РЕШЕНИЕ
№ 157
гр.Варна, 26.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 04.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН П.
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 194 по описа за 2019
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Подадени са две жалби срещу решение
№104/31.01.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1056/2018 г., съответно от И.Г.Ф.
*** в отхвърлителната му част за разликата от 5000 лева до 30000 лева и от ЗК
„Олимпик“ АД - гр.Никозия, Кипър чрез ЗК
„Олимпик-клон България“ КЧТ в осъдителната му част за сумата 5000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 04.10.2014 г., при което е загинал
братът на ищцата Борис Г. Шопов. Въззивницата моли с жалбата и с писмена молба за отмяна на решението в отхвърлителната му
част и за постановяване вместо него на друго решение, отговарящо на принципа за справедливост, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. Въззивното дружество – застраховател моли за отмяна на
решението в обжалваната част, като разноските се възложат на ищцата.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбите и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбите
са подадена в срок и са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, и двете жалби са частично основателни.
Основният
въпрос, който се повдига с жалбата на ищцата е относно лимитирането на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на разширения кръг лица с право на обезщетение съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до
размера на 5000 лв съгласно нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр.101/2018 г./ и придаденото й с ал.3 на същия текст обратно действие към
21.06.2018 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че тази норма е неприложима в случая. Макар че искът е
предявен след 21.06.2018 г., а именно на 05.07.2018 г., той е заведен по чл.226
от стария КЗ /отм./, доколкото процесното ПТП, при което е загинал братът на
ищцата, е станало на 04.10.2014 г. Съгласно §22 от ПЗР на КЗ за застрахователни
договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, се прилага част
четвърта от отменения КЗ. Материално правните норми на новия Кодекс за
застраховането са приложими само за пътно-транспортните произшествия, в
резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали
след влизането му сила, а именно след 01.01.2016 г.
Дори да
се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, настоящият състав
намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена
по-малка сума от посочените в чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда,
следните минимални суми: в случай на телесно увреждане минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите на посочената директива
са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г. /отм./ (в
сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при едно
пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко
събитие. Съгласно Решение на
СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās
tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда
на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените
в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по
преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т.ч.-
РБългария съгласно чл.633 ГПК.
При
констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е
длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. Ето защо,
приложими спрямо ищцата за последиците от процесното ПТП са нормите на
чл.266 КЗ /отм./, като действителният размер на претърпените от нея морални
вреди бъде съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди за процесния период – м.октомври 2014 г.: за всяко събитие при едно
пострадало лице до 2000000 лв. Текстът попада в част пета „ Задължително
застраховане“ на КЗ /отм./, като се отнася конкретно за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ /уредена в част четвърта/ и, доколкото от
една страна представлява транспониране на посочената европейска директива във
вътрешното ни право, а от друга няма други предвидени в част четвърта минимални
застрахователни суми, е приложим за всички случаи на неимуществени и имуществени
вреди следствие на телесно увреждане или смърт, покривани от задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, в т.ч. претърпени от разширения кръг лица
съгласно ТР на ОСГНТК
на ВКС по тълк.
д.№1/2016 г. Единственото условие съгласно тълкувателното решение е да се
установи по делото, че претендиращото обезщетение лице е създало особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Оплакването в жалбата на
застрахователя, че по делото не били доказани изключително близки отношения
между ищцата и пострадалия, е неоснователно. От свидетелските показания на свидетеля
З З се установява, че между ищцата и починалия й брат са съществували отношения
на трайна взаимна близост и обич, като един за друг са си били най-скъпи и близки
особено след смъртта на майка им през 2000 г., от когато ищцата се грижила за
него, тъй като той останал сам, не се оженил и нямал друго семейство освен
семейството на сестра си. Пострадалият всяка вечер слизал у сестра си, гледал
телевизия или се грижил за дъщерята на сестра си и свидетеля З. Ищцата преживяла много тежко загубата на
брат си, тъй като й бил най-близкият родственик и го чувствала като член на
своето семейство. Проведено е пълно и главно доказване относно особено близката
привързаност между двамата, в резултат на която смъртта на брата е причинила на
сестра му морални страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи
обичайните.
Съдът
като съобрази съществувалата между ищцата и пострадалия неин брат дълбока
духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на
претърпените от ищцата болки и страдания следствие смъртта му, обществено -
икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, както и
правилото по чл.52 – ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди "по справедливост", намира, че исканото
обезщетение в размер на 30000 лева, е в минимален размер спрямо претърпените от
ищцата вреди и несравнимо по-ниско от минималните размери застрахователни суми
по чл.266 КЗ /отм./.
Оплакването
в жалбата на застрахователя с характер и на отговор на другата жалба за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия следва да се разгледа в
настоящото производство предвид обстоятелството, че не е било разгледано от
ВОС, като претендираното от ищцата обезщетение може да бъде намалено, в случай
че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД). Във
връзка с това оплакване въззивният съд е допуснал разпит на свидетеля Г.Б.К. и изслушване на заключение на САТЕ. От
свидетелските показания се установява, че пострадалият е предприел внезапно
пресичане на дясното платно на бул. „Сливница“, по която се движил с автомобила
си свидетелят след кръстовището с ул.“Отец Паисий“ в посока от кварталите към
центъра - от затревената площ на разделителната ивица от ляво на дясно. След
като първоначално не забелязал автомобила, той се стъписал и замръзнал на място
по средата на платното. Макар че свидетелят се опитал да избегне удара като
извие колата наляво към бордюра, блъснал пешеходеца с предната централна част
на колата. Същият механизъм на ПТП се установява и от заключението на САТЕ.
Според вещото лице инж. И.И. пешеходецът е пресякъл лявото платно на
бул.“Сливница“, спрял е на затревената разделителна ивица между двете платна и
след кратък престой е предприел пресичане на дясното пътно платно на около 30
метра от най-близката пешеходна пътека в началото на кръстовището. Според
обясненията на вещото лице в с.з. пешеходецът е могъл да пресече пътя на
пешеходната пътека или да изчака движещия се автомобил и тогава да пресече и
това би довело до предотвратяване на ПТП. Като не е сторил това, а е пресякъл
без да се огледа за приближаващо МПС, пострадалият е попаднал в опасната зона
на спиране на автомобила. От тези данни се установява съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, който не е пресякъл пътя на обозначеното
за това място и не се е огледал преди да пресече, за да избегне евентуален удар
от МПС, движещо се по пресичания от него булевард. Основната вина за пътния
инцидент обаче е на шофьора на л.а.“Мерцедес С 200“ с рег.№В1983 НХ – св. Г.К.,
който за това че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП – движение с несъобразена скорост, попречила му да спре пред предвидимо
препятствие – наличие на пешеходец на разделителната ивица на пътното платно, е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД №1629/2014 г. на ВОС-НО на лишаване от
свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от
5 години. Въззивният съд намира, че е налице основание за намаляване размера на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение, като определя 30%
съпричиняване от страна на пострадалия /30% от 30000 лв =9000 лв/, като
обезщетението се намали до размера на 21000 лв /30000 лв - 9000 лв/, съответно искът се уважи до този
размер и се отхвърли за горницата. Предвид това решението следва да се отмени в
отхвърлителната му част за разликата от 5000 лв до 21000 лв и искът да се уважи
допълнително за сумата 16000 лева.
Върху
присъдената в настоящото производство сума следва да се присъди и законната
лихва считано от датата на увреждането – 04.10.2014 г., както и да се присъди в
полза на адвоката, предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал.2 – ЗА разлика до минималното адвокатско възнаграждение за
първата инстанция съобразно уважената част от иска и такова за въззивното
производство съобразно резултата от жалбите. Решението следва да се потвърди в
осъдителната му част до размера на сумата 5000 лв и в отхвърлителната му част за
разликата от 21000 лв до 30000 лв. Въззивникът - застраховател следва да се
осъди да заплати държавна такса и върху допълнително присъдената на ищцата сума
за двете инстанции. В полза на последния следва да се присъдят съразмерни на уважения
размер съпричиняване съдебни разноски за вещо лице за въззивната инстанция.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №104/31.01.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1056/2018 г. в
отхвърлителната му част за разликата от 5000 лева до 21000 лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗК „Олимпик“ АД - гр.Никозия, Кипър чрез
ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, да заплати на И.Г.Ф., ЕГН **********,***,
допълнително сумата 16000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП на 04.10.2014 г., при което е загинал брат й Б Г. Ш, ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от датата на увреждането – 04.10.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в осъдителната част до размера на сумата 5000 лева и в
отхвърлителната част за разликата от 21000 лева до 30000 лева.
ОСЪЖДА ЗК
„Олимпик“ АД - гр.Никозия, Кипър чрез ЗК
„Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, да заплати на адвокат С.Б.С. *** допълнително сумата 580 лева и сумата 1160
лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ,
съответно за първата и за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК
„Олимпик“ АД - гр.Никозия, Кипър чрез ЗК
„Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, да заплати по сметката на
Апелативен съд Варна допълнително сумата 640 лева – държавна такса за първата
инстанция и сумата 320 лева – държавна такса за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.Г.Ф.,
ЕГН **********,***, да заплати на ЗК „Олимпик“ АД - гр.Никозия, Кипър чрез ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ,
ЕИК *********, сумата 90 лева – съдебни
разноски за вещо лице за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване
в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките
на чл.280, ал.1 и 2 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.