Мотиви към присъда № 23/ 13.
04. 2018г. по НОХД № 1620 по описа на Добричкия районен съд за 2017г.
На
05.12.2017г. Районна прокуратура гр. Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по дос. производство № 78/2016г.
по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр. Добрич, по който на същата
дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Ч.А.Ш. *** за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195 ал.1 т.3 вр. с
чл.194 ал.1 от НК .
В диспозитива на обвинителния акт е посочено,
че:
За времето от 21.00 часа на 28.01.2016г. до
29.01.2016г. в град Добрич, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот - стькло на задна дясна врата на лек автомобил марка
„РЕНО", модел „КЛИО" с per. № ТХ ****** отнел чужди движими вещи - 1
/един/ брой си-ди плейър марка „СОНИ" на стойност 160.00
лева, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ част II,
контролен талон на водач на МПС, удостоверение за годишен технически преглед на
автомобил, застрахователна полица за сключена застраховка „гражданска
отговорност" за автомобил, калъф за документа на стойност 1.00
лев, 1 брой флэш памет на стойност 6.20
лева, найлонова торбичка на стойност 0.30 лева, 2000
броя мартеници на стойност 1100.00 лева и
пари - сума в размер на 25.00 лева,
всичко на обща стойност
1292.50 лева
- престъпление по
чл.195,ал.1 т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Преди даване на ход на
делото от страна на обвиняемия и неговия защитник е постъпило искане делото да
бъде разглеждано по реда на Глава ХVІІ от НПК:”Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”.Съдът счете,че не са налице пречки за
разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание
представителя на ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да
му бъде наложено наказание “лишаване от
свобода “ за срок около средния,към
минималния такъв,а именно една година,изпълнението на което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Защитата пледира за налагане на наказание “лишаване от
свобода” ,но за срок под минимално предвидения в закона-шест месеца, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В
последната си дума,подсъдимият изразява
съжаление,като сочи,че няма да се повтори.
Пострадалото лице:Е.И.К.-
редовно призован,не се явява,не е направила волеизявление да се възползва от
правото да се конституира в качеството на частен обвинител и граждански ищец.
Подсъдимият се
възползва от процесуалното си право и признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като изразява съгласие да не се
събират доказателства по тези факти.Съдът счита,че самопризнанията му се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и следва
самопризнанията му да се ползват,като към доказателствения
материал по делото са приобщени съгласно чл. 373 ал.1 от НПК събраните в хода
на предварителното производство документи и протоколи.
След преценка на
ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът на осн. чл.373 ал.3 от НПК прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
28.01.2016г. вечерта, около 21.00 часа св. Е.И.К. паркирала
личния си лек автомобил марка „РЕНО", модел „КЛИО" с per. № ****** в ж. к. „**.
В автомобила тя държала 2000 броя ръчно изработени мартеници, найлонова торбичка,
както и документа за автомобила, лични документа в калъф и сумата от 25.00
лева. Същата вечер, за времето от 21.00 часа до около 00.40
часа на 29.01.2016г. покрай автомобила преминал подс. Ч.А.Ш.. Той счупил едно
от стъклата на прозореца на задната дясна врата на автомобила, след това го
отключил и проникнал в него. След това подс. Ш. отнел намиращите се в
автомобила 2000 броя ръчно изработени мартеници (конто били подредени
на табла), найлонова торбичка, сумата от 25.00 лева, монтирания в автомобила
си-ди плейър марка „СОНИ" с падащ панел, ведно с поставена в него USB-флаш
памет и документа както следва: свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство /СРМПС/ част II на автомобила, контролен талон на водач на МПС,
удостоверение за годишен технически преглед на автомобила, застрахователна
полица за сключена застраховка „гражданска отговорност" за автомобила
ведно с калъф за документа. Няколко дни по-късно подсъдимият провел разговор
със св. Й. Д. Ц. и св. П. Й. Й., като им заявил, че имал мартеници за продажба
и им предложил, ако те му намерят пазар за мартениците, да им даде процент от
продажната им цена. Свидетелите Й. и Ц. се съгласили и обвиняемият им
предоставил част от откраднатите от него в нощта на 28.01,2016г. срещу
29.01.2016г. 2000 броя мартеници. Така, на неустановена дата в началото
на месец февруари 2016г. Й. Ц. и П. Й. продали на св. С. Т. Ф. 200
броя ръчно изработени мартеници, като получили за тях сумата от 80.00
лева. На неустановена дата в началото на месец февруари 2016г. те продали други 40
броя ръчно изработени мартеници и на св. Я. Ж. В. за сумата от 20.00
лева. Останалите предоставени им от обвиняемия мартеници те не могли да продадат
и му ги върнали. Получените пари от продадените мартеници свидетелите Й. Ц. и П.
Й. поделили с обвиняемия. Същевременно обвиняемият, на неустановена дата в
началото на месец февруари 2016г. сам заменил 200
броя от откраднатите от него мартеници със св. Я. В. (след като първо опитал да
и ги продадае), като вместо да му ги заплати, тя му дала в замяна чифт
маратонки. До приключване на разследването не било установено дали и по какъв
начин обвиняемият е отчуждил останалите отнети от него движими вещи от
владението на пострадалата Е.И.К. в нощта на 28.01.2016г. срещу 29.01.2016г. .
Не били събрани доказателства някой от свидетелите по делото да е знаел, че
мартениците, конто обвиняемият им е предоставил, са били предмет на
престъпление. Част от продадените на св. С. Ф. мартеници, а именно 128
броя мартеници, били доброволно предадени от нея и върнати на пострадалото
лице. Останалите инкриминирани вещи не били установени, респ. върнати или
заместени до приключване на разследването.
По делото
била назначена и извършена съдебно-стокова (оценителна) експертиза, от
заключението по която била установена стойността на подлежащите на оценяване
инкриминирани вещи, като общо тя била изчислена в размер на 1292.50 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене доказателства:
Докладна записка с рег.№ 1717р-1420/25.02.2016г; Сведение от Е.И.К.;
Гаранционна карта от 18.10.2007г;
Постановление за привличане на обвиняем от 09.09.2016г. ведно с протокол за
разпит на обвиняем; Протокол за разпит на обвиняем от 15.06.2017г; Протокол за
разпит на обвиняем пред съдия от 29.08.2017г; Справка за съдимост на Ч.А.Ш. с
рег.№ 2497/01.11.2018г; Характеристика на Ч.А.Ш.; Протокол за разпит на свид. Е.И.К.
от 29.03.2016г; Протокол за разпит на свид. С. Т. Ф. от 13.04.2016г; Протокол
за разпит на свид. М.С.М. от 15.03.2016 г;
Протокол за разпит на свид. Й. Д. Ц. от 06.06.2016г; Протокол за разпит пред
съдия на свид. Й. Д. Ц. от 30.05.2017г; Протокол за разпит на свид. П. Й. Й. от
06.06.2016г; Протокол за разпит пред съдия на свид. П. Й. Й. от 18.05.2017г;
Протокол за разпит на свид. И.Л.в В. от 06.06.2016г; Протокол
за разпит на свид. Я. Ж. В. от 29.06.2016г; Протоколи за очна ставка от 14.06.2016г. - 2 броя;
Протокол за разпит на свид. И. Л. В. от 15.06.2016г; Протокол
за разпознаване на лица по снимки от 15.06.2016г; Протокол за разпит на свид. Я.
Ж. В. от 06.07.2016г; Протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки от
06.07.2016г. – 2 броя; Съдебно-стокова експертиза; Протокол за доброволно
предаване от 05.03.2016г; Постановление с мнение за повдигане на обвинение от
02.11.2017г.
Събраните по делото
доказателства са последователни,логични
и безпротиворечиви,поради което се кредитират изцяло от съда.
От
така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние Ч.А.Ш. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.195,ал.1,т.3вр.
с чл.194, ал.1 от НК ,поради следните правни съображения:
- обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи;
- от обективна страна подсъдимия чрез своите действия,подробно
описани в обстоятелствената част на ОА е
отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението на свидетелката Е.И.К.
без нейно съгласие, като е прекратил фактическата власт върху вещите, която до
момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и установява своя фактическа власт върху тях;
отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи
вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да
установят фактическа власт върху предмета;
-квалификацията по чл.195 ал.1 т.3 от НК е налице,тъй
като при деянието си от 28.01.2016г. е повредил преграда здраво направена за
защита на имот-стъкло на задна врата на автомобил,за да отнеме инкриминираните
вещи.
- субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица, в което
обстоятелство няма съмнение
- подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет
на престъплението и не е бил техен собственик.
От обективна страна престъпление се характеризира с умисъл. Това
означава, че подсъдимия, наред с това, че е съзнал
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на
общественоопасните последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване.
Подсъдимият Ч.А.Ш. е
осъществил състава на вмененото им
престъпление.
Деянието е
извършено от подсъдимия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй е съзнавал
противоправността и обществената опасност на конкретно извършеното от него
деяние и е целял настъпването на вредоносните последици.
Нормата на чл.195
ал.1 т.3 от НК предвижда за такова
деяние налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от една до десет
години.
Подс.Ч.А.Ш. към
момента на деянието е неосъждан за извършени
от него престъпления.Правните последици по наложеното с Присъда
№28/13.12.2006г. по описа на РС Добрич наказание „лишаване от свобода” за срок
от три месеца,чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години са заличени,тъй като в изпитателния срок изтекъл
на 29.12.2006г.Това обстоятелство мотивира съдът да счете,че справедливо и
относимо към деянието ще бъде налагане на наказание „лишаване от свобода” за
срок към минималния предвиден в закона,а именно една година и шест месеца.След
прилагане на нормата на чл.58а от НК следва срокът да бъде определен на една
година.Мотив за това е фактът,че въпреки,че е неосъждан по смисъла на НК,то са
му налагани предишни наказания,които не са оказали необходимия превантивен
ефект и възпиращо действие върху
поведението му.Като смегчаващи вината обстоятелства съдът приема съдействието
на разследването , доброто процесно поведение на подсъдимия.
Съдът счита,че е
налице неутрално съотношение на
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и наложеното наказание следва
да бъде в рамките към минималния предвиден в закона размер.
За да определи наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
тях деяние , данните за личността му и разпоредбата на чл.195ал.1 от НК при която предвидения минимален размер на наказанието
“лишаване от свобода” е от една година и на чл.373 ал.2 от НПК,при която
определя наказание при условията на чл.58а от НК.
Съдът счита,че този срок ще въздейства предупредително възпиращо
на осъдения от извършване на други престъпления.
По този начин и с
това наказание съдът счита,че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати
целите както на специалната,така и на генералната превенция.
На осн.чл.189 ал.3
съдът възложи на подсъдимия разноските по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Съдия: