Решение по дело №143/2022 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 189

 

гр. Плевен, 28.04.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                         КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 143 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 614 от 11.12.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201869 по описа на 2021 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-004794/12.09.2018 г. на началник на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на А.А.С., ЕГН: **********, са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.

         Против горния съдебен акт е постъпила касационна жалба от процесуалния представител на г-н С. адв. К.В.К. ***, в която се излагат съображения за необоснованост и немотивираност на наложените от административнонаказващия орган санкции, което не е съобразено от първостепенния съд. Твърди се предубеденост на съда по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК и се развиват съображения, базирани на мотивите на обжалвания съдебен акт, с оглед което според касатора е следвало съдебният състав да се отведе от разглеждане на делото. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение.

         Постъпило е възражение ответника по касационната жалба, с което се оспорват изложените от касатора доводи и се изразява становище, че постановеното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание  касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че решението на РС - Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е провел задълбочено производство, в рамките на което е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. В решението събраните доказателства са обсъдени задълбочено и са изложени правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба. Направените с него констатации кореспондират с показанията на свидетелите П. и Й. В същото време нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на проведеното съдебно такова не са събрани други доказателства, които да са в противовес на горната доказателствена съвкупност, поради което настоящият съдебен състав счита, че описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна и установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.

С касационната жалба не се оспорват установеното нарушение и неговото авторство. Изложените оплаквания са свързани с определяне размера на санкциите от административнонаказващия орган, както и с наличие на предубеденост и/или заинтересованост от страна на съда, постановил оспореното съдебно решение.

Настоящият съдебен състав намира горните оплаквания за неоснователни.

Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата предвижда за осъщественото нарушение две кумулативни наказания, а именно лишаване на нарушителя от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. По отношение на касатора и двете административни наказания са наложени в максималния предвиден от закона размер. Съобразно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съобразно чл.27, ал.3 от с.з. смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Самият закон не изброява смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и преценката на същите се извършва от административнонаказващия орган или съда. В конкретния случай първостепенният съд е изложил подробни мотиви в решението си, свързани с обстоятелствата по чл.27, ал.3 от ЗАНН и настоящата съдебна инстанция е съгласна с тях, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Несъмнено множеството предходни нарушения на ЗДвП, за които касаторът е санкциониран, както и обремененото му съдебно минало и това, че същият е осъждан за престъпление против транспорта, съставляват множество отегчаващи отговорността обстоятелства. Първостепенният съд не е отчел нито едно смекчаващо такова, а в касационната жалба също липсват доводи в тази насока. Ето защо при наличие на многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства и липса на смекчаващи такива, налагането на санкциите в максималния размер, предвиден от закона, е съобразено с правилата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Неоснователни са доводите за заинтересованост и предубеденост на решаващия съд. Същите се базират на обстоятелството, че съдията-докладчик е изложил мотиви в решението си, касаещи размера на наложените санкции, обосновавайки се с постановена от него присъда и позовавайки се на обстоятелството, че голяма част от налаганите до момента наказания „глоба“ не са заплатени от жалбоподателя.

Незаплащането на голяма част от наложените по отношение на касатора с фиш глоби е обективен факт, който се установява от приложената към административната преписка справка за нарушител/водач. Решаващият съд не е допуснал нарушение на закона, отчитайки го като отегчаващо отговорността обстоятелство, нито е проявил предубеденост. Това поведение на касатора показва незачитане на законоустановени правила за поведение, както и липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от налаганите санкции, което несъмнено съставлява отегчаващо отговорността обстоятелство.

Неоснователно е и твърдението за предубеденост на съдията-докладчик, свързано с обстоятелството, че същият е постановил по отношение на касатора Присъда № 4/21.01.2019 год. по НОХД № 2202/2018 год. по описа на РС-Плевен. Горната присъда не е част от административната препика, не е и изисквана нарочно от съда, а е представена от жалбоподателя с подадената жалба. В НПК не е налице основание за отвод за съдия, постановил съдебен акт по отношение на същата страна, но в рамките на различно съдебно производство. Освен това съдът не се е позовал на обстоятелства, станали му известни във връзка с посоченото по-горе наказателно производство, а единствено е отчел факта на осъждане на касатора за престъпление против транспорта.

Предвид горепосоченото настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред РС наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установените в ЗДвП правила и удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, даващи основание за неговата отмяна. Решението на въззивния съд, с което горното НП е потвърдено е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, с оглед което следва бъде оставено в сила.

При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по касац.жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., тъй като в касационното производство не е осъществявано процесуално представителство, а единствено е изготвен отговор на касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 614 от 11.12.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201869 по описа на 2021 год. по описа на Районен съд - Плевен.

ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН: **********,***, да заплати в полза на ОД МВР – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

Решението е окончателно.

       

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.                   2.