№ 9228
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110150498 по описа за 2024 година
Ищецът ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, .........., твърди, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско“ заплатил
застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС марка Тойта Рав 4 с рег.№
......, резултат от ПТП, настъпило на 31.12.2023 г. в гр. София, ............, в размер на 314.72 лв.
Щетата по автомобила /увредени предна дясна гума, джанта лята предна дясна/ била
получена поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно на ............. Тъй като на Столична община е възложено поддържането на общинските
пътища, ищецът поканил общината да му възстанови платеното обезщетение, което
ответникът не сторил. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 29922/2024 г., съдът уважил заявлението на ищеца за заплащане на
обезщетението ведно с лихвата за забава, но ответникът възразил срещу заповедта, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Ето защо ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 314.72 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение за щети на посоченото МПС, ведно със законна
лихва за период от 20.05.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди липса на основание за плащане на
обезщетението поради липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение,
защото не е доказана приложимостта на Общите условия. Оспорва настъпването на ПТП и
механизма му, оспорва вредите и причинната им връзка със събитието и твърди, че са
завишени. Релевира възражение за съпричиняване на ПТП от водача на автомобила поради
движение с несъобразена скорост /чл. 20, ал.2 ЗДвП/. Моли за отхвърляне на иска и
1
присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС Тойта Рав 4 с рег.№ ...... и срок на действие от 25.09.2023 г. до
24.09.2024 г. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по клауза Пълно каско, която
съгласно Общите условия включва като покрит риск и щети при ПТП.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 31.12.2023 г. при движение в гр. София, ............
№ 17, при преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, се спукала предна дясна гума и повредила джантата. Горното безспорно се
изяснява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ.
За така настъпилото произшествие не е било необходимо съставянето на протокол за ПТП
съгласно чл. 6, т.4 от Наредба №Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд. В декларацията за настъпилото събитие водачът Д. е
отразил като механизъм на произшествието преминаването на автомобила през дупка на
пътното платно. В имейл кореспонденция със застрахователя е посочил мястото на
инцидента и е приложил снимков материал на дупката. Разпитан като свидетел той сочи, че
ПТП настъпило поради попадане на предна дясна гума на ръба на дупка на пътното платно,
дълбока около 10-15 см., с остри ръбове, в резултат на което гумата се спукала. Дупката
заемала голяма част от пътното платно и избягването й било невъзможно, като не била
обозначена по никакъв начин. Според заключението на вещото лице получените щети са
резултат от този механизъм на ПТП.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той е
заплатил 314.72 лв. на увредения собственик на 4.01.2024 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
2
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил обезщетение в размера на
действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната неравност –
нарушена настилка, пропадане, дупка, с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. С оглед изложените по-горе
съображения съдът намира за установено наличието на дупка на пътното платно на
процесната улица. Това нарушение на целостта на пътното покритие представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, което създава опасност за
движението. Произходът на препятствието е без значение, тъй като ЗП и ЗДвП предвиждат
общо задължение за поддържане на пътищата, без значение под въздействието на какви
фактори е възникнало препятствието. Предвид нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, за
ответната община е било налице задължение регулярно да осъществява, включително и по
своя инициатива, необходимите проверки за безопасността на всички елементи от пътя, и
при необходимост да сигнализира неизправностите до отстраняването им. Бездействието на
служителите на общината или на други лица, на които тя е възложила изпълнението по
поддържането и ремонта на пътя, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП,
чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника за причинените при инцидента вреди.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на автомобила съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал
предпоставки за настъпване на произшествието или за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, тъй като се изясни, че не е имал възможност да избегне неравностите по пътното
платно, тъй като дупката е заемала голяма част от него. По тези съображения следва да се
приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва
основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
Искът е доказан по основание.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 420.34 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
3
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
вид и качество. Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, с
платената сума се съизмерява регресното му право. Тъй като ответникът не установи
погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /подаването на
заявлението в съда/.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса
25 лв., депозит вещо лице 370 лв., депозит свидетел 30 лв., както и присъдените такива в
заповедното производство в размер на 505 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, .........., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, че Столична община, с адрес гр. София, .........., представлявана от кмета
на общината, дължи сумата 314.72 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за щети на МПС марка Тойта Рав 4 с рег.№ ......, настъпили при
ПТП на 31.12.2023 г. в гр. София, ............, поради попадане в необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законна лихва за период от 20.05.2024 г. до изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 29922/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, .........., представлявана от кмета на
общината, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, .........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 425.00 лв. разноски в
исковото производство и сумата от 505.00 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4