ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3436
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. В. Т.
като разгледа докладваното от С. В. Т. Частно наказателно дело №
20241110211651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Инициирано е по жалба на К. М. В., чрез адв. С.В., срещу постановление на СРП от
26.03.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е
прекратено наказателното производство по ДП № 671/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
45292/22 г. по описа на СРП.
В жалбата се изразява недоволство от превратното тълкуване на фактите по делото от
страна на наблюдаващия прокурор, както и неправилните изводи за всестранно и обективно
проведено разследване. Според жалбоподателя, са налице основания за образуване на
досъдебно производство за съставомерно извършено престъпление по чл. 342, ал. 1, предл. 3
и 5 от НК, извод, който прокурорът не е направил поради липса на всестранно разследване.
На следващо място жалбоподателят намира като съществен пропуск в постановлението за
прекратяване непосочване конкретно лице, по повод на което е било образувано
производството по чл. 343б, ал. 3 НК / водача на л.а. „М***с“, с рег. № С***** / и липса на
фабричен номер и номер на пробата за установяване наличието на наркотични вещества. В
заключение е посочено, че в обжалваното постановление наблюдаващият прокурор не се е
произнесъл по искането, направено при предявяване на материалите по разследването за
образувано на друго производство за извършено престъпление по транспорта от страна на
водача на товарния автомобил.
След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско
постановление и материалите по ДП № 671/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 45292/22 г. по
описа на СРП, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, в законоустановения седмодневен срок по
чл. 243, ал. 4 от НПК (видно от приложена разписка за връчване на постановлението на СРП
на 25.07.2024 г. и входирането на жалбата в СРП на 01.08.2024 г.), поради което е
ДОПУСТИМА и подадена в срок.
По същество контролната инстанция счита сленото:
Досъдебното производство е образувано за това, че на 11.12.2022г., около 08:30 ч. в
гр. София, по ул. „Софийски околовръстен път“, в участъка между разклона за с. Мировяне
и разклона за с. Мрамор, е управлявал МПС л.а. „М***“, с рег. № С***** след употреба на
1
наркотични вещества/ амфетамин/, установено по надлежния ред с „Drug Test 5000” –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В рамките на ДП няма лице, привлечено като обвиняем.
В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното
обвинение е описало хронологично и в достатъчна степен детайлизирано и по коректен
начин установената до момента фактическа обстановка, въз основа на която приема, че
наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на осъществено престъпление от обективна страна.
Без да преповтаря дословно правилно отразената фактическа обстановка, при
независимата си преценка на база събраните до момента доказателства, контролната съдебна
инстанция следва да наблегне на основните установените по безспорен начин релевантни
факти, а именно:
На 11.12.2012г. около 08:30 ч. в гр. София, по ул. „Софийски околовръстен път с посока
на движение от с. Мировяне към с . Мрамор К. М. В. управлявал лек автомобил „М*****,
модел „Ц*“, с***** рег. № *********, със скорост 90 км/ч. По същото време зад лекия
автомобил със скорост 90 км/ч се движила товарна композиция – седлови влекач марка
„М**“, модел „А****“, с рег. №******, с полуремарке марка „Ф********“, модел „С*****“,
с рег. № ******, управляван от Е. С. И.. На разстояние на около 480 м. преди намиращия се
там мост, лекия автомобил , поради волни или неволни субективни неправилни действия на
водача му с органите на управление, се отклонил надясно, предното му дясно колело излязло
извън пътната лента и автомобилът се ударил в началото на мантинелата на моста. Водачът
на товарната композиция възприел удара на лекия автомобил и предприел действия по
аварийно спиране, но поради липсата на достатъчна дистанция, не успял да спре, вследствие
на което ударил с предната дясна част на кабината на влекача задната дясна част на лекия
автомобил.
На място пристигнал медицински и полицейски екип. Водачът на лекия автомобил
бил тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство
„Drug Test 5000“, с фабричен номер № 0040, проба № 080, който отчел положителен
резултата за употреба на амфетамин. На В. бил издаден талон за медицинско изследване, с
който му била взета кръвна проба по надлежния ред, откъдето пробата била изпратена по
служебен път във „Военна медицинска академия – гр. София“.
На В. бил съставен АУАН, в последствие НП, за извършено нарушение по чл. 20, ал.
2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което в последствие било отменено с влязло в сила Решение №
5699/08.12.2023г. на СРС по АНД № 3291/2023г.
На Илиязов също бил съставен АУАН, а в последствие НП за нарушение по чл. 20, ал.
2 ЗДвП.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно химикотоксилогична
експертиза, от заключението на която не се установява наличие на алкохол, наркотични
и/или упойващи вещества и техните аналози по отношение на В..
Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза вследствие на ПТП на
В. са причинени телесно увреждания: контузия на главата с охлузвания и множество
повърхностни порезни ранички на челото – теменната област на главата и лицето; мозъчно
сътресения; контузия в областта на дясната китка и длан, които отговарят на медико –
биологичния признак – временно разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
От изготвената съдебно автотехническа и оценителна експертиза се установява най –
общо: причините за настъпилото ПТП са: за удара на л.а. „Мерцедес“ – волни и неволни
субективни неправилни действия на водача му с органите на управление, а за водача на
2
товарната композиция – неосигурена достатъчна дистанция между двете движещи се едно
зад друго МПС- та. Пазарната стойност на нанесените щети на л.а. „М***“ вследствие на
ПТП – то са в размер на 4490,00 лв., а на товарната композиция – 5400,00 лв.
Въз основа на така събраните доказателства, от които логично следват фактическите
констатации, наблюдаващият прокурор е формирал извод за несъставомерност на деянието
по чл. 343б, ал. 3 от НК. Анализирал е размерът на причинените имуществени щети на
лекия автомобил, като е приел, че деянието е несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б.“а“ от НК,
тъй като не са налице „значителни вреди“ с оглед приетия в практиката критерий – 14
минимални работни заплати. Приел е, че доказателствата по досъдебното производство
водят до категоричен извод за несъставомерност на деянието по чл. 343, ал. 1, б.“б“, предл.
второ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като е налице лека телесна повреда на пострадалото от
ПТП лице- К. В., т.е. липсва съставомерната от обективна страна средна телесна повреда.
Приел е, че безспорно е налице нарушаване на правилата за движение по пътищата от
водача на товарната композиция. С тези мотиви с постановление от 26.03.2024г. на осн. Чл.
243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по
воденото ДП за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Този извод напълно се споделя от настоящия съд.
Безспорно е, че разпоредбите на чл. 342, ал. 1 и ал. 2 от НК предвижда самостоятелни
състави на престъпленията и не се поглъщат.
Разпоредбата на чл. 343 от НК регламентира случаите, в които деянието е извършено
при форма на вина непредпазливост, която може да е както съзнавана /самонадеяност/, така
и несъзнавана /небрежност/, в случая небрежност. При небрежността деецът изобщо не е
предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. Нормата на чл. 342 от НК от своя страна урежда хипотезата, при която деецът
нарушава правилата за движение с евентуален умисъл за причиняване на телесна повреда
или смърт другиму. От обективна страна престъплението е довършено със самото
нарушаване на правилата за управление. Тук субективният елемент е характерен –
отношението на водача към възможните последици, които биха настъпили от това
нарушение, а не към самото нарушаване на съответните правила за поведение. Или съставът
на чл. 342 от НК ще бъде изпълнен, когато водачът на превозното средство е съзнавал,
допускайки нарушение на правилата за движение, че е възможно да причини другиму
телесна повреда или смърт, но въпреки това решава да предприеме съответното действие,
съгласявайки се с този възможен резултат. Такова субективно отношение на дееца към
престъпния резултат е налице пример, когато същият минава на червен светофар на оживено
кръстовище през деня, когато има множество пешеходци, тъй като разбира, че поведението
му може да предизвика ПТП и въпреки това преминава на червен светофар, отнасяйки се
безразлично към тази възможност или разчитайки на шанса, че тя няма да се случи.
Настоящият случай не е такъв. Безспорно е, че Е. И. е нарушил правилото за движение по
ЗДвП, относно неспазване на нужната дистанция, но същият не е допускал и не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, въпреки че е могъл и е бил
длъжен да предвиди и предотврати настъпването на ПТП, ако беше спазил подходяща
дистанция, респективно настъпилият вредоносен резултат е несъставомерен, тъй като
представлява лека телесна повреда по непредпазливост. Според НК причиняване на лека
телесна повреда по непредпазливост не е инкриминирано като престъпление. Същото обаче
на общо основание се явява гражданско- правен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и за
пострадалия с прекратяването на наказателното производство не се препятства
възможността за защита на неговите права, породили се от противоправното увреждане на
здравето му.
3
Настоящата инстанция намира, че по делото е изчерпан доказателствения потенциал,
проведеното разследване е пълно, всестранно и обективно, поради което не би могло да
бъдат извършени други процесуално – следствени действия. Анализирайки събраните
доказателства в досъдебното производство правилно и законосъобразно районна
прокуратура е приела, че са изчерпани възможностите за събиране на други доказателства.
Съществуващата по делото от такива не са достатъчни да обосноват обвинение за извършено
престъпление, като деянието не осъществява състав и на друго престъпление.
Прокуратурата е единствено овластеният орган, на чиято преценка е възложено
установяване наличието или липсата на престъпление, както и неговата квалификация,
поради това незаконосъобразно е да се разпорежда какво престъпление да се установи, като
се изземва тази функция. Единствено при явна незаконосъобразност съда следва да даде
указания в каква насока да бъдат коригирани обстоятелствата по разследването, но в случая
липсват такива данни.
В тази връзка жалбата на К. В., чрез адв. Вълчев следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а атакуваното прокурорско постановление – потвърдено като правилно
и законосъобразно, доколкото изводът на прокурора за липса на осъществено от обективна
му страна престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НПК се базира на вярна правна интерпретация
на фактите по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 26.03.2024 г., с което на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП
№ 671/22 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 45292/22 г. по описа на СРП.
За определенето да се съобщи на СРП и жалбоподателя.
Определенето подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от съобщаването
му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4