№ 8390
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110131756 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„*************,със седалище и адрес на управление
г*************,*************,представлявано от *************,против А.
Б. Г.,с адрес г*************,с искане да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 1795,89 лева главница за вода и
************* услуги за периода 07.04.2020 г. до 07.04.2021 г.,69,29 лева
мораторна лихва за периода 18.05.2020 г. до 07.04.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответникът Г. като клиент на вода и ************* услуги
е задължен да заплаща стойността на доставени услуги в предвидения според
общите условия срок. Сочи се,че за процесния период ответникът Г. е
допуснал неизпълнение на задълженията си и незаплатената главница възлиза
на 1795,89 лева като предвид незаплащането й в срок ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 69,29 лева. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи предявените искове.
Ответникът А. Б. Г. не е подал писмен отговор и не е изразил становище
по исковете.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ************* претендира от
А. Б. Г. сумите от 1795,89 лева главница за топлинна енергия за периода
07.04.2020 г. до 07.04.2021 г.,69,29 лева мораторна лихва за периода
18.05.2020 г. до 07.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 47043/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на *************.
От приетата справка от ************* се установява,че А. Б. Г. се явява
купувач на недвижим имот – апартамент в ************* съгласно
нотариален акт от 24.04.2001 г.,налице са и последващи вписвания на
възбрани за обезпечаване на задължения на А. Б. Г..
По делото са представени фактури,издадени от ************* с
получател А. Б. Г..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
регламентиран съгласно закона като положителен установителен иск,с който
се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай
ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на вода и предоставяне на
************* услуги,да бъде установено доставеното количество
вода,респективно цената на същата,а в тежест на ответника е възложено
доказването точното изпълнение на задълженията или наличието на
обстоятелства,които изключват дължимост на паричните суми. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
12.08.2021 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че
между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
извършва дейност по доставка на вода и предоставяне на *************
услуги,а ответникът Г. се явява потребител на вода и ************* услуги.
Легалната дефиниция на понятието потребител е уредена съгласно § 1,т.2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги ( ЗРВКУ ) - потребител на ************* услуги е
собственикът или ползвателят на имота,в който са доставени съответните
2
услуги. Това означава,че преценката дали съществува договорно
правоотношение между страните съдът следва да реализира при съобразяване
дали ответникът Г. е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имота,до който е доставяна вода. Съдът счита,че е доказано,че
ответникът Г. е собственик на имота,придобил е същия въз основа на
нотариален акт,за който има вписване от 2001 г.,а същевременно липсват
последващи вписвания относно разпореждане с недвижимия имот. Предвид
това,че справката от ************* удостоверява последователността на
вписаните актове относно недвижими имоти,наличието на вписване,според
което ответникът Г. е собственик на имота,който е водоснабден,представлява
доказателство,че ответникът е потребител на вода и ************* услуги за
процесния период за процесния имот. В тази насока съдът отчете,че съгласно
чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. правата и задълженията на страните се
определят според общи условия на доставчика,които са одобрени от
съответния регулаторен орган. Така мотивиран,съдът приема,че е доказано
между страните да съществува договорно правоотношение,а и отделно от
това съдът намира,че следва да бъде изтъкнато,че ответникът Г. не е подал
писмен отговор,а с изтичането на срока за отговор са преклудирани
възраженията,които е могъл да релевира. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане на вода и ************* услуги
точно,необходимо е цената да бъде заплатена в срока по общите условия.
Доказването факта на изпълнението е възложено в тежест на ответника Г.,а
ответникът в хода на производството не представя доказателства да е
изпълнил своите договорни задължения,поради което искът за главницата в
размер на 1865,18 лева подлежи изцяло на уважаване.
Софийският районен съд приема,че е доказан по основание и по размер
и искът за мораторна лихва,предявен за сумата от 69,29 лева за периода
18.05.2020 г. до 07.04.2021 г. Уважаването на иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава кредиторът разполага с правото да претендира от длъжника
и обезщетение за забава. Когато изпълнението на задължението има падеж
или срок,считано от датата,следваща падежната дата или датата,следваща
последния ден на срока,длъжникът изпада в забава,без да е необходимо да му
бъде отправена покана,а ако задължението няма падеж или срок,за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана.
Според общите условия на доставчика е уговорен срок за плащане на
задълженията,такъв е посочен и във всяка от фактурите,а и клаузата на чл.44
от общите условия предвижда,че при неизпълнение на задълженията в срок
доставчикът начислява мораторна лихва за периода на забава. Предвид
това,че главницата не е заплатена и ответникът Г. е изпаднал в забава относно
изпълнение на задължението за главница,съдът счита,че и искът за мораторна
лихва в размер на 69,29 лева подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 87,30 лева за заповедното производство и
в размер от 184,53 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на А. Б.
Г.,с адрес г*************,че съществува вземане на „*************,със
седалище и адрес на управление
г*************,*************,представлявано от *************,в размер
от 1795,89 лева (хиляда седемстотин деветдесет и пет лева осемдесет и девет
стотинки ) главница за вода и ************* услуги за периода 07.04.2020 г.
до 07.04.2021 г.,69,29 лева ( шестдесет и девет лева двадесет и девет стотинки
) мораторна лихва за периода 18.05.2020 г. до 07.04.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
12.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 47043/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА А. Б. Г.,с адрес г************* да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „*************,със седалище и адрес
на управление г*************,*************,представлявано от
************* сумата от 87,30 лева ( осемдесет и седем лева и тридесет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и в размер от 184,53 лева ( сто
осемдесет и четири лева петдесет и три стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4