РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Монтана, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20241600500306 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
А1 Б. ЕАД , подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г. Х. срещу решение №
207/26.04.2024г. на РС Монтана, постановено по гр. дело № 1641/2023г. по описа му , с което
е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя по реда на чл. 422 от ГПК иск
срещу И. И. от с. *установителен иск за вземане в размер на 809.34 лева-неустойка по
договор, за което е издадена заповед за изпълнение.
С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението с подробно изложени в
тази насока съображения за характера и функциите на неустойката като обезщетение за
вреди от предсрочно прекратяване на срочния договор сключен между страните с
позоваване на европейско право и доводи за липса на противоречие с добрите нрави. Иска се
отмяна на решението и уважаване на предявения иск , ведно със законните последици .
Въззиваемата страна , при редовно връчен препис от жалбата, не е подала отговор.В
съдебно заседание не се явява и не взема становище.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
1
Решението на районен съд Монтана е валидно, а в обжалваната част относно иска за
заплащане неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК е и
допустимо.
Допустимостта на производството пред РС Монтана , образувано по реда на чл. 422
от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 874/2023 г. по описа на МРС , по което в
полза на ищеца А1 Б. ЕАД е издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение с длъжник ответника , подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от
длъжника , указания на съда за предявяване установителен иск и подаване на искова молба в
указания срок, което обуславя правен интерес от исканото установяване съществуването на
вземане срещу ответника за неустойка , включена в сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска за установяване дължимост на
сумата 809.34 лева неустойка по договор за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане идентифициран с номер *от 27.12.2018 г. със системен партиден номер *,
сключен между страните ,като е приел, че по делото не е установено договорът да е
прекратен едностранно от ищеца, поради виновно поведение на ответника- забава в
плащанията на задълженията , поради което и не дължи заплащане на предвидената в
договора неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни такси и разликата до пазарната стойност на закупените на изплащане мобилни
устройства. От друга страна е прието, че търсената неустойка противоречи на добрите
нрави, поради което е нищожна и не поражда задължение за потребителя.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Безспорно е установено, че страните са в договорна връзка с основание сключен на
27.12.2018г. договор, като конкретните предоставени на ответника услуги са
индивидуализирани в три приложения към договора, всяко с № 1. Приложение с дата
27.12.2019г. за предоставени мобилни услуги: мобилен № *със ЅІМ карта *с тарифен план
,,А1 О.1” с месечна такса 41.99 лева с ДДС; Приложение с дата 26.09.2019г. за предоствен
мобилен интернет с № *, със ЅІМ карта *с тарифен план „А1 С. с месечна такса 10.99 лева с
ДДС, както и приложение от 22.07.2019г. за предоставена услуга фиксиран интернет с № *,
тарифен план ,,А1 N.”, със ЅІМ карта *, месечна такса 23.99 с ДДС, всички сключени за срок
от 2 години. Приложени са и договор от 26.09.2019г. за продажба на изплащане на мобилно
устройство апарат „* с начална вноска от 18,98 лева и 23 бр. месечни вноски в общ размер
436.54 лева, както и договор от 27.12.2019г. за закупено мобилно устройство на изплащане:
апарат „*” , с първоначална вноска - 15,98 лева и 23 бр. последователни месечни вноски в
общ размер 367.54 лева. За периода 23.03.2020 г. до 23.07.2020 г. са издадени 4 фактури за
дължимите по приложенията месечни вноски и вноски за изплащане мобилните устройства,
за които не е установено да са платени, поради което и на 31.07.2020г. операторът е
прекратил едностранно договора от 27.12.2018г., позовавайки се на приложимите по
договора Общи условия и е начислил неустойка в размер на 809.34 лева по всяка от
ползваните услуги.
2
Неустойката в общ размер 809.34 лева е начислена от ищеца в сметки , издадени на
31.07.2020г. –л.24 гръб до л. 28 гръб от първоинстанционното производство, като видно от
същите издател на сметката е А1 Б. ЕАД, получател И. И. със следното съдържание-
неустойка месечни такси 37.47 лева, неустойка отстъпка от цена на услуги – 46.87 лева,
неустойка отстъпка от цена на устройство 161.43 лева, неустойка месечни такси 114.99 лева,
неустойка отстъпки от цена на услуги 57.13 лева, неустойка отстъпки от цена на устройство
125.62 лева, неустойка устройство 140 лева, неустойка месечни такси 59.97 лева, неустойка
отстъпка от цена на устройство – 65.86 лева. Услугите и договорите, за които са начислени за
плащане посочените като неустойка суми в сметките не са индивидуализирани.
От приложените по делото договор и приложения към него безспорно се установява
качеството на ответника на потребител на услуги , поради което и са приложими
разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и съдът дължи проверка за
наличието на неравноправни клаузи в сключените между страните договори за предоставяне
на електронни съобщителни услуги и за закупуване на изплащане устройство.
С разпоредбата на чл. 143 ЗЗП е уредена т.нар. генерална (обща) клауза за
неравноправност на уговорките в потребителските договори. Неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, представлява: 1/ всяка неиндивидуално определена уговорка
в негова вреда, която 2/ не отговаря на изискването за добросъвестност и 3/ води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при кумулативно проявление на тези предпоставки. Клаузите се счита, че не са
индивидуално определени, когато са предварително изготвени от търговеца, респ.
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (арг.чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП); уговорени са във вреда на потребителя, а именно накърняват уредени в закона права
на потребителя, респ. увреждат негови законни интереси (арг.чл. 20 от ЗПК); не отговарят на
изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика.
В исковата молба не са наведени твърдения за осъществен фактически състав на т. 54
от Общите условия /ОУ/ , на който се позовава пълномощникът на ищеца в хода на устните
състезания във въззивната инстанция. По делото не са приложени и общите условия, към
които препраща сключеният между страните договор и приложенията към него. Доколкото
на страната не са дадени изрични указания за представянето им, то съдът издири обявените
такива от А1 Б. ЕАД на интернет страницата му, като установи, че в т. 54 ОУ са уредени
основания за едностранно прекратяване на договора за услуги от страна на А1, като
съгласно т. 54.12 договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя
е продължила повече от 124. Именно поради забава повече от 124 дни се твърди в исковата
молба едностранно прекратяване на облигационната връзка и начисляване на неустойка,
поради вина на абоната за прекратяването . В трите приложения към договора, всички с № 1
е включена идентична клауза за неустойка , според която ако достъпът до мрежата бъде
спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на
абоната преди изтичане на срока на ползване, определен по този абонамент, абонатът дължи
3
на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента,
за който договора се прекратява по техния стандартен размер без отстъпки до изтичане на
съответния срок на ползване, а когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на
оставащия срок на ползване на съответния абонамент. Така предвидената в сключените
между страните приложения клауза за заплащане на неустойка е бланкова, идентична като
съдържание по всяко едно от приложенията , т.е. типична за всички сключвани от А1 с
абонати договори, като потребителят не е имал възможност на влияе на съдържанието й.
Същата не е ясна и разбираема за средния потребител на услуги, доколкото въпреки
наличието на данни за дължимата месечна такса и качеството на абоната на физическо лице
не включва конкретно посочване какъв размер неустойка би дължал абоната при
прекратяване на договорната връзка преди изтичане срока на договора по негова вина.
От друга страна основанията за прекратяване договорната връзка между страните не
се съдържат в индивидуалния договор, а са уредени в Общи условия. Основанието за
автоматично прекратяване на договора не е индивидуално уговорена клауза като част от ОУ
без доказателства потребителят да се е запознал и съгласил с приложимите ОУ съгласно
изискванията на чл. 147а ЗЗП, като декларацията за съгласие с приложимите общи условия,
не доказва, че същите действително са приети и получени от потребителя. С тази клауза от
ОУ се нарушава принципа за равнопоставеност на страните, като не е предвидено
аналогично право на потребителя за автоматично прекратяване договорната връзка при
виновно неизпълнение задълженията на оператора. Нарушава се и изискването за
добросъвестност поради липса на посочено по ясен начин дали е приложима при частична
или пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена възможност на
потребителя след предупреждение да изпълни задължението си в определен срок, за да
избегне прекратяване на договора.
Несъмнено с клаузата за автоматично едностранно прекратяване на договора, поради
виновно неизпълнение договорни задължения, потребителят е поставен в по-
неблагоприятно положение, предвид действащата разпоредба на чл. 87,ал.1 ЗЗД, според
която кредиторът следва да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че с изтичането му, ще счита договорът за развален, като при сключен
писмен договор, то предупреждението също следва да е писмено. Доказателства в тази
насока за отправено предупреждение за прекратяване на договора по делото не са
приложени.
Предвид гореизложеното съдът приема, че клаузата , предвидена в т.54.12 от ОУ е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такава нищожна съгласно чл. 146,ал.1 от
4
същия закон, същата не е породила действие, поради което и облигационната връзка между
страните не се счита прекратена и в полза на ищеца не е възникнало вземане за заплащане
неустойки на соченото основание – прекратяване на договорната връзка по вина на
потребителя.
Дали размерът на неустойката за всяка от ползваните услуги и закупени устройства
на изплащане е прекомерен е въпрос, който подлежи на обсъждане при установяване
законосъобразно прекратяване на договорната връзка , каквото по делото не е установено.
Конкретни доводи за неправилност извода на първоинстанционния съд, че неустойка
не се дължи, поради липса на прекратена договорна връзка, във въззивната жалба не са
изложени.
Предвид гореизложеното решението на РС Монтана в обжалваната част, с която е
отхвърлена исковата претенция за неустойка е правилно и следва да се потвърди.
С оглед цената на иска , която е под 5000 лева, въззивното решение предвид
разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК , не подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 207/26.04.2024г. на Районен съд Монтана , постановено
по гр. дело № 1641/2023г. по описа му В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
иска на А1 Б. ЕАД за установяване по отношение на И. И. съществуване на задължение в
размер на 809.34 лева неустойка по договор № *от 27.12.2018 г. КАТО ПРАВИЛНО .
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5