№ 27000
гр. София, 01.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110126847 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-медицинска експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза със задачи, поставени от
ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза в размер на 500
лв., вносими поравно от страните в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата СМЕ д-р Ц.Н.Г., СС.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.11.2023г. от 11.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложените към нея писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 456 КЗ за осъждане на ответника
1
да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лв., част от общо вземане в размер на 2510,88
лева, представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на 6 месечни вноски за
главница и лихва по 418,48 лева всяка, заплатени от ищеца С. Д. М. по Договор за
потребителски кредит от 28.02.2017 година, сключен между него и „Ц.“ АД, дължима от З.“
ЕАД по силата на договор за застраховка „Ж.“ на кредитополучател от 28.02.2017 година,
обезпечаващ неизпълнение на договора за кредит, с оглед настъпване на застрахователен
риск по договора – заболяване, наложило лечение на кредитополучателя (за срока на
лечението) и поради трайна загуба на работоспособност вследствие на заболяването 75 %,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит № ./28.02.2017г., сключен между
ищеца и „Ц.“ АД с ЕИК . е изтеглил потребителски кредит в размер на 35 000 лева. Посочва,
че според изискванията на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, Кредитополучателят е поел
задължението да погаси полученият кредит на месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
по 418,48 лева, считано до 27.02.2026г. Твърди, че освен обезпечението дадено от страна на
кредитополучателя в полза на б. – кредитодател, представляващо залог върху трудовото
възнаграждение, което кредитополучателя получавал от С., последният е сключил договор
за застраховка „Ж.“, обективиран в полица „Ц. Ж. +“, № . от 28.02.2017г. със З.“ АД. Сочи,
че съгласно застрахователната полица и общите условия към нея, застрахователят е
обезпечил вземанията на Б. бенефициент до размер на отпуснатия в полза на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на сумата от 35 000 лева. В абзац
последен на полицата било посочено, че трето ползващо се лице по договора за застраховка
е „Ц.“ АД. Твърди, че в срока на действие на договора е настъпил покрит по застраховката
риск, предвиден в чл. IV, т. 11.3 от договора, а именно трайно намалена работоспособност
75 % вследствие на заболяване „а.“, като на ищеца била извършена операция за смяна на
тазобедрена става на десен долен крайник на 21.05.2019г. Въпреки настъпване на събитието
ищецът продължил да плаща месечните вноски по кредита, които се теглили служебно от б.
по силата на дадения в нейна полза директен дебит от банковата сметка на ищеца, където
той получавал трудовото си възнаграждение. За периода от 27.04.2019г. до 01.10.2019г. по
този начин от сметката на ищеца била изтеглена сумата от 2510,88 лв., равняваща се на
стойността на 6 месечни вноски по кредита, които ищецът счита, че е следвало да се погасят
от ответника за срока на лечението му /болнично и извънболнично/. Счита че с плащането
на посочените вноски се е суброгирал в правата на б.-кредитодател срещу ответника-
застраховател, поради което претендира последният да му заплати сумата от 1000 лв., част
от общо вземане в размер на 2510,88 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 20.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските
за производството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по отношение на ищеца е
възникнала временна, а не трайна, загуба на работоспособност, което не било покрит
2
застрахователен риск. Посочва, че застрахованият е страдал от първична двустранна
коксартроза още през 2013 г., което обстоятелство от значение за носения риск по договора,
същият не е декларирал при сключване на застрахователния договор, респ. че се касае за
деклариране на неверни данни за здравословното му състояние. В този смисъл се позовава
на основание за отказ от заплащане на обезщетение, предвидено в чл. 14.6 от ОУ към
застрахователния договор. Отделно от това поддържа, че едностранното ендопротезиране,
направено през 2019г. в срока на действие на договора, е основание за определяне на трайна
неработоспособност 50 %, поради което също не представлява покрит риск. Твърди, че
застрахователната полица не е форма на обезпечение на кредита и правоотношенията по
двата договора са самостоятелни. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за
намаляване размера на застрахователната сума поради наличие на недекларирано
обстоятелство от значение за риска. Претендира присъждане на разноски.
По така предявения иск ищецът следва да докаже, че е сключил договор за кредит с
„Ц.“ АД, за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по който е сключен
процесният договор за застраховка „Ж.“ от 28.02.2017г., че в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, наложило лечение на
ищеца за периода от 27.04.2019г. до 01.10.2019г., от заболяване, поради което същият
впоследствие е освидетелстван с трайно намалена работоспособност 75 %, което
представлява покрит риск по застрахователния договор, че за посочения период ищецът е
заплащал месечните вноски по договора за кредит, които се равняват на посочената сума от
2510,88 лв.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е страдал още през 2013г., преди
сключване на застрахователния договор, от заболяването „коксартроза“, което е довело до
необходимостта от оперативно лечение през 2019г., а при установяване на фактите в
доказателствена тежест на ищеца – че е платил претендираното вземане.
При установяване на фактите в тежест на ответника, ищецът следва да докаже, че при
сключването на застрахователния договор е изпълнил задължението си да декларира вярна и
пълна информация за здравословното си състояние.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за
застраховка „Ж.“, обективиран в полица „Ц. Ж. +“, № . от 28.02.2017г. с ползващо се по
договора лице „Ц.“ АД.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
3
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4