РЕШЕНИЕ

 

 

№ 177/17.1.2020г.

 

гр. Пловдив,   17 януари 2020год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 2026 по описа за 2019год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е по жалба на Т.М.А., П.Т.А. И И.А.Д. срещу Заповед № 18-6360 от 18.06.2019г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, В ЧАСТТА на промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, като поземлен имот с идентификатор ***, с  площ преди промяната 286 кв.м.става 289кв.м., а поземлен имот с идентификатор ***с площ преди промяната 301кв.м., става 298кв.м.

Жалбоподателите възразява срещу оспорената заповед в частта на одобреното изменение на границата между двата поземлени имота. Твърдят,че е налице спор за материално право, който е следвало да се реши предварително по съдебен ред. Оспорват да е налице хипотезата на чл.53,ал.3 от ЗКИР, тъй като собственият им имот винаги е бил владян в материализирани на место граници и не е бил съставян акт,който да отразява съществуващо на место различие между материализираните граници и тези по плана. Твърдят,че западната регулационна граница на собствения им УПИ Х-176 напълно съвпада с тази на поземления имот. Освен това, по документи имотът им бил 306кв.м.,а по КК 301кв.м., което означавало,че ако има несъответствие,то е в техен ущърб, а не на съседния имот. Твърдят да е налице приложена регулация спрямо парцелните граници. Молят за отмяна на заповедта,като незаконосъобразна. Представят доказателства. Претендират разноски.

Ответникът, Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр.Пловдив, редовно призован не се явява,не изпраща представител. В писмено становище на ответника се оспорва жалбата и се претендират разноски за процесуална защита.

Заинтересованата страна К.Г.Ш. оспорва жалбата. Твърди,че поземлените имоти никога не са били владени в материализирани на място граници, които да съвпадат с начина, по който са заснети по действащата КК. Одобреното изменение според него коригира неточност между установената по действащия ПУП-ПР граница и имотната граница,заснета по действащата кадастрална карта. Представя доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, становищата и възраженията на страните, намери за установено следното:

За допустимостта:

Жалбата, по повод на които е образувано настоящото производство, е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Производството по издаване на оспорваната заповед е започнало по заявление вх.№ 01-120072-19.03.2019г. на К.Г.Ш., чрез пълномощник Т.Д.Д.,с което е поискано изменение на КК по отношение на границата между ПИ *** и ***. Към заявлението е представена скица-проект за изменение, доказателства за собственост и извлечение от регулационния план за УПИ ХIII-159 и УПИ Х-176, кв.15/стар/, 3/нов/, кв.“Първа Каменица“,гр.Пловдив.

За да одобри исканото изменение, ответният административен орган се е мотивирал с това,че е налице невярно нанесена в кадастралната карта имотна граница между УПИ ХIII-159 и УПИ Х-176, като обектите са съществували преди одобряване на КК. Затова и като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.51,ал.1,т.2 от ЗКИР.

Заповедта е правилна и законосъобразна.

Основното възражение на жалбоподателите се свежда до това,че е налице спор за материално право, който е следвало да се реши преди да се пристъпи към изменение на КК.

Това би било така, ако първоначално съставената и одобрена КК отговаря на правилата за установяване на границите-предмет на кадастъра, разписани в чл.43 от ЗКИР и чл.36,чл.37, и чл.38 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/Наредбата/, а поисканото изменение на границите е в резултат на такъв спор за материално право.

В случая е точно обратното. Установява се от административната преписка и от експертното заключение на вещото лице инж.Р. по допуснатата СТЕ, че по действащата КК границата между процесните два поземлени имота не съвпада нито с материализираните на място граници, нито с границите по всички кадастрални и регулационни планове,предходни и действащи.

Следователно, начинът на заснемане на въпросната граница не отговаря на данните, които са били налични към момента на изготвяне и одобряване на КК- по съществуващо положение, по регулационен и кадастрален план, и не се основава на никакви данни. Затова и в експертното заключение изводът на вещото лице е,че е налице грешно отразяване на границата между двата ПИ, изразяващо се в отместване на запад на горния край на тази граница и при точно отразяване на долния край, като с предвиденото изменение границата ще съвпадне с тази според регулационната линия между двата имота и ще е съобразно действащия към 2009г. кадастрален план за територията на двата имота.

Тоест, именно така,както се предвижда изменението е следвало да се заснемат двата имота към момента на одобряване на действащата КК,а не по начинът по който това е направено. Затова и правилно е прието от органа,че е налице грешка.

Разминаването в площите на имотите според документите за собственост и данните при заснемането в КК не означава задължително спор за материално право, касаещ въпросната граница между двата имота. Още повече, че видно от приложените към експертното заключение скици, материализираната на место граница, ако може да се възприеме като такава, доколкото се касае за много стари телени огради, е изместена навътре в имота на жалбоподателите/колорирана с розов цвят/ спрямо новата предвидена граница на поземлените имоти, съвпадаща с тези по действащия регулационен план и по кадастралния план преди одобряване на КК. Тоест, ако се приеме твърдението на жалбоподателите в жалбата им,че имотът им е владян винаги според материализираните на место граници,то това означава,че те владеят площ по-малка от заснетата по действащата КК и от тази според предвижданията в оспорваното изменение. От тук и твърденията за наличие на спор за материално право именно по отношение на тази граница остават необосновани.

По изложените съображения съдът намира,че оспорването е неоснователно.

С оглед на това и като намери,че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган,в рамките на материалната, функционалната и местна компетентност на административния орган, при спазване на административнопроизводтвените правила и на целта на закона, съдът приема същата за законосъобразна.

За разноските:

В полза на административния орган разноски не следва да се присъждат,тъй като няма доказателства за осъществена юрисконсултска защита, нито е налице процесуално представителство в рамките на развилия се процес.

В полза на заинтересованата страна,на основание чл.143,ал.3 от АПК, следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 100лв. разноски за вещо лице.

 Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Т.М.А., П.Т.А. И И.А.Д. срещу Заповед № 18-6360 от 18.06.2019г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, В ЧАСТТА на промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, като поземлен имот с идентификатор ***, с  площ преди промяната 286 кв.м.става 289кв.м., а поземлен имот с идентификатор ***с площ преди промяната 301кв.м., става 298кв.м.

 

ОСЪЖДА Т.М.А.,ЕГН **********, П.Т.А., ЕГН ********** и И.А.Д. , ЕГН ********** да заплатят общо на К.Г.Ш., ЕГН ********** сумата от 400/четиристотин/ лева разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :