Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 29.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20535 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 405 от КЗ
от М.Н.М., ЕГН **********, с
пост. адрес *** и наст. адрес гр. *****, срещу
З.Д.Ж.и з. АД, ЕИК *****, с адрес ***.*****, представлявано от Ж.С.К.и Б.Г.И.изпълнителни
директори, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение от 05.07.2019г., постановена по ч.гр. дело № 22769/2019г. на СРС, 51състав,
сумата от 463.84 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 84 ст. /, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лаковото покритие на преден
десен калник и предна дясна врата, причинени в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 11.12.2018 г. в гр. Варна, на паркинга пред магазин***, по
застраховка „Каско“, застрахователна полица №BG0201 18 *********, със срок на
валидност от 27.07.2018г. до 26.07.2019 г., за лек автомобил марка Нисан, модел
Микра с ДК №*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед на изпълнение – 22.04.2019г. до оконателното плащане на
задължението.
Претендират
се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че за лек
автомобил марка: Нисан, модел Микра с ДК №***** е сключена застраховка
„сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства" (Каско) с
застрахователна полица №BG0201 18 *********, със срок на валидност от
27.07.2018г. до 26.07.2019 г, те валидна към датата на застрахователното
събитие.
На 11.12.2018 г. М.Н.М. паркира
автомобила си марка: Нисан, модел Микра с ДК №***** на паркинг магазин „*****"
в гр. Варна. Тръгвайки забелязва, че автомобила й е увреден от дясната страна.
Веднага след настъпилото
застрахователно събитие М.Н.М. е уведомила застрахователя ЗАД ДАЛЛБОГПЖивот и
здраве АД, като е попълнил бланка на застрахователя за уведомение за претенция
по застраховка „Каско", вследствие на което се образувана щета №
0201-001187/2018-01. Направен е опис в който са посочени всички увредените
детайли по МПС-то.
По образуваната щета
застрахователя отказва да заплати застрахователно обезщетение, като мотивира
отказа си че застрахователния договор № BG0201 18 *********, тъй като е сключен
при условие на разсрочено плащане на четири вноски, не била платена втора
вноска и договора е прекратен на 16.11.2018 г.
Ищцата е платила втора вноска на
посредника на застрахователя, като на 09.11.2018 г. по банков път по отчет
посредника/брокер е изплатил вноската по застрахователния договор № BG0201 18
********* на ответното дружество. Като застрахователя е изплатил за въпросния
отчет на брокера и комисионна.
Видно от приложената проформа
фактура от 11.03.2019 г., стойността на ремонта на увредените детайли е размер
на 463.84 лв.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК.
В него се прави възражение за
местна подсъдност, както и се иска спиране на производството.
Сочи се, че иска е нередовен /не бил описан пълно механизма на процесното ПТП/, както и неоснователен.
Не се спори, че на 26.07.2018 г.
е подписан Застрахователен договор BG/0201/18/********* с ищеца при разсрочено
плащане на премията (вноските).
Твърди се, че ищецът е заплатил
единствено Първа вноска по Застрахователен договор BG/0201/18/*********, чрез
заплащането на която договорът е бил валиден/активен до 27.10.2018 г.
Не била заплатена втората вноска
в размер на 114,75 лв. с дата на падеж
27.10.2018 г. Плащане не било извършено и в 15 (петнадесет) дневния срок, след изтичането
на който договорът се прекратява автоматично, съгласно правилата на чл. 368,
ал. 3, изр. второ от КЗ. Поради това договорът е прекратен
автоматично с изтичането на 15 (петнадесет) дневния срок определен в чл. 368,
ал. 3, изр. второ от КЗ, тоест на 12.11.2018 г.
Поради това оспорват наличието на
Застрахователен договор BG/0201/18/*********, който да е валиден към датата на
застрахователното събитие (11.12.2018 г.).
Признават, че на 09.11.2018 г. е
постъпила в счетоводството на ответника сумата от 448,23 лв. от наредител
DBGG2-2.
Твърдят обаче следното:
След като установили, че
Договорът е автоматично прекратен съгласно правилата на чл. 368 от КЗ, на ищеца
е изпратено Писмо с изх. per. № 42 от 04.01.2019 г. с което е отказано
изплащане на Застрахователно обезщетение по Застрахователен договор
BG/0201/18/*********.
След като ищецът получил Писмо с
изх. per. № 42 от 04.01.2019 г. по описа на „Д.***", при Застрахователя е
депозирано Уведомление с вх. per. № 114 от 11.01.2019 г. от дружеството „С.***"
ООД (бивш брокер с отнет на 11.01.2018 г. лиценз за брокерска дейност от КФН, с
който „З.Д.Ж.и З." е преустановил договорните си отношения, незабавно след
отнемане на лиценза му), като уведомлението е подписано от лицето Д. Х..
С Уведомление с вх. per. № 114 от
11.01.2019 г., г-н Х., представяйки се за надлежно упълномощен представител на
„С.***" ООД, уведомява „З.Д.Ж.и З." АД, че е събрал застрахователните
премии на стойност 609, 60 лв. от група лица, включително и от ищеца за Втора
вноска в размер на 114, 75 лв.
Във връзка с така депозираното
Уведомление от „С.***" ООД, чрез г-н Х. и съгласно правилата на чл. 301 от
Търговския закон (ТЗ), незабавно изпратили писмо - уведомление до ищеца М.Н.М.,
с което се противопоставили на действията на дружеството „С.***" ООД,
действащо чрез г-н Х., тъй като същото е действало без представителна власт и
лиценз/ компетентност за посредническа/брокерска дейност.
С горното уведомление информирали
ищеца, че след като на 11.01.2018 г. КФН е отнел лиценза на „С.***" ООД за
упражняване на дейност като застрахователен посредник, договорът на „З.Д.Ж.и З."
АД със „С.***" ООД е автоматично прекратен, на основание чл. 89 ЗЗД.
Поради отнемането на лиценза на последния, като последиците от Решение № 54 -
ЗБ от 11.01.2018 г. на КФН за отнемане на лиценза за посредническа/брокерска
дейност се свеждат до загубване на неговата правосубектност като
застрахователен брокер - страна по договора, се изключва възможността му да
събира премии или да сключва застрахователни договори от името и за сметка на
който и да е застраховател. Поради това „З.Д.Ж.и З." АД е прекратил
всякакви отношения със „С.***" ООД и незаконните действия на това
дружество не обвързват Застрахователя, след 11.01.2018 г.
Правни действия от чуждо име
пораждат действие само когато са извършени при наличие на действителна
представителна власт и в нейните граници. Правно действие, извършено без
представителна власт или при превишаване на нейния обем не поражда правни
последици за мнимо представлявания - „З.Д.Ж.и З." АД.
При относителна недействителност
на сключената сделка, тя може да бъде потвърдена единствено от мнимо
представлявания, каквото потвърждение не е налице в конкретния случай.
На следващо място уведомлението,
с вх. per. № 114 от 11.01.2019 г., от г-н Х. е получено почти два месеца и
половина след датата на падежа (27.10.2018 г.) за плащане на Втора вноска в
размер на 114, 75 лв. по Застрахователен договор BG/0201/18/********* и повече
от месец след завеждане на щетата от ищеца. Същевременно г-н Х. твърди, че бил
превел сумата от 114, 75 лв., като представя доказателства през Януари 2019 г.,
че е превел само някаква част от нея, а именно сумата от 84, 37 лв., като си е
задържал част от премията, платена му от ищеца като възнаграждение за извършена
услуга. От уведомлението и приложенията към него се установява, че на
09.11.2018 г. при нас е постъпила сума в размер на 448,23 лв. с вписано
основание за превода „отчет 09.11.2018 - равняване по дог", без да е
посочено към кой договор е плащането на сумата от 448, 23 лв. и без да разполагаме
с въпросния опис, който за първи път ни става известен на 11.01.2019 г.
В платежното нареждане, с което е
преведена сумата от 448,23 лв. е вписано като наредител неизвестното за нас
лице DBGG2-2, чрез профила на потребител Д. Х., без да са посочени някакви
индивидуализиращи белези, от които да се установи кое е това лице и за кои
договори е извършило плащането.
Сумата не е отнесена към който и
да е застрахователен договор, тъй като не може да се приеме, че представлява
плащане на Втората вноска в размер на 114, 75 лв. от ищеца.
Признават, че на основание чл.
290 от КЗ са завели претенция № 0201 - 001187 / 2018 - 01 по описа на
ответника, както и отказа си да бъде заплатено застрахователно обезщетение по
нея.
Оспорват механизма на ПТП при
описаните в исковата молба обстоятелства. Оспорваме претендираните вреди по
автомобил марка „Нисан", модел „Микра". с per. №*****, да са в
резултат на това ПТП. Считат, че настъпилите вреди по процесния автомобил са в
резултат от груба небрежност, проявена от водача на л.а. марка „Нисан",
модел „Микра", с per. №*****. Твърди се, че причинените щети са в резултат
от собствените действия на водача на автомобила, който не е проявил грижата на
добрия водач и стопанин, не се е съобразил с габаритите на собствения си
автомобил, както и ширината на пътя, и е поставил собствената си вещ в
опасност.
Оспорват верността на
представените проформа Фактура № ********* от 11.03.2019 г. и Фактура №
********** от 08.11.2018 г. - липсват каквито и да било други обективни
доказателства за заплатен и извършен ремонт от страна на ищеца.
Оспорват по реда на чл. 193 от ГПК Фактура № ********** от 08.11.2018 г. - истинността на подписа на
получателя на фактурата - подписа на г-н Т.В., както и в частта представляващ „З.Д.Ж.и
З." АД, като твърдят г-н В. не е представител на ответника.
Сочат, че във връзка с
представляваните от г-н Х. дружества „С.***" ООД и „СС-Варна" ЕООД -
последното е пълномощник на ищцата по извън съдебната й претенция, е образувано
досъдебно производство № 542 / 2019 г. по описа на ОД на МВР - Варна с
постановление на наблюдаващия прокурор от 05.12.2019 г., като това досъдебно
производство е за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК. Молят за спиране на настоящото производство до приключване на
досъдебно производство № 542 / 2019 г. по описа на ОД на МВР – Варна.
В съдебно заседание от
02.10.2020г. съдът е изключил от
доказателствения материал по делото – Фактура №3557 от 08.11.2011 г. на
основание чл.183 от ГПК.
Ищецът, чрез процесуалния си представител с писмена
молба поддържа иска и моли за уважаването му, а процесуалния представител на
ответника с писмена молба моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка Каско.
Предявеният иск намира правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ.
Не се оспорва допустимостта на иска с оглед
предявяване на извънсъдебна претенция от ищеца, по която е налице изричен
отказа за заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ответното
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 405
ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може
да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/.
За да бъде уважен иска по чл. 405
ал. 1 от КЗ, ищецът следва да докаже, че е сключен валиден договор за
застраховка „Каско“, с покритие към датата на настъпване на застрахователното
събитие, че е настъпило застрахователно събитие, уговорено в договора, че от
него са причинени вреди по вид и размер, съгласно твърдяното. В тежест на
ответника е да докаже, че е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение или други твърдени правопогасяващи или
право прекратяващи факти.
По делото се спори още по първата
предпоставка, а именно, че към датата на процесното събитие, твърдяно от ищеца,
не е бил налице валиден договор за застраховка „Каско на МПС". Фактите, на
които се позовава ответника, а именно автоматичното прекратяване на договора с
оглед неплащане на втората застрахователна вноска, изисква доказване от страна
на ищеца, че същият надлежно, в срок и на надлежно легитимирано лице е изпълнил
задължението си за плащане на застрахователната премия.
Видно от застрахователната полица
№ BG 0201 18 *********, между М.Н.М.и З.Д.Ж.и з. АД, ЕИК *****, е сключен
договор застраховка „сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства" (Каско) за лек автомобил марка: Нисан, модел Микра с ДК №*****
със срок на валидност от 27.07.2018г. до 26.07.2019 г. Уговорена е общо дължима
застрахователна премия от 459лв., платима на 4 вноски от по 112,50лв. на следните
дати: 26.07.2018г., 27.10.2018г., 27.01.2019г., 27.04.2019г. Изрично в договора
е посочено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия,
договорът се прекратява с изтичане на 15дневен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска.
Договорът е сключен от ищеца без
посредничество, пряко със застрахователя, поради което съдът намира, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за застраховка Каско на
27.07.2018г.
Представени са по делото Отчет –
равняване по договор от 2016г., от 09.11.2018г., съгласно който между С.*** и З.Д.Ж.и
з. АД, е предаден, съответно приет отчет, в който е включена вноска по
процесния договор, а именно сума от 112,50лв. с „дата на издаване“ 31.10.2018г.
Представен е и кредитен превод в
размер на 448.23лв., /съответстващ на общата сума за плащане в отчета/, от дата
08.11.2018г.
Същите са представени за
доказване на твърдението на ищеца, че втората вноска по договора с ответника е
била заплатена чрез друго лице – застрахователен брокер, а именно С.*** ООД.
От приложената по делото
кореспонденция между страните /и след направена служебна справка в сайта на КФН/
е видно, че с Решение № 54-ЗБ от 11.01.2018г. е заличен „С.***“ ООД от
регистъра на застрахователните брокери.
Съгласно чл. 5 ал. 1 от КЗ,
застрахователно посредничество е дейността по разпространение на
застрахователни продукти, която се извършва срещу възнаграждение от лице,
различно от застраховател или негов служител.
Съгласно чл. 301 ал. 1 застрахователният брокер е търговско дружество или
едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т.
12 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу
възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги извършва
застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател
извършва презастрахователно посредничество.
Видно от определението на застрахователен брокер в КЗ,
елемент от фактическият състав за възникване на фигурата на застрахователния
брокер е именно вписването в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за
Комисията за финансов надзор. От вписването в регистъра възникват правата и
задълженията на едно юридическо лице като застрахователен брокер.
Съгласно чл. 312 ал. 1 от КЗ, Комисията може да заличи с
решение застрахователния брокер от регистъра при определени от кодекса
предпоставки. Съгласно ал. 3, след заличаването от регистъра застрахователният
брокер не може да извършва застрахователно и презастрахователно посредничество.
В този смисъл след заличаването си от регистъра, той губи
правата си като застрахователният брокер и не може да извършва никаква дейност
като такъв. В това число той не може валидно да приема плащания по сключени
договори за застраховка.
Видно от доказателствата по делото, ищцата е извършила
плащане на втората вноска по процесния застрахователен договор с падеж 27.10.2018г.
в размер на 112,50лв. на 31.10.2018г. на „С.***“ ООД. Към тази дата /и считано
от 11.01.2018г./, „С.***“ ООД не е могъл валидно да приеме плащане по
застрахователен договор, доколкото вече не е могъл валидно да упражнява застрахователно
и презастрахователно посредничество, т.е. плащане по договора не е могло да
бъде осъществено чрез „С.***“ ООД. Плащането от
стана на ищцата не е надлежно, същата е платила на нелегитимиран да получи
плащането правен субект, поради което плащането е „лошо“ и не води до целените
правни последици – да погаси задължението й по застрахователния договор за
внасяне на втората част от застрахователната премия.
Съдът намира още, че не са представени и надлежни доказателства
за плащане на сумата от ищцата в полза на С.*** ООД. Наличието на вписване на
този факт в отчет, изготвен от трето за делото лице / С.*** ООД/, не може да се цени като допустимо по ГПК доказателство,
тъй като представлява гласни доказателства /доколкото е твърдение за факт от
трето за делото лице/ в писмен вид, а не е приходен или разходен оправдателен
документ /касова бележка, вноска бележка, ПКО или др./.
Съгласно чл. 368 от КЗ, в
случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в
срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена
вноска от застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от
следните действия:
1. да намали застрахователната
сума по договора, съответно на частта от неплатената премия;
2. да измени условията по
договора;
3. да прекрати договора.
Съгласно ал. 3 на чл. 368 от КЗ, Застрахователят може да упражни едно от правата по ал. 2 не
по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление
от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и
договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по
ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за
прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената
вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение
второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования не е необходимо.
Доколкото изрично е посочено в
полицата №BG0201 18 *********, че договорът ще се смята за прекратен след
изтичането на 15 дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, то по
силата на посочената разпоредба на КЗ, договор между страните е прекратен
автоматично, без да е изискуемо изявление от страна на застрахователя, на 12.11.2018г.
/15 дни след датата на падежа – 27.10.2018г./
Доколкото датата на твърдяното
застрахователно събитие е 11.12.2018г., към посочената дата договорът между
страните вече е бил автоматично прекратен по силата на чл. 368 ал. 3 от КЗ. Поради това
ответникът не дължи заплащане на застрахователно обезщетение за вредите от
него. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото в полза на
ответника се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като същите са
в размер на 150лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Н.М., ЕГН **********,
с пост. адрес *** и наст. адрес гр. *****, срещу
З.Д.Ж.и з. АД, ЕИК *****, с адрес ***.*****, представлявано от Ж.С.К.и Б.Г.И.изпълнителни
директори, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение от 05.07.2019г., постановена по ч.гр. дело № 22769/2019г. на СРС,
51състав, сумата от 463.84 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 84 ст.
/, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лаковото
покритие на преден десен калник и предна дясна врата, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 11.12.2018 г. в гр. Варна, на паркинга
пред магазин *****, по застраховка „Каско“, застрахователна полица №BG0201 18
*********, със срок на валидност от 27.07.2018г. до 26.07.2019 г., за лек
автомобил марка Нисан, модел Микра с ДК №*****, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед на изпълнение –
22.04.2019г. до оконателното плащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********,
с пост. адрес *** и наст. адрес гр. *****, ДА
ЗАПЛАТИ НА З.Д.Ж.и з. АД, ЕИК *****, с адрес ***.*****, представлявано от Ж.С.К.и
Б.Г.И.изпълнителни директори, сумата
от 150лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: