Р Е Ш Е Н И Е
№ 716/05.07.2023 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, XXIV-ти състав, в съдебно заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 2192 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на О.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат К.Т. ***, съдебен
адрес ***, против принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б.”б” от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) –
„принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или упълномощения от него водач”, разпоредена устно и
допълнително обективирана в протокол от 12.11.2022г. на Д. Г. - инспектор в
дирекция УКОРС при Община Бургас.
В жалбата са изложени подробни доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че ПАМ е издадена
от некомпетентен орган, при съществена нарушение на
администартивнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Иска се прогласяване на нищожност, респективно отмяна на заповедта за прилагане
на ПАМ. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален
представител поддържа жалбата и иска нейното уважаване. Претендира разноски.
Депозира писмено становище.
Ответникът по
жалбата – Д. Ж. Г. – инспектор
транспортна служба „Репатрация“ в Общинско предприятие „Транспорт“ при Община
Бургас, представя административната преписка, с искане за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на ПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Административен съд - Бургас,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената ПАМ на 12.11.2022 година, около 15:20
часа, е преместено принудително МПС, управлявано от жалбоподателя – лек
автомобил „Шевролет“, модел „Нубира“ с рег. № ****
От представените по дело
доказателства се установява, че на 12.11.2022 г. в гр. Бургас, на ул.“Шейново“
58, инспектор транспортна служба „Репатрация“ в Общинско предприятие
„Транспорт“ при Община Бургас след като установил, че МПС е паркирано
неправилно - на 1,5 м. преди пешеходна пътека, постановил преместването на МПС,
като преди това изготвил десет броя снимки на лекия автомобил.
На приетия като доказателство по делото снимков
материал е визуализиран процесния автомобил и неговия регистрационен номер, позиционирането
му на пътното плътно и спрямо пешеходната пътека, като е видимо и ясно
различимо на снимките, че от едната страна на пътя се намира училищен двор.
На О.Р. е съставен акт за установяване
на административно нарушение № 0110135/12.11.2022 г. (л. 12), за нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че на 12.11.2022 г., около 15.20 часа, в
гр.Бургас, е паркирал лек автомобил марка „Шевролет“, с рег. № А 8534 МР,
собственост на „Хигиена комфорт“ ЕООД, на разстояние около 1.5 метра преди
пешеходната пътека, находяща се на ул.„Шейново“ № 58.
По делото е представена декларация
от жалбоподателя Р. за това, че на 12.11.2022 г. е управлявал МПС с рег. № А 85
34 МР, марка „Шевролет“ и е паркирал на адрес ул. „Шейново“ № 58. Представен е
и приходен касов ордер от 12.11.2022 г., ведно с фискален бон (л.7), съгласно
които за извършеното преместване на МПС е заплатена такса в размер на 55.20 лева и 6 лева за
паркинг.
По делото са представени и следните писмени
доказателства: заповед № 1919/16.07.2018г. на Кмета на Община Бургас (л.14);
заповед № 1453/15.06.2015г. на Кмета на Община Бургас (л.15); допълнително
споразумение към трудов договор от 26.02.2018г. (л.16); длъжностна
характеристика (л.17-18); схема на пътните знаци в участъка,
където е преместен автомобила (л. 34 и л. 47), схема на административните
адреси от ул. „Шейново“ № 55 до ул. „Шейново“ № 66 (л. 55), както и заповед №
1887/17.06.2022г., с която е одобрен окончателен проект за „Генерален план за
организацията и движението на гр.Бургас” (л.45).
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен
интерес – адресат на приложената принудителна административна мярка, в законоустановения
срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Репатрирането на автомобили като ПАМ е
регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ:
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Характерът на административния
акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните последици
настъпили за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът прави извод, че същата
има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат
права и законни интереси на адресата – настоящият жалбоподател. С
волеизявлението се разпорежда преместване на управлявания от жалбоподателя
автомобил, без негово знание, като за последния възниква задължение да заплати
определена сума за преместването.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на
чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене
на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че пътищата в
гр.Бургас, са общинска собственост. Със Заповед № 1919/ 16.07.2018г. на Кмета
на Община Бургас (л.14) служители от Общинско предприятие „Транспорт“ на
длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“ са определени да прилагат
принудителни административни мерки по ЗДвП. Ответникът - Димитър Желязков Г. е назначен на длъжност „инспектор,
транспортна служба репатрация” в звено „Контрол паркиране“ в Общинско предприятие
„Транспорт“, гр. Бургас (л. 16). Задачите, възложени му с утвърдената длъжностна характеристика, включват
и тези да осъществява контрол на безопасността на движението, контролна и
административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и
наредбите на общинския съвет (л.17-18). От представените трудов договор и длъжностна
характеристика на ответника се установява, че той се намира в трудово
правоотношение с общинското предприятие на длъжност „специалист репатрация” и
има задължение да прилага, при необходимост ПАМ от вида на процесната. С оглед изложеното, обжалваната
ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган,
овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че наложената мярка е нищожна поради отсъствие
на компетентност на органа, който я е постановил.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 171, т. 5, буква
„б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - преместването на паркирано ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркираното ППС, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168
уведомяват районното управление на министерство на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство. Разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задължено до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на
районното управление на министерство на вътрешните работи.
Цитираната разпоредба от закона, въз основа на която е
наложена процесната ПАМ, предвижда две отделни хипотези, при осъществяването на
чиито фактически състав, компетентният орган налага мярката. Първата е когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство. Втората хипотеза е налице, когато се създава
опасност или паркирането на автомобила прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението, независимо от това дали е поставен или не
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на тези
средства.
В процесния случай първата хипотеза не е налице. От
представената схема на пътните знаци и маркировка на л. 34 и от снимките,
направени по време на осъществяване на процесната ПАМ се вижда, че на място
липсва неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано ППС.
От приложения по делото снимков материал е безспорно,
че процесното превозно средство е паркирано на разстояние около 1.5 метра от
пешеходна пътека в близост до училище. Видно от представената извадка от схема
на пътните знаци за процесния участък, училището е СУ „Иван Вазов”. Това се
установява и от дадените в съдебно заседание разяснения от ответника Г.,
съгласно които процесният автомобил е бил паркиран на около метър и половина
преди пешеходната пътека на ул. Шейново на кръстовището пред училище „Иван
Вазов“. Забраната за спиране на пешеходни пътеки на разстояние, по-малко от 5
метра преди тях е въведена от законодателя (чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП) за
осигуряване безопасността на участниците в движението, доколкото със спирането
и паркираното в непосредствена близост до пешеходна пътека се възпрепятства
видимостта на другите участници, както водачи на превозни средства, така и
пешеходци и се създава опасност за тях. С оглед на това паркирането на
процесния лек автомобил на разстояние около 1.5 м преди пешеходна пътека безспорно
създава опасност за другите участници в движението и законосъобразно е
разпоредено преместването на автомобила, без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач, на основание чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП.
За процесната принудителна мярка, по аргумент от изричната
законова разпоредба на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за
писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при
устното й постановяване и тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви
следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането
й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на
релевантните факти с оглед на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради
това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в
който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и съставеният
снимков материал по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите
основания на органа.
По отношение на възражението касаещо местонахождението
на процесния автомобил преди преместването му, съдът счита същото за
неоснователно.
Процесният протокол, който разпоредилият мярката орган
е съставил, не е задължителен за съставяне и несъставянето му не би било
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е санкционирано от
закона. Дали органът ще състави или не процесния протокол е ирелевантно за
законосъобразността на приложената мярка. В случая обаче, и след като такъв
протокол е съставен съдът го кредитира, като писмено доказателство с уговорката,
че неправилно в протокола е отразен номера на имота пред която е бил паркиран
автомобила. Доколкото обаче това обстоятелство е ирелевантно съдът не следва да
взема под внимание това описано в протокола обстоятелство. Дали автомобила е
бил паркиран пред имот с определен номер е изцяло без значение, тъй като от
значение е единствено и само дали е бил паркиран на определено място на ул.
„Шейново“ в нарушение на правилата за движение по пътищата. С оглед на това
посоченото в протокола обстоятелство, досежно местонахождението на процесния
автомобил следва да се преценява в контекста на останалите доказателства по
делото. В този смисъл решение № 10960 от 01.11.2021 г., постановено по адм.д. №
4124/2021 г. по описа на ВАС.
За пълнота следва да се отбележи, че административния
адрес има съвсем различна функция, като без значение е на коя точно улица и на
кой номер е паркиран автомобила, при положение че е категорично установено, че
той е паркиран в непосредствена близост до пешеходна пътека и то на разстояние
по - малко от законоустановеното.
Местонахождението на процесния автомобил преди
преместването му безспорно се установява от снимковият материал и разясненията
на от ответника Г., съгласно които процесният автомобил е бил паркиран на около
метър и половина преди пешеходната пътека на ул. Шейново в кръстовището пред
училище „Иван Вазов“.
В хипотезата на устно прилагане на принудителна
административна мярка не може да се говори за обективиране на мотиви, било то в
протокол, било то в някакви други документи. Самият характер на устната мярка
предполага мотивите за прилагането й да се извеждат от фактите в тяхната
цялост. В този смисъл, както беше посочено по-горе, отразеното в протокола
досежно местонахождението на процесния автомобил следва да се преценява в
контекста на останалите доказателства по делото. В случая доказателствата
безспорно установяват мястото на прилагане на мярката, поради което не са
налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ПАМ е наложена от компетентен
орган, при спазване на предвидената форма, при липса на съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон с оглед целта на закона, поради което
същата се явява законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата да
бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
от двете страни в процеса. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
изхода на спора пред настоящата инстанция, настоящия съдебен състав намира, че
в полза на Община Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение второ от АПК, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес *** против принудителна административна мярка по чл. 171, т.
5, б.“б“ от Закон за движение по пътищата, наложена на 12.11.2022 г. от Д. Г. -
инспектор в дирекция УКОРС при Община Бургас.
ОСЪЖДА О.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Община Бургас сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: