О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1861/4.11.2020г.
гр. Пловдив, 04 ноември
2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, 18-ти състав, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
разгледа докладваното от съдия Й.Русев частно адм. дело № 2785 по
описа на съда за 2020 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41 ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “ЕС ДЖИ ЕС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Оборище“ № 35, представлявано от
управителя С.П.Д.-С., чрез адв. Д.И.,***, против действия на органите по
приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечение на доказателства
при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 161601675968К3 от 12.10.2020г., издаден от А.Е. – инспектор по приходите
и Б.Н. – инспектор по приходите, потвърдени с Решение № 333 от 20.10.2020г. на
Директор на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Жалбоподателят твърди,
че действията на органите по приходите са необосновани, а направените изводи не
се подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона. Моли да
бъдат отменени като незаконосъобразни обжалваните действия, като претендира за
присъждане на разноски по производството, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, в
представено писмено становище чрез процесуалния си представител юр. Ф. оспорва
подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като
претендира и присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съгласно представен списък. Прави се изрично възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, в случай, че размерът му надвишава минимума,
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция).
Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в ТД на НАП – гр. Пловдив на 23.10.2020г., срещу Решение
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, връчено по електронен път на
20.10.2020г., от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните за това
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.10.2020г., в
15,14ч., при преминаване на ТМУ Пловдив е извършена проверка на товарен
МПС марка МЕРЦЕДЕС, с рег. № ****, ремарке рег. № ****, управляван от водач А.К., който е транспортирал
до склад № 8 в с. Първенец, общ. Родопи стока, представляваща
моркови и репи, общо количество 21 700кг, като е поставено техническо средство
за контрол обикновено ТСК № 0258049. Всички действия на приходните органи са
документирани със съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск /ПИПСВФР/ № 161601675968_1 от 12.10.2020г.
На 12.10.2020г. в мястото на разтоварване в базата на получателя в с.
Първенец органи по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП са извършили проверка на превозното средство и на товара за
съответствие на посоченото в документите и установеното при проверката вид и
количество на стоката. При него е извършен оглед на товарния автомобил, като е
установено, че поставеното ТСК е с ненарушена цялост, като впоследствие то е
отстранено, което действие е обективирано в протокол за отстраняване на
техническо средство за контрол № 161601675968_2 от 12.10.2020г. При извършената
проверка не е установено несъответствие във вида и количеството на превозваната
стока, съгласно изричната констатация в протокол за извършена проверка на стоки
с висок фискален риск № 161601675968_3 от 12.10.2020г.
С ПИПСВФР № 161601675968К3 от 12.10.2020г., на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК на дружеството –
жалбоподател е наложено обезпечение в общ размер на
3 840,90лв., представляващо 30% от пазарната стойност на посочените стоки
и те са предадени на отговорно пазене с приемо – предавателен протокол за стоки
161601675968_7 от 12.10.2020г.
В констатациите си по протокол № 161601675968К3 от 12.10.2020г. органите по
приходите са посочили, че след извършена справка в ПП “Система за управление на
приходите“ е установено, че се декларират високи стойности на начисления ДДС и
ползване на данъчен кредит, които водят до резултат за периода ДДС за внасяне,
несъответстващ на оборотите за съответния период. През периода мм. 05 –
07.2017г. е извършен внос на стоки на обща стойност 778 942,20лв. с ДДС,
като същевременно дружеството не разполага с необходимия финансов ресурс.
Направен е извод, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при
реализиране на стоката от него, ще бъде невъзможно или значително затруднено,
което предпоставя необходимостта от предоставяне на обезпечение.
Поради което и на основание чл. 121а, ал. 3, вр. чл. 121а, ал. 2 от ДОПК органите по
приходите са пристъпили към действия по обезпечаване на доказателства. В
съставения протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства е
определено обезпечение в размер на 3 840,90лв., представляващо 30% от
пазарната стойност на стоката, като са изложени съображения за определяне на
пазарната оценка на база документи и при изпълнение на разпоредби на Наредба №
Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне
на пазарните цени на МФ с прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени
между независими търговци.
При проверката са събрани като доказателства ЧМР за осъществения превоз,
търговски документ за произход на стоката, фактура, които са съпровождали
стоката. С приемо - предавателен протокол № 161601675968_9 от 13.10.2020г. стоките,
върху които е наложено обезпечение, са освободени след представяне на банкова
гаранция за размера на наложеното обезпечение.
Впоследствие, от “ЕС ДЖИ ЕС БГ“ ЕООД е подадена жалба срещу действията на
органите по приходите от Дирекция "Фискален контрол" до директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив. По тази жалба решаващия орган по чл. 41, ал. 3, изр. 1 от ДОПК се е произнесъл с
решение, с което я е отхвърлил. Това решение и потвърдените с него действия на
органите по приходите са предмет на съдебен контрол по настоящото съдебно
производство.
Действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол като
проследяване и контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален
риск и правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед
обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за извършване на данъчни
измами са регламентирани в Глава петнадесет "А" от
ДОПК, озаглавена "Фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск" чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, като отделно са
регламентирани правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие
"предварително обезпечаване при фискален контрол". Както действията
по реда на Глава петнадесет "А", така и тези по чл. 121а от ДОПК, е регламентирано да се
извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите, могат да извършват фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
В конкретния случай, служители в Главна дирекция "Фискален
контрол", които са извършили проверката, са предприели обезпечителните
действия и са документирали същите посредством изготвянето на протокола, като
са действали в рамките на правомощията, предоставени им посредством Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.,
представена като доказателство по делото. По този начин са спазени изискванията
по чл. 127а от ДОПК, определящ кръга на
приходните органи, осъществяващи фискалния контрол на стоки с висок фискален
риск. Обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 161601675968К3 от
12.10.2020г., са извършени от оправомощени органи и в рамките на тяхната
компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Длъжностите лица,
които са извършили действията и съставили посочения протокол, който ги обективира,
имат качество на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Органите на Дирекция "Фискален контрол" са се позовали на
хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно – при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Тези изводи са обосновани в ПИПСВФР с
посочване на обстоятелствата, че при жалбоподателя липсва достатъчна кадрова
обезпеченост като брой трудово заети лица – общо 5, чрез които да се осъществят
търговски сделки с постъпилите стоки с фискален риск.
В решението на горестоящия административен орган допълнително е посочено,
че за данъчен период м. 09.2020г. в справката – декларация по ЗДДС в кл. 50
общо ДДС е посочен за внасяне в размер на 136 970,38лв., а в кл. 60 - ДДС
за възстановяване в размер на 103 069,13лв. Наблюдава се средномесечна
стойност на ДДС за внасяне за целия период на регистрацията на дружеството по
ЗДДС в размер на около 827лв., която е в незначителен размер спрямо размера на
средномесечния облагаем оборот за същия период от 176 122лв.
При извършената на дружеството ревизия, документирана с РА №
Р-16001617007525-091-001 от 15.05.2018г., с обхват данъчни задължения по ЗДДС
за периода от м. 05 до м. 09.2017г., са
констатирани липси на стоки на обща стойност 17 717лв. При извършената
оперативна проверка на 31.01.2018г. в складовото помещение в стоково тържище
„РОДОПИ 65”, находящо се в с. Първенец, общ. Родопи, са установени липси на
значителни количества стоки – лимони, картофи, копър и праз (стр. 3 от
решението).
Самото дружество също е констатирало липси на стоки и е бракувало стоки
през данъчен период м. 09.2017г. Начислен е ДДС в размер на 3 330,18лв. за
липсващи стоки на обща стойност 15 637,13лв., а за бракуваните стоки на
обща стойност 14 796,80лв. не е начислен ДДС, при позоваване на разпоредбата
на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. При ревизията е направен извод, че РЛ не е
спазило изискванията на закона, като не е завело счетоводна отчетност, даваща
възможност да се проследи завеждането и изписването на стоките по конкретна
фактура и партида и да се осигури надеждна
одитна следа за причините за регулярно констатиране и отчитане на липси и брак
на стоки в големи количества.
Наред с това, при извършена проверка в търговския обект, документирана с
ПИП № АА376404 от 09.09.2018г. е констатирано, че дружеството е допуснало
работа с фискално устройство без изградена дистанционна връзка с НАП, с което е
нарушило разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. В
предходен времеви момент е констатирано идентично административно нарушение –
към 03.02.2018г. наличното в обекта фискално устройство няма изградена
дистанционна връзка с НАП.
Съдът намира, че нито едно от посочените обстоятелства не е относимо към
основанията за налагане на спорните обезпечения.
Между страните не се формира спор, че жалбоподателят реализира продажби на
стоки, внос от Турция, като за период от около 5 месеца общата стойност на
вноса възлиза на над 750 000лв., като се декларират резултати за периода
ДДС за внасяне в много малък размер, спрямо тази стойност.
Съдът намира, че в обжалваните действия по обезпечаване и в решението на
горестоящия административен орган се съдържат противоречиви твърдения относно
данъчни задължения, които ще бъдат дължими. В решението е посочено, че към
20.10.2020г. изискуемите задължения са в размер на 1 245,05лв.,
представляващи ДДС за внасяне за данъчен период м. 09.2020г., декларирани в СД
по ЗДДС. В протокола за обезпечаване на доказателствата не се съдържат
конкретни данни с какъв финансов ресурс следва да разполага дружеството, за да
заплати задълженията си по ЗДДС, които евентуално биха възникнали предвид
високата обща стойност на извършения внос на стоки от Турция. В решението на
органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни
единствено за това, че стойността на капитала в дружеството е явно незначителна
– 20лв., а управителката на дружеството е и управител и едноличен собственик на
капитала в друго дружество – „РАЙ ФРУТ” ЕООД. Само въз основа на тези данни,
при наличие на непогасени данъчни задължения по ЗДДС в неголям размер, не може
да следва извод, че жалбоподателят ще осъществява сделки, чиято цел е
отклонение от данъчно облагане. Дори да са констатирани нарушения на данъчното
законодателство, не е спорно, че по отношение на тях е реализирана
административно – наказателна отговорност, както и при предхождащо действията
ревизионно производство са установени допълнително данъчни задължения по ЗДДС,
но не е посочено изрично дали РА е влязъл в сила и дали е констатирано
невнасяне на тези задължения.
На първо място, изнесените данни, които се твърдят за първи път в решението
на горестоящия административен орган, не се установяват от събраните по делото
доказателства и не представляват общоизвестни или служебно известни на съда
факти. На второ място, дори изнесената информация да се приеме за достоверна,
то това отново не обосновава извод, че в конкретния случай с посочените стоки
ще се извършат действия, водещи до невъзможност да се съберат или да се
затрудни събирането на дължимите данъци, свързани с последващото разпореждане
със стоката.
В решението на горестоящия административен орган се съдържат само и
единствено данни, че стоките, внос от Турция са предназначени за продажба на
вътрешния пазар, включително за продажби на едно и ВОД към чуждестранни
контрагенти. Не е посочено дали някое от тези лица дължи ли данъци, имат ли
имущество, други задължения, каква дейност осъществяват, т. е. все факти, от
които може да се направи извод за това кой е платец по едно данъчно задължение
или негов носител, както и да се направи обосновано предположение (каквото
изисква законът) дали това лице има обективна възможност да погаси това
задължение. При положение, че не се споменават дори едно лице, за което въз
основа на разпоредби от материален данъчен закон да възникне данъчно
задължение, няма как да се провери като краен резултат правилността на
направеният извод, дори и да съществува абстрактната възможност този извод да е
правилен. Поради това обжалвани актове и действия се явяват незаконосъобразни.
При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за
присъждане на разноски по производството, представляващи внесена държавна такса
в размер на 50лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500лв. От ответната
страна е направено възражение за прекомерност и за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди, но съгласно
представения договор за правна помощ (л. 9) възнаграждението е в размер на
500лв., който е минимален съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 5 и чл. 8,
ал. 3 от Наредбата.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК Съдът,
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на “ЕС ДЖИ ЕС БГ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. “Оборище“ № 35, представлявано от управителя С.П.Д.-С.
действия на органите по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по
обезпечение на доказателства при извършване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 161601675968К3 от 12.10.2020г.,
издаден от А.Е. – инспектор по приходите и Б.Н. – инспектор по приходите,
потвърдени с Решение № 333 от 20.10.2020г. на Директор на ТД на НАП – гр.
Пловдив.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на “ЕС ДЖИ ЕС
БГ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Оборище“ № 35, представлявано от управителя С.П.Д.-С. сумата в размер на
550лв. (петстотин и петдесет лева) направени по делото разноски.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: