РЕШЕНИЕ
№ 1687 дата 04 ноември
2021г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 25
октомври 2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: ………………….…
разгледа адм. дело № 1698 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът
е сезиран с жалба, подадена от СПИЙД 2009 ООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Айтос, ул. „Петър Станев“ № 2, представлявано от управителя Р.Д., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0819-000315/18.02.2021г. на полицейски инспектор в
сектор Пътна полиция в ОД на МВР - Варна, с която, на основание чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП, е разпоредено прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство, собственост на жалбоподателя, марка „Дайхатсу Сирион“ с рег. № А 5541
МК за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна,
като възразява, че процесният автомобил е бил отдаден под наем на трето лице,
правоспособен водач, като дружеството нито е знаело, нито е било уведомено за
последващото преотстъпване на управлението на автомобила на неправоспособен
водач. При тези данни счита, че при налагане на принудителната мярка е бил
нарушен принципа на съразмерността по чл.6 от АПК. Иска се отмяна на заповедта
и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, навежда
допълните доводи за допуснати процесуални нарушения, предвид обстоятелството,
че преди да наложи мярката административният орган не го е уведомил, респ. не
му е осигурил правото да изложи становище по установените факти.
Ответникът – полицейски инспектор в Сектор Пътна полиция
към ОД на МВР Варна, издал процесната заповед, се представлява от юрисконсулт,
който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че при
издаване на заповедта административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, без да е задължен да изследва отношенията между
дружеството-жалбоподател и водача на автомобила. Претендира възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана в предвидения от
закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Данните от
административната преписка сочат, че при извършена проверка на 29.12.2020г.,
около 01,13ч., в гр.Варна, по бул. “Васил Левски“, контролни органи на МВР са
установили, че лицето Б.Е.П.управлява МПС – лек автомобил марка „Дайхатсу
Сирион“ с рег. № А 5541 МК, собственост на жалбоподателя СПИЙД 2009 ООД, като
при справка в информационните системи на МВР е констатирано, че против водача е
била издадена ЗППАМ № 20-0819-001511/15.09.2020г., с която е иззето
свидетелството за управление на водача. За нарушението е съставен АУАН № GA-377806/18.02.2021г., в който
водачът не е вписал възражения.
Въз основа на
данните от съставения АУАН, полицейски инспектор в Сектор Пътна полиция към ОД
на МВР Варна, издал процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0819-000315/18.02.2021г., с която, на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е разпоредено прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство марка „Дайхатсу Сирион“ с рег. № А 5541 МК за срок от 6
месеца.
Заповедта е
законосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а
от ЗДвП За осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: ………… 2а. прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Съгласно
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено.
Водачът Б.П.е
била установена да управлява МПС, след като по отношение на нея е бил издаден
административен акт, с който е било отнето свидетелството й за управление,
респ. лишена е от право да управлява МПС по административен ред, поради което
налице е една от цитираните хипотези по т.2а
на чл.171 от ЗДвП..
Възражението на
жалбоподателя, че автомобилът е бил взет без негово знание и съгласие, съдът
счете за неоснователно. За налагането на процесната мярка е необходим и
достатъчен за установяване факта на управление на автомобила от неправоспособен
или лишен от право да управлява МПС водач, което в случая е доказано, без
значение дали собственикът на автомобила има знание за това или не, поради
което и органът не дължи нарочното му уведомяване преди издаването на акта,
респ. не са допуснати съществени процесуални нарушения, в каквато насока са
част от възраженията на страната. Изясняването на обстоятелствата как водачът е
придобил владението на автомобила е без правно значение в това административно
производство, респ. това не повлиява единствения релевантен за налагането на мярката
факт на управление на МПС от водач лишен от това право. Административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, поради което и няма как да
наруши принципа на съразмерност.
След като е
установил правнозначимия факт, свързан с управление на МПС от лишен от
правоуправление водач, административният орган правилно е приложил материалния
закон – чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, като е наложил процесната
принудителна административна мярка спрямо собственика на автомобила.
В процеса на
цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните
фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния
закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата да се
преустанови движението на автомобил от лишен от правоуправление водач.
Жалбата, като
неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса
дължими за присъждане са разноски в полза на ответната страна в минимален
размер от 100лв. на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредбата
за правната помощ, поради което и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно
от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на СПИЙД 2009 ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Айтос, ул. „Петър
Станев“ № 2 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0819-000315/18.02.2021г. на полицейски инспектор в сектор Пътна полиция в ОД
на МВР - Варна, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА СПИЙД
2009 ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Айтос, ул. „Петър Станев“ №
2, с ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Варна, гр.Варна,
ул.“Цар Калоян“ № 2 сумата от 100лв. разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: