О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София, 19.06.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III - ти състав, в закрито заседание на деветнайсети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Врачева
въззивно наказателно частно дело номер 294 по описа за 2020 година за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248,
ал. 1, т.6 от НПК по повод депозирана
частна жалба от защитника на подсъдимите лица Д.Д.Г. и Д.М.Д. срещу определение от 04.06.2020 година, постановено в
разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2284/2016 година по описа на
Специализирания наказателен съд, с което при обсъждане на въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК са оставени без уважение исканията на защитата за изменение на
мерките за неотклонение по отношение на подсъдимите Д.Д.Г. и Д.М.Д..
В
частната жалба се излагат съображения за това, че подсъдимите Д.Д.Г. и Д.М.Д.
са имали добро процесуално поведение, както и че наказателното производство
протича за продължителен период, а именно период от 6 години, през който период
подсъдимите търпят ограничения, без това да е необходимо за провеждането на
обективен процес. Като ново възникнали обстоятелства, защитникът излага
съображения за това, че поради пандемичната обстановка в страната подс. Д.Г. е
работил до месец април 2020 година, като от този момент е безработен, живее при
баща си заедно със своя брат, а подс. Д.Д. е съкратен от работното си място
през месец април 2020 година и към настоящия момент работи на 4- часов работно
време с брутно възнаграждение от 650 лева. В подкрепа на твърденията си, адв. Е.Г.
от САК е приложил следните писмени доказателства: 2 бр. разпечатки от
електронния регистър на НОИ относно осигурителните вноски на подс. Г. и Д.,
2бр. справки от Агенцията по вписванията, трудов договор от 30.04.2020 година с
Д.Д..
Защитникът
на подс. Г. и Д. прави искане определението на СНС от 04.06.2020 година,
постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2284/2016г. по описа на Специализирания
наказателен съд да бъде отменено ка неправилно и незаконосъобразно и
постановено ново, с което да бъдат отменени или изменени в „подписка“ мерките
за неотклонение на подсъдимите лица, които на подс. Д.Д.Г. е мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 15000 лева, а за подс. Д.М.Д. е мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 8000 лева.
Съдът,
след като се запозна с доводите, изтъкнати в частната жалба, приложените към нея писмени документи и като
прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебно-
наказателното производство по НОХД № 2284/2016 година по описа на СНС е
образувано по внесен обвинителен акт от СП срещу лицата Д.Д.Г. ***
в периода от месец март 2012 год. до 14 март 2014 год., при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, извършил повече от
две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, действайки като извършител в качеството си на пълномощник на
„К.Ц.А. ОЙЛ“ ЕООД, БУЛСТАТ:********* и на управител и представляващ “П.К.” ЕООД, с ЕИК:***** и в
съучастие с А.В.Д. и М.В.В. като подбудители и
помагачи и със С.Р.А. като помагач е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери общо 18 526 369.70лв., от които 10 207 516,50лв . за К.Ц.А. ******“
ЕООД, БУЛСТАТ:******** и 8 318 853,20 лв. за “П.К.” ЕООД, с ЕИК:*******,
представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при воденето на
счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри -
дневници за покупките на „К.Ц.А. ОЙЛ“ ЕООД, БУЛСТАТ:********** и дневници за
покупките на “П.К. ЕООД, с ЕИК:******** съгласно чл. 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.
113 ал.1 т.3 от ППЗДДС, в които са отразили данъчни фактури по доставки с право
на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9
от ЗДДС, като e потвърдил
неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и чл. 116 ал.1 от ППЗДДС пред ТД на НАП- офис София за „К.Ц.А. ОЙЛ“ ЕООД ,
ТД на НАП-София, офис „Център“ за “П.К.” ЕООД и така е приспаднал неследващ се
данъчен кредит- престъпление
по чл. 255 ал.3 във вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.2 във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК.
Срещу А.В.Д. за престъпления:
Престъпление по чл. 321,ал.3, пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК и Престъпление
по чл. 255 ал.3 във вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.3 и ал.4
във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Срещу
М.В.В. за престъпления:
Престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с
ал.2 от НК и Престьпление по чл. 255 ал.3 във вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7
във вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Срещу
С.Р.А. за престъпления: Престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,
т.2, във вр. с ал.2 от НК и Престъпление по чл. 255 ал.3 във вр.с ал.1, т.2,
пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.4 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Срещу
С.В.С. за престъпления: Престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,
т.2, във вр. с ал.2 от НК. Срещу Д.М.Д. за престъпление: Престъпление по чл. 255 ал.3 във вр.с ал.1,
т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
С определение на СНС от
04.06.2020 год, в разпоредително заседание по НОХД №2284/20год, по описа на
СНС, съдебния състав не е уважил искането на двамата подсъдими за изменение на
мерките им за неотклонение от „Гаранция в пари“ в по- леки такива.
Мерките за неотклонение
могат да се поставят в действие само спрямо обвиняем, респ. подсъдим по
наказателно дело от общ характер. Привличането на обвиняем за престъпление,
което се преследва по общия ред, обаче не е достатъчно условие за вземане на
мярка за неотклонение. Съгласно чл. 56, ал. 1 НПК мярка за неотклонение се
взема, ако има обосновано предположение, че е извършено престъплението, и за да
се постигнат целите по чл. 57 НПК – да се попречи на обвиняемия, респ.
подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждане в
изпълнение на влязлата в сила присъда.
Системното тълкуване на
двете разпоредби в логическата им обвързаност позволява дефинирането на мерките
за неотклонение като инструмент за осигуряване на ефективен наказателен процес,
респективно – на ефективното изпълнение на влязлата в сила присъда. В това се
изчерпва тяхното предназначение. Ефективният наказателен процес осъществява
непосредствените задачи на процеса по чл. 1, ал. 1 НПК – осигурява разкриване
на престъпленията, разобличаването на виновните и правилното прилагане на
закона в разумен срок, съгласно изискването на чл. 22 НПК. Ограничението на
правата на обвиняемия, респ. подсъдим е допустимо само дотолкова, доколкото е
необходимо да обезпечи провеждането на ефективен наказателен процес.
За
да осигури пропорционалност на ограничението на правата на обвиняемия, НПК
въвежда като основание за индивидуализиране на подходящата мярка за
неотклонение – от подписка до задържане под стража – различната степен на
убедителност и интензивност на предпоставките по чл. 5, т. 1, б. “с” ЕКПЧ,
които намират съответното отражение в чл. 56, ал. 1 вр. чл. 57 НПК.
В практически план това означава, че във
всеки конкретен случай следва внимателно и прецизно да се прецени необходимо ли
е за процеса ограничение на правата на обвиняемия, респ. подсъдим и ако е така -
в коя от посочените в закона форми то е достатъчно. Анализът трябва да търси
отговор на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на
степента на обоснованост на предположението за съпричастие на подсъдимия към
престъплението и на степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на
хода и приключването на процеса.
Изводът на
първоинстанционния съд за неуважаване на направените искания за изменение на
мерките за неотклонение по отношение на двамата
посъдими Г. и Д. е правилен и обоснован.
Както бе посочено
по –горе мярката за неотклонение по отношение и на двамата подсъдими трябва да
е адекватна на преследваните от закона цели. Очевидно е, че наказателното производство се провежда в разумен срок. Разумността на срока на разследване следва да бъде
преценявана във всеки конкретен случай индивидуално, съобразно обективни
критерии, каквито са фактическата и правна сложност на предмета на делото,
процесуалната активност на правораздавателните органи към приключване на
наказателното производство в разумен срок и поведението на самите подсъдими. В
случая се установява, че двамата подсъдими са с добро процесуално поведение,
същите се явяват при призоваване и липсват данни да са извършили противоправни
деяния. Наред
с това делото съставлява фактическа и правна сложност, тъй като предметът му е
свързан с множество подсъдими лица- 6 бр., които подсъдими са предадени на съд
за данъчни престъпления с голям брой деяния по чл. 26 от НК, множество
свидетели 180 бр., и множество вещи лица 13бр., заключения на съдебно-
счетоводни експертизи, като материалите по делото съставляват 160 бр. явни
тома,3 бр. секретни тома, 3бр. класьора съдържанието на обвинителния акт. Наред
с това и СНС полага усилия да насрочва и провежда регулярни и периодични
заседания с цел провеждане на наказателния процес.
Изложените от защитата
съображения в жалбата за това, че подсъдимите Д.Д.Г.
и Д.М.Д. към настоящият момент няма големи доходи, с които да се издържат не е
основание за изменение на взетите спрямо тях мерки за неотклонение „Гаранция в
пари“, тъй като тези мерки са взети в много по- ранен етап и в този смисъл
същите са внесени по сметка на органите на съдебната власт.
При това положение,
въззивният състав намира, че частната жалба е
неоснователна, поради което следва да не бъде уважавана като определението на
първоинстанциония съд по НОХД № 2284/2016 година от 04.06.2020 година следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от изложените
съображения и на основание чл. 345 вр.чл. 249, ал. 3 от НПК от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението
на първоинстанциония съд по НОХД № 2284/2016г година от 04.06.2020 година, с
което не е уважено искането на защитата за отмяна или изменение на мярката за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер
на 15000 лева на подс. Д.Д.Г. и мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в
размер на 8000 лева, а за подс. Д.М.Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.