РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Русе, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно
дело № 20234520200854 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в ***, чрез адв. К. А. от АК –
Хасково, със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с което на
жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита електронния фиш за незаконосъобразен, като
издаден в противоречие с материалноправните норми, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта
на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не било уредено да
бъде издаван електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, такава
възможност била предвидена от законодателя само и единствено за
нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Поради това неправилно била ангажирана
1
отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП като е бил издаден електронен фиш при
условията на чл. 189ж ЗДвП. Нормите на тези санкционни разпоредби имали
и различно съдържание и различни субекти. Налице било съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като
административнонаказателното производство следвало да бъде образувано
със съставянето на АУАН, срещу който санкционираното лице може да
възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения. Разпоредбата на чл. 167а, ал. 4
ЗДвП не била правна норма с административнонаказателен процесуален
характер, систематически се намирала в Глава пета на ЗДвП – „Права и
задължения на службите за контрол и надзор на пазара“ и не уреждала реда за
санкциониране на установените нарушения. Разпоредбата единствено
предвиждала задължения за АПИ да създава и поддържа информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП. Редът за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата бил уреден едва в
Глава седма и именно там систематически се съдържали както съставите на
административните нарушения, санкциите, така и редът за реализиране на
този вид юридическа отговорност. Действително в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП е
предвидено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3-3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, но тази норма също
не предвиждала изрично възможността да бъде ползвана на този етап от
редакцията на ЗДвП облекчената процедура за налагане на санкция с
електронен фиш за нарушение като процесното. Разпоредбата предвиждала
единствено влизането в сила на вече издадени електронни фишове, а не редът
за тяхното издаване и нарушенията, които можели да се санкционират с тях.
Разширително тълкуване на този вид разпоредби било недопустимо във вреда
на санкционираните субекти, което било основен принцип в правото.
Цитираните разпоредби били също толкова непрецизни, колкото и чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП, доколкото се предвиждало АПИ да създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б (167а, ал. 4 ЗДвП), но
същевременно чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП не предвиждала изобщо влизане в сила на
електронен фиш за нарушения на чл. 179, ал. 3в, което било още един
аргумент да се приеме, че за нарушения, различни от изрично предвидените в
2
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, на този етап не била предвидена възможност за издаване
на електронен фиш. Не можело да се приеме, че при положение, че и
четирите разпоредби били обнародвани в един брой на ДВ бил налице
законодателен пропуск при определяне на нарушенията, за които може да се
издаде електронен фиш, тъй като съставите на тези нарушения били
създадени заедно с приемането и на разпоредбата, предвиждаща издаване на
електронен фиш само за някои от тях. Законодателната техника, изразяваща
се в добавяне на нови алинеи в чл. 179 ЗДвП била в пълен разрез и
осъществена в противоречие и незачитане на ЗНА и Указа за неговото
прилагане. Законодателната непрецизност довеждала до още по-голяма
неяснота при правоприлагането, която обаче не можело да се тълкува в ущърб
на административнонаказателно отговорните лица. Нямало съмнение обаче,
че съставите на чл. 179, ал. 3а до 3в ЗДвП не били част от ал. 3, а били
отделни алинеи, независимо от неправилното им номериране, не можели да
бъдат приети за точки на ал. 3 и респективно не можели да бъдат обхванати
от приложното поле на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който бил единствената
разпоредба, уреждаща възможността нарушения да бъдат санкционирани чрез
издаване на електронен фиш. Незачитането на предвидения в ЗНА и Указа за
прилагането му уреден ред за строеж на нормативните актове довел до
непрецизно формулиране и обозначаване на релевантните разпоредби, които,
макар и създадени в разрез с установените правила за нормотворчество, били
достатъчно ясни, както пределно ясен бил и чл. 189ж, ал. 1. Не намирал
приложение чл. 189, ал. 4 ЗДвП, който уреждал издаване на електронен фиш
за всички нарушения на ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство
или система, за което не било предвидено наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ или отнемане на контролни точки. В случая чл. 189ж, ал. 1
бил специален и предвиждал издаването на електронен фиш, заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, какъвто бил и настоящият
случай. Евентуални пропуски на законодателя не били основание за
прилагане на закона по аналогия или разширително тълкуване. На следващо
място липсвали задължителните реквизити за този вид акт. Електронният
фиш не съдържал отбелязване на административнонаказващия орган издал
правораздавателния акт и мястото на извършване на нарушението. Словесно
описание на извършеното нарушение на практика липсвало, а отразеното в
електронния фиш било в разрез с императивната материалноправна
3
санкционна разпоредба. Отразеното в съдържанието на електронния фиш не
отговаряло на нарушението, за което се ангажирала
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а същото
оставало и недоказано. Не можело да се направи преценка за компетентност с
оглед на факта, че липсвали данни за издателя на акта, поради което
електронният фиш бил издаден от некомпетентен орган. Не било
удостоверено в санкционния акт по несъмнен начин в чии административни
граници било извършено нарушението, липсвали данни за компетентността
на издателя. Всеки акт на властническо волеизявление следвало да съдържа
точни данни за неговия издател, както и имена и длъжност, за да бъде
проследена неговата компетентност. Вместо това
административнонаказващият орган предварително бил определил кой е
компетентен да разгледа жалбата срещу електронния фиш съд, като освен, че
мястото на извършване на твърдяното нарушение, било едностранно
посочено от административнонаказващия орган по неясен и неразбираем
начин, не били представени никакви други факти и обстоятелства,
респективно доказателства, установяващи, че именно на територията на
определения град е извършено твърдяното нарушение. Така се накърнявало
правото на защита на жалбоподателя, което нарушение водело до отмяна на
обжалвания санкционен акт. Посоченото като „път I-5 км 25-914“ място на
извършване на нарушението се явявало неясно, неточно и неправилно, тъй
като не били отразени действителните имена на обектите, чрез които се
индивидуализирало, поради което можело да се приравни на пълна липса на
посочване на същото. Пътищата, за които се събирала пътна такса, били
описани в Приложение към т. 1 на Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г., а в
цитираното приложение никъде не бил посочен визирания в електронния
фиш път. Липсвало означаване на посоката на движението, в коя област се
намирал пътят и всякакви други белези, които биха спомогнали за
индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението и по този
начин се нарушавало правото на защита, включително и във връзка с
постановеното Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС, съгласно което
описанието на нарушението имало съществено значение за защитата на
нарушителя и поради това то трябвало да е означено по начин, който да е ясен
и разбираем за нарушителя. Неяснотата за описанието на нарушението се
задълбочавала с изречението, че „… за ППС няма валидна маршрутна карта
4
или валидна тол декларация за преминаването“. Това било индикация за
допуснати съществени нарушения при провеждането на
административнонаказателното производство, тъй като обвинението следвало
да бъде безспорно доказано. В случая за дружеството оставало непонятно
какво нарушение е извършило – нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването му. Недопустимост било да се
съдържа алтернативност при изпълнителното деяние и по този начин да се
ангажирала административнонаказателната отговорност. Липсата на словесно
описание водело до недействителност на обжалвания акт, поради което и
електронният фиш се явявал незаконосъобразен. Текстът на чл. 102, ал. 2
ЗДвП, под чиято диспозиция било подведено нарушението, гласял, че
жалбоподателят е допуснал превозното средство да се движи, без да са били
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното
превозно средство. В случая съставът не бил осъществен, тъй като
жалбоподателят не допуснал/разрешил преминаването на превозното
средство, без да бъдат заплатени пътните такси, за което свидетелствали
приложените към жалбата доказателства. Заплащането на тол такса ставало
по два начина – чрез закупуване на маршрутна карта или с абонаментен
договор към националните доставчици на услуги. Налице било явно
разминаване между описание на нарушението и изписаната правна
квалификация, тъй като съгласно словесното описание дружеството не било
заплатило дължимата такса за ползването на платената пътна мрежа, а
съгласно правната квалификация – било допуснало управлението на ППС по
платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащането на съответната такса.
Жалбоподателят изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 102, ал.
2 ЗДвП да не допуска превозно средство да ползва платената пътна мрежа без
заплатена съответна тол такса за преминаването през платената пътна мрежа,
независимо от избрания от него начин, било то чрез закупуване на маршрутна
карта или чрез сключване на договор с национален доставчик на услугата. С
оглед систематичното тълкуване на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП
се обуславял единствено верният извод, че имало пълна неяснота относно
факта в какво действителност се изразявало неправомерното поведение на
наказаното лице, а това било необходима предпоставка да му бъде наложено
5
административно наказание. Не се установявало безспорно дали
жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал.
2 ЗДвП като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са
изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП или заради това, че не е заплатил
дължимата пътна такса. Това било основание за отмяна на електронния фиш
поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява
обвинението. Електронният фиш не бил издаден по образеца, съответстващ на
датата на извършване на нарушението, което било съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Той следвало да отговаря на
образеца, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на
УС на АПИ, тъй като нарушението било заснето и установено на 26.02.2021
г., но той отговарял на образеца, утвърден със Заповед № РД-11-
983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ в изпълнение на решение на
УС на АПИ по Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г. Така не била спазена
формата на електронния фиш, което означавало, че същият страдал от най-
тежката форма на незаконосъобразност на един властнически акт, още повече
че и самият образец бил утвърден еднолично от председателя на УС на АПИ,
а не на заседание на целия управителен съвет. Властническият акт не
отговарял и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл.
189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП, сред които са и описаните обективни и субективни
признаци на нарушението. Не били спазени предвидените от закона
давностни срокове за издаване на електронния фиш. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г. електронният фиш се
приравнявал едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Установяването на административното нарушение и неговото
санкциониране чрез издаването на електронен фиш представлявало особено
производство, уредено в ЗДвП, което било специално по отношение това в
ЗАНН. То обаче не предвиждало различни от ЗАНН давностни срокове за
започване и приключване на производството. Така началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставяло със заснемане на
извършеното нарушение посредством електронната система, което заменяло
съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. ЗАНН и имало същото
6
правно значение. От своя страна електронното изявление, обективирано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи съставлявало електронен фиш, който бил аналог на наказателното
постановление. Прави възражение, че електронният фиш е издаден след
изтичането на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Електронният фиш
не се ползвал с доказателствена сила, тъй като не било изрично предвидено в
закона. Снимковият материал, изготвен с техническото устройство и
справката от електронната система за събиране на пътни такси
представлявали доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
но същите нямали задължителна доказателствена сила, дадена им от
материалния закон и в съдебния процес. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК вр.
чл. 84 ЗАНН доказателствата и средствата за тяхното установяване не можели
да имат предварително определена сила, с оглед на което в съдебното
производство, предвидената в чл. 189е, ал. 9 ЗДвП доказателствена сила на
справката по чл. 189е, ал. 8 ЗДвП, досежно отразените в нея данни, не можело
да има за последица нито за отпадане на задължението на санкциониращия
орган да установи и докаже извършването на твърдяното нарушение, нито
възлагане в тежест на наказаното лице доказването, че не е допуснало
вмененото му нарушение. Това се потвърждавало и от текста на чл. 84 ЗАНН
вр. чл. 103 НПК, съгласно който тежестта на доказване в
административнонаказателното производство е на
административнонаказващия орган. Непонятно било как органът установил,
че е извършено нарушение единствено чрез доклада от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и статични изображения
във вид на снимков материал. Посочените доказателства биха могли да
съдържат информация, че дадено превозно средство е преминало през
определено място, но не съдържали информация дали била заплатена тол
такса или не. Докладите за извършените нарушения не разполагали с
презумптивна доказателствена сила в съдебното производство. Нарушението
било установено с техническо средство, без да бъдат изведени обстоятелства
и данни за вида му, модел, годност както и кой и кога е извършвал
профилактика и техническа поддръжка на същото от независим орган, за да
се констатира неговата годност или не, както и възможността същото да бъде
7
манипулирано. По аргумент от противното съгласно разпоредбата на чл. 10б,
ал. 5 ЗП било възможно установяването на административното нарушение да
се дължи на техническа неизправност на системата за събиране на тол такси.
Административнонаказващият орган не бил представил никакви
доказателства за изправността, както на техническото средство, с което било
засечено нарушението, така и за електронната система, към която се подават,
респективно генерират данни. Съществувало възможност дружеството да е
изпълнило вменените му задължения за заплащане на тол такса, но въпреки
това да бъдело отчетено нарушение, което обаче да не можело да бъде
вменено във вина на собственика или ползвателя. Техническото устройство,
заснело нарушението, не било предвидено да бъде сертифицирано и да
преминава през техническа проверка съгласно Закона за измерванията,
въпреки че същите заснемат величини – място и час на нарушението, което
било съществен порок на „наказателното постановление“. Те били отразени
на докладите и снимковия материал, но за да можело да се ползват с
доказателствена стойност камерите следвало да бъдат сертифицирани и
преминали проверка по Закона за измерванията. Със същата доказателствена
стойност можело жалбоподателят да заснеме превозно средство, да означи
снимката с координати на място, дата и час и да ги представи пред съда с
твърденията, че били годни доказателства, удостоверяващи заплащането на
съответната тол такса. Недопустимо било за едно нарушение да има две
санкции, още повече че можело да се установи изминатото разстояние и да се
заплати само незаплатената част. АПИ начислявала освен имуществена
санкция, но и такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП, която била неправомерно начислена.
За настоящия случай не били събрани и представени доказателства дали не
било възможно да се установи действително изминатото разстояние поради
причини, които не се дължали на техническа неизправност на електронната
система, респективно не била определена и отсечката по най-прекия маршрут
по протежението на платената пътна мрежа, за който собственикът или
ползвателят трябвало да заплати максимална такса. От 19.10.2021 г. влязъл в
сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ). Съгласно чл. 2, § 7 от него
доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
8
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки. Тази възможност била предвидена от европейския
законодател поради честите технически грешки в устройствата и системите,
поддържани от доставчиците, затова били регламентирани задължителни
указания, които доставчиците на услугата следвало да представят на
ползвателите на пътната мрежа преди последните да бъдат санкционирани.
На основание чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние административнонаказващият орган следвало да даде възможност
на жалбоподателя да предекларира данните, но не давайки такава възможност
бил нарушен принципа на съразмерността и целта на закона. Налице било
нарушение на принципа на пропорционалността. Съгласно чл. 9а от
Директивна 1999/62/ЕО държавите членки следвало да установяват наказания
за нарушение на директивата, които да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи. В практиката на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15 бил
даден отговор, че Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, както и че Член 9а от Директива
1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда
обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на
санкцията. Нарушен бил един от основните принципи на наказателното право
и административнонаказателното производство, а именно че правата на
субекта, чиято отговорност се ангажирала, можели да се засягат само в
предели, обусловени от тежестта на извършеното административно
9
нарушение и в степен, която съответства на целите на административното
наказание. Глобата ес явявала несъразмерно висока и непропорционална,
което водело до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.
Липсвала проверка относно приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото
нарушението е извършено преди 23.12.2021 г., т.е. преди влизане в сила на
189з ЗДвП, който забранява приложението на чл. 28 ЗАНН спрямо нарушения
по ЗДвП. Степента на обществена опасност била по-ниска в сравнение със
степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при
регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. Още повече административнонаказващият орган не взел предвид
факта, че дори в действителност да е било налице твърдяното нарушение, то
за процесната пътна такса щяла да бъде дължима сума в изключително нисък
размер съответстваща на разпоредбата на чл. 27 от Тарифата за таксите, които
се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета с ПМС № 370/20.12.2019 г. Налагането на санкция в размер на 2 500
лв., като отделно към нея се налагала и санкция максимален тол била
несъразмерно голяма предвид изключително малкия размер на липсващото
заплащане на такси от страна на жалбоподателя, което не било взето предвид
от административнонаказващия орган. Съобразно нормата на чл. 3, ал. 2
ЗАНН следвало да се приложи по-благоприятният закон, който преди
изменението си, е предвиждал приложението на чл. 28 ЗАНН за такъв вид
нарушения. Моли за отмяната на електронния фиш като претендира
направените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, се представляват
от юрк. Д. К.-И., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения
за нейната неоснователност, претендира разноски за производството и
депозира подробно писмено становище.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 25.04.2023
г., при положение че Електронният фиш е бил връчен на нарушителя на
20.04.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
10
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
ЗП № ********** е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против ЕТ
„Атанасов – Атанас Атанасов“, ЕИК: *********, за това, че на 26.02.2021 г., в
20,02 ч, влекач марка „Ивеко Стралис“, с рег. № ***, с технически допустима
максимална маса 19 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5 в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима технически максимална
маса на състава 40 000, в община Иваново, при движение по път I-5 км
25+914 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол
декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по
чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40342,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.
