Решение по дело №1021/2019 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  11.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаряИва Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №1021/2019г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ  от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ- Б.А.К., ЕГН **********, чрез адвокат В.О. от САК, твърди, че на 24.04.2018г., около 07:50 часа, в гр. София Г.Ч.С., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка Субару, модел Аутбек с per. № *******по ул. Околовръстен път с посока на движение от гр. Нови Искър към кв. Световрачене. В района на кръстовището, образувано с ул. Синчец, поради движение с несъобразена скорост с интензитета на движение реализира ПТП в спрелия пред него в колона лек автомобил марка Фолксваген модел Голф с per. №*******, управляван от ищеца. Навежда, че в резултат от описаното ПТП са му причинени следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; охлузване на главата в ляво темпорално; субгалеален хематом в ляво темпоро- окципитално. Излага, че след ПТП е настанен  за лечение в Клиника по неврохирургия към ВМА, където е бил на лечение до  01.05.2018г. След изписването от болницата му е предписано домашно лечение под активно наблюдение на специалист. Ищецът твърди, че в резултат от получените травми продължително време изпитва главоболие, световъртеж, гадене, нестабилна походка, което налага приемане на силни болкоуспокояващи медикаменти. Те от своя страна причинявали бърза уморяемост  и непълноценност и той бил в невъзможност да упражнява трудова дейност.  Освен това навежда, че в резултат от ПТП и причинените му травми има срив на самочувствието  и тежък психически шок. Страхува се да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станал е много чувствителен. Не управлява лек автомобил, което ангажира негови познати за транспорт до лечебни заведения. И до настоящия момент постоянно изпитва главоболие, световъртеж и гадене. Оздравителният процес все още не е приключил към момента на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че към датата на настъпване на ПТП за управляваният от Г.Ч.С. лек автомобил марка Субару, модел Аутбек, с per. № *******има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключен със З.Д.Ж.и З. АД, с полица № BG/30/117002582815 от 01.10.2017г., валидна до 30.09.2018г. Предвид това той сезирал същото с искане за изплащане на обезщетение, но получил отказ. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК ********, чрез пълномощника си: юрк. Д.В.не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, претендира разноски за производството.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представените с исковата молба писмени доказателства- молба с вх.№ 1829/19.07.2018г. до З.Д.Ж.и З. АД; молба с вх.№ 2995/20.11.2018г. до З.Д.Ж.и З. АД; писмо с изх.№4551/10.12.2018г. от З.Д.Ж.и З. АД;- -се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ, изготвена от вещощо лице-лекар травматолог, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът Б.К. е получил следните травматични увреждания на 24. 04. 2018 г.: контузия на главата; подкожен кръвоизлив на главата - странично тилно 2-3 см; охлузване на главата - ляво странично; сътресение на мозъка. Описаните травматични увреждани са в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. Кръвонасядането в тилната зона на главата в ляво нормално се разнася за 14 - 15 дни. Контузията на главата отзвучава за 7-8 дни. Мозъчното сътресение обичайно дава оплаквания като главоболие, световъртеж, трудна концентрация за около 20 дни, след което тези оплаквания намаляват за около 2 седмици. Охлузването на главата оздравява за 6-7 дни.Описаните травматични увреждания, а именно - сътресение на мозъка, контузия на главата в тилно задната част на главата, подкожен кръвоизлив на главата - странично тилно 2-3 см. охлузване на главата - ляво странично биха могли да бъдат получени от ищеца с поставен предпазен колан. По време на престоя в болницата не са описани психични разстройства на ищеца и не е назначена психиатрична консултация. При изписването от болницата на 01 05 2018 г ищецът не дава оплаквания и затова няма назначено лекарствено лечение. Дадени са наставления за щадящ режим на покой, активно наблюдение от личен лекар.

От заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице-неврохирург, неоспорено от страните, вследствие на процесното ПТП ищцът Б.А.К. е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; контузия и охлузване в лявата слепоочна област на главата; кръвоизлив под сухожилната разтеглица (субгалеален хематом) вляво слепоочно-тилно; контузия в областта на лявата раменна става. Мозъчното сътресение е протекло без пълна загуба на съзнание, със зашеметяване и умерено изразена общомозъчна симптоматика. Реализира медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопаспо за живота". Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия болки и страдания за срок до 15 дни. Травмата на главата е получена най-вероятно при удар в страничната колона на автомобилното купе. Травмата на лявата раменна става е получена по същия механизъм. Вещото лице посочва, че напълно е възможно описаните травматични увреждания да бъдат получени при процесното ПТП като водач на лек автомобил. След оказана спешна медицинска помощ от екип на ЦСМП - София, пострадалият е настанена за лечение във ВМА - МБАЛ София, Клиника по неврохирургия. Проведено е 8-дневно болнично лечение по КП 208. Извършени са необходимите изследвания и консултации. Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. Изписан с подобрение, нормален неврологичен статус, с указания охранителен режим. Периодът за възстановяване на увредите е до 30-40 дни. В този срок ищецът е търпял болки и страдания, значителни в първите 10-15 дни и умерени в останалия период. Към момента Б.К. се намира в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватен, критичен, ориентиран. Неврологичният статус е нормален.  По делото не са представени медицински документи за невъзстановени увреди от процесния инцидент. Такива не се установяват и при извършения личен преглед. Перспективата за в бъдеще е благоприятна, допълнителни усложнения не се очакват.

От приетата по делото съдебно психологична експертиза, неоспорена от страните, се установява, че вследствие претърпяното от ищеца на 24.04.2018 г. ПТП са били породени негативни емоционални преживявания и състояния, които са довели до влошаване на психичното му функциониране. Непосредствено след инцидента са били налице негативни емоционални състояния (с преживяване на шок, витален страх, безпомощност, напрегнатост) и соматичен дискомфорт (болка, главоболие, световъртеж). Налице се били повишена тревожност и притеснения при шофиране, както и свързани със соматичен дискомфорт за около един два месеца след инцидента. Понастоящем са налице остатъчно усещане за тревожност и дискомфорт при ситуации, асоциирани с инцидента. В психологичен план се касае за породени при ищеца негативни емоционални състояния, както и остатъчни неприятни преживявания при припомняне на инцидента. Те са довели до загуба (разход) на психоемоционална енергия, което е намалило общата адаптивност. При актуалното изследване не се констатира психично разстройство, което да обуславя качествено нарушение на базовите психични годности и изразена дезадаптивност на поведението. В когнитивното функциониране не се наблюдава нарушение от органичен тип.

От приетато и неоспорено по делото заключение на АТЕ се установява следният механизъм на процесното ПТП- на 24.04.2018 г., около 07.50 ч., в гр. София водачът С. на л.а. Субару Аутбек с рег.№ *******управлявал автомобила по околовръстен път с посока от Нови Искър към кв. Световрачене. В рйона на кръстовището с ул. Синчец ( разклона за Подгумер) реализира ПТП със спрелия пред него л.а. Фолксваген Голф с per. № *******с водач К.. Ударът е фронтален за л. Субару и заден в лявата част на л.а. Фолксваген. Вещото лице посочва, че причината за настъпване на процесното ПТП има чист субективен характер и се изразява управление на водача на л.а. Субару със занижено внимание и допускане предпоставка за възникване на ПТП.

По делото са събрани гласни доказателства.

Разпитаният като свидетел деликвент Г.Ч.С., признама , че е ударил колата на ищцеца, времето било светло, нямало дъжд, нямало мъгла, настилката била суха. Пътувал по околовръстното в посока от гр. Своге към гр. София. В този участък има две пътни ленти, по една за всяка посока. Другият автомобил бил пред него, признава, че си отнел вниманието и го ударил отзад, не спазил необходимата дистанция. Колата пред него тъкмо тръгвала да прави ляв завой. Това станало на прав участък, на кръстовище. Не  е предприел маневри, за да предотврати това ПТП. Другият водач бил в съзнание и комуникирал.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Исковете са основателни.

Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ. Според същото причината за настъпване на процесното ПТП има чист субективен характер и се изразява управление на водача на л.а. Субару със занижено внимание и допускане предпоставка за възникване на ПТП.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия  е неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, липсата на съпричиняване, възстановяването на ищеца, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, но същата е изискана за по-късен момент- датата на подаване на исковата молба-23.01.2019г.

При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Ищецът има право на 1415.38 лв.  от 1840 лв. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1 130 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 455лв. от 910 лв.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника си: юрк. Д.В., със служебен адрес: гр. София, бул. ********, да заплати на Б.А.К. с ЕГН **********, чрез адвокат В.О. от САК, със съдебен адрес:***,  по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  20 000 лв.  (двадесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези суми от 23.01.2019 г. до окончателното им изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 260 00лв.(двадесет и шест хиляди лева).

ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника си: юрк. Д.В., със служебен адрес: гр. София, бул. ********,да заплати на Б.А.К. с ЕГН **********, чрез адвокат В.О. от САК, със съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер на 1415.38 лв. 

ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника си: юрк. Д.В., със служебен адрес: гр. София, бул. ********, да заплати на  адвокат В.В.О. от Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. София, ж.к. ********, ет.********адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв. (хиляда сто и тридесет лева).

ОСЪЖДА Б.А.К. с ЕГН **********, чрез адвокат В.О. от САК, със съдебен адрес:***,  да заплати на З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Р.М., чрез пълномощника си: юрк. Д.В., със служебен адрес: гр. София, бул. ******** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 455лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: