Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 286
гр. Сливен,20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети
юни 2019 година, в състав:
при
секретаря И.Ж., след като разгледа докладваното от председателя АНД № 1644 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по повод жалба от „….”
ООД-гр. Сливен, ЕИК …., представлявано от инж. Севдалин Рашев против НП,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което
на жалбоподателя на основание чл. 200 ал.1 т.17 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 48 ал.1
т.6 от Закона за водите.
В с.з. дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В с.з. административно-наказващият орган,
редовно призован, не изпраща представител.
Въз основа
на събраните по делото доказателства ,съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
При извършена проверка на
25.07.2018г. във връзка с изпълнението на условията на разрешително №
300564/13.10.2004 г. за водовземане от подземни води с титуляр „…." ООД,
ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Сливен 8800, ул. „…" № ….,
община Сливен, област Сливен, е установено, че питейно - битовото
водоснабдяването на с. Сборище, община Твърдица, област Сливен се осъществява
от каптиран дренаж, намиращ се в поземлен имот № 000073 в землището на с.
Сборище, общ. Твърдица. Подземните води от трите клона на дренажа постъпват до
събирателна шахта, откъдето се отвеждат до напорен водоем с обем 40 м3, а от
там до потребителите на с. Сборище - ниска зона. За измерването на отнетите и
подадени водни маси не бе установено наличието на водомерно устройство.
Налице е неизпълнение на
посоченото в раздел: Условия на водоползването към разрешително №
300564/13.10.2004 г. условие т. 1 за монтиране на измервателно устройство за
измерване на добитите водни количества от каптирания дренаж, намиращ се в
поземлен имот № 000073 в землището на с. Сборище, общ. Твърдица.
Към момента на проверката на
25.07.2018 г не се измерват и отчитат отнетите и използвани водни маси от
подземни води от титуляря на разрешително № 300564/13.10.2004 г. за водовземане
от повърхностен воден обект, а именно „Водоснабдяване и канализация
Сливен" ООД, ЕИК *********, което е нарушение на разпоредбата на чл. 48,
ал. 1, т. 6 от Закона за водите, според която водоползвателите-титуляри на
разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води.
За извършеното нарушение е
съставен Констативен протокол № Сл-323/25.07.2018 г.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
не е постъпило писмено възражение срещу акт за установяване на административно
нарушение № 152/01.10.2018г.
Въз основа на горното на жалбоподателя е
съставен АУАН и НП, с което на основание чл. 200 ал.1 т.17 от Закона за водите
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, като АНО е
приел, че е нарушен чл. 48 ал.1 т.6 от Закона за водите.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели-актосъставителя Г. и свидетеля
при съставяне на акта Г. като безпротиворечиви и допълващи се.По отношение на
свидетелските показания на св. Д. съдът ги намира за противоречиви и
несъответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което не кредитира същите.Нелогични са твърденията на последния за това, че
съществува измервателно устройство, което обаче е под вода и не се вижда,
необходимо е само в края на годината за годишен отчет, а използваните
количества се отчитат на база фактурирана вода средно на месец от всички
абонати. Св.Д. също заявява, че е присъствал на проверката, като резултат от
която се е стигнало до съставяне на процесното НП и видно от показанията му
знае къде е монтирано измервателното устройство, но очевидно не е показал на
проверяващите къде се намира същото. Извода на съда за изключване на
показанията му се мотивира и от факта,че за извършената проверка е съставен констативен
протокол № СЛ 323 ,подписан от кмета на населеното място, който също не е
възразил на констатацията за липса на водомер ,още по - малко да е заявил ,че е
наличен такъв под вода каквото е твърдението неа св. Д..В допълнение
следва да се отбележи и това,че дори да има такова устройство достъпа до него е
невъзможен и чрез него не се извършва отчитане.
Дава вяра на писмените
доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред.
Въз основа на събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото ,съдът изведе следните правни изводи:
Производството
по АНД 1644 по описа на Сливенски Районен съд за 2018 г е образувано по жалба
на „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД, ЕИК ********* срещу наказателно
постановление № 268/ 02.11. 2018г. Видно
от представеното по делото известие за доставяне НП е получено на 09.11.2018 г.
В изпълнение на изискването на чл. 59,
ал.2 ЗАНН жалбата е подадена от нарушителя в законоустановения 7-дневен срок от
връчване на съобщението.