Съдът намира развитите от жалбоподателя доводи досежно липсата на
правна възможност да бъде издаден електронен фиш за извършено нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП за неоснователни. В разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП
е регламентирана процедурата, чрез която Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси,
като в чл. 167а, ал. 2 са регламентирани правомощията на служителите в
АПИ, както и актовете, които могат и следват да издава контролните органи
при упражняване на правомощията си. В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично
е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон
служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Очевидно, макар и да не е съблюдавал стриктно
изискванията на Закона за нормативните актове, законодателят е
регламентирал възможността за ангажиране отговорността на правните
субекти за извършени административни нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от
ЗДвП, чрез издаване на електронни фишове за налагане на имуществена
санкция за нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. На
следващо място съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 е посочено, че по
11
отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП. Не на последно място следва
да се отбележи, че с новата алинея на ал. 8 на чл. 189ж ЗДвП е визирано
връчването не само на наказателни постановления, но и на електронни
фишове, включително и за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в. Анализът на
всички тези разпоредби води до извода, че е налице предвидена възможност
от законодателя да бъде издаван електронен фиш включително и за
констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че макар и да има резон в така направената критика на
законодателната техника в жалбата, неспазването на ЗНА и Указа за неговото
прилагане не представлява самостоятелно основание за отмяна на какъвто и
да е правен акт, а извън обхвата на подведомствеността на съдилищата в Р
България е да преценяват до колко е била спазена нормотворческата
процедура и как това би се отразило при прилагането на новосъздадените
правни норми. Тази законодателна неприцизност не е повлияла върху правото
на нарушителя да разбере за какво нарушение е обвинен, тъй като текстът на
чл. 179, ал. 3б ЗДвП е ясен и съдържа самостоятелен състав на
административно нарушение, който не е част от този по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не били спазени
реквизитите за издаване на електронния фиш. Същите са уредени в чл. 189ж,
ал. 1, изр. 2 ЗДвП. Сред тях липсва изискване да бъде посочен органът, който
издава фиша и съответно да съдържа неговия подпис. Електронните фишове
се издават на база информация генерирана от автоматизирана електронна
система в отсъствието на нарушител и контролен орган, поради което
реквизитите му се отличават от тези обичайно изискуеми при други актове,
свързани с административнонаказателното производство, като АУАН и
наказателно постановление. Поради това не е необходимо да бъде посочван
издател, съответно да бъде поставена под въпрос неговата компетентност да
издава електронни фишове. Достатъчно е да бъде посочено, че електронният
фиш се издава на базата на информация, установена от автоматизираната
електронна система на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма законово
изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на извършване
на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ. От друга страна в
случая липсата на дата на издаване на фиша не се явява пречка за
установяване спазено ли е изискването ЕФ да бъде издаден в релевантните
12
срокове. Няма изискване електронният фиш да бъде подписан от определено
длъжностно лице, което го е съставило, както и да се посочва датата на
издаването му Неоснователни са твърденията за липса на описание на
мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай същото е
посочено, че деянието е осъществено на 25 км и 914 метър от първокласен
път I-5, който съобразно Списъка на републиканските пътища в Р България
отговаря на пътя – Русе – Велико Търново, част от Европейски път Е85.
Нарушението е описано ясно и подробно, с всички индивидуализиращи
го белези, следователно електронният фиш не страда от визираните от
жалбоподателя формални пороци. Не би било квалифицирано като порок
според настоящата въззивна инстанция, правещ оспорвания електронен фиш
незаконосъобразен, евентуалното му издаване по образец, различен от този,
утвърден със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура". Безспорно, при издаване на процесния електронен
фиш е спазена изискуемата писмена форма за валидност на акта, като същият
съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП. Приемането на вътрешноведомствен акт, каквото
представлява утвърждаване на образец на електронния фиш, издаван от този
административнонаказващ орган при упражняване на правомощията му по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя за
извършено административно нарушение, не може да е основание за
незаконосъобразност на електронен фиш, който не е издаден по утвърдения
образец, стига да е издаден в писмена форма и да съдържа задължителни
реквизити, регламентирани в закона, за издаване на законосъобразен
електронен фиш. Следователно, дори и да не издаден на утвърдения образец
на електронен фиш, процесният електронен фиш е законосъобразен, издаден
при спазване за законовите изисквания за форма на акта, съдържа всички
задължителни реквизити и е годен да породи целените правни последици.
Не се подкрепят от събраните по делото доказателства и от
нормативната уредба твърденията на жалбоподателя, че липсата на посочен
орган като издател на електронния фиш нарушавал правото на защита, тъй
като компетентният съд, който би разгледал жалбата срещу електронния фиш,
бил предопределен от административнонаказващия орган. Независимо от
това какви указания би дал административнонаказващият орган при
13
обжалване, императивно задължение на всеки съд е да провери дали делото
му е подсъдно. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН местнокомпетентен е този
районен съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. В
настоящия случай като място за извършване на нарушението е посочен 25 км
и 914 метър на Първокласен път I-5 в община Иваново, на който е
разположено контролно устройство № 40342, за чието местоположение има
съставен Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването
на съществуваща стационарна контролна точка от 09.08.2019 г. Изрично
посочено е, че жалбата следва да се подаде чрез Агенция „Пътна
инфраструктура“, която се явява и административнонаказващият орган в този
случай. Правилно е посочено кой е и местнокомпетентният съд съобразно
мястото на извършване на нарушението, който се явява РС – Русе, тъй като
нарушението е извършено и установено в рамките на община Иваново,
попадаща в района на РРС. Въпросът за определянето на местнокомпетентния
съд освен това не попада в обхвата на тези, при които неправилно даденото
разрешение би довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като всеки съд, който установи, че делото не му е подсъдно съобразно
правилата на местната подсъдност, е длъжен да го изпрати на
местнокомпетентния съд. Освен това съобразно субсидиарното приложение
на чл. 42, ал. 1 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН съдът се произнася по въпроса за
подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението,
следователно съдът, досежно преценката си дали е местнокомпетентен, е
обвързан от посоченото за място на извършване на нарушението от
административнонаказващия орган в санкционния акт, поради което не може
да бъде споделен изводът на жалбоподателя, че по този начин се подменя
местната подсъдност на правния спор.
Неоснователни са твърденията, че посоченото като място на
извършване на нарушението път I-5 км 25-914 било неясно, тъй като не били
посочени съответните обекти с техните наименования. Разбира се не може да
се очаква, включително и от страна на жалбоподателя, че на всеки един
километър от републиканската пътна мрежа ще се намира обект или
съоръжение със свое собствено име. Така посоченото описание на
местонарушението се явява достатъчно подробно въпреки това поради две
причини. „Път I-5“ съобразно Списъка на републиканските пътища в Р
България отговаря на пътя – Русе – Велико Търново, а „км 25+914“ означава,
14
че нарушението е извършено на 25-я километър и 914-я метър от пътя.
Километрирането на пътищата в Р България се извършва от началната им
точка, като километражът на пътищата с четни номера се води от запад на
изток, а на пътищата с нечетни номера – от север на юг. За път I-5 началната
точка е гр. Русе, поради което може да се приеме, че нарушението е
извършено около 25 км южно от гр. Русе, тъй като продължението на пътя е в
посока юг – към Велико Търново, Казанлък, Стара Загора и Кърджали, а
посоченото в електронния фиш „намаляващ километър“ означава, че
превозното средство се движи в посока началото на пътя, т.е. към гр. Русе,
поради което са неоснователни доводите за липса на означение дори и на
посоката на движение на процесния товарен автомобил. Означено е в
електронния фиш, че мястото на извършване на нарушението е в община
Иваново, която от своя страна се намира в област Русе. Неоснователни са
твърденията и че този път не се намирал в Приложение към т. 1 на Решение
№ 101 на МС от 20.02.2020 г. Нарушението е установено при преминаване на
процесното МПС през сегмент № **********, като в Приложението е
посочено, че се намира на път Първи клас № 5, което напълно съответства на
наименованието I-5. В същото приложение се намират и геостационарните
(GPS) координати на началото и края на този тол сегмент, които напълно
съвпадат с описаното в електронния фиш място на извършване на
нарушението.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при издаването на
електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в липса на яснота относно това в какво нарушение е
обвинен нарушителят. В електронния фиш изпълнителното деяние на
нарушението било формулирано като алтернативност – за посоченото ППС
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Внимателният прочит на описателната част на нарушението
обаче дава друга перспектива, а именно, че изпълнителното деяние се
изразява в цялостното незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП. Допълнението към това, в което се посочва, че незаплащането се
дължи поради липса на маршрутна карта или неподадена тол декларация този
съдебен състав не счита, че представлява елемент от изпълнителното деяние,
доколкото описаното в санкционната норма нарушение по чл. 179, ал. 3б се
състои в изцяло или частично незаплащане на дължимата пътна такса. В този
15
смисъл е без значение причината, поради която това задължение не е било
изпълнено, в частност дали е трябвало да се подаде маршрутна карта или тол
декларация. Няма как административнонаказващият орган да проведе
изследване на въпроса по какъв начин е следвало да стане заплащането на тол
таксата, още повече че двете алтернативни възможности представляват
еднакъв способ за нейното заплащане и изборът им е изцяло предоставен на
ползвателя на платената пътна мрежа като съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП размерът
на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта. Административнонаказващият орган следи само за факта на
плащането, който няма да е осъществен, без да са изпълнени изискуемите
съгласно ЗП и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
задължения за установяване размера на пътната такса, които пък на своя
страна зависят именно от избрания от ползвателя на платената пътна мрежа
вариант измежду два такива за деклариране и заплащане на тол таксата.
Изборът как да бъде определено това разстояние, респ. да бъде заплатена
таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП, е предоставен на ползвателя на пътната
мрежа – това може да стане въз основа на реално получени декларирани тол
данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т.е. по
реда на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние) или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут. Следователно не се касае до алтернативни задължения,
които могат да бъдат вменени на съответния субект, което да обосновава
извод и за две алтернативно съществуващи форми на изпълнителното деяние
на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП, а за единно задължение за
деклариране на изминатото разстояние по платената пътна мрежа, съответно
за заплащане на дължимата за това тол такса, което задължение обаче може
да бъде изпълнено чрез два способа – чрез подаване на декларирани тол
данни посредством съответните технически средства и софтуерни продукти
16
за геопозиционирането на превозните средства и изминатото от тях
разстояние в рамките на платената пътна мрежа и заплащане на така
определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна карта за
предварително определения от ползвателя маршрут. Касае се до
регламентирано право на ползвателя на платената пътна мрежа да избере един
от двата начина на отчитане на изминатото разстояние, а не за уредено от
закона негово задължение. Задължението и при двата начина на отчитане, за
което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса, което,
изключва възприетата от жалбоподателя теза за алтернативност на
изпълнителното деяние на нарушението – в този смисъл е и Решение №
98/22.05.2023 г. по КАНД № 59/2023 г. на АдмС – Русе.
Твърденията на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си по чл.
102, ал. 2 ЗДвП и не следва да бъде санкциониран, районният съд намира
същите за неоснователни. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП въвежда
задължение за собственика на ППС да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството
за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. В чл.
10, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидено, че таксата за изминато разстояние
представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП, като
същата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП
дължимата тол такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки. Ал. 4 от същия чл. 10б ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
17
база време и на база изминато разстояние, или чрез закупуване на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като
същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В Наредбата по
чл. 10, ал. 7 ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на
дължимите тол такси. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата
данните, необходими за начисляване на дължимата такса, се предоставят на
Агенция "Пътна инфраструктура" от ползвателите на платената пътна мрежа
или директно чрез доставчика на услуга за електронно събиране на такса за
изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или от опосредено лице,
извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл.
14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които данните относно географското
позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в
обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани
данни, същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната
система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни. Видно
от така изложеното законодателят е предвидил алтернативни възможности за
определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане, като
изцяло в дискрецията на ползвателите е да решат дали ще използват
маршрутна карта или бордово устройство. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин е установено, че на 26.02.2021 г., в 20,02 ч,
ППС – влекач марка „Ивеко Стралис, с рег. № ***, с технически допустима
максимална маса 19 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, е било управлявано в община Иваново, по
път I-5 км 25+914, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Според представеното по
делото писмено доказателство – писмо от доставчика на услуга за електронно
събиране на такса за изминато разстояние – „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК
СИСТЕМИ“ АД, доказателствените записи показвали, че устройството,
асоциирано с ППС рег. № *** е било изключено или е било неправилно
включено в електрическото захранване и с напълно изчерпан заряд на
батерията, поради което не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със
18
сателитите в обхват. Затова не били генерирани данни за геолокация на
бордовото устройство, съответно нямало създадени тол декларации към
момента на регистриране на нарушението - 26.02.2021 г., в 20,02 ч, като това
била и причината за регистрираното неправомерно ползване на платената
пътна мрежа. Бордовото устройство получило електрическо захранване в
19,59,31 ч, като в този момент зарядът на батерията бил изцяло изчерпан.
Електрическото захранване към устройството било преустановено в 20,04,05
ч, а в този кратък период устройството регистрирало и предало GNSS
позиции, които не били достатъчно, за да бъде формирана и изпратена тол
декларация. Видно от представените технически данни устройството е било
изключено в 06,37,05 ч и включено едва в 19,58,01 ч, работило е в
продължение на около 6 минути и в 20,04,05 ч отново е било изключено и
няма данни да не е било включвано до края на астрономическия ден.
Съобразно становището на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД
През сутринта на деня на нарушението – 26.02.2021 г., в периода от 06,30,33 ч
до 06,35,33 ч процесното ППС се е движило в противоположната посока, т.е.
в посока нарастващ километър от гр. Русе към гр. Велико Търново и е
преминало през таксуваните тол сегменти **********, **********,
********** и **********, за които успешно са били подадени тол
декларации и е била заплатена дължимата тол такса. Щом бордовото
устройство е предавало данни през деня, включително и в период след
извършване на нарушението, значи същото е било в изправност и това
потвърждава информацията, предоставена от доставчика на електронната
услуга за събиране на пътни такси, че същото е било изключено, с изчерпана
батерия или без захранване. За деня на нарушението, във времевия диапазон
от половин час преди и след часа на нарушението, са били подадени общо 33
бр. тол декларации за преминали през пътен сегмент № ********** ППС, а
контролно устройство № 40342 е отчело само 6 ППС без подадени тол
декларации или закупени маршрутни карти или електронни винетки, което
изключва всякакво съмнение относно твърденията на жалбоподателя, че
бордовото устройство е работело в процесния период и че неотчитането и
неподаването на тол декларация се е дължало поради неизправност в
поддържаната от АПИ електронна система за събиране на пътни такси, като
се опровергава и възможната вероятност неподаването на данни към сегмента
да се дължи на движение през зона на заглушаване на сигнала и прекъсване на
19
GNSS и GPRS връзка, щом 33 бр. ППС успешно са подали валидно тол
декларации за този сегмент. От представените справки е видно, че
Електронната система за събиране на пътни такси е функционирала, не е била
налице нарушена синхронизация и не са настъпили събития от извънреден
характер като токов удар в сървъра, записващ техническите логове в
системата за мониторинг. Съгласно чл. 13, ал. 6 от Наредбата в случай че
дадено бордово устройство преустанови подаването на данни, съответният
собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно
да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за
изминато разстояние. Такова уведомяване не е сторено от страна на
дружеството жалбоподател по времето, когато бордовото устройство, с което
е било оборудвано ППС рег. № ***, е било изключено, следователно в този
случай се прилага текстът на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, според който когато
не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради
причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от
Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол
такси, и в случай че не се заплати такса по чл. 10, ал. 2 ЗП за съответната
категория пътно превозно средство, се приема, че съответното пътно
превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-
прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай
ползвателят заплаща максимална такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП. От анализа на
тези разпоредби следва изводът, че нормативната уредба предвижда да бъде
ангажирана отговорността на нарушителя и в случаите когато бордовото
устройство спре да функционира, тъй като е налице задължение от страна на
ползвателя на това бордово устройство да уведоми доставчика на услугата по
електронно събиране на такса. При липса на уведомяване на доставчика на
услугата за електронно събиране на пътни такси за това, че бордовото
устройство е спряло да подава данни, е налице неизпълнение на
задълженията на ползвателя на платената пътна мрежа във връзка с
установяване и заплащане на дължимата тол такса, защото за да бъде
подадена валидна тол декларация е необходимо бордовото устройство, което
е асоциирано със съответното пътно превозно средство, да бъде включено и
да подава данни. В противен случай е без значение обстоятелството дали
жалбоподателят е осигурил парично покритие на сметката си при доставчика
20
на услугата за електронно събиране на пътни такси, защото без работещо
бордово устройство е невъзможно този паричен ресурс да бъде използван, тъй
като не са подадени тол декларации, а подаването им е задължение, свързано
с установяване размера на тол таксата по смисъла на чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
което е възложено в тежест на собственика. Съгласно чл. 13, ал. 8 от
Наредбата при надлежно включване на бордово устройство в списъка по ал. 7,
осъществено в рамките на започнало и продължаващо ползване на платената
пътна мрежа, на съответния ползвател се предоставя възможност в срок до 2
часа от уведомлението по ал. 6 да декларира чрез доставчика на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, с когото има сключен
договор, реално изминатото разстояние и маршрут. В този смисъл, при
преустановяване подаването на данни от бордовото устройство, задължение е
на неговия ползвател сам да декларира пред доставчика на услугата за
електронно събиране на пътни такси тол данните за изминатия маршрут. Така,
съгласно ал. 9, въз основа на декларацията по ал. 8 Агенция "Пътна
инфраструктура" изчислява дължимите тол такси от съответния ползвател на
платената пътна мрежа след проверка за достоверността на декларираните
данни, освен в случаите, в които се установи, че бордовото устройство не
предава данни поради умишлените действия на съответния ползвател или
поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани
данни, в които случаи се прилага чл. 11, ал. 2. В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че бордовото устройство,
асоциирано с ППС рег. № ***, е било изключено, поради което правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение, тъй
като той не е уведомил доставчика на услугата за електронно събиране на
пътни такси, като в този смисъл отговорността за наблюдаване състоянието
на бордовото устройство и дали същото функционира е възложена върху
ползвателя на платената пътна мрежа. Съгласно сключения между
жалбоподателя и „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД договор и по-
точно клаузите в общите условия към него при възникнал проблем с
бордовото устройство ползвателят е длъжен да провери неговата свързаност и
да се свърже с доставчика на услугата за електронно събиране на пътни такси,
т.е. по силата на договора и общите условия на ползвателя му е вменено
задължение да следи за техническата изправност на предоставеното му
бордово устройство. От своя страна сключването на Договор с предплатен
21
баланс от 01.03.2020 г., сключен между ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“ и
„ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД не дерогира задължението на
дружеството по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и съответно не води до отпадане
отговорността на жалбоподателя при установено неизпълнение на
задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Неправилен се явява изводът на жалбоподателя, че изминатото
разстояние се установявало посредством монтираните камери – т.н.
„устройства“, които заснемат нарушението. Видно от становището на
„ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД бордовото устройство събира
данни за геолокацията и посредством вградената в него SIM карта предава
данните за гелокация към системата на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК
СИСТЕМИ“ АД за обработка и генериране на тол декларации. Никъде в този
технически процес не е описано участието на контролните устройства или в
формулирано по друг начин същите не служат като контролна точка за
чекиране на всяко преминаващо устройство, а освен това не над всеки
сегмент е разположено такова устройство или камера. Изминатото разстояние
се установява само и единствено въз основа на предаваните от бордовото
устройство данни, поради което, след като същото не е функционирало в
определен период от време, няма възможност да се установи през кои
сегменти е минало процесното ППС. Дори и да се приеме, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ би могла да установи преминаване не само през
контролните точки, но и през камерите на пунктовете за автоматично
преброяване на трафика, то не навсякъде са позиционирани такива устройства
и не е възможно да се установи цялостния маршрут на ППС през всички
сегменти на преминаване.
Неоснователни са развитите доводи в жалбата за това, че следвало да се
прилагат давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. В Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. по т.д. 1/2013 г. на ОС на ВАС се посочва, че производство по
издаване на електронен фиш е отделно от производството по установяване и
налагане на административни наказания с АУАН и НП. Електронният фиш е
приравнен на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Аргументът, че началото на производството по
издаване на електронен фиш се поставяло със заснемането на извършеното
нарушение посредством електронната система, което заменяло съставянето на
22
АУАН и имало същото правно значение, не се подкрепя от нормативната
уредба като извод, защото, ако самото заснемане бъде възприето като
съставяне на АУАН, то би следвало нарушителят да бъде уведомен за
извършеното заснемане и да му бъде дадена възможност да възрази срещу
него или срещу извършеното нарушение, каквито правни възможности
законодателят при издаването на електронния фиш очевидно не е предвидил.
Следователно самият факт на осъществено заснемане на превозно средство не
може да бъде приравнен на съставяне на АУАН, доколкото АУАН
представлява юридически акт, срещу който може да се възрази както при
съставянето му, така и в 7-дневен срок след това, както и да бъде поискано
събирането на доказателства. Извършването на заснемането представлява
фактическо действие, необходимо за издаването на електронен фиш, а
последният представлява юридически акт, който едновременно установява
нарушението и налага наказание на нарушителя. Поради тези съображения е
невъзможно да се използва методът на правната аналогия във връзка с
прилагането на сроковете по чл. 34 ЗАНН и спрямо издаването на
електронните фишове. Самият електронен фиш се отличава от наказателното
постановление не само по юридическата си природа, но и по реквизити, тъй
като с него едновременно се констатира административното нарушение и се
налага административно наказание, а формалните изисквания към
оформлението на същите се съдържат в два различни закона – ЗАНН и ЗДвП.
Принципно е правилно становището на жалбоподателя, че издаденият
електронен фиш не се ползва с презумптивна доказателствена сила. Съгласно
чл. 167а, ал. 3, изр. 2 ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. Това разбира се не им предава също презумптивна
доказателствена сила, но при липса на съмнения за осъщественото нарушение
както и на други оборващи доказателства няма пречка те да бъдат ценени като
доказателствени източници.
Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че контролното
средство, с което е установено нарушението, представлява „средство за
23
измерване“ по смисъла на § 1, т. 27 ДР от Закона за измерванията, поради
което да подлежи на задължителен метрологичен контрол. Не са налице
данни контролното устройство да разполага с метрологични характеристики.
Освен това понятието „величина“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР от Закона за
измерванията е свойство на явление, тяло или вещество, което може да бъде
различено качествено и определено количествено. Не може да се приеме
тезата, лансирана от жалбоподателя, че мястото и времето, в смисъл
астрономическото време и геостационарната локация, представляват
величини и то на относим към предмета на нарушението обект – моторно
превозно средство. Времето би било величина, ако е под формата на период,
който има свое начало и край. Не така стои въпросът с астрономическото
време, което е факт от заобикалящата действителност. Възприемайки
обратното виждане би се стигнало до абсурдния извод, че календарът също
представлява средство за измерване и подлежи на метрологичен контрол, тъй
като съгласно цитираната от жалбоподателя Наредба за единиците за
измерване, разрешени за използване в Република България понятието „ден“ е
уредено като мерна единица в Приложение № 4. Контролните устройства на
Агенция „Пътна инфраструктура“ не измерват свойства, принадлежащи на
превозното средство, а документират преминаването на превозно средство
през дадена контролна точка, като при самото преминаване се извършва
автоматична проверка в Електронната система за събиране на пътни такси за
установяване дали към точно този момент на преминаване за превозното
средство са изпълнени задълженията, свързани с установяването и
заплащането на дължимата пътна такса.
Твърденията на жалбоподателя за приложението на по-благоприятен
закон са неоснователни. Същият се позовава на разпоредби, които към
момента на извършване на нарушението, а както и към настоящия момент, не
са влезли в сила. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП влизат в сила от
01.01.2024 г. Позоваването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/24 на
Комисията от 28.11.2019 г. съдържа задължение за доставчиците на услуга за
електронно събиране на пътни такси, които са търговци по смисъла на чл.
10и, ал. 1 ЗП, т.е. визираният нормативен акт не предвижда задължения
спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“ като административнонаказващ
орган.
24
Съдебният състав намира за неоснователни и доводите касателно
свързани с нарушаване принципа за пропорционалност. Основно положение
е, че принципът за пропорционалност /съразмерност/ е задължителен при
преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по
дело M. U., C-210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е
посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за
определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично
критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции,
"санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид,
че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели". Така, при приложение
на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му
по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната цел с
реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици.
А тя е - защита на регулираните обществени отношения, свързани с
поддръжката на пътя като основен фактор за безопасността на движението по
него. Това мотивира решение за пропорционалност на наложената санкция,
нормативно установена в твърд размер. При това, законодателят е създал
достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП.
Този режим включва не само инструментариума на
административнонаказателната принуда, който борави с административни
наказания и санкции в твърд размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2
от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се
освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от
Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е
диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане
на категорията на ППС, съответно неговата допустима максимална маса и
оси, като за жалбоподателя е съществувала възможност да заплати тази такса
в указания в ЕФ срок, в резултат на което фишът би бил анулиран.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено преди влизане в
25
сила на разпоредбата на 189з ЗДвП, то принципно са налице формалните
предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. В настоящия случай обаче
съдът счита, че нарушението не представлява маловажен случай. То не
разкрива смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно,
тъй като засяга обществени отношения, свързани с поддръжката и ремонта на
републиканската пътна мрежа. Във всички случаи деянието разкрива една и
съща обществена опасност и по един и същ начин нарушава установения ред
на държавно управление. Деянието не е резултатно и е достатъчно
управлението на МПС по републикански път, без да е била заплатена пътна
такса, за да възникне административнонаказателната отговорност за
нарушителя. Липсата на настъпили вредни последици, която липса е
преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното
деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за
квалифициране на случая като маловажен. Възприемането на тази теза би
довело до квалифициране на всички случаи на формални нарушения като
маловажни, което обезсмисля наказуемостта за извършени безрезултатни
нарушения въобще.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за
вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната
отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.
Предвид тези обстоятелства правилен се явява изводът на
административнонаказващият орган, че е осъществен съставът на нарушение
на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, което е подведено под санкционната норма на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
С оглед гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден, а жалбата против него – оставена без уважение.
Предвид изхода на делото административнонаказващият орган има
право на разноски. В проведеното съдебно заседание процесуалният му
представител е направил искането за присъждане на такива. След като е бил
валидно сезиран с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, то съдът следва да ги определи съобразно правилата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, изр. 2 от Наредбата за заплащането на
26
правната помощ. В настоящия случай при определянето на юрисконсултското
възнаграждение следва да се вземе предвид, че процесуалният представител
на административнонаказващият орган е взел активно участие в трите
проведени съдебни заседания, изложил е пространни твърдения във връзка с
депозираната жалба и становище на жалбоподателя, като е представил и
обстоятелствени писмени бележки и е взел становище и по направените в
жалбата и в съдебно заседание доказателствени искания. Делото също така се
отличава и с над средната фактическа и правна сложност, а материалният
интерес е в размер на 2 500 лв. събрани са многобройни писмени
доказателства, поради което съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден в чл. 27е, изр. 2
от НЗПП размер от 150 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с което на ЕТ „Атанасов –
Атанас Атанасов“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
***, му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2
ЗДвП.
ОСЪЖДА ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище в гр. София, пл. „Македония“ № 3 сумата от
150 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
27