Определение по дело №259/2018 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 24.01.2019 год.

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА СЛАВЧЕВА,

 

като разгледа искова молба по гр.д. № 259/2018 год. по описа на СОС, намери следното:

 

 

            А.Л.Т. *** е сезирал Софийски окръжен съд с искова молба, която е оставена без движение с разпореждане от 04.01.2019 год. и на ищеца са дадени указания да отстрани констатирани от съда нередовности. В исковата молба се твърди, че ищецът е съсобственик с неговата сестра П. Л. на недвижим имот – УПИ II-67 в кв. 9 по плана на гр. Б.. В договор за доброволна делба от 05.10.2000 год. като съсобственик на 1/3 ид.ч. от имота е посочена М.М.П. – дъщеря на брата на ищеца М.Т., починал на 05.08.1946 год. /удостоверение за наследници № 1 от 02.01.2014 год. на община Б./. Твърди, че ответницата М.П. не е законен наследник на неговия брат, тъй като е родена след смъртта му и не произхожда от него. Ищецът и неговата сестра имат спешна нужда от парични средства, тъй като са осъдени да заплатят на трето лице стойността на направени в имота подобрения, поради което искат да сключат договор за покупко-продажба на описания по-горе имот. Ответницата отказва да участва в сделката и да продаде дела си от имота, който  по документи притежава. Моли съда да обяви ответницата за незаконен наследник на М.Т.. В уточняваща молба от 15.01.2019 год. ищецът е посочил, че иска от съда „да отстрани М.П. в ролята на продавач“, като нотариалният акт бъде подписан за продавач само от ищеца и сестра му, както и да признае за установено, че ответницата не е законен наследник и няма право да се подписва като продавач.

Съдът намира предявеният иск за обявяване, че ответницата не  е законен наследник на М.Т. за недопустим. Установителни искове за факти са допустими по изключение, в изрично предвидените от закона случаи – тези, посочени в чл. 124, ал. 4 и 5 от ГПК, както и за други факти, предвидени в различни нормативни актове – чл. 60-73 от СК, иск за установяване на трудов стаж и др. Настоящият иск не попада в нито едно от тези изключения. Дори да се приеме, че е предявен иск за оспорване на бащинство, ищецът не е сред изрично посочените в закона лица, които имат право да го предявят, като в случая са изтекли и предвидените в СК срокове за такова оспорване.

С оглед това исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, а производството по делото – прекратено.

Воден от горното, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

 

 

            ВРЪЩА искова молба вх. № 3463/02.05.2018 год. по описа на СОС, подадена от А.Л.Т. *** срещу М.М.П. ***, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 259/2018 год. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

 

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: