№ 2147
гр. Варна, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501146 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Предмет на разглеждане е частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу разпореждане №13775 от 20.04.2022г.,
постановено по ч.гр.дело №4346/2022г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил
без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от
„Банка ДСК“ ЕАД срещу КР. Р. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** В ЧАСТТА за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417
от ГПК за сумата 55,23 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за
периода 20.04.2020г. – 30.11.2021г., както и за сумата от 120,00 лв., представляваща разходи
при изискуем кредит.
Твърди се в жалбата незаконосъобразност на разпореждането на съда, с което е
прието, че клаузата на т.18. от общите условия заобикаля императивното правило на чл.33
от ЗПК. Твърди се, че е уговорена наказателна надбавка, която има характер на мораторна
неустойка и не надвишава законната лихва. Претендира се отмяна на обжалваното
разпореждане и вместо това постановяване да бъде издадена заповед за изпълнение и за тази
сума.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима. Препис от жалбата срещу отхвърляне на
заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на насрещната страна съгласно чл.413,
ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните
1
съображения:
Видно от заявлението на „Банка ДСК" АД за издаване в негова полза на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника КР. Р. В., ЕГН
**********, вземането за сумата 55,23 лв. представлява лихвена надбавка за забава върху
главницата за периода 20.04.2020г. до 30.11.2021г., като с молба от 19.04.2022г. е уточнено,
че обезщетението за забава под формата на лихвена надбавка е начислено на основание чл.9
от договора за кредит и т.18.1 от ОУ, съгласно които при забава в плащанията на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, главницата се олихвява с договорен лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Към заявлението е приложено
извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в което са посочени процесните
вземания с основание и размер.
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че видно от т. 18.1 от ОУ
към договора частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта или с лихвен процент
общо 18,60%. Посоченото вземане е с мораторен характер, доколкото възниква под условие
за настъпил падеж на главните задължения, едновременно, с което надхвърля този на
законната лихва, за периода в който е начислено, възлизаща на 10,00 % върху падежиралите
погасителни вноски за главница, като по този начин се заобикаля императивното правило на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се
претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда, което да даде
възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта или не /в този смисъл
е и т.2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./.
Съобразно задължителната практика на ВКС извлечението от счетоводните книги следва да
съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и
кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и
усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и
лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната
изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при
какъв падеж не са погасени. /Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
11/2012 г., II т. о., ТК/
При преценка на представеното към процесното заявление извлечение от
счетоводни книги се установява, че съдържа всички идентифицирани от съдебната практика
като задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради
което съдът приема, че всички заявени с него претенции са индивидуализирани в достатъчна
степен.
Съгласно приетата за нищожна клауза на т.9.1 от сключения договор върху
просрочени погасителни вноски се дължи наказателна надбавка в размер на 10 пункта над
2
договорния лихвен процент. Видно от заявлението се претендира обезщетение за забава,
представляващо лихвена надбавка за забава, съгласно пояснението в скоби. Съгласно
цитираната договорна клауза наказателната надбавка е в размер на 10 пункта, като по
просрочени вноски се дължи едновременно с възнаградителната лихва и заедно образуват
18,6%. В уточнителна молба от 19.04.2022г., подадена в отговор на дадени от
първоинстанционния съд указания, е посочено изрично, че начислената наказателна
надбавка върху просрочената за периода главница е именно в размер на 10%.
С оглед на горното липсва основание да се възприеме, че начисленото и
съответно претендирано обезщетение за забава е в размер на 18,6%, както е приел
районният съд и с този извод е мотивирал заключението си за нищожност на договорната
клауза. Уговорка за обезщетение за забава в такъв размер би била недействителна за размера
над законовото ограничение, но в случая предвидената наказателна надбавка,
представляваща по естеството си неустойка за забавено плащане, е в размер на 10%, който
не е прекомерен, съответства на обезщетителния и санкционен характер и не надвишава
законната лихва за забава. Липсва противоречие с предвиденото в чл. 33, ал. 2 от ЗПК
ограничение в размера на обезщетението, поради което настоящият състав намира, че
клаузата на т.18.1 от ОУ към договора не е нищожна на това основание. Не се установява и
неравноправност на посочената клауза съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП при
извършваната служебна проверка на съда с оглед качеството на длъжника като потребител
по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендираната сума за такса разходи за изискуем кредит: като
основание за дължимост на таксата се сочи чл.8 от договора във връзка с приложимата към
конкретния договор тарифа. Размерът на таксата е предварително определен - 120 лв. и се
установява от приложената към договора тарифа, подписана от кредитополучателя.
Конкретната такса се начислява само в случай на неизпълнение, дължимостта й е
обусловена от забавата на длъжника, а не представлява заплащане за оказани от кредитната
институция услуги, поради което липсва основание да се счита, че това са разходи по
управление на кредита. Претендираната такса не попада в приложното поле на чл.10а от
ЗПК.
Въз основа на изложеното процесното заявление следва да бъде уважено изцяло
поради липсата на основание за отказ. Разпореждането е неправилно в обжалваната част и
следва да бъде отменено.
С оглед извода за основателност на частната жалба, следва да се уважи искането
на жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното
производство, а именно държавна такса в размер на 12,50 лева и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер 50 лв. Така определените от въззивния съд разноски
следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в
изпълнение на настоящия съдебен акт.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №13775 от 20.04.2022г., постановено по ч.гр.дело
№4346/2022г. на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу
КР. Р. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** В ЧАСТТА за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 55,23
лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 20.04.2020г. –
30.11.2021г., както и за сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит,
и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу КР. Р. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** по реда на
чл.417 от ГПК за сумата 55,23 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху
главницата за периода 20.04.2020г. – 30.11.2021г., за сумата от 120,00 лв., представляваща
разходи при изискуем кредит №11/26129135 от 04.06.2019г., както и за сторените в
производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на 12,50 лева държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4