препис от молбата.
АДВ. С.: Поддържам молбата.
АДВ. П.: Изразих подробно писмено становище във връзка с молбата
на ищеца. Моля да го имате предвид, както и да приемете към това становище
представените писмени доказателства. Част от тях са свързани с искането във
връзка, с това, че на 06.11.2019 г. И. И. се е намирал на обект извън
територията на града, като е напуснал гр. Варна около 5 часа сутринта.
Другата част от доказателствата са двете годишни декларации за 2018 г. и за
2019 г., които са представени във връзка с представената молба, в която се
посочва, че лицето има парични средства.
По отношение на представените писмени доказателства представени в
предходно съдебно заседание от ищеца с молба с вх. № 4459/20.02.2023 г.,
съдът намира, че следва да приложи същите по делото, като доказателствата
следва да бъдат ценени по същество на спора, заедно с всички останали
събрани по делото доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
документите представените от ищеца с молба с вх. № 4459/20.02.2023 г., а
именно копие от: касационна жалба с вх. № 16404/03.11.2022 г. срещу
решение по адм.дело № 2489/2021 г. по описа на Административен съд –
Варна; писмени обяснения № Р-03000320005028-040-001/27.08.2020 г.; жалба
срещу РА № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021 г.; извлечение от
Рафайзенбанк от 30.09.2014 г.; извлечение от Юробанк, приемник на „Пиреос
банк“ от 20.06.2014 г.; платежно нареждане от 20.06.2014 г.; извлечение от
„Кей Би Си Банк“ от 18.11.2022 г.; извлечение от „Търговска банка Д“ АД от
26.10.2022 г.; извлечение от „Пощенска банка“ от 21.11.2022 г.; уведомително
писмо от ДФЗ до ЕТ В. В..
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 8040/29.03.2023 г. от адв. А. П., като
пълномощник на Г. Д., с която се взема отношение по представените от
ищеца с молба от 20.02.2023 г. писмени доказателства по отношение, на които
7
съдът прие по делото в днешно съдебно заседание. С молбата се представят и
писмени доказателства за местоположение на И. И. съобразно дадената
възможност на ответницата, като същата твърди, че лицето И. на 06.11.2019 г.
се е намирал на обект на фирма „Зеленчуков рай“ в с. Вранино, общ. Каварна.
Представя се още и данъчни декларации по чл. 50 от ЗДВДФЛ на ищеца за
2018 г. и за 2019 г.
СЪДЪТ връчва препис от молбата на процесуалния представител на
ищеца.
АДВ. С.: Жалбата до ВРП е недопустима, а искането е неотосимо,
защото касае жалба против лице разпитано като свидетел.
Пътният лист не доказва факта на отсъствие, защото е частен документ,
съставен за нуждите на съответния търговец.
Фактурата от „Господинови Стоймаркет“ ООД и останалите касови
документи за плащане не доказват също факта.
Доколкото е дадена възможност за представяне на доказателства за
положителния факт биха могили да се приемат, а именно банково
удостоверение за „Илия строй“ ЕООД.
Дебитните карти и трудовите договори нямат никакво отношение с
настоящия процес.
Относно неподписан документ от В. до Г. Д., уточнявам, че вече е
представен по делото такъв, но подписан. Същото се отнася и за обратното
уведомление.
Годишните данъчни декларации на В. за 2018г. и 2019г. ответницата е
можела да ги представи по-рано и искането за прилагане по делото е
преклудирано, но така или иначе считам същите за неотносими. При спор по
договор за заем е без значение дали заемодателят има парични средства и
откъде.
АДВ. П.: С годишните данъчни декларациите за 2018 г. и за 2019 г. се
запознахме на 20.03.2023 г. при представянето им по друго дело, а именно
249/2022 г. по описа на Районен съд – Нови пазар. Доколкото е изразено
становище, че В. В. притежава значителни парични средства посочени на
страница 2 от молбата, депозирана на 20.03.2023 г., по тази причина съм
представила данъчните декларации за опровергаване на тези твърденията.
По отношение на представените писмени доказателства от ответницата
със становище от 29.03.2023 г., съдът намира, че следва да приеме тези, които
са представени от пункт 1 до пункт 17 от описа, доколкото същите са
представени с оглед дадената възможност на ответната страна да ангажират
писмени доказателства от предходно съдебно заседание.
По отношение на представените два броя годишни данъчни декларации
за 2018г. и за 2019г., в днешно съдебно заседание от ответницата не се
изложиха факти и обстоятелства, които да обосноват извода, че същите
представляват нови или новооткрити доказателства, които по обективни
причини страната не е могла да се снабди по смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК.
Настоящото производство се развива в трето съдебно заседание, не се сочат в
днешно съдебно заседание обективни причини, поради които преди
посочената датата, а именно 20.03.2023 г., страната не е могла да се снабди с
8
представените данъчни декларации, поради което същите не следва да бъдат
приети по делото.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
документите представените от ответницата с молба с вх. № 8040/29.03.2023
г., а именно копие от: жалба вх. № 4072/24.03.2023 г. до ВРП; пътен лист;
фискален бон от „Лукойл“ ЕООД; фактура № **********, ведно с 2 броя
фискални бонове; касово теглене от „Райфайзенбанк“; извадка от ел. система
на „Рувик“ ООД; фактура № **********/06.11.2019 г. и фискален бон;
фискален бон; фактура № 33327/06.11.2019 г.; фискален бон; банково
удостоверение изх. № 408-52“/08.02.2023 г. от „Кей Би Си Банк България“
ЕАД; свидетелство за регистрация на МПС; трудов договор № 58/27.05.2019
г.; трудов договор № 10/22.03.2017 г.; извадка от имейл с приложено
запитване към него; извадка от имейл с приложен отговор на запитване.
ПРИЛАГА към корица на делото копие от годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДВДФЛ на В. В. за 2018 г. и за 2019 г.
АДВ. П.: Поддържаме искането за издаване на съдебно удостоверение,
доколкото през цялото време ищецът твърди, че парите, които има са налични
парични средства за ищеца, част от тях са от продажба на земя през 2008 г. и
през 2013 г. С този документ, който ще ни бъде издаден от ДФ „Земеделие“,
ще установявам, че земята която през 2013 г. той продава на „Милкос-
Инженеринг“ ООД, тоест строителната фирма, която не изпълняна
въпросната торищна площадка, е във връзка с произхода на наличните у
ищеца пари към момента на даването им в заем. Тези пари, които има
налични – 700 000 лв., за да ни ги даде, предвид съставените документи във
връзка с въпросната симулация, са от продажбата на имота, а всъщност те са
вложени в този проект. Ще докажа произхода на 700 000 лв. в патримониума
на ищеца, от които 500 000 лв. той е предоставил в заем на моята
доверителка. Ще доказвам, че всички притежавани средства от ищеца в
размер на 700 000 лв. са вложени в торищна площадка през 2014 г. в имота с.
Куманово. Той твърди, че всички пари, които е имал по записа на заповед и
по договора за заем са от продажбата на тази земя. Той представя извлечения
от 2014 г. до 2022 г., като върти едни и същи пари свързани от плащането по
торищната площадка.
АДВ. С.: Недопустимо и неотносимо е искането. Представено е и
прието по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация на въпросния
обект през 2014 г. Доказателственото искане няма да установи относим към
спора факт.
По направеното искане от ответницата за снабдяване на страната със
съдебно удостоверение, което да послужи пред ДФ „Земеделие“ за
снабдяване с доказателства във връзка с данни за сключения договор между
9
ЕТ „В. В.“ и ДФ „Земеделие“ за строителство в имот в с. Куманово, съдът
намира, че следва да остави без уважение искането. Като вземе предвид и
уточненията в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ищеца, съдът счита, че със същите се цели доказване на отрицателни факти, а
именно липсата на парични средства в патримониума на ищеца, които се
твърди, че са предоставени в заем на ответницата. Доколкото отрицателни
факти в производството не следва да се допускат да бъдат доказвани, то
искането на ответника следва да бъде оставено без уважение, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата да й бъде
издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред ДФ „Земеделие“ и
по силата на което да се снабди с доказателства във връзка с данни за
сключения договор между ЕТ „В. В.“ и ДФ „Земеделие“ за строителство в
имот в с. Куманово.
За изготвяне на допълнителна СИЕ, делото следва да бъде отложено за
друга дата и час, предвид което и предлага за дата на следващо съдебно
заседание: 04.05.2023 г.
АДВ. С.: Ще отсъствам от града на тази дата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 18.05.2023 г. от
09:30 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Е. Т. след внасяне на депозита.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
11:51 ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10