Присъда по дело №3837/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 693
Дата: 26 ноември 2024 г. (в сила от 12 декември 2024 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20241110203837
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 693
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
СъдебниСВЕТОСЛАВ Н. БЕЛИЧЕВ

заседатели:ХРИСТИНА ИВ. ОСТРИКОВА-Г.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
и прокурора П. Ал. К.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно дело от
общ характер № 20241110203837 по описа за 2024 година
П Р И С Ъ Д А
№ ………
гр.София, 26.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-
ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Светослав Беличев
Христина Г.
1
при секретаря В. Кьосева и в присъствието на прокурор П. К. при СРП, като
разгледа докладваното от съдия С. Цепова н.о.х.д. № 3837 по описа на СРС
за 2024 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Н. Д. – роден на *********** г., в гр. С.,
българин, български гражданин, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 13.06.2022 г. в часовия диапазон 19:58 часа - 20:30 часа в гр.С., ул.
„В. М.-Л.“ № ******, от административна сграда на ПТП-С., „БДЖ-Т. п.“
ЕООД е отнел чужди движими вещи - два броя врати с алуминиев профил и
бял на цвят термопанел, с размери 210/90 см., с брава и ключ, с единична цена
207,50 лева, на обща стойност 415,00 лева /четиристотин и петнадесет лева/,
собственост на „БДЖ-Т. п.“ ЕООД, от владението на К. М. Д., без негово
съгласие с намерение противозаконно да се присвоят, като деЯ.ето е
извършено от Б. Д. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.
1,6. „а” от НК, след като същият е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „Лишаване от свобода” не по - малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, а именно: С
присъда на СРС, НО, 111-ти с-в по НОХД № 9596/2020 г., в сила от
18.02.2022г. на Б. Д. е наложено едно общо най-тежко наказание „ЛС“ за срок
от две години измежду наказанията, наложени му по НОХД № 21796/2017 г.
на СРС, НО, 16 с-в; НОХД № 12542/2016 г. на СРС, НО, 22 с-в; НОХД №
9596/2020 г.на СРС, НО, 111 с-в на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНС, така
определеното едно общо най-тежко наказание „ЛС“ в размер на 2 години да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, поради което и на
основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А” от НК вр. чл.373
ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57 ал.1 б. „ ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК ПРИСПАДА при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Б. Н. Д. е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по настоящото дело.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъжда подсъдимия Б. Н. Д. /с
2
установена по делото самоличност/ да заплатят в полза на Държавата
направените разноски по делото в размер на 242.92 лв. , както и сумата от 5
/пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред СГС.

ПРИСЪДИ:

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по н.о.х.д. № 3837/2024г., СРС, НО, 8-МИ състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъд. пр.
№ 992/22г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр. пр. № 26858/22г. по описа на СРП и
е повдигнала обвинение срещу Б. Н. Д. за това, че на 13.06.2022 г. в часовия
диапазон 19:58 часа - 20:30 часа в гр.С., ул. „В. М.-Л.“ № ********, от
административна сграда на ПТП-С., „БДЖ-Т. п.“ ЕООД е отнел чужди
движими вещи - два броя врати с алуминиев профил и бял на цвят
термопанел, с размери 210/90 см., с брава и ключ, с единична цена 207,50
лева, на обща стойност 415,00 лева /четиристотин и петнадесет лева/,
собственост на „БДЖ-Т. п.“ ЕООД, от владението на К. М. Д., без негово
съгласие с намерение противозаконно да се присвоят, като деЯ.ето е
извършено от Б. Д. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.
1,6. „а” от НК, след като същият е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „Лишаване от свобода” не по - малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, а именно: С
присъда на СРС, НО, 111-ти с-в по НОХД № 9596/2020 г., в сила от
18.02.2022г. на Б. Д. е наложено едно общо най-тежко наказание „ЛС“ за срок
от две години измежду наказанията, наложени му по НОХД № 21796/2017 г.
на СРС, НО, 16 с-в; НОХД № 12542/2016 г. на СРС, НО, 22 с-в; НОХД №
9596/2020 г.на СРС, НО, 111 с-в на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНС, така
определеното едно общо най-тежко наказание „ЛС“ в размер на 2 години да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, престъпление по чл.196
ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А” от НК.
Производството пред първоинстанционния съд протече по реда на глава
XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което
съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Счита, че безспорно е доказано авторството на деЯ.ето, което се
потвърждава от събраните по делото доказателства. Приема, че наказанието,
което съдът следва да определи е нужно да очертае приложение на
разпоредбата на чл.58а от НК.
Защитникът на подсъдимия - адв. Т. счита, че съдът следва да определи
наказанието при условията на чл.58а НК.
В своя защита подсъдимият Д. изразява съжаление за случилото се и и се
присъединява към казаното от адвоката си.
1
В последната си дума иска по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Б. Н. Д. е роден на ********г. в гр. С., българин, български
гражданин. С присъда на СРС, НО, 111-ти състав по н.о.х.д. № 9596/2020г. в
сила от 18.02.2022г. на подсъдимият Д. е наложено едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено измежду
осъжданията по н.о.х.д. № 21796/2017г. на СРС, НО, 169ти състав; н.о.х.д. №
12542/2016г. на СРС,НО, 22-рисъстав; н.о.х.д. № 9596/2020г., Н., 111-ти
състав.
На 13.06.2022г. в гр. С., в часовия диапазон 19:58ч.-20:30ч., подсъдимият
Б. Д. отишъл до административната сграда на ПТП-София, „БДЖ –Т. п.“,
находяща се на ул. „Вл. М.-Л.“ № ******** с намерение да отнеме
намиращите се там вещи. Свидетелят К. М. Д. бил материално отговорно лице
на обекта. Подсъдимият Д. влязъл сградата и видял два броя врати с
алуминиев профил и бял на цвят термопанел с размери : 210/90 см. с брава и
ключ с единичната цена 207.50лв., на обща стойност 415.00лв.. Подсъдимият
свалил двете врати от панелите им и напуснал с тях пределите на обекта. В
последствие подсъдимият продал едната от вратите на св. Г. П., а другата на
св. П. И..
На 22.06.2022г. било образувано досъдебно производство.
В хода на същото били разпитани в качеството на свидетели К. Д., П.
И., Г. П., Д. С.; извършен бил оглед на местопроизшествие и оглед на
веществени доказателства; приобщен бил протокол за разпознаване на лица
по фотоснимка; разписка за върнати вещи.
Назначена била и изготвена СОцЕ според заключението на която,
общата стойност на инкриминираните вещи е в размер на 415.00лв.
Назначена била и изготвена ВТЛИЕ, според заключението на която на
представените за изследване записи е заснет подсъдимият Б. Н. Д..
На 27.02.2024г. на Б. Н. Д. е предявено постановление за привличане в
качеството на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ НК.
На 15.03.2024г. е образувано н.о.х.д. № 3837/24 г. по описа на СРС, НО,
8-ми състав като подсъдимият е предаден на съд по повдигнатото му
обвинение.
На 08.09.2024г. с разпореждане на съдия-докладчик делото е насрочено
в откирто съдебно заседание за предварително изслушване.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – самопризнанието на подсъдимия Б. Н. Д., с
2
което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят: показанията на св. К. Д., Г. П., Д. С., П. И.; протокол за
оглед на местопроизшествие ; разписка, протокол за оглед на веществени
доказателства, протокол за разпознаване на лице, свидетелство за съдимост,
СОцЕ, ВТЛИЕ.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК.
Съдът не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото доказателствен материал.
Самопризнанието на подсъдимият Б. Н. Д. се подкрепя от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деЯ.е, както и авторството на привлечените към отговорност лица. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата. Следва да се отчете, че съдът прецени,
че събраният и проверен доказателствен материал в хода на съдебното
производство е онагледяващ законосъобразното протичане и извършване на
процесуално-следствените действия, като доказателствата по делото са
резултат от въвеждането им посредством използавнето на законоустановените
процесуални способи и механизми за това. В този смисъл доказателствената
съвкупност може да бъде изследвана на плоскостта на проверена съвкупност,
потвърждаваща направеното самопризнание от страна на подсъдимия, поради
което съдът одобри протичането на производството по предвидената в НПК
диференцирана процедура. Същата при наличието на процесуалните
предпоставки за това е въведена процесуална възможност за подсъдимия, като
при изразена воля за използването й за съда, щом изначално са спазени
процесуалните изисквания, не съществува възможност да я ограничи и
преклудира. Противното би довело до недопустимо нарушаване на
процесуалните правила реализирано на плоскостта на проявена форма на
незаконност на използвани процесуални механизми, непосредствено
рефлектиращи върху закрилЯ. процесуални способи за защита в
производството образувано спрямо подсъдимото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деЯ.е,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подсъдимият Б. Н. Д. е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение - чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А” от НК.
3
От обективна страна подсъдимият Б. Н. Д. на 13.06.2022г. в часовия
диапазон 19:58ч.-20730ч. гр. С., ул. „Вл. М.-Л.“ № ******** от
административна сграда на ПТП-С., „БДЖ-Т. п.“ ЕООД е отнел чужди
движими вещи - два броя врати с алуминиев профил и бял на цвят
термопанел, с размери 210/90 см., с брава и ключ, с единична цена 207,50
лева, на обща стойност 415,00 лева /четиристотин и петнадесет лева.
Вещите са били чужди, тъй като се били собственост на „БДЖ-Т. п.“
ЕООД и не са принадлежали на подсъдимия. Той е осъществил
изпълнителното деЯ.е – отнемането, като е нарушил установената до този
момент фактическа власт върху вещите и е изнесъл същите, без съгласието на
собстевника.
Налице е и другия квалифициращ признак на деЯ.ето- опасен рецидив
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” НК – след като деецът е осъждан за тежко
умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по - малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, а именно: с
присъда на СРС, НО, 111-ти с-в по НОХД № 9596/2020 г., в сила от
18.02.2022г. на Б. Д. е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години измежду наказанията, наложени му по НОХД
№ 21796/2017 г. на СРС, НО, 16 с-в; НОХД № 12542/2016 г. на СРС, НО, 22 с-
в; НОХД № 9596/2020 г.на СРС, НО, 111 с-в на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
ЗИНС, така определеното едно общо най-тежко наказание „ЛС“ в размер на 2
години да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
От субективна страна деЯ.ето е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият Б. Н. Д. е съзнавал, че движимите вещи са чужди,
съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец върху тях
и че установява своя фактическа власт, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да присвои вещите. В съзнанието му е имало ясно изградени
представи относно обстоятелството, касаещо вида на извършваната от него
проява, начина по който същата ще рефлектира върху обществените
отношения защитени от правото, а именно, че ще прекъсне противозаконно
установената чужда фактическа власт, както и представи относно
обещственоопасния характер на деЯ.ето, като пряко е целял настъпването
именно на вредоносния резултат. Съзнавал е, че вече е бил осъждан, като при
формирането на тези представи пряко е целял осъществяването на деЯ.ето и
неговия резултат.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
Б. Н. Д. съдът определи наказанието при прилагане на чл. 58а НК съобразно
императивното изискване на чл. 373, ал. 4 НПК, действаща към момента на
извршване на престъпната проява.
Наказанието като мярка на държавна принуда всякога засяга определени
права и законни интереси на осъденото лице. Същото по своя характер се
явява мярка, оказваща съответно въздействие върху поведението на осъдения,
4
поради което то следва да е определено както в синхрон с релевантните
разпоредби на НК, така и с всички изведени от даказателствената съвкупност
обстоятелства, очертаващи личността на падсъдимия. Нужно е то да не се
явява мярка на незаконосъобразна и необоснована репресия върху лицето.
Именно индивидуализирайки конкретното наказание съдът следва да отчете
всички факти смекчаващи и съответно отегчаващи вината на лицето в
процесната хипотеза.
При преценката на изброените обстоятелства съдът отчете факта Б. Д.
да е осъждан, след които осъждания има и такива, касаещи престъпни
посегателства върху правото на собственост, да му е налагано наказание
лишаване от свобода, което да е изтърпяво и което наказание да не е изиграло
предвидената в закона поправителна и възпитателна функция, извън
въведените от към правната квалификация. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие изразената критичност към извършената проява и
сравнително младата му възраст. Така при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и предвид законоустановените минимални рамки
на предвиденото наказание с оглед на правната квалификация на
престъплението - от две до десет години лишаване от свобода, съдът
определи на Б. Н. Д. наказание лишаване от свобода за срок от две години.
След предвидената редукция на наказанието съобразно правилата на чл.58а от
НК същото се определи като лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца. Тъй като подсъдимият е осъждан на наказание лишаване от
свобода съдът на основание чл. 57 ал.1 б.“б“ ЗИНЗС определи първоначален
строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание.
Съобразно разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна и времето,
през което Б. Н. Д. е бил задържан по делото, както по реда на ЗМВР, така и
по реда на НПК по настоящото дело.
С оглед постановената осъдителна присъда съдът на основание чл.189
ал.3 от НПК осъди подсъдимия Б. Н. Д. да заплати сумата от242.92лв.,
представляваща разноски в хода на досъдебното производство, както и сумата
от пет лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С тези съображения съдът постанови присъдата си.



5
Съобщи за изтекли лични данни