Жалбата е
допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването,а разгледана
по същество е неоснователна.
Актът и
издаденото, въз основа на него НП са постановени при спазване на материалната и
териториална компетентност на съответните органи. Актосъставителят е
оправомощен със Заповед № РД-0321/ 08.03.2017 г, издадена на основание чл.37,
ал.1, буква „Б“ от ЗАНН на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ да съставя актове за установяване на извършени нарушения по Закона за
водите. Съгласно императивната разпоредба на чл.201, ал.2, вр ал.1 от Закона за
водите наказателните постановления за нарушения по същия закон се съставят от
директорите на съответните басейнови дирекции. Районът, в който е констатирано
нарушението попада в района на басейново управление на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“(Източно-беломорски район обхваща водосборите на реките Марица, Тунджа и Арда).
Както в
АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, при каква обстановка е
осъществено, датата и мястото на направената проверка, обстоятелствата, при
които същата е извършена, идентифициран е нарушителят, посочени са и
разпоредбите, които виновно са нарушени.
Воден от
гореизложеното съдът счита, че както АУАН, така също и НП са издадени съобразно
изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
В процесния
казус се установи, че титулярът на разрешителното за водоползване № 300564/
13.10.2004 г, издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с център
Пловдив към Министерство на околната среда и водите е „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Сливен. По силата на същото питейно - битовото водоснабдяването на с. Сборище,
община Твърдица, област Сливен се осъществява от каптиран дренаж, намиращ се в
поземлен имот № 000073 в землището на с. Сборище, общ. Твърдица. Подземните
води от трите клона на дренажа постъпват до събирателна шахта, откъдето се
отвеждат до напорен водоем с обем 40 м3, а от там до потребителите на с.
Сборище - ниска зона.
Видно от събраните
по делото доказателства, в това число първоначалния и допълнителен разпит на актосъставителя Г. при извършената
проверка не е установено наличието на
измервателно устройство, което да отчита потребените количества вода от
дренажа.
От изложеното
следва, че чрез неизпълнение на вмененото му с разрешителното за водоползване
(т.1 от пункт „Условия за водоползването“) задължение дружеството жалбоподател
е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.48, ал.1, т.6 от
Закона за водите и правилно е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност по този текст. В хода на съдебното следствие не бяха представени други доказателства, оборващи изложеното в
АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което следва да се приеме, че е налице безспорно неизпълнение на условията залегнали в разрешителното.
Съдът счита, че
наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателя, като при определяне
размера на наказанието се е съобразил с
целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства, имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност
на този вид административно нарушение и правилно е наложил наказание
имуществена санкция в минималния размер, предвиден в чл.200 ал.1, т.17 от ЗВ, а
именно наказание глоба в размер на 500 ( петстотин) лева. Следва да се посочи,
че в самото НП е отразено, че нарушението е първо по ред, поради което и АНО
правилно е наложил наказание в минимален размер, доколкото самата норма на
чл.200 ал.1, т.17 от ЗВ предвижда като минимум за имуществената санкция 500 лв.
Съдът счита, че не
са събрани доказателства, които да обосноват извод за квалифициране на деянието
като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, още повече, че нарушените
правни норми касаят важен природен ресурс каквато е водата. В случая
неспазването на изискването за монтиране на измервателно устройство е довело до
водовземане от каптиран дренаж, намиращ се в поземлен имот № 000073 в землището
на с. Сборище, общ.Твърдица от титуляра на разрешително №300564/13.10.2004г. „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, без да бъдат измервани и отчитани потребените количества
вода.
В тази връзка и като прие, че
са налице достатъчно гласни и писмени доказателства в подкрепа на изложеното в
АУАН и издаденото, въз основа на него НП, съдът прецени, че
административно-наказващият орган правилно е ангажирал наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 48, ал.1, т.6 от ЗВ, а при издаването на АУАН и обжалваното НП не са
допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяната на НП.
Предвид изложеното съдът счита атакуваното
наказателното постановление за законосъобразно и намира, че следва да го
потвърди.
Воден от
по-горе посочените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №268/02.11.2018г., издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което
на „…..” ООД с ЕИК ….. на основание чл.200, ал.1, т.17 от Закона за водите е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.48,
ал.1, т.6 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Сливен в 14-
дневен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: