РЕШЕНИЕ
№ 451 14.11.2018 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….
на седемнадесети октомври………….………………две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател:
ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
Членове: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
Секретар г** К***
Прокурор
Елеонора Иванова
като разгледа
докладваното от чл. съдията Йонко Георгиев................................ …….
В.гр. дело № 616............. по описа за 2018 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от А. Н* И. ***,чрез адв. Е.М. решение №170/02.08.2018г. по г.д. №883/2017г. на РС
Свиленград в частта,в която е отхвърлен иска за разликата над 2500лв. до
8000лв.,сума представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неправомерно повдигнато
обвинение по чл.195 ал. 1т7 от НК вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК,з което
престъпление е оправдан с присъда №921/15.10.2013г. по нохд №808/2013г. на РС
Свиленград.
Във въззивната жалба се изтъкват аргументи за необосновано занижаване на присъденото обезщетение,като
съдът не е отчел редица обстоятелства покриващи понятието снправедливост,тежсет
на деянието,възрастта на дееца,неудобства,ограничаване на придвижване, притеснения,поради което се
иска уважаване на иска в пълен размер от 8000лв. Обжалва се решението и в
частта за разноските като същите са незаконосъобразно намалени.
В срок е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна РП Свиленград,в който се оспорва жалбата като
неоснователна
Хасковският
окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на
първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.
Въззивната жалба е подадена от
надлежна и активно легитимирана страна в законоустановения срок за обжалване и
се явява процесуално допустима а по същество неоснователна.
Производството пред Районен съд
Свиленград е образувано по искова молба на А.Н.И. *** при условията на
обективно съединяване на осъдителни искове против Прокуратура на Република
България с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 8000лв.
и имуществени вреди в размер на 2 000лв.
–платено адвокатско възнаграждение по н.о.х.д.№808/2013г.по описа на РС
Свиленград.
Правния интерес на ищеца се обуславя от признаването му за невиновен и
оправдаването му с присъда №921/15.10.2013г.,постановено по н.о.х.д№808/2013г.
по описа на РС Свиленград,потвърдена с
решение №2/07.012014г. по в.н.ох.д№768/2013г. по описа на ОС Хасково по
повдигнато обвинение за престъпление по чл.195 ал.1т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.28 ал.1 от НК.Присъдата е влязла в сила на 07.01.2014г. Производството срещу
жалбоподателя е започнало с постановление от 20.04.2013г. на РП Свиленград с
привличането му като обвиняем за престъпление чл.195 ал.1т.7 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.28 ал.1 от НК,че отнел чужда движима вещ видеокамера на стойност 45лв.
от Заложна къща.Взета му е мярка за неотклонение задържане под стража,която е
продължила в периода от 20.04.2013г. до 15.10.2013г..
При
разглеждането на спора в
първоинстанционното производство съдът е събрал всички съотносими към спора и
сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е установил фактическа
обстановка,установяваща
по несъмнен начин материалните предпоставки
по ЗОДОВ-повдигнато на жалбоподателя обвинение и оправдаването м с
влязла в сила присъда.Тази фактическа обстановка се възприема изцяло и от
въззивния състав и която налага правни изводи за основателност на иска за
присъждане на обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Действително гласните
доказателства, а и писмените, установяват претърпени болки и страдания,лишения
от блага и ценности,присъщи на всеки човек попаднал под репресия..Всички тези
отрицателни емоции са оценени от районния съд правилно и обосновано,като са
съобразени с възрастта,личността,справедливостта и зависимостта с минали
осъждания .Еквивалента на тези неимуществени вреди от 2500лв. са правилно
определени от първата инстанция и справедливо овъзмездяват ищеца за
претендираните и понесени от неимуществени вреди,които настоящата инстанция
намира за доказани.
В заключение на изложеното въззивната
инстнация изцяло споделя мотивите и
изводите на Районен съд Свиленград,поради
което препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към тях.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция разноски
не следва да се присъждат.
Водим от горното,съдът.
Р
Е Ш И:
Потвърждава решение №170/02.08.2018г. по г.д. №883/2017г.
на РС Свиленград
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1/
2/