№ 126
гр. Монтана, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200646 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189ж, ал.5 от
ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № ********** на МРРБ, Агенция
„П.И.” гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.М., е наложена на „М. Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.М.,
представлявано от управителя Х. В. Х., чрез адв.Й. Д. – Б. от АК – П.,
имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди, петстотин) лева за
административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Недоволен от наложената имуществена санкция управителя Х. чрез адв.Й.
Д. – Б. от АК - П., моли да бъде отменен издадения фиш и да бъдат присъдени
разноски, съгласно представен списък.
Въззиваемата страна МРРБ, АПИ – гр.С., с посочен адрес за призоваване в
гр.М., чрез представител юрисконсулт К. И., пледира за потвърждаване на
обжалвания фиш чрез изложени доводи в писмена защита, с приложено
пълномощно по делото. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение
над минималния размер.
Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка с
изложените доводи, намира жалбата за допустима и основателна.
Съдът намира жалбата за допустима, приемайки, че жалбата е подадена и в
законния 14-сет дневен срок, видно от данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
1
съображения:
На 20.04.2022г. в 15:08 часа е установено нарушение №
DDFO22AC4AE03015E053041F160AEA34 с ППС „ВЛЕКАЧ В. ХХ“ с рег. №
ХХХХХХ с техническа допустима максимална маса 19000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5 (пет), с
обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община М.,
по път І – 1 км, 96 + 749 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20231, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП,
намиращо се на път І-1, км 96+749.
За нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП е наложена на основание чл.179,
ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500
лева на „М. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.М., като собственик по регистрация на процесното ППС към датата на
установяване на нарушението 20.04.2022г.
Видно от представените писмени доказателства по делото от въззиваемата
страна, административното нарушение е доказано чрез доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
установено нарушение по чл.179, ал.3б, справка за собственост на ППС към
20.04.2022г., статично изображение във вид на снимков материал на ППС с
рег. № ХХХХХХ – 2 бр. снимки.
За да установи дали са спазени изискванията на чл.187а, ал.2 вр. с чл.179,
ал.3б от ЗДвП, съдът изиска данни за регистрацията на „ВЛЕКАЧ В. ХХ“ с рег.
№ ХХХХХХ от Сектор ПП към ОДМВР - М.. Последният изпрати на съда
писмо рег. № УРИ 996000-2468/03.07.2025г., от което е видно, че собственик
по регистрация на процесното ППС, чиято техническа допустима максимална
маса е 19000, е вече друг субект, а не жалбоподателя „М. Т.“ ЕООД гр.М..
Промяната на рег. номер на ППС и собственика по регистрация са извършени
към 12.08.2022г., т.е. след 20.04.2022г., към която дата не се оспорва от
жалбоподателя ЮЛ, че е бил собственик по регистрация на процесното ППС с
рег. № ХХХХХХ, промемен след 12.08.2022г. на рег. № ХХХХХХ.
Съобразявайки данните за регистрация на процесното ППС, настоящия съд
установява, че имуществената санкция правилно е определена по размер
имайки предвид разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП вр. с чл.10б, ал.3 от ЗП
и правилно е бил определен субекта на административнонаказателната
отговорност. Конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото
доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че
административнонаказаното юридическо лице е собственик на ППС, за чиято
категория (обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона) и
установени брой оси на автомобила, е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП.
2
При тези фактически установявания се приема, че „М. Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.М. не е допуснало
административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл.179,
ал.3б, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното
право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-
конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е
следвало да намерят пряко приложение.
До този извод съдът достига по следните аргументи:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ
(Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и
допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.). С него към
текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от
01.01.2024г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В случай че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 (каквото е и
процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не
се образува административнонаказателно производство“. Така формулирана,
тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл.2, § 7 от Регламента, така че да
се отговори на изискването за съответствието й с общостното право.
Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи
нарушения на режима на деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси
и по-конкретно текстовете на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чл.179, ал.3б от ЗДвП и
чл.10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко
действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се
ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното
заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл.2, § 7 от Регламента и
заплащането на компенсаторна такса по чл.10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на
3
компенсаторната такса не дерогира приложението на чл.2 от Регламента.
Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП влизат в сила на
01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към законопроекта налагат
волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо
съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към
датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение
адресатите на правилото на чл.102, ал.2, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, които са
били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно
събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при
декларирането на тол – данни и заплащането на тол – такси, нормите на
вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на
дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на
изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл.2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г.,
което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е
извършило вмененото му административно нарушение.
За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на
недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа,
доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „П.И.“, е следвало да
уведомят собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за
съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не е извършено,
така че да е налице бездействие на наказаното юридическо лице, което налага
и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил верен и
допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в
изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт
с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко
във всички държави-членки.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е провел
производството законосъобразно срещу „М. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.М. по повод така констатираното
нарушение. (В подобен смисъл са Решение от 16.09.2024г. по КАНД №
349/24г., Решение № 1516/03.12.2024г. по КАНД № 481/24г., Решение №
1533/09.12.2024г. по КАНД № 489/24г., Решение № 1549/10.12.2024г. по
КАНД № 412/24г., Решение № 1550/10.12.2024г. по КАНД № 464/24г., всички
на АС – М., и др.).
На следващо място следва да бъде отбелязано, че в Решение на СЕС от
21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. е прието, че Член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/Е на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
4
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Друго основание за отмяна на обжалвания ЕФ е, че законодателят е
предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за
нарушения на чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал. 3б ЗДвП
към датата на извършеното нарушение (20.04.2022г.), поради което издадения
електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното
от него административно нарушение, е незаконосъобразен. Приложение
намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено
административно нарушение и издаването на наказателно постановление при
наличието на предпоставките за това. След като законодателят с един и същи
закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез
съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така
конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е
недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредби
предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от
съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. В
случая е липсвала изрична законова разпоредба предвиждаща възможността
да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП,
считано към датата на нарушението 20.04.2022г. Едва с изменение на
разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, обн. в ДВ бр.13 от 2024г., в сила от
13.02.2024г. е добавено, че ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179,
ал.3б ЗДвП, а именно чл.179, ал.3-3б. Настоящият съд намира, че издателят
на ЕФ е допуснал смесване на хипотезите на чл.179, ал.3 ЗДвП и чл.179, ал.3б
от ЗДвП и подвеждането им под приложното поле на разпоредба на чл.189ж,
ал.1 ЗДвП, без да държи сметка за редакцията на последната към датата на
извършване на нарушението (в подобен смисъл е многобройната съдебна
практика на административните съдилища в РБ, в т.ч. Решение №
1086/27.06.2025г. по КАНД № 261/25г. по описа на АС – В. и др.).
С Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г. е дадено
тълкуване на изискванията за съразмерност и пропорционалност, въведени с
чл.9а от Директивата, но не и какви следва да са последиците от
констатираното несъответствие на националното законодателство с тези
принципи. Този въпрос обаче е изследван от СЕС и в редица свои решения той
приема, че ако не е възможно националното право да се тълкува в
съответствие с правото на Съюза, националната юрисдикция е длъжна да
приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без
приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
5
резултат (прим. Решение на СЕС от 13 юли 2016 година по дело C-187/15).
В чл.179, ал.3б ЗДвП се предвижда имуществена санкция в абсолютен
размер от 2500 лв, многократно надвишаващ размера на дължимата пътна
такса, което противоречи на въведения принцип на пропорционалност. Така
фиксираният размер на наказанието не допуска възможност съдът да извърши
преценка и да определи наказание в рамките на санкционната норма, което да
е в съответствие с характера и тежестта на конкретното деяние. От друга
страна с разпоредбите на чл.27, ал.4 и ал.5 ЗАНН изрично е забранено да се
определят наказания в по-лек вид или в по-нисък размер от посочените в
закона. Това налага извода, че според националното ни законодателство
правоприлагащите органи нямат правомощие да определят подходящи
санкции за конкретното нарушение, които да се явяват съразмерни в
съответствие с изискването на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Следователно,
в случая не е възможно тълкуване и прилагане на националния закон по
начин, съответен на цитираната директива, поради което единственият изход е
непропорционалната национална санкционна норма да не се приложи, защото
в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза
резултат. Това е единствено възможният способ, който гарантира пълната
ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените права на
частноправните субекти (в този смисъл са Решение № 291/17.03.2025г. по
КАНД № 73/25г. по описа на АС – М., Решение № 444/28.04.2025г. по КАНД
№ 105/25г. по описа на АС – М. и др.).
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя „М. Т.“
ЕООД, ЕИК *********, гр.М., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов –
ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено
поискано чрез адв.Й. Д. - Б. от АК-П. адвокатско възнаграждение във
въззивното производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Въззиваемата
страна чрез писмената защита на процесуалния си представител е направила
възражение за прекомерност. Настоящият съд относно разноските следва да се
съобразява разпоредбите на чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН и Наредба №
1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14
от 2025г.). Поисканите разноски от адв.Д. - Б. от АК-П. са в размер на 500
(петстотин) лева по настоящето АНД № 646/25г. по описа на МРС, които
следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд НЕ установява
прекомерност. Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (чл.18, ал.2 вр. с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.), дори са под този размер.
Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде изцяло
уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя „М. Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.М. на сумата 500 (петстотин) лева разноски за адвокатско
6
възнаграждение.
Предвид изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна, следва да бъде оставено без
уважение.
На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № ********** на МРРБ, Агенция „П.И.”
гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.М., с който на „М. Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от
управителя Х. В. Х., чрез адв.Й. Д. – Б. от АК - П., е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 (две хиляди, петстотин) лева
на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.М., да
заплати на жалбоподателя „М. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.М., представлявано от управителя Х. В. Х., чрез адв.Й.
Д. – Б. от АК - П., сумата 500 (петстотин) лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по
настоящето АНД № 646/25г. по описа на МРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна МРРБ, Агенция „П.И.” гр.С., с
посочен адрес за призоваване в гр.М..
Решението може да се обжалва пред АС-М. в 14 (четиринадесет) дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7