Решение по дело №157/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 130
Дата: 17 юни 2020 г.
Съдия: Зорница Маринова Ангелова
Дело: 20204300500157
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№.......

 

гр.Ловеч, 17.06.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двайсета година, в състав:

 

   

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:         СЕВДА ДОЙНОВА,

                                                 ЧЛЕНОВЕ:     ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,                                                                                  ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия  Ангелова, в.гр. д.№ 157/2020г., за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производство с правно основание чл.258 и сл.  от ГПК.

 

С Решение № 2/09.01.2020г., пост.по гр.д.№284/2019г. РС-Троян е         признал за установено по отношение на  „Е.С." АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.В., бул.„В.В.”№258, В. Т., кула Е, представители: Н.Н., К.И.и Р.Л. и „Е П П.”АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.В., бул. „В.В.”№258, В. Т., кула Г, представители: П.С. Я.Д.и Г.К., че В.Н.П. с ЕГН **********, с адрес ***, мах.”Предела”, не дължи сумата от 3 525,38 (три хиляди петстотин двадесет и пет лева и 38 стотинки), представляваща сума, начислена по коригирана сметка за електроенергия за периода 15.09.2017г. до 13.12.2017г., за която е издадена фактура № ********** от 27.03.2019г. „Е.С."АД с ЕИК **** и „Е.П.П” АД с  ЕИК ***** са осъдени да заплатят на В.Н.П. с ЕГН ********** сумата от 656,52(шестстотин петдесет и шест лева и 52 стотинки),представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от "Енерго-Про Продажби"АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.В.,В. Т.-Г,бул.„В.В." №258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., чрез адв.Н.Г. ***, с адрес за призоваване гр.В., бул.„М.Л."№21, ет.2, тел. 0897/******, преупълномощен от АД„В., Ж. и Партньори" с Булстат: ****, представлявано от управляващ съдружник адв. Георги В. В. от САК, срещу решението. Счита го за неправилно, необосновано и в разрез със събраните доказателства. Не споделя мотивите на съда за основателност на предявения отрицателен иск. Съдът е приел,че:

1. Клаузата на чл. 37, ал. 1 от ОУ на „Е.С." АД е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП.;

2. Налице е практика на ВКС за несъществуване на законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период.;

3. Чл. 48 от ПИКЕЕ не може да намери приложение в настоящия случай, тъй като ПИКЕЕ са отменени с Решение на ВАС.;

4.Вещото лице е използвал за предоставяне на заключението си само констативния протокол за демонтаж и ПИКЕЕ, като не е използвал протокола па БИМ, където е установено неправомерното вмешателство.;

Възразява,че нормативно установената процедура за корекция е спазена. Твърди,че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество. Извършена е корекция по смисъла на ПИКЕЕ, като е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки са изпълнени и е осъществен правопораждащият фактически състав.

За безспорно установено и ненуждаещо се от доказване съдът е приел, че между страните съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Последното поражда задължението на ищеца да заплаща използваната електрическа енергия. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение за процесния обект, с абонатен № ********** и клиентски № **********.

На 13.12.2017г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, което обслужва обекта на ищеца, от служители на „Е.С."АД в присъствието на представител на двама свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. Сочи,че „Е.С." АД няма вменено задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху средствата за търговско измерване. Дружеството има за основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1,т.346,б."б" от ДР на ЗЕ, собственик на електромера в съответствие с чл.116,ал.6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на средството за търговско измерване и измервателната система.

Когато при проверка се установи неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно от кога е, потребеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с операторите на преносната мрежа или чрез процедурата, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. За ответното дружество е уредено потестативно право да изчисли размера на консумираната електрическа енергия за до 90 дни по методиката, установена в чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ. Количеството електрическа енергия за корекция се изчислява за период от датата на констатираното неточно измерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка, но не по- дълъг от 90 дни.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1301207. По време на проверката е установено, че електромерът отчита с грешка в размер на „минус" 83.2 % от класа му на точност, затова е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 285133 и предоставен за експертиза в БИМ. Твърди,че констативният протокол отразява действителното фактическо положение, подписан е от двама свидетели. Извършената проверка на целостта и функционалността на електромера притежава съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него констатации, е годно основание за начисляване на процесната сума за потребена електрическа енергия.

Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - В., за което е съставен Констативен протокол с № 782/21.03.2019г. При проверката на електромера е констатирано, че фирмен знак (пломба) Iskra (2 бр.) са унищожени. При отваряне вътрешността на СТИ е установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера - следи от отваряне по корпуса, добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. Заключението е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия и не съответства на техническите изисквания. Сочи, че констативният протокол на БИМ-ГД„Мерки и измервателни уреди", РО–В., е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179,ал.1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

„Е.С." АД съставя Справка за корекция № 51766/22.03.2019г. и конкретизира размера на оспореното вземане. Приложена е корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество електрическа енергия по методиката на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Неизвестността на двете основни за определянето на цената на потребената електроенергия величини - време и количество на реално потребление се преодолява съобразно приетата от ДКЕВР методика.

На 27.03.2019г. ответното дружество издава фактура №**********, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от 15.09.2017г. до 13.12.2017г., а именно 3525.38лв.

Първоинстанционният съд е приел, че след отмяната на ПИКЕЕ с Решение №1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, за ищцовото дружество не съществува законово основание за коригиране сметките на потребителите за минал период. Възразява на този извод,като сочи,че в случая е използвана хипотезата на чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ, която е действала към момента на проверката. С посоченото решение са отменени норми от ПИКЕЕ, но с изключение на чл.48,чл.49,чл.50 и чл.51. Или- към момента на проверката за ищцовото дружество е съществувала законова възможност да коригира сметките на потребителите за минал период.

