№ 442
гр. Разград, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330100542 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.
Ищецът К. Х. Х. твърди,че със заповед № 1186 от 27.01.2011 г. по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 11.03.2011 г. издадени по ч.гр. д.№1324/2011г. по описа на РС-Варна
„Банка ДСК” ЕАД го е осъдила ми й заплати следните суми: 2 500лв., главница по договор
за овърдрафт, ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата, 504.70 лв. договорна лихва за периода 01.02.2010 г. до 21.01.2011 г. и 131.53 лв.,
представляваща такса закъснение за периода 02.02.2010г. до 21.01.2011 г., както и сума в
размер на 390.90 лв., разноски по делото.
На 16.08.2012г. банката е прехвърлила на “ОТП Факгоринг България” ЕАД, за което ищецът
е бил уведомен. Образувано е изп.д.№154/2016г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова. На
15.09.2022 г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е сключило договор за прехвърляне на
вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. По изпълнителното дело е извършено последно
валидно изпълнително действие на 31.08.2016г. като изп.д.№ 154 /2016 г. на ЧСИ Румяна
Тодорова е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С настоящата искова молба прави възражение за изтекла погасителна давност срещу
задълженията по заповед № 1186 от 27.01.2011 г. по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
11.03.2011 г„ издадени по ч.гр.д.№ 1324/2011 г. по описа на РС-Варна, с който „Банка ДСК”
ЕАД - гр. София го е осъдила да заплати сумите: 2 500 лв., главница по договор за
овърдрафт, ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата, 504.70 лв., договорна лихва за периода 01.02.2010 г. до 21.01.2011 г. и 131.53 лв.,
такса закъснение за периода 02.02.2010 г. до 21.01.2011 г., както и сума в размер на 390.90
лв., разноски по делото.
1
Счита, че прилагайки общата петгодишна погасителна давност, задължението по
изпълнителния лист е погасено по давност. По изп.д.№ 154/2016г. на ЧСИ Румяна Тодорова
за периода след 31.08.2016г. няма извършвани изпълнителни действия. Исковата молба по
настоящето дело се завежда след изтичане на повече от 5 години от датата на последното
изпълнително действие. Не са налице доказателства за прекъсване на давността било чрез
признание на задължението, било чрез завеждане на иск за събиране на вземането, като моля
да приемете, че вземането и за главницата и за лихвата и такса закъснение е погасено по
давност поради което и исковете следва да бъдат изцяло уважени.
Моли съда да постанови решение, е което да приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи, следните суми: 2 500лв. главница по договор за
овърдрафт, ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата, 504.70 лв. договорна лихва за периода 01.02.2010 г. до 21.01.2011 г. и 131.53 лв.
такса закъснение за периода 02.02.2010 г. до 21.01.2011 г., както и 390.90 лв., разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 1324/2011 г. по
описа на РС-Варна,поради изтекла погасителна давност за принудителното им
събиране.Претендира за разноски. Представя: изпълнителен лист от 11.03.2011г..
Ответникът ЕОС Матрикс ЕООД счита исковата претенция за недопустима, поради липса на
интерес. По отношение на ищеца не са предприемани съдебни действия за удовлетворяване
на вземанията на доверителя ми. Към дата 10.10.2022г. изпълнително дело №8/2020г. е
прекратено, а изпълнителният лист е върнат. В условията на евентуалност сочи доводи за
неоснователността на иска.
По изп.д.№154/2016г. са извършвани изпълнителни действия, но е прекратено с
постановление на ЧСИ. На 09.01.2020г. е образувано изп.д. №8/2020г. по описа на същия
ЧСИ, по което дело има наложен запор на 30.01.2020г., но същото е прекратено на
10.10.2022г. с постановление на ЧСИ, а ИЛ е върнат на ОТП Факторинг.
По отношение на длъжника не са предприемани други действия за удовлетворяване на
вземането.
Към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл 5 годишния срок за погасяване на
вземането по посочения изпълителен лист, доколкото последно валидно извършено
действие по изп.д.№8/2020г. е осъществено на 30.01.2020г. Задължението продължава да
съществува и може да бъде принудително изпълнено.
Счита,че не е дал повод със свои действия за образуване на настоящото производство. Също
претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.11.2005г. Банка ДСК ЕАД и ищецът са сключили договор за овърдрафт. Поради
забава в плащането от страна на ищеца,банката е депозирала заявление по чл.417 ГПК.
Образувано е ч.гр.д.№1186/2011г. По делото са издадени заповед за незабавно изпълнение
№1186/27.01.2011г. и изпълнителен лист от 11.03.2011г.за сумите: 2500лв. главница, ведно
2
със зак.лихва от 26.01.2011г.; 504.70лв. договорна лихва; 131.53лв. такса закъснение;
390.90лв.разноски.
Междувременно банката е цедирала вземането си на ОТП Факторинг България ЕАД.
На 17.02.2016г. цесионерът е депозирал молба за образуване на изп.дело, с искане за
налагане на възрбана. Образувано е изп.д. 154/2016г. на нотариус Р.Тодорова. На
10.03.2016г. е връчена ПДИ на дължника. ЧСИ е направила справки. На 15.04.2016г. е
депозирана молба от ОТП Факторинг България ЕАД за налагане на възбрана върху имот на
ищеца, находящ се в ************************* На 31.08.2016г. е наложена възбрана.
Последващи изп.действия не са правени. На 19.03.2019г. изп.производство е прекратено
поради настъпила перемпция. На 27.08.2019г. изпълнителният лист е върнат на взискателя.
На 09.01.2020г. ОТП Факторинг България ЕАД са депозирали молба за образуване на изп.д.
и са посочили изп.действия:запор и възбрана. ЧСИ е направил справки. На 30.01.2020г. ЧСИ
е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца с Ремонтинженеринг ООД и на
банковите му сметки в ПИБ АД и ЦКБ АД. На същата дата Държавата е присъединена като
взискател. На 03.09.2020г. на ищеца е връчена ПДИ. На 10.10.2022г. изп.производство е
прекратено поради настъпила перемпция,като са вдигнати наложените запори. На
09.11.2022г. е депозирана молба от ответника ЕОС Матрикс ЕООД за конституиране като
взискател,въз основа на договор за цесия. На 24.04.2023г. ответникът е уведомен за
перемпцията.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е допустим. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да
установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по
отрицателния установителен иск ще постигне препятстване възможността за принудително с
събиране на задълженията му.
Задължението на ищеца не е установено с влязло в сила съдебно решение, а въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Тъй като в случая вземането не е
установено по силата на влязло в сила решение, същото не се ползва със сила на присъдено
нещо и не се погасява с изтичане на давността по чл. 117, ал. 2, която винаги е петгодишна,
а с изтичане на давността, предвидена за самото вземане. По отношение на задължението за
главница следва да се приложи общата 5 годишна давност. За таксата закъснение и
договорната лихва важат сроковете по чл.111 съответно б. „Б“ и б.“В“ и се погасяват с
изтичането на тригодишна давност.
По отношение на задължението по процесния изп.лист е имало две производства /изп.д.
№154/16г. и изп.д.№8/20г., и двете прекратени поради настъпила перемпция/.
След влезане в сила на заповедта за незабавно изпълнение и издаването на изп.лист ,т.е. на
11.03.2011г. е започнала да тече погасителна давност. Първото изпълнително дело е
образувано по молба на взискателя ОТП Факторинг България ЕАД на 17.02.2016г., като в
молбата си взискателят е посочил изпълнителни способи. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността- постановление за образуване на изп.д., изпращането и връчването на
3
ПДИ, проучването на имуществото на длъжника, справки и пр.,назначаването на
експертиза, извършването на разпределение, плащането. Прекъсва давността всяка редовна
молба за изпълнение, както и тази с която взискателят възлага по чл.18 ЗЧСИ, като всяко
ново искане прекъсва давността.
Към този момент не е изтекла 5 годишната погасителна давност на главното задължение по
договора за кредит и задължението за съдебни разноски. Към този момент обаче е изтекла 3
годишната погасителна давност за вземането за лихви и за такси за неизпълнение. Същата е
изтекла на 11.03.2014г.
Следователно с посочването на изп.способ в молбата за образуване на изп.дело се е
прекъснала давността за главното задължение и за задължението за съдебни разноски и е
започнала да тече нова давност.
Същата е прекъсната отново на 15.04.2016г. с депозирана молба от ОТП Факторинг
България ЕАД за налагане на възбрана върху имот на ищеца, находящ се в
************************* и на 31.08.2016г. с налагането на възбраната. По това изп.дело
други изпълнителни действия не е имало,поради което давността изтича на 31.08.2021г.
Преди това обаче на 09.01.2020г. взискателят е депозирал молба за образуване на изп.д и е
посочил два способа за изпълнение:запори и възбрана и давността се е прекъснала, като е
започнала да тече нова давност. Същата е прекъсната на 30.01.2020г. поради наложените
запори и присъединяване на взискател. Тогава е започнала да тече нова погасителна
давност, която следва да изтече на 30.01.2025г. Други изпълнителни действия по изп.дело не
са извършвани.
Претенцията на ищеца за разноски от 791.07лв. е частично основателна до размера на
142.70лв. Действително ответникът с поведението си не е дал повод за образуването на
настоящото дело, тъй като не е предприемал действия за принудително събиране на
вземането си, но същият не е признал иска. За да се освободи ответника от разноски по
делото съгласно чл.78 ал.2 ГПК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки:
недаване повод за делото и признаване на иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕОС Матрикс ООД, ЕИК *********
гр.София, представлявано по пълномощие от адв.Д. К., че задължението на К. Х. Х. от
гр.Разград, ЕГН **********, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417
ГПК по ч.гр.д.№1324/2011г. на РРС, при неоспорена заповед за незабавно изпълнение
№1186/27.01.2011г. на ВРС за заплащане на сумите: 504.70лв. /петстотин и четири лева и
седемдесет стотинки/ договорна лихва за периода от 01.02.2010г. до 21.01.2011г. и
131,53лв./сто тридесет и един лева и петдесет и три стотинки/ такса закъснение за периода
02.02.2010г. до 21.01.2011г. е погасено по давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ установителния иск
4
за присъдената главница от 2500лв./две хиляди и петстотин лива/, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2011г. и за присъдените разноски от 390.90лв./триста и деветдесет
лева и деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ООД, ЕИК ********* гр.София, представлявано по пълномощие от
адв.Д. К. да заплати на К. Х. Х. от гр.Разград, ЕГН ********** сумата от 142.07лв. /сто
четиридесет и два лева и седем стотинки/съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5