ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1402
гр. Бургас, 01.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20242120101198 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от адв. Н. Д. – БАК, в качеството му на
пълномощник на “Х. М.” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. Ч., ул. “А.
С.” № *, представлявано от управителя Д. Б. М., против О. К., с адрес гр. К., ул. “О.” № ***,
БУЛСТАТ ***********, представлявана от кмета Ж. В., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл.238 ЗЗД.
С исковата молба ищецът предявява положителен установителен иск, с който иска да бъде
признато за установено по отношение на ответната Община, че сключеният между него и
ответника Договор за наем № 381/18.10.2022г., сключен между него и ответника съществува и
наемното правоотношение не е прекратено, поради липса на предпоставките на чл.87, ал.1 ал.2
ЗЗД.
Правния си интерес ищецът обосновава с издадената Заповед № РД-09-056/31.01.2024г. на
кмета на Община Камено, с който същият е заповядал да се прекрати така сключения между
страните договор за наем, но към който момент ищецът е бил изправна страна, бил е заплатил
всички дължими наемни вноски и за общината не е било възникнало правото да прекрати
договора. Изложени са подробни фактически и правни съображения в подкрепа на тезата на
ищеца, че същият има правен интерес да внесе яснота в отношенията си с ответника, с влязло в
сила законно решение, че между тях съществува тази правна връзка, като с така постановеното
решение тази несигурност в правото ще бъде отстранена.
Съдът служебно констатира, че в Бургаският районен съд е налице висящо дело №
882/2024г., образувано по искова молба, входирана на регистратурата на съда на 12.02.2024г., на
същото основание и същото искане.
С петитума на тази искова молба, ищецът е предявил още два кумулативно обективно
съединени установителни иска срещу същият ответник, касаещи останалите наети от него
помещения в сградата /бивша поликлиника в гр. Камено/, предоставени му за ползване по силата
на Договор за наем №382 от 18.10.2022г. и Договор за наем № 383/18.10.2022г., по отношение на
които също са били издадени Заповеди за прекратяване от същата дата - Заповед № РД-09-
057/31.01.2024г. и Заповед № РД-09-058/31.01.2024г.
Констатира се, че с Определение от 23.02.2024г. съдът е върнал исковата молба и е
прекратил производството по гр.д № 882/2024г. като недопустимо, поради липса на правен
интерес.
Срещу така постановеното прекратително определение е постъпила частна жалба, която с
Разпореждане от 29.02.2024г. е била оставена без движение за отстраняване на нередовности.
Фактът, че частната жалба срещу прекратителното определение на съда е оставена без
движение, не променя извода за наличието на вече образувано гражданско дело между същите
страни и на същото основание, и за същото искане, представляващо отрицателна процесуална
1
предпоставка за допустимостта на настоящия иск.
Наличието на висящ исков процес се обуславя от факта на постъпване на искова молба в
съда, като „датата на завеждане на исковата молба в регистратурата, т.е. на постъпването й в съда,
определя датата на предявяване на иска. Тази дата е меродавна при извършването на преценка за
спазване на преклузивни срокове….“ и др. положителни или отрицателни предпоставки, относими
към допустимостта на иска /“ГПК Приложен коментар, Проблеми на правоприлагането, Анализ на
съдебната практика“ стр.182/.
Съгласно императивната разпоредба на чл.126 ал.1 от ГПК допустимостта на иска е
обусловена от наличието на друг вече висящ процес между същите страни, на същото основание и
за същото искане, като в този случай по-късно заведеното дело – т.е. настоящето гр.д.
№1198/2024г. - се прекратява от съда. Забраната по чл.126 ал.1 от ГПК предпоставя пълно
тъждество между двете дела – т.е. обективен /предметен/ и субективен /страни по делото/
идентитет – какъвто е настоящият случай. Ето защо производството по настоящето гр.д. следва да
бъде прекратено. /Решение № 87/24.03.2011г. по гр.д.№ 1820/10г. на ВКС; Определение № 534 от
3.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2011 г., I г. о., ГК и др./
В случая не следва да се коментира редовността на исковата молба, тъй като съдът
извършва проверка за допустимостта на иска преди насрочване на делото в о.с.з. и преди проверка
за редовността на исковата молба, тъй като е безпредметно да се извършва такава, щом като още от
нея е видно, че производството е недопустимо
По изложените съображения и с оглед наличието на предпоставките на чл.126 ал.1 от ГПК
за служебно прекратяване на по-късно образуваното съдебно производство, производството по
гр.д. №1198/2024г. по описа на БРС следва да бъде прекратено.
Водим от изложеното и на основание чл.130 от ГПК във вр. с чл.126 ал.1 от ГПК,
Бургаският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1198/2024г. по описа на БРС по предявената
искова молба от “Х. М.” ЕООД, ЕИК: ************, седалище и адрес на управление гр. Ч., ул.
“А. С.” № *, представлявано от управителя Д. Б. М., чрез адв. Н. Д. против О. К., с адрес гр. К., ул.
“О.” № **, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Ж. В..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаският окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2