Не се съгласява и с извода на съда, че ОУ на „Е.С." АД са нищожни по смисъла на ЗЗП, с довод, че корекцията е на основание ПИКЕЕ, който е подзаконов нормативен акт, а не на основание Общи условия.

Не споделя и аргумента на съда, че вещото лице е използвал за предоставяне на заключението си само констативния протокол за демонтаж и ПИКЕЕ, а не протокола на БИМ, където е установено неправомерното вмешателство. Акцентира,че корекцията е направена на основание протокола от БИМ. В това е и смисълът електромерите да бъдат демонтирани и предавани в БИМ, където специалистите на института да ги изследват. Това, че вещото лице е използвал за предоставяне по заключението си само констативния протокол за демонтаж показва, че същото некомпетентно си е свършило работата и заключението в тази му част не следва да се цени, тъй като влиза в противоречие с официален документ, което е недопустимо.

Излага, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200,ал.1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между доставено и заплатено количество електроенергия е предвидена корекционната процедура. Процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл.200,ал.1 от ЗЗД, вр. чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ.

По изложените съображения моли да се отмени изцяло Решение №2/09.01.2020г., пост.по гр.д.№284/2019г. по описа на РС-Троян, като неправилно и незаконосъобразно и се постанови ново решение, с което се признае предявеният от ищцата иск за неоснователен и недоказан. Моли да се присъдят сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от В.Н.П., чрез пълномощник адв.К.Н.-ЛАК. Счита обжалваното решение за валидно, правилно и обосновано.

Оспорва становището на жалбоподателя, че вземането е начислено и фактурирано въз основа на спазена нормативно установена корекционна процедура. Не е вярно, че процедурата намира правно основание в чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, във връзка чл.48 ПИКЕЕ. Дружествата основават възраженията си на това, че за периода на действие на ПИКЕЕ, т.е. за случаите след 12.11.2013г. до 23.11.2018г., е налице правно основание за преизчисление на сметките. Излага,че процедурата по съставяне на констативен протокол е предвидена в чл.47 ПИКЕЕ (отм.Реш.№1500/2017г. на ВАС-ДВ. бр.15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г.) Нормата на чл.48 ПИКЕЕ (отм.Реш.№2315/2018г. на ВАС-ДВ.,бр.97/2018г.,в сила от 23.11.2018г.) предвижда случаите, в които е допустимо преизчисление на сметките. Процесната корекция е извършена със справка от 22.03.2019г. и фактура №********** от 27.03.2019г.,т.е. извън всяка възможност за приложение на ПИКЕЕ.

Счита за неоснователни възраженията, че към датата на възникване на основанието за съставяне на констативен протокол ПИКЕЕ са действали. Нормата на чл.47 ПИКЕЕ е отменена 14.02.2017г., а процесният констативен протокол е от 13.12.2017г. ПИКЕЕ са отменени с решения на ВАС и тази отмяна действа занапред.

Твърди, че процесната корекционна процедура е изцяло незаконосъобразна. Възможността за корекции на сметките на база на констативен протокол е предвидена от чл.48,ал.2 ПИКЕЕ, отменена от 23.11.2018г., докато самата процедура по съставяне на констативен протокол е отменена, считано от 14.02.2017г.

Оспорва твърдението, че претендираното от дружествата вземане е цената за реално доставена електроенергия. Твърди се, че е налице значителна консумация, без за това да са ангажирани никакви доказателства. Налице са доказателства за обратното. Счита,че е доказала по безспорен начин, че в процесния период имотът, за който се отнася партидата, е бил необитаем и измерената и платена консумация е възникнала от елементи на охранителна система. Позовава се на Протокола за метрологична проверка от БИМ-Констативен протокол №782/21.03.2019г., от който се доказва, че електромерът работи без отклонения. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че измерената и заплатена консумация отговаря на нормален размер за имот, който не се обитава постоянно. Заключава, че ответните дружества базират твърденията си единствено върху незаконосъобразно съставен Констативен протокол №1301207 от 13.12.2017г. и въпросите към експерта по тълкуването му.

Твърди,че не е налице реална престация на електрическа енергия. Не са налице никакви доказателства, че периода 15.09.2017г.-13.12.2017г., в процесния жилищен имот са потребени 18950 кВтч и то при база 8 часа на денонощие консумация, каквито данни са отразени в справка за корекция на консумацията и фактура №**********/27.03.2019г. Данните граничат с абсурд и твърденията, че е възможно реално да са осъществени будят основателно съмнение. При условие, че ответните дружества са поддържали подобни твърдения за реална консумация, е следвало да докажат най-малко обективната възможност тя да бъде осъществена. Видно от горните данни, касае се за консумация над 26 кВт на час, каквото натоварване нормална електроинсталация не може да поддържа. Ответните дружества не са ангажирали доказателства за наличието на реална доставка и възражението, което жалбоподателят е квалифицирал по чл.200,ал. 1 ЗЗД, е неоснователно и недоказано.

Оспорва твърденията за необоснованост на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба избирателно и превратно са интерпретирани мотивите на първоинстанционния съд. Твърди,че клаузите от Общи условия, с които оператор по ЗЕ едностранно коригира задължения, са неравноправни и по тази причина нищожни. На тази база потребителите не могат да бъдат задължавани с произволни искания на операторите за плащане и без наличие на реална престация. Налице богата съдебна практика за това, че в периода преди приемането и влизането в сила на ПИКЕЕ не е налице правно основание за извършване на едностранно преизчисление на сметките. Това важи и за периода след отмяната на ПИКЕЕ занапред. Възможността операторите да съставят констативни протоколи е отпаднала, считано от 14.02.2017г., а с това и възможността за корекция на тази база. За другите основания за корекция възможността е отпаднала от 23.11.2018г. Заключава, че настоящата корекционна процедура, извършена на 27.03.2019г., е без правно основание. С Решение №1500 от 2017г. на ВАС на РБ - ДВ., бр.15 от 2017г., в сила от 14.012017г. и Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ - ДВ., бр.97 от 2018г., в сила от 23.11.2018г. са отменени относимите части от ПИКЕЕ изцяло и занапред.

Оспорва твърдението на жалбоподателя, че релевантен е моментът на проверката - 13.12.2017г. Излага,че и към този момент е отменена разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ за съставяне на констативни протоколи, което опорочава приложението на чл.48,ал.2 ПИКЕЕ. Жалбоподателят се опитва да избегне изводите за незаконосъобразност на процедурата по преизчисление, като се позовава на чл.48,ал.1 ПИКЕЕ (отм. 23.11.2018г.) Възразява,че преизчислението отново е извършено след отмяната - със справка за корекция от 22.03.2019г.

Освен липсата на валидно нормативно основание за корекцията, допълва с довод,че твърдяното основание за преизчисление е различно и по никакъв начин не се свързва с процесния констативен протокол. В отговора по чл.131 ГПК основанието е отбелязано като чл.48,ал.1,т.1,”б” на ПИКЕЕ и отново свободно е интерпретирано от жалбоподателя. Цитира нормата и сочи,че от протокола за метрологична проверка на БИМ се установява,че процесното средство за търговско измерване измерва без грешка извън допустимата, което изцяло лишава корекционната процедура от основание, поради липса на визираните предпоставки. Възразява, че не всяка метрологична негодност е основание за преизчисление, а само когато средството не измерва, или измерва с грешка извън допустимата. Такова основание в процесния случай не е налице.

На следващо място във въззивната жалба се твърди, че корекцията е направена на база протокола от БИМ. Касае се за твърдение за ново обстоятелство,което е в разрез със забраната на чл.266 ГПК. Освен това твърдението е и невярно. Видно от заключението на вещото лице, а и от самите въпроси към него, корекцията е извършена изцяло на базата на констативния протокол, а не на метрологичната експертиза. Видно от Констативен протокол №782/21.03.2019г. на БИМ, измерване извън допустимата грешка не е налице (таблици 4.4.1, 4.4.2, 4.6), което се потвърждава и от вещото лице, на което е зададен изричен въпрос за това в съдебно заседание. Заключението на БИМ за метрологична негодност на процесния електромер се дължи на вреди по корпуса и добавени части (т.5), каквито не са установени в протокола за демонтаж. Вещото лице (стр.4 от пр-л от съд.з-е от 10.12.2019г.) заявява, че при предоставяне на заключението е използвал само констативния протокол за демонтаж и ПИКЕЕ. Констатирани са съществени разлики във физическото състояние на електромера при неговия демонтаж и при извършване на метрологичната експертиза. Разликата във времето е значителна -електромерът е демонтиран повече от година и три месеца преди извършване на метрологичната експертиза и в това време е бил във владение на „Е.С." АД. При условие, че в протокола за демонтаж не са констатирани устройства, чужди за схемата и отворен корпус, а такива се констатират от БИМ, заключава,че е налице недобросъвестност при извършване на търговската дейност на дружествата - жапбоподатели. Напомня, че отговорността е с договорен, а не с обективен характер.

Счита,че не са налице никакви доказателства за съпричастност на ищеца с коментираните изменения на средството за измерване. В досег с него са били само служители на „Е.С." АД и на БИМ, като са документирали различни констатации за състоянието на електромера. Жалбоподателят, както и другият ответник, не са ангажирали никакви доказателства, които да обосноват виновно поведение на абоната или да отрекат собственото си недобросъвестно поведение. Самите служители на „Е.С." АД в протокола за демонтаж са отразили, че са извършвали манипулации с процесния електромер. За показателно приема и отсъствието на служител на МВР при съставяне на протокола за демонтаж.

Твърди,че дружествата не са осигурили прилагането на добросъвестна търговска практика. Извършената корекционна процедура е без всякакво правно и фактическо основание, резултат на недобросъвестност и едностранна принуда спрямо потребителя.

Моли да се постанови решение, с което да потвърдите Решение №2/09.01.2020г. на РС-Троян, постановено по гр.д.№284/2019г. по описа на съда и се  присъдят направените разноски във въззивното производство.

Постъпила е въззивна жалба и от „Е.С." АД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.В., В. Т.-Е, бул.„В.В."N258, срещу решението. Счита че е недопустимо, неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал.

По аргумента за недопустимост излага, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен установителен иск, е наличието на правен интерес, който се обуславя от съществуването на правен спор. Твърди,че в случая липсва правен спор между В.Н.П. и „Е.С."АД по отношение на сумата от 3525,38лв. по фактура № **********/27.03.2019г. Фактурата не е издадена от „Е.С." АД. Последното не претендира от ищцата заплащане на сума в размер на 3525,38 лв., представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за партида с клиентски № **********, на която титуляр е ищцата. Възразява,че ищцата носи доказателствената тежест да докаже, че „Е.С." АД претендира заплащането на посочената в исковата молба сума от В.Н.П. по процесната фактура. Счита,че не е представила никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че именно „Е.С." АД е издало фактура с № ********** от 27.03.2019г., с която претендира заплащането на процесната сума. Фактурата е издадена от „Енерго-Про Продажби" АД- дружество, различно от „Е.С." АД. По изложените аргументи не споделя извода на съда, че е налице пасивна легитимация в процеса по отношение на „Е.С." АД, тъй като ответните дружества са свързани лица по смисъла на ТЗ. Позовава се на съдебна практика по идентични казуси, от която е видно, че дружествата не са необходими другари по претенции за суми от извършени корекционни процедури.

На следващо място счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, тъй като при проверката е спазена нормативно установената корекционна процедура. Твърди,че е налице е правно основание за възникване на вземането на „Енерго-Про Продажби" АД. Извършена е корекция по смисъла на ПИКЕЕ, като е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия. Счита,че са изпълнени всички предпоставки и е осъществен правопораждащият фактически състав.

Обяснява,че електрическата енергия е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, това уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на „Енерго-Про Продажби" АД, установено в чл.200,ал.1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между доставено и заплатено количество електроенергия, е предвидена корекционната процедура. Сочи,че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 200,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ.

По изложените съображения моли да се обезсили Решение №2/09.01.2020г., пост.по гр.д.№284/2019г. по описа на РС-Троян, като недопустимо по отношение на „Е.С." АД и се прекрати производството по отношение на дружество, поради липса на правен интерес. В условията на евентуалност моли да се отмени решението и се отхвърли предявеният иск. Моли да се присъдят и направените в производството съдебно-деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.263,ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Н.П., чрез пълномощник адв.Н. - Д.-ЛАК. Счита решението за допустимо, валидно и правилно. Оспорва твърдението за недопустимост, като излага,че в хода на производството са оборили този довод и  първоинстанционният съд е приел аргументите за основателни. Твърди,че „Е.С." АД е надлежен ответник и са налице условията по чл.215 и чл.216,ал.2 ГПК. Видно от приложените Общи условия и на двете дружества, с всяко от тях ищцата е била в договорно правоотношение като потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП и §1, т.2а от 3E. Търговските дейности, осъществявани от ответните дружества са взаимнообусловени. Ответникът „Енерго-Про Продажби"АД притежава лицензия №Л-139-11/29.0б.2006г. за обществено снабдяване с електрическа енергия. Ответникът „Е.С." АД, с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД, притежава лицензия №Л-1**-**/29.11.2006г. за разпределение на електрическа енергия, в които териториални измерения попада и процесният имот в гр.Дебелец, област Велико Търново. Ответникът „Енерго-Про Продажби" АД извършва дейността си - осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към електрическата мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД. Така по естеството си и по необходимост дейността на двете дружества се извършва съвместно от гледна точка на потребителите на услугите. Тази взаимна обусловеност на търговските дейности е видна от чл.1 и чл.40,чл.43 от Общите условия на ,,Е.С." АД и чл.1, ал.3, чл.8, чл.11, чл.18,т.б, чл.20-25 от Общите условия на „Енерго-Про Продажби" АД от предметите на дейност и лицензните. Битовите потребители заплащат крайна цена за ползаната електроенергия и в нея се включват и цените на мрежовите услуги. „Енерго-Про Продажби"АД фактурира и инкасира и вземанията, дължими от потребителите на „Е.С."АД. Това обстоятелство е отразено в издаваните от „Енерго-Про Продажби"АД фактури, включително и в процесната фактура №********** от 27.03.2019г.

Двете дружества са обявили каква част от крайната цена на кого се плаща в раздел „Обяснение на фактура за битови клиенти" на интернет страницата на „Енерго про Продажби"АД- т.15.2 и т.15.3, от която по делото е представена разпечатка. Изрично е записано в публикуваното „Обяснение на фактура за битови клиенти"- т.15.2 и т.15.3., че пренос и достъп ниско напрежение се заплаща на "Енерго - Про Мрежи" АД, което е предишното наименование на „Е.С." АД.

Дейността на ответниците по формиране на основанието на претенцията, както и самата сума като претендирано общо право,  не могат да бъдат отделени- нито правно, нито фактически, с което счита, че са изпълнени условията на чл.215 от ГПК.

Анализът на основанието на търсеното плащане води до извода, че решението по делото не може да бъде различно за всеки от тях - начисленията на вземанията и на двете дружества се на базират на единица кВтч електроенергия. Така се извършват начисленията и на активната електроенергия и на мрежовите услуги. От друга страна мрежовите услуги задължително се начисляват и заплащат заедно с активната електроенергия. Дружеството, което предоставя мрежови услуги, не може да ги фактурира отделно на битовия потребител на регулирания пазар, но всъщност получава това плащане, макар и опосредено. Вземанията са правно и фактически обвързани, такова е и естеството на спорното правоотношение. От това следва, че съдебното решение не може да бъде различно за всеки от ответниците.

Категорична е,че е налице необходимо другарство по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК и не приема становището на жалбоподателя за липсата на предпоставките му. Излага,че на свободния пазар на електроенергия е възможно потребителите да избират доставчик на активна електроенергия, като отделно заплащат мрежови услуги на дружеството с изключителни права за територията. Това се случва при небитови потребители, за стопански цели. Не така стои въпросът при регулирания пазар за битови потребители, където КЕВР регулира и цената на активната електроенергия, също и цените на мрежовите услуги, които се заплащат заедно. В производството пред първата инстанция никой от двамата ответници не е взел категорично становище относно цената на мрежовите услуги, включена във фактурата.

Счита,че „Е.С." АД оспорва допустимостта на иска с бланкетното и необяснимо опростено възражение, че друго дружество е издало фактурата. Това се прави в съответствие с изискванията на ЗЕ и съответните подзаконови актове по регулиране на пазара. „Енерго-Про Продажби"АД въобще не заема становище по този въпрос. Ответните дружества отбягват обвързаността на исканото плащане, с цел да осигурят процесуалния интерес на „Е.С."АД от прекратяване на делото, както и претенцията на „Енерго-Про Продажби"АД от присъждане на цялата сума. В резултат от това процесуално поведение на ответниците е останало недоказано възражението им за дължимост на процесната сума, което те следва да докажат в условията на пълно и главно доказване, както по основание, така и по размер, във всички части, които го формират.

Твърди, че двамата ответници злоупотребяват с процесуалните се права. Представлявани от един пълномощник, те заемат несъвместими процесуални позиции. Във въззивна жалба вх.№595/2020г. „Е.С." АД заявява, че няма претенции за плащане към ищеца. Едновременно с това и „Енерго-Про Продажби" АД претендира цялата сума, включително частта на другия ответник. Това се случва в условията на надлежно проведено доказване за разделяне на процесната сума, с документи, изходящи от ответните дружества - техните Общи условия, фактура, публикации.

По изложените причини счита,че възражението за липса на пасивна процесуална легитимация е неоснователно, а искът и първоинстанционното решение са допустими.

Оспорва становището на ответника, че вземането е начислено и фактурирано въз основа на спазена нормативно установена корекционна процедура. Не е вярно е, че тази процедура има своето правно основание в чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ във връзка чл.48 ПИКЕЕ. Дружествата основават възраженията си на това, че за периода на действие на ПИКЕЕ, т.е. за случаите след 12.11.2013г. до 23.11.2018г., е налице правно основание за преизчисление на сметките. Обяснява,че процедурата по съставяне на констативен протокол е предвидена в чл.47 ПИКЕЕ (отм. Реш.№1500/2017г. на ВАС - ДВ. бр.15/2017г., в сила от 14.02.2017г.) Разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ (отм. Реш.№2315/2018г. на ВАС - ДВ.,бр.97/018г., в сила от 23.11.2018г.) предвижда случаите, в които е допустимо преизчисление на сметките. Процесната корекция е извършена с фактура №********** от 27.03.2019г., извън всяка възможност за приложение на ПИКЕЕ.

Счита за неоснователни възраженията за това, че към датата на възникване на основанието за съставяне на констативен протокол, ПИКЕЕ са действали. Нормата на чл.47 ПИКЕЕ е отменена 14.02.2017г., а процесният констативен протокол е от 13.12.2017г. Освен това ПИКЕЕ са отменени с решения на ВАС и тази отмяна действа занапред. Заключава,че процесната корекционна процедура е изцяло незаконосъобразна.

Оспорва твърдението, че претендиралото от дружествата вземане е цената за реално доставена електроенергия. Твърди се, че е налице значителна консумация, без за това да са ангажирани никакви доказателства. Налице са доказателства за обратното. Сочи,че са доказали по безспорен начин, че в процесния период, имотът за който се отнася партидата, е бил необитаем и измерената и платена консумация е възникнала от елементи на охранителна система. С протокола за метрологична проверка от БИМ -Констативен протокол №782/21.03.2019г., се доказва, че електромерът работи без отклонения. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че измерената и заплатена консумация отговаря на нормален размер за имот, който не се обитава постоянно. Ответните дружества базират твърденията си единствено върху незаконосъобразно съставен Констативен протокол №1301207 от 13.12.2017г. и въпросите към експерта по тълкуването му. Възразява,че не са налице никакви доказателства, че периода 15.09.2017г.-13.12.2017г., в процесния жилищен имот са ползвани 18950 кВтч и то при база 8 часа на денонощие консумация, каквито данни са отразени в справка за корекция на консумацията и фактура №**********/27.03.2019г. Основателно съмнение будят и твърденията, че е възможно реално да са осъществени. След като ответните дружества поддържат подобни твърдения за реална консумация, е следвало да докажат най-малко обективната възможност тя да бъде осъществена Видно от горните данни, касае се за консумация над 26 кВт на час, каквото натоварване нормална електроинсталация не може да поддържа. Твърди, че ответните дружества не са ангажирали доказателства за наличието на реална доставка и възражението, което жалбоподателят е квалифицирал по чл.200, ал.1 ЗЗД, е неоснователно и недоказано.

По изложените причини счита,че възраженията срещу правилността на първоинстанционното решение са неоснователни. Моли да се постанови решение, с което се потвърди обжалваното решение и се присъдят разноските за въззивното производство.

По допустимостта.

Съдът намира,че въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и следва да се приемат за редовни. Жалбите са и допустими, като подадени в срок и от легитимирани да обжалват лица, срещу обжалваем акт. Своевременно са постъпили и отговорите на въззивните жалби. При тези констатации съставът приема,че въззивното производство е допустимо.

При проверката си по реда на чл.270  от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност.

По възражението на „Е.С.”АД за недопустимост на иска срещу него, съставът напълно споделя тезата на ищеца, за надлежното му ангажиране като ответник. По делото са представени лицензите и на двете дружества, от които може да се приеме,че представляват „енергийно предприятие” по смисъла на §1,т.24 от ДР на ЗЕ. От Правилата и Общите условия, при които работят, може да се направи категоричен извод за наличие на обусловеност в дейността им. Известно е,че отв.”Енерго-Про Продажби”АД извършва дейност по обществено снабдяване с електрическа енергия. Ответникът „Е.С.”АД (преди „Енерго-Про Мрежи”АД) осъществява експлоатацията и управлението на електроразпределителната мрежа, като извършва пренос и разпределение на електрическа енергия, с териториален обхват, в който е включен и гр.Дебелец, Област Велико Търново,където е процесния обект- жилище с административен адрес ул.”Белица”№19, вписано в регистрите на дружествата под клиентски номер ********** и абонатен номер **********. Всяко от дружествата предоставя на потребителя мрежови услуги, чиято цена, наред с тази на активната енергия, формират общата дължима от абоната стойност на ползваната електрическа енергия - „Е.С.”АД обезпечава достъпа до мрежите, преноса на електрическата енергия и измерване на количеството, а „Енерго-Про Продажби”АД продава електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на „Е.С.”АД. Тази обвързаност в дейността им налага относимите към формирането на общото им право факти и обстоятелства да бъдат установени еднакво и да бъдат ангажирани с установителното действие на съдебното решение. Това може да се осъществи единствено по реда на съвместната им пасивна процесуална легитимация, правилно избрана от ищеца. В този смисъл съдът приема,че ищецът има интерес да установи липсата на задължение по процесната фактура по отношение и на двете дружества.

По изложените съображения съставът намира,че възражението на „Е.С.”АД за недопустимост на производството спрямо него, е неоснователно.

 

По същество.

Не се спори между страните, че В.Н.П. е била клиент на ответните дружества, като собственик на жилище в гр.Дебелец, ул."Белица"№19, което е било регистрирано с клиентски номер ********** и абонатен номер **********. Ищцата твърди,че със семейството й не обитават имота от 07.07.2017г.,когато въз основа на сключен от сина й (Даниел Даниелов Петков) предварителен договор (от 07.07.2017г.-л.15), се преместили да живеят в с.Патрешко,Община Троян. Приложен е и Нотариален акт №193,т.І, рег.№1366,д.№169/2019г.на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян, за закупуването на имот в с.Патрешко от Даниел Петков. Ищцата твърди, че е продала жилището в гр.Дебелец през м.юли 2018г.

Представен е Констативен протокол № 15106084 от 20.04.2015г.,с който е удостоверена извършената по инициатива на „Енерго-Про Мрежи”АД подмяна на средството за техническо измерване (СТИ) на абоната, с обяснение- „поради изтекла метрология”. При проверката не са констатирани нарушения. Отразено е, че СТИ се намира на табло на стълб. Протоколът е съставен в присъствието на съсед на ищцата.

Представено е писмо с изх.№51766-КП130207-1/25.03.2019г. от „Е.С.”АД до ищеца, на адреса в гр.Дебелец, с което я уведомяват за извършена на 13.12.2017г. проверка от служители на дружеството, в резултат на която е установено неточно измерване/неизмерване и е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия. За извършената проверка е съставен Констативен протокол с №1301207, копие от който е приложен към писмото. Няма данни да е връчен на абоната по реда на чл.47,ал.4(отм.) от ПИКЕЕ(отм.04.05.2019г.), но получаването не се оспорва от ищцата.

В процесния Констативен протокол с №1301207 от 13.12.2017г. е вписано, че е съставен от представители на „Енерго-Про Мрежи”АД. Констатациите са, че съществуващото СТИ се намира на стълб, няма пломби ЕМТ и щит, няма стикери, няма изходящи предпазители. В същия вид са и констатациите след демонтирането и поставянето на ново СТИ, с изключение на поставена пломба ЕМТ-врата. При извършеното измерване на точността е отчетена грешка „минус 83.2%”, поради което електромерът е демонтиран. Поставен е нов, като при контролната проверка е отчетена грешка „минус 0.17%”. В протокола е записано, че СТИ е иззето, поставено в индивидуална опаковка и запечатано с пломба с №285133. Констативният протокол е съставен в присъствието на двама свидетели-съседи на имота и в отсъствие на клиента.

Приложен е Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване с №782/21.03.2019г.-АУ-Е-000029-74975/15.12.2017г. на Български институт по метрология-РЦ-В.. Констатациите са за : наличие на механични дефекти на кутията,на клемите и на клемния блок на електромера, наличие на необходими обозначения на табелката на електромера, допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган,извършил оценяването: СЕ М 15 1376. По отношение наличието и състоянието на пломби против неправомерен достъп до вътрешната  конструкция на електромера, е вписано,че „фирмен знак(пломба): ISKRA 2бр.-унищожени”. При изпитване на работа без товар-няма самоход, при изпитване на пусковите условия-има праг на реагиране. Проверка на точността на електромера е правена по показатели,обединени в три  таблици.Отклонение с 0.3% над максимално допустимата грешка е установено в проверката „при кратковременно включване с отчитане оборотите на диска/импулсите на изхода за проверка при многофазни електромери,натоварени еднофазно,с балансирано многофазно захранване в напрежителните вериги”. Отчетена е грешка 3.03%, при максимално допустима за всяка фаза от 3%. Заключението на експертизата на БИМ е – „Осъществен  достъп до вътрешността на електромера-следи от отваряне на корпуса,добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики,не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия,не съответства на техническите изисквания”. Няма данни дали протоколът от БИМ е връчен на ищцата.

Въз основа на него от „Е.С.”АД на 25.03.3019г. е одобрено преизчисление на количеството ползвана електрическа енергия за периода от 15.09.2017г. до 13.12.2017г.- общо за 90 дни, с начисляване на 18950 кВтч, на обща стойност 3525.38лв. От „Енерго-Про Продажби”АД е издадена Фактура №********** от 27.03.2019г. за това задължение на абоната. Дружеството твърди,че корекцията е извършена на основание чл.48,ал.1,т.1,б.”б” от ПИКЕЕ. На абоната е изпратено писмо с изх.№ 51766-КП13001207-2/27.03.2019г., като ищцата не оспорва,че го е получила.

Установява се,че отв.„Е.С." АД (преди "Енерго - Про Мрежи"АД) притежава лицензия № Л-13 8-07/29.11.2006г. за разпределение на електрическа енергия, а отв.„Енерго-Про продажби"АД има лицензия № Л-139-11/29.06.2006г. за обществено снабдяване с електрическа енергия. Общите условия на „Енерго-Про продажби"АД, одобрени с Решение №ОУ-05/21.07.2014г. на КЕВР, са отменени с Решение № 595/17.01.2017г. на ВАС, поради което до приемане и одобряване на нови ОУ ответникът прилага одобрените с Решение № ОУ -061/07.11.2007г. на КЕВР. Общите условия на отв.„Е.С."АД са одобрени с Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, но също са отменени с Решение №798/20.01.2017г. на ВАС, поради което до приемане и одобряване на нови ОУ ответникът прилага ОУ, в сила от 07.09.2014г. Цените на електроенергията за процесния период - 15.09.2017г. до 13.12.2017г., са били определени с Решение №Ц-19/01.08.2017г. на КЕВР.

По инициатива на ищцата е допуснато изслушване на свидетели. Всички потвърждават твърдението й, че не са обитавали имота след 07.07.2017г. Свидетелите установяват,че от края на м.юни 2017г. семейството на ищеца напуснали къщата в гр.Дебелец и се установили в с.Патрешко-Община Троян. През зимата на 2017г.-2018г. и до лятото,когато в имота са се нанесли новите собственици, къщата не е обитавана. Свидетелите-съседи на имота, потвърждават,че електромерите са изнесени на улицата в табло, където са поставени по няколко. 

Допусната е съдебно-техническата експертиза с в.л.инж.С.М.. Констатациите му са, че не е възможно да бъде измерена и отчетена от  процесното СТИ цялата начислената въз основа на корекцията за минало време електрическа енергия,за периода от 15.09.2017г. до 13.12.2019г. Сочи,че количеството електроенергия по корекцията от 120/3 може да бъде доставено до абоната съобразно пропусквателната способност на СТИ. По отношение на математическите изчисления по корекционната процедура експертът приема, че са точни и в съответствие на методиката в действалите в този период ПИКЕЕ. При разясненията в съдебно заседание експертът пояснява,че изготвил заключението само въз основа на констативния протокол и ПИКЕЕ,не и на експертизата на БИМ. При съобразяване и на тези констатации стига до извод,че електромерът отговаря на класа си за точност,а отчетената грешка е несъществена.Определя единственото констатирано отклонението от 0.03% като „случайна грешка”. При установената вътрешна намеса, обаче потвърждава констатацията на експертите за наличие на манипулация на СТИ. установил е,че фабричният номер на пломбата в БИМ е един, а по констативния протокол  на место е друг.

Съставът приема заключенията на експерта в частта за изводите въз основа на представените документи и се позовава на тях. В останалата част разясненията в съдебно заседание,които представляват изводи за възможни въздействия при поставяне и действие на т.н.”дистанционно”, не могат да се кредитират по делото,тъй като са хипотетични.

 

При така установената фактическа обстановка спорен е въпросът съществува ли процесното задължение на ищеца,съответно правилно ли е извършена корекционната процедура от ответните дружества- „енергийни предприятия” по смисъла на §1,т.24 от ДР на ЗЕ.  

Ищецът твърди,че корекцията е извършена незаконосъобразно-при лиса на действаща нормативна уредба и е неточна,поради установени противоречия в актовете,с които се обективира проверката на СТИ.

От своя страна ответните дружества твърдят,че проверката е извършена надлежно,в съответствие със законовите и подзаконови изисквания.

Установява се по делото, че страните са обвързани в договорни отношения по повод потреблението на електрическа енергия,регламентирани с публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия. Съгласно чл. 83,ал.1,т.6 и ал.2 от ЗЕ измерването на количеството електрическа енергия, употребена от присъединения към електропреносната мрежа абонат, начините и местата за измерване, случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, се извършва съгласно  приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са приети и действащи считано от 12.11.2013г.(публ.в „ДВ” бр.98). С Решение №1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д.№2385/2016г.,обн.в „ДВ”-бр.15/14.02.2017г., разпоредбите на чл.43, чл.44 и чл.47 от ПИКЕЕ са отменени. Последните регламентират начините на извършване на проверките на измервателните системи за съответствието им с изискванията  за точност. С Решение №2315/2018г.на ВАС,публ.в „ДВ”бр.97/2018г.-в сила от 23.11.2018г. са отменени  нормите на чл.48 –чл.51 от ПИКЕЕ. Известно е,че в чл.48 от ПИКЕЕ е предвидена корекцията на задължението на абоната в случаите на установени пречки за точно измерване- липса на търговско измерване, установяване,че СТИ не измерва,или има грешки извън допустимата. Нови Правила за измерване на количеството на електрическа енергия са приети с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „ДВ”, бр.35 от  30.04.2019г.

Процесната  проверка  е извършена на 13.12.2017г.,обективирана в констативен протокол №1301207 на „Е.С.”АД, въз основа и на Констативен протокол от метрологична проверка на НИМ-№782/21.03.2019г.-АУ-Е-000029-74975/15.12.2017г. и преизчислено с Справка от 25.03.2019г.,обобщена във Фактура с №**********/27.02.2019г.на „Енерго-Про Продажби”АД.

При съобразяване на хронологията на извършената проверка и измененията в нормативната уредба, съставът намира, че корекционната процедура на задължението на В.Н.П. за периода от 15.06.2017г.до 13.12.2017г. е извършена при липса на нормативно основание.

За изводите си съобразява,че след отмяната на разпоредбите на чл.43,чл.44 и чл.47 от ПИКЕЕ-в сила от 14.02.2017г., на практика липсват действащи правила за извършване от оператора на проверките на измервателните системи - както за съответствието им с Правилата, така и за установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия. Липсва регламентация на начина на отразяване на констатациите за установеното от проверяващите. Констативен протокол №1301207 от 13.12.2017г. е издаден след отмяната на нормативната уредба,която го легитимира, като действаща законова процедура и затова не би могъл да ангажира с изложените в него констатации на проверяващите представители на оператора. Затова следва да се приеме,че неточното измерване на СТИ в обекта, собственост на ищеца, не е било установено по законосъобразен начин.

При липсата на горната уредба невъзможни стават и предвидените в чл.48 от ПИКЕЕ корекции на задълженията на абонатите, тъй като няма регламентиран валиден ред за обективиране на констатациите,въз основа на които се прибягва до преизчисление. Макар към момента на извършване на проверката нормата да е била действащо право,реално прилагането й е било осуетено от отмяната на съществена предпоставка за извършване на преизчисление- правомерно установяване от експертите за наличието и вида на несъответствието на СТИ.

Хаосът в уредбата на отношенията се допълва и от последвалата отмяна на нормите на чл.48-51 от ПИКЕЕ-в сила от 23.11.2018г.,след което вече няма и регламент за извършване на корекцията. Настоящата корекция е извършена на 22.03.2019г.,одобрена на 25.03.2019г.,а задължението е обективирано с фактура от 27.03.2019г. Или- корекцията е извършена въз основа на вече отменена законова процедура за извършването й и при липса на действащо право.

Нови правила са приети едва от 30.04.2019г. и действието им е занапред. Дори и приетото в § 2 от ПЗР от действащите ПИКЕЕ,препращане, съгласно което процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, следва да се довършат по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, не може да легитимира процесната проверка и преизчисление-първо защото и двете са извършени при липса на действаща нормативна уредба и второ-недопустимо е да се препраща към правила,които са били отменени като незаконосъобразни с влязло в сила съдебно решение.

Не би могло да се търси основание за „узаконяване” на проверката и в общите норми на ЗЗД- правилата на договора за продажба. Съгласно сочената разпоредба на чл.200 от ЗЗД купувачът дължи цената на доставената стока, което в настоящите отношения означава заплащане на реално употребеното от абоната количество електроенергия. В случая не се твърди,че за процесния период са налице неплатени текущи сметки. Такива данни не се откриват и в справката, представена от „Енерго-Про Продажби”АД.

При липса на приети и действащи правила към релевантния момент на проверката, извършването й и последвалото преизчисление на количеството електрическата енергия за минал период въз основа на неправомерно установения случай на неточно измерване, се явяват незаконосъобразни и непротивопоставими на потребителя. Последицата е отричане на съществуващо валидно задължение на потребителя за заплащане на исковата сума.

Освен,че липсва законово основание  на претендираното  вземане, по делото се установиха и съществени противоречия в документите, с които ответниците твърдят,че са установили наличието на пропуски и отклонения от изискването за точност на процесното СТИ. В тази насока следва да се съобрази, че извършената на 13.12.2017г. проверка завършва с констатация, че електромерът измерва с грешка извън допустимата- „-83.2%”. Това е и причината електромерът да бъде демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. Проверката там,обаче не установява измерване с грешка-напротив-във всички въведени показатели средството е с коефициенти,които са в допустимите граници. Отклонение има единствено в таблица 4.4.2, което е с 0.03% от максимално допустимата грешка и вещото лице (съд.з-е на29.10.2019г.) приема,че се касае за „случайна грешка”-т.е.не е съществено и определящо. При тази повторна проверка,обаче за първи път се установяват видими следи от отваряне на корпуса, поставяне на чуждо тяло-„дистанционно” и т.н. Подобни следи не са констатирани при демонтиране на електромера,което неминуемо озадачава и поставя въпроса къде проверката не е извършена надлежно. Касае се за видими следи по корпуса на електромера, които би следвало да бъдат забелязани при свалянето, при опаковането и да бъдат отразени при работата на 13.12.2017г. Не следва да се пренебрегва и фактът, че проверката в БИМ е извършена при абсолютно пренебрегване на предвидения в чл.47,ал.5, изр.посл. от ПИКЕЕ срок-а именно 8 дни от датата на проверката. Електромерът е демонтиран на 13.12.2017г., а изпитанието в БИМ е извършено на 21.03.2019г.-т.е.след повече от година,като от ответниците не се представи обяснение за това закъснение.

По изложените съображения обжалваното Решение №2/09.01.2020г., постановено по гр.д.№284/2019г.по описа на РС-Троян, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК въззиваемата има право на възстановяване на направените от нея разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК с  вписан разход за адвокатски хонорар от 500лв.,с отразяване в договора за правна защита и съдействие,че е платен в брой. С оглед на това ответниците „Е.С.”АД и „Енерго-Про Продажби”АД следва да се осъдят да заплатят на въззиваемата сумата от 500лв..

По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2/09.01.2020г.,постановено по гр.д.№284/2019г. по описа на РС-Троян, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Е.С." АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.В., бул.„В.В.”№258, В. Т., кула Е, представители: Н.Н., К.И.и Р.Л. и „Е П П.”АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.В., бул. „В.В.”№258, В. Т., кула Г, представители: П.С. Я.Д.и Г.К., ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Н.П. с ЕГН **********,с адрес ***, мах.”Предела”, сумата 500(петстотин) лева,представляваща разноски по в.гр.д.№157/2019г.по описа на ОС-Ловеч.

Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК.

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                                

 

 

 

                                                     